Решение по дело №4478/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4134
Дата: 11 септември 2024 г.
Съдия: Ивиана Димчева Йорданова Наумова
Дело: 20241110204478
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4134
гр. София, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20241110204478 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Б. Ц. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
8308739, издаден от СДВР за това, че на 03.10.2023г. в 15:20 часа в гр. София по бул. „Тодор
Александров“ срещу № 64, с посока на движение от бул. „Вардар“ към бул. „Константин
Величков“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, лек автомобил „***”
с рег. № *** се движил със скорост от 62 км/час, като нарушението е извършено в условията
на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К №
4833624 на 15.06.2023г., с което е нарушен чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на А. Б. Ц. е наложена „глоба“ в размер на 100 (сто)
лева.
В жалбата на А. Б. Ц. се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен и
неправилен, поради което се иска неговата отмяна. Според жалбоподателя от описаното в
обжалвания Електронен фиш не може да се направи категоричен извод, че нарушението е
извършено в условията на повторност, тъй като било посочено само кога е влязъл в сила
предходният Електронен фиш, но не били представени доказателства, нито било посочено
кога изтича 1-годишният срок от влизане в сила на въпросния Електронен фиш. Твърди се,
че нямало приложени писмени доказателства за влизането на предходния Електронен фиш в
сила. По-нататък в жалбата се посочва, че в процесния Електронен фиш липсвало пълно,
ясно и конкретно посочване на мястото на извършване на нарушението, както и на
1
обстоятелствата, въз основа на които е прието, че разрешената за движение скорост е била 50
км/час. Според жалбоподателя описанието в Електронния фиш на мястото на нарушението
било объркващо. Нямало и данни къде и кога е поставен знакът като задължителен елемент
във връзка с издаването на Електронния фиш. Във връзка с твърденията за повторност се
възразява в жалбата, че не било посочено по кой член от закона е санкционирането, тъй като
разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП не била обвързана с конкретна хипотеза на чл.182,
ал.1-3 от ЗДвП. Поради това се претендира за ограничено право на защита на жалбоподателя.
В конкретния случай не можело да се установи с какво техническо средство е установено
нарушението – дали е стационарно или мобилно. Жалбоподателят бил ограничен да се
защити адекватно и от това, че в процесния Електронен фиш не били посочени мястото на
контрол, посоката на движение на контролираните моторни превозни средства (МПС),
ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и автомобила, в който е
било поставено автоматизираното техническо средство или система (АТСС).
Жалбоподателят изрично възразява, че техническото средство не е било предварително
обозначено, като в тази връзка се позовава на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП и на
Тълкувателно решение № 1/2014г. на ОС на ВАС. Поради това се иска от съда да отмени
обжалвания Електронен фиш като незаконосъобразен, неправилен и необоснован.
В писмо с вх. № 100474 от 27.03.2024г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, от ОПП – СДВР са изложили принципните си
съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитира се § 1 от ДР на
ЗАНН и се заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Твърди се, че
влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление и се
посочва, че това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в
сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на
Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В
писмото се цитира и § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е
установено и заснето с преносима мобилна система за видеоконтрол тип „СПУКС“ №
11743fo, която е преминала последваща метрологична проверка. Заявява се, че собственикът
на МПС не е подавал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Твърди се, че нарушението,
нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин. По делото
били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата обстановка,
отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от ЗДвП. При
издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални нарушения, с
които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се иска СРС да
потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и законосъобразен. В писмо
с вх. № 100474 от 27.03.2024г. се казва още, че Електронен фиш Серия К №
8308739/03.10.2023г. е издаден след като е влязъл в сила Електронен фиш Серия К №
4833624/29.04.2021г., връчен на 31.05.2023г. С писмото изрично се прави възражение за
2
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят А. Б. Ц., редовно призован, не се явява
лично и не изпраща процесуален представител пред СРС, който да вземе становище по
спора.
Въззиваемата страна СДВР, също редовно призована, не изпраща представител пред
СРС.
След приключване на съдебните прения пред СРС на 11.06.2024г., по делото
постъпват писмени бележки с вх. № 193977 от 13.06.2024г. от гл. юрк. Стахинов. С тях се
иска съдът да остави без уважение жалбата, да потвърди Електронния фиш и да присъди в
полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение. Освен това гл. юрк. *** прави и
възражение за прекомерност на претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „***” с рег. № *** е собственост на А. Б. Ц..
Срещу А. Б. Ц. бил издаден Електронен фиш Серия К № 4833624 от СДВР, с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено с лек
автомобил „***“ с рег. № *** на 29.04.2021г. в 13:12 часа в гр. София, бул. „История
Славянобългарска“ до ТЕЦ София, с посока на движение от ул. „Каменоделска“ към бул.
„Рожен“, при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място и установена с АТСС
TFR1-M № 560 скорост от 63 км/час. Този Електронен фиш е връчен на А. Б. Ц. на
31.05.2023г. и е влязъл в законна сила на 15.06.2023г.
В едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 4833624, а
именно на 03.10.2023г. в 15:20 часа в гр. София по бул. „Тодор Александров“ срещу № 64 с
посока на движение от бул. „Вардар“ към бул. „Константин Величков“ лек автомобил „***” с
рег. № *** се движил със скорост от приблизително 65 км/час при ограничение на скоростта
50 км/час за населено място. Скоростта, с която се движел автомобилът на 03.10.2023г. била
установена и заснета с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743fo. Същата е одобрена и
вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126
на дата 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г. На 30.03.2023г. тази преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип ARH CAM S1 с № 11743fo е преминала проверка, за която е издаден Протокол от
проверка № 037-СГ-ИСИС/30.03.2023г. Според този Протокол допустимата грешка при
измерване на скоростта е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над
100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-65849 от 04.10.2023г. за времето от 14:30 часа до 16:30 часа на
03.10.2023г. това АТСС с № 11743fo, за което е издаден Протокол № 037-СГ-ИСИС от
3
30.03.2023г. с годност за експлоатация до 30.03.2024г. е било позиционирано в гр. София,
бул. „Тодор Александров“ срещу № 64, за да контролира скоростта на движение на МПС-та,
движещи се от бул. „Вардар“ към бул. „Константин Величков“, при посока на задействане –
приближаване на МПС и при стационарен режим на измерване. Ограничението на скоростта
на посоченото по-горе място било 50 км/час за населено място.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 8308739, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на А. Б. Ц. е наложена „глоба“ в размер на 100
лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е посочено, че
нарушението е извършено на 03.10.2023г. в 15:20 часа в гр. София, бул. „Тодор
Александров“ срещу № 64, с посока на движение от бул. „Вардар“ към бул. „Константин
Величков“, при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място, при установена
скорост от 62 км/час (след приспаднат толеранс) и при превишение на скоростта от 12
км/час, като нарушението е извършено с лек автомобил „***“ с рег. № ***, установено е с
АТСС с № 11743fo и е извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от
влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 4833624 на 15.06.2023г.
Препис от Електронен фиш Серия К № 8308739 е връчен на А. Б. Ц. на 23.02.2024г. и
е обжалван с жалба, подадена в ОПП – СДВР на 07.03.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства : Електронен фиш Серия К № 4833624 (на
лист 6 от делото); снимков материал (лист 7 и лист 8 от делото); справка за собствеността на
лек автомобил „***” с рег. № *** (на лист 9 от делото); Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016г.
на Министъра на вътрешните работи (на лист 10 от делото); Протокол от проверка № 037-
СГ-ИСИС от 30.03.2023г. (на лист 11 от делото); Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-65849 от 04.10.2023г. (на лист 13 от делото);
справка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К №
8308739 (лист 14 от делото); справка от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 4833624 (лист 15 от делото); Ежедневна форма на отчет от
03.10.2023г. (лист 16 от делото); справка картон на водача (лист 17-20 от делото);
Сертификат (лист 21 от делото); писмо от Столична община с вх. № 131030 от 19.04.2024г. с
приложена схема (лист 31-32 от делото); писма от Български институт по метрология с вх.
№ 125406 от 16.04.2024г. и с вх. № 117878 от 09.04.2024г. - с приложени заверени копия от
Протокол от проверка № 037-СГ-ИСИС от 30.03.2023г., Допълнение № 23.08.5126.3 към
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Допълнение №
20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 - с
приложения (лист 33-47 и лист 50-75 от делото), както и писма от ОПП-СДВР с вх. №
122152 от 12.04.2024г. и с вх. № 116956 от 09.04.2024г. (лист 76 и лист 78 от делото).
4
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са относими, информативни,
обективни, достоверни и еднопосочни.
От приложените по делото писма от Български институт по метрология с вх. №
125406 от 16.04.2024г. и с вх. № 117878 от 09.04.2024г., Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 (с приложение), Допълнение № 18.05.5126.1 към
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (с приложение),
Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, Допълнение № 23.08.5126.3 към Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, Протокол от проверка № 037-СГ-ИСИС от 30.03.2023г. и Протокол
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-65849 от
04.10.2023г. се установява, че техническото средство, с което е констатирано и заснето
процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания, преминало е
метрологична проверка и съответно е било технически годно към процесната дата. Тук е
местото съдът да посочи, че доколкото от Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-65849 от 04.10.2023г. се вижда, че за
въпросното техническо средство е издаден Протокол от проверка № 037-СГ-ИСИС от
30.03.2023г., като в същия смисъл са и писмата от Български институт по метрология на
лист 33 и лист 50 от делото, то следва, че посоченото в Протокола на лист 13 от делото
АТСС с № 11743fo е именно преносимата система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, за която са били
издадени цитираните по-горе Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
Допълненията към него. Същевременно посоченото в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-65849 от 04.10.2023г.
техническо средство (с № 11743fo) фигурира и в снимковия материал на лист 7 от делото.
Това означава, че именно това техническо средство е било използвано и при заснемане на
процесното нарушение. Гореизложеното показва, че техническото средство, с което е било
установено процесното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно нормативната
уредба и е било годно да заснеме скоростта на автомобила.
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-65849 от 04.10.2023г. и Ежедневната форма на отчет от 03.10.2023г. са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система (приложен на лист 13 от делото) се установява мястото, посоката на движение на
контролираните МПС-та, броят и номерата на клиповете, заснети с техническото средство,
както и че ограничението на скоростта на движение на превозните средства е било 50 км/час
за населено място. От Ежедневната форма на отчет (приложена на лист 16 от делото) се
установява, че на същото място и посока на движение (като отбелязаните в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-65849 от
04.10.2023г.) е било разположено АТСС, за да контролира скоростта на движение на МПС-та
5
при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място за времето от 14:21 до 16:30 часа
на 03.10.2023г. Доколкото мястото, посоката на движение, часовия диапазон, датата и
ограничението на скоростта, вписани в Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-65849 от 04.10.2023г. и в Ежедневната
форма на отчет от 03.10.2023г. съвпадат, СРС приема, че тези два документа се отнасят до
едни и същи обстоятелства.
Приложеният на лист 21 от делото Сертификат е обективно и достоверно писмено
доказателство, което не се разколебава от нито едно друго доказателство по делото. Поради
това съдът го кредитира и приема, че Славян Славчев (посочен в Протокола на лист 13 от
делото като лице, което е разположило и настроило АТСС) е преминал обучение и може да
борави с техническо средство „СПУКС“, модел „ARH CAM S1“.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 7 /лице и гръб/ от делото се установява регистрационния
номер на автомобила; марката на МПС-то; датата, часа и мястото на извършване на
нарушението; конкретно измерената скорост на движение; ограничението на скоростта на
същото място; вида и номера на техническото средство, с което е бил заснет автомобилът,
както и това, че е установена скоростта именно на заснетия автомобил. Приложеният по
делото снимков материал представлява веществено доказателствено средство с автентични
дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и
информативно доказателствено средство и съответно го кредитира. Между снимката на лист
7 от делото и Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система
на лист 13 от делото има припокриване не само относно номера на техническото средство,
но и касателно мястото, посоката на движение, датата, часовия диапазон и ограничението на
скоростта, поради което за съда не възниква съмнение, че снимката на процесния автомобил
е направена именно с техническото средство, описано в кредитираните по-горе писмени
доказателства.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимковия материал, приложен на лист 8
от делото, тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тази снимка се явява годно
веществено доказателствено средство. От нея се установява къде е било позиционирано
АТСС, вкл. и че мястото е „населено“, където е установено от законодателя общоважимо
ограничение на скоростта до 50 км/час в населено място.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г.). Видно от лист 13 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
6
техническо средство или система с рег. № 4332р-65849 от 04.10.2023г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В
него е посочено, че датата на използване на техническото средство е 03.10.2023г.; че
документът е регистриран под № 4332р-65849 на 04.10.2023г.; посочени са имената и
подписите на лицето, което е разположило и настроило техническото средство; лицето,
което е приело Протокола и е свалило/прехвърлило изображенията и видеозаписите от
АТСС; лицето, което е проверило Протокола. В Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система е посочено, че уредът се задейства за приближаващи МПС-
та и че измерва при стационарен режим. Отбелязани са общият брой на констатираните
нарушения, номерата на първото и на последното изображение, номера на ползваното
техническо средство, както и това, че то е преминало метрологична проверка, за което има
издаден Протокол № 037-СГ-ИСИС от 30.03.2023г. с годност за експлоатация до 30.03.2024г.
Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист 8 от делото),
поради което СРС приема, че Протоколът за използване на автоматизирано техническо
средство или система отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Съдът дава вяра на писмото от Столична община с вх. № 131030 от 19.04.2024г. с
приложена схема (лист 31-32 от делото), както и на писмата от ОПП-СДВР с вх. № 122152
от 12.04.2024г. и с вх. № 116956 от 09.04.2024г. (лист 76 и лист 78 от делото), тъй като са
еднопосочни, относими, информативни, достоверни и непредубедени. От съвкупната им
преценка се установява, че на процесното място е важало общото ограничение на скоростта
в населено място - 50 км/час, като не е имало пътен знак В-26, задаващ друго ограничение
на скоростта. В същия смисъл данни се съдържат и в снимката на лист 7 от делото,
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система на лист 13 от
делото и Ежедневната форма на отчет на лист 16 от делото. От съвкупната преценка на тези
писмени доказателства съдът приема за безспорно доказано, че на процесната дата и място
ограничението на скоростта е било 50 км/час в населено място.
Приложените на лист 9 и лист 17-20 от делото справки са издадени от държавен
орган и разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради
това съдът ги кредитира и приема, че А. Б. Ц. има и други /предишни/ нарушения по ЗДвП,
както и че е собственик на заснетия лек автомобил „***” с рег. № ***.
Съдът дава вяра и на справката от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 8308739 (лист 14 от делото), тъй като е обективно и достоверно
писмено доказателство, което не се опровергава от нито едно друго доказателство по делото.
Въз основа на тази справка СРС приема, че Електронен фиш Серия К № 8308739 е връчен на
А. Б. Ц. на 23.02.2024г. От тук следва, че подадената на 07.03.2024г. пред ОПП – СДВР
жалба е депозирана в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, приложена на лист 10 от делото, е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
7
Настоящият съдебен състав дава вяра на приложените на лист 6 и лист 15 от делото
писмени доказателства, тъй като са обективни, еднопосочни и достоверни. От съвкупната
преценка на Електронен фиш Серия К № 4833624, издаден от СДВР и справката от
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 4833624 СРС
достига до извода, че на А. Б. Ц. е налагано и друг път административно наказание „глоба“ -
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП с
Електронен фиш Серия К № 4833624, издаден от СДВР, който Електронен фиш е бил връчен
на А. Б. Ц. на 31.05.2023г. и е влязъл в сила на 15.06.2023г. Тези констатации се
потвърждават и от справката картон на водача на лист 18 от делото.
Приетата фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен анализ
налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и собственикът на същото. Доколкото в Електронния фиш има записана
скорост на движение на МПС-то, както и ограничението на скоростта от 50 км/ч. за населено
място, съдът счита, че нарушението е описано в достатъчна степен, без да е допуснато
съществено процесуално нарушение, свързано с липса на някой от задължителните
реквизити на Електронния фиш. В него са изложени фактите, при които е реализирано
8
нарушението и съответстващата правна норма - чл.21, ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е и
наложената на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП глоба /в размер на 100 лева/ като
е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за процесното
нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки.
Съдебният състав намира за важно да посочи, че доколкото нарушението по чл.21,
ал.1 от ЗДвП е описано в Електронния фиш, наличието или липсата на по-подробни данни за
повторността не представляват съществено процесуално нарушение, тъй като дали има или
няма „повторност“ е от значение единствено във връзка с определяне на наказанието (с оглед
разпоредбата на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП). Поради това този въпрос следва да се
обсъди по същество, а не като съществено процесуално нарушение, тъй като и ако не беше
посочен чл.182, ал.4 от ЗДвП пак става ясно, че нарушението се състои в „движение“, т.е. в
управление на МПС със скорост над разрешената в населено място - 50 км/час. Поради това
въпросът дали е налице „повторност“ е преценка по съществото на спора. Съдът приема, че
не е съществено процесуално нарушение това дали в обжалвания Електронен фиш е
посочено кога изтича 1-годишният срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К №
4833624, тъй като това не е част от задължителното съдържание на Електронния фиш
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Освен това – като е посочена датата на влизане в сила на
Електронен фиш Серия К № 4833624 (15.06.2023г.) и датата на извършване на процесното
деяние (03.10.2023г.) лесно може да се установи дали настоящото административно
нарушение е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на предходния Електронен фиш.
Не е вярно, че в обжалвания Електронен фиш разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП не
била обвързана с конкретна хипотеза на чл.182, ал.1-3 от ЗДвП. Ако се прочете Електронен
фиш Серия К № 8308739 ще се види, че нарушителят е санкциониран на основание чл.182,
ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП. Поради това е неоснователна и претенцията за ограничено право
на защита на жалбоподателя.
Това дали са представени доказателства за наличието и влизането в сила на
Електронен фиш Серия К № 4833624 е въпрос по същество, като в случая следва да се
посочи, че не е вярно твърдението на жалбоподателя, че нямало приложени писмени
доказателства за влизането в сила на предходния Електронен фиш, обосноваващ
повторността, тъй като от кредитираните по-горе доказателства на лист 15 и лист 18 от
делото следва обратното.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че в процесния Електронен фиш
липсвало пълно, ясно и конкретно посочване на мястото на извършване на нарушението.
Мястото на нарушението в случая е посочено с град, улица, номер и посока на движение.
Според съдебния състав това е напълно достатъчно за описание на мястото на
нарушението.
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП изисква в Електронния фиш да е описано
нарушението. Като е посочено, че МПС-то се е движило със скорост от 62 км/час при
9
ограничение на скоростта 50 км/час в населено място, СРС приема, че нарушението е в
достатъчна степен описано в Електронния фиш. Налице е съответствие между словесното
описание на нарушението и дадената за него правна квалификация. Нормата на чл.189, ал.4
от ЗДвП не изисква в Електронния фиш да се сочат обстоятелствата, въз основа на които се
приема, че разрешената скорост е 50 км/час, нито данни къде и кога е поставен знакът, както
и къде е мястото на контрол, посоката на движение на контролираните МПС. Поради това
тези доводи от жалбата следва да се приемат за неоснователни.
От гореизложеното следва, че в съответствие с изискванията на ЗДвП е издаден
процесният Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е нарушено правото на
защита на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
От датата на нарушението (03.10.2023г.) до връчването на процесния Електронен
фиш (23.02.2024г.) не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от
НК. Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав (през месец
10
септември 2024г.) не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81,
ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това СРС не счита, че са налице основания за
прекратяване на административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система (АТСС), за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не (както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г.), че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, където е било монтирано
АТСС при заснемане на нарушението. Задължително условие за санкционирането с
Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективният човешки фактор. В процеса по издаването на Електронния фиш не участват
двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с
изложените в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. на ВАС становища относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията, свързани с ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани
технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган. В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че
една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г.
на Върховния административен съд, с което реализирането на административно-
наказателната отговорност за нарушения на ЗДвП чрез издаване на Електронен фиш при
осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това
рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на
мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни и стационарни/ са
11
преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и
софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган /Български институт по метрология/
осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия материал, което е
отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ : измерване на
скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването,
респективно превозното средство. Обработката и издаването на Електронен фиш и за двата
вида системи е от централизирана информационна система. Доколкото този процес по
обработка на информацията и издаването на Електронен фиш става не при установяване на
нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на самия Електронен фиш явно
административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че случаят не е маловажен,
нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
03.10.2023г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез АТСС. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата
редакция на закона, то към 03.10.2023г. не е било необходимо участъкът, в който се е
извършвал контрол на скоростта с АТСС да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-
24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след
отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани
доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 65 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/час при скорост до 100 км/час - съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне
62 км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
037-СГ-ИСИС от 30.03.2023г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 62 км/час. Доколкото от приложената на лист 7 от делото снимка
12
следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № *** е 65 км/час, то
след приспадане на толеранса от 3 км/час, следва да се приеме, че автомобилът се е движил
със скорост от поне 62 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 65 км/час.
От направения по-горе съвместен анализ на писмото и схемата от Столична община,
писмата от ОПП – СДВР, Ежедневната форма на отчет, Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система и снимката на лист 7 от делото се
установява, че на процесното място към 03.10.2023г. ограничението на скоростта е било 50
км/час в населено място.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 62 км/час при ограничение на
скоростта 50 км/час в населено място, водачът на лек автомобил „***” с рег. № *** е
извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението
при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта от 50 км/час в
населено място. Движейки се на посочените в Електронния фиш място и време със скорост
от поне 62 км/час, обективно е реализиран съставът на административното нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 50 км/час (след приспаднатия
толеранс в полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) е с 12 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е реализирано при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство – категория «В» знае задължението си по
ЗДвП, че не следва да управлява МПС със скорост над 50 км/час в населено място. В случая
ограничението на скоростта е било 50 км/час, а реално е била измерена (след приспаднатият
толеранс от 3 км/час) скорост от поне 62 км/час. Това означава, че водачът на МПС-то е
съзнавал обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „***” с рег. № *** на
03.10.2023г. Въпреки това, обаче, доколкото от приложената на лист 9 от делото справка е
видно, че собственик на автомобила е А. Б. Ц., то правилно е била ангажирана
административната отговорност именно на това лице. Това е така, защото според чл.188,
ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС-то, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил автомобила си. Доколкото А.
Б. Ц. е получил препис от Електронен фиш Серия К № 8308739 на 23.02.2024г. /видно от
лист 14 от делото/, съдът приема, че лицето е наясно, че е издаден Електронен фиш и тъй
като в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не е подадена в
законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в
процесния ден и час, въпреки че това е било изрично указано в процесния Електронен фиш,
СРС приема, че в случая на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на А. Б. Ц. – като собственик на МПС-то,
непосочил дали и на кого е предоставил автомобила за ползване на 03.10.2023г.
13
В случая на А. Б. Ц. е била определена „глоба“ в размер на 100 лева като
наказващият орган се е позовал на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП. Нормата на чл.182, ал.4
от ЗДвП предвижда налагането на двоен размер на глобата, предвидена в чл.182, ал.1, т.2 от
ЗДвП, когато нарушението е извършено повторно. Правилно в процесния Електронен фиш
са отбелязани фактите около повторността – посочено е с думи, че нарушението е
извършено „в условията на повторност“, в 1-годишен срок от влизане в сила на друг
Електронен фиш, който е цитиран по номер и дата на влизане в сила. Според §6, т.33 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 от ЗДвП - в двегодишен срок от влизане в
сила на Наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено
като нов водач. В конкретния казус (доколкото нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП не е
визирано в чл.174, ал.2 от ЗДвП) следва да се докаже, че коментираното тук деяние е
извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на друго Наказателно постановление или
Електронен фиш, с което на жалбоподателя е била наложена „глоба“ за „същото по вид“
нарушение. С оглед разпоредбата на §6, т.33 от ДР на ЗДвП е важно да се докаже, че
посоченият в процесния Електронен фиш предходен Електронен фиш (Серия К с №
4833624) се е отнасял за „същото по вид“ нарушение, а именно за управление на превозно
средство над разрешената скорост за движение. Без значение е дали деянието е извършено с
един и същ или с различен автомобил, дали при едно и също или различно превишение на
скоростта и пр. Важно е видът на нарушението да е един и същ. Видно от приложения по
делото Електронен фиш Серия К № 4833624, издаден от СДВР, справката картон на водача и
справката от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К №
4833624, жалбоподателят е бил санкциониран по административен ред за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП с Електронен фиш Серия К № 4833624, който е влязъл в сила на
15.06.2023г. Считано от тази дата (15.06.2023г.) в 1-годишен срок, а именно на 03.10.2023г.
А. Б. Ц. е реализирал друго /ново/ нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което е издаден
процесният Електронен фиш. Това доказва, че жалбоподателят е извършил процесното
деяние в 1-годишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 4833624, т.е. при
условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП. Поради това следва да се
ангажира административно – наказателната отговорност на жалбоподателя именно при
условията на чл.182, ал.4 от ЗДвП. С оглед конкретно установеното превишение на
скоростта (с 12 км/час над ограничението от 50 км/час – след приспаднатия толеранс от 3
км/час), мястото на извършване на нарушението (в населено място) и начина, по който
законодателят е определил да се санкционира административно – наказателно отговорното
лице за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което е извършено повторно, СРС приема, че
спрямо А. Б. Ц. (като собственик на МПС, недоказал, че автомобилът е бил управляван от
друго лице и доколкото деянието е извършено „повторно“) следва да се приложи
санкционната норма на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП и да се определи „глоба“ в размер
на двукратния размер на наказанието по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, т.е. „глоба“ в размер на
100 лева. Точно фиксираният в закона размер на административното наказание при
14
превишение на скоростта от 11 км/час до 20 км/час в населено място и начина на определяне
на глобата при повторност не позволяват на съда да прави преценка на отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията е определена от напред в закона и е в
твърд размер, с който съдът е длъжен да се съобрази при индивидуализиране на наказанието.
Нарушението е извършено повторно. Липсват изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно са налице и отегчаващи такива, а
именно предишните нарушения на жалбоподателя по ЗДвП – извън тези, формиращи извод
за повторност. Процесното нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, извършено повторно и поради това СРС не счита, че случаят е маловажен.
Гореизложеното означава, че съдът следва да потвърди изцяло обжалвания
Електронен фиш.
Въпреки изхода на делото, СРС счита, че не се дължат разноски в полза на СДВР, тъй
като такива са поискани за първи път едва с писмените бележки с вх. № 193977 от
13.06.2024г., т.е. след като са приключили съдебните прения пред СРС на 11.06.2024г. В този
смисъл е точка 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК, според която претенцията за разноски по чл.80 от ГПК (което означава и по
чл.63д, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.80 от ГПК) може да бъде заявена
валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото
пред съответната инстанция. В случая до приключване на съдебните прения пред СРС, НО,
10 състав на 11.06.2024г. от страна на въззиваемата страна не е било направено съответно
искане за присъждане на разноски – нито пред съда в съдебното заседание, нито в писмо с
вх. № 100474 от 27.03.2024г. Такова искане е депозирано за първи път в писмените бележки
от 13.06.2024г., т.е. два дни след като съдът е приключил съдебните прения и е обявил
делото за решаване. Доколкото с писмената защита не могат да бъдат предявени
процесуално валидно искания за присъждане на разноски, този съдебен състав счита, че
искането на гл. юрк. *** (инкорпорирано в писмени бележки с вх. № 193977 от 13.06.2024г.)
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР следва да се остави без
разглеждане.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 8308739, издаден от СДВР, с
което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП на А. Б. Ц. е наложена „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на гл. юрк. ***, инкорпорирано в писмени
бележки с вх. № 193977 от 13.06.2024г., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
15
полза на СДВР.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16