ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, ………………… г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Ловеч, в закрито
заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
СЪДИЯ:
СПАС СПАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
командирован, на основание чл. 94, ал. 1 вр. чл. 227, ал. 3 от ЗСВ, за
разглеждане на делото в Административен съд - Ловеч съгласно заповед №
РД-08-211/02.06.2023 г. на председателя на Върховния административен съд, адм.
д. № 151 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Г.В.В.,***, против
отказ да му се предостави информация във вид на административна услуга във
връзка с изтърпяване на наложеното му наказание, поискана със заявление от
27.03.2023 г. и номер М-1094, адресирано до началника на Затвора Ловеч.
Видно от изпратената по ел. път преписка
искането касае получаване на копие от заповед, с която, считано от 23.03.2023
г. се забранява на лишените от свобода да „хранят котките на малкото каре“.
Искането е входирано под № М-1094 по
входящата кореспонденция на Затвора Ловеч, адресирано до Началника на ОЗ Ловеч
и веднага разпределено за отговор и за доклад.
Представено е становище от ИСДВР, че искането
е неоснователно и са изложени съображения, че администрацията на затвора се
ръководи от нормите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС и искането е неприложимо.
Жалбата е недопустима, поради което следва
да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство следва
да бъде прекратено.
Разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 1-т. 3 от ЗИНЗС урежда правото на лишените от свобода да искат информация за въпроси,
свързани с изпълнението на присъдата, размера на изтърпяната част на
наказанието и възможностите за облекчаване условията на изтърпяване на
наказанието, както и предсрочно и условно предсрочно освобождаване. Според
нормата на § 8 от ПЗР на АПК, на която жалбоподателят изрично се позовава в
жалбата си, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални
административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се
прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването
на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.
За да бъде издаден обаче административен акт
по чл. 21 от АПК, под формата на предоставяне на исканата административна
услуга, не е достатъчно издаването на такъв акт да е било поискано, както
твърди жалбоподателят. Необходимо е издаването му да е предвидено в закона - чл.
4, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение второ от АПК. В
ЗИНЗС няма установени правила за реда, по който орган на затворническата
администрация е длъжен да се произнесе по искане за предоставяне на
информацията, която жалбоподателят, в качеството си на заявител, претендира.
Никъде в закона не е предвидено издаването на административен акт при
предоставяне на информацията по чл. 76 от ЗИНЗС, респ. няма как да се формира
отказ или мълчалив отказ по заявлението за нейното предоставяне. Не е
предвидено и по повод на така поисканата информация някакъв орган, посочен в
разпоредбите на Глава Трета от ЗИНЗС, да предоставя претендираната от
жалбоподателя административна услуга. В закона няма установени правила за реда,
по който органът е длъжен да се произнесе по искане за предоставяне на
визираната от заявителя информация. Не е предвидено издаване на нарочен адм.
акт, който да обективира волеизявлението на адм. орган. Следователно
предоставянето на информацията не може да бъде приравнено на извършването на
административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "г" от ДР на ЗА (в
този смисъл вж. определение № 3171 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. №
2060/2020 г., III о., определение № 5424 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3510/2019
г., III о., определение № 11442 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7303/2020
г., Определение № 5251 от 15.04.2014 г. по адм. д.. № 4170/2014 г., трето отд.
на ВАС и Определение № 11495 от 01.10.2018 г. по адм. д. № 11552/2018 г.,
четвърто отд. на ВАС). В случая не е налице нито изричен отказ по чл. 21, ал. 4 АПК, нито мълчалив по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, защото за да е налице
мълчалив отказ е необходимо да бъде безспорно установено, че административният
орган, след като е имал задължение да се произнесе по направено пред него
искане, не го е сторил в нормативно установения срок.
Жалбата е недопустима и поради липса на
правен интерес от оспорването. Със заповед, с която се забранява „хранене на
котките“ от лишените от свобода не се засягат пряко никакви законни права и
интереси на лишения от свобода.
С оглед данните в представената декларация
по чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК вр.чл. 144 от ГПК жалбоподателят следва да бъде
освободен от заплащането на държавната такса за образуване на производството в
размер на 10 лева.
Настоящото определение, съгласно § 4б, ал. 2
от ДР на ЗИНЗС, подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд, т.е.
на Административен съд - Ловеч.
Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 1 и
4 от АПК и чл. 83, ал. 2 от ГПК вр.чл. 144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА Г.В.В.,***,
от задължението за заплащане на държавна такса по адм. д. № 151 по описа за
2023 г. на Административен съд - Ловеч.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.В.В.,***, против отказ да му
се предостави информация във вид на административна услуга във връзка с
изтърпяване на наложеното му наказание, поискана със заявление от 27.03.2023 г.
и номер М-1094, адресирано до началника на Затвора Ловеч.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 151/2023 г. по описа на Административен съд -
Ловеч.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред тричленен състав на Административен съд - Ловеч в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: