№ 4006
гр. Варна, 19.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100501746 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№58608/8.07.2024г., предявена от Х.
В. Г., чрез адв. П.Н. срещу решение №2263/15.06.2024г., постановено по гр.д.
№ 1378/2023г., по описа на Варненски районен съд, с което уважен предявения
срещу ответника/ сега въззивник/установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК за дължимост на сумата от 12 700 евро (дванадесет хиляди и седемстотин
евро), частично от сумата от 26 000 евро, представляваща платена по развален
поради неизпълнение договор за резервационна вноска от 01.04.2022 г.,
представляваща резервационна вноска платена на 04.04.2022 г. по сметка на
ответника, и представляваща част от продажна цена за недвижим имот,
находящ се в с. С., общ. Б., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.10.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.14338/2022 г.
по описа на ВРС, 12 състав.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на процесуалните
правила при постановяването му. Не се споделя довода на първостепенния съд
за недоказаност на възраженията на ответника относно обективните пречки за
своевременно снабдяване с документите за продажбата, за която е заплатена
първоначално резервационна вноска. Счита, че при неизпълнение на
задълженията на продавача, заплатената авансово част от цена, под формата на
резервационна вноска, следва да се възстанови именно от последния, тъй като
е заплатена в негова полза, а не на посредника при договарянето. В тази
връзка се позовава на пропуск на ищеца да установи в чие фактическо
1
държане се намира въпросната престация.
Намира, че договорът за резервация не е надлежно развален от ищеца.
Не са налице нито материалноправните предпоставки за това- неизпълнение
от страна на ответника, нито потестативното право е надлежно упражнено.
Поради предходно установените бизнес отношения между страните, ищецът е
имал представа за адреса, на който е могъл да го открие, съответно
изпращането на покана на друг адрес счита се недобросъвестно.
Първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите си и самото съдържание
на поканата за изпълнение, като не е отчел предоставения от ищеца неразумен
срок за изпълнение от 5 дни и въобще неясното волеизявление в поканата.
Позовава се и на липсата на проведено доказване относно отпадналия интерес
от изпълнението за ищеца. Позовава се на разпоредбите на предварителния
договор, сключен между ищеца, като купувач, и подпомагащата страна, като
продавач, съдържащ условия за възстановяване на гаранционната вноска,
както и на разпоредбите относно сроковете за сключване на окончателен
договор. Акцентира, че ищецът не е провел доказване за това, че окончателен
договор не е сключен. Счита, че доколкото ответникът е трето за сделката
лице, доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство е на
ищеца. Въз основа на изложеното настоява за отмяна на обжалваното решение
и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли, като на
страната се присъдят разноски.
С жалбата въззивникът настоява да бъдат приети по делото от
настоящата инстанция представени с молба от вх.№38262/13.05.2024г. пред
ВРС предварителен договор от 16.05.2022г. и ел. кореспонденция. Позовава се
на процесуални нарушения на първостепенния съд, поради което
доказателствата не са приети по делото. Счита, че ответникът не е могъл да
ангажира своевременно по делото въпросния предварителен договор, тъй като
не е страна по него, съответно не е разполагал с документа. Ищецът като
страна по договора е разполагал с договора и преценката му да не го
представи по делото го поставяло в привилигировано положение. По
отношение на ел. кореспонденция сочи, че причината за късното й
представяне е невъзможността на страната да достъпи своевременно
електронната си поща. Позова се на принципа на установяване на истината в
гражданския процес, който според страната задължава съда да предостави на
страните равни процесуални възможности да установяват твърденията си по
делото.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия „Прайм Солушънс“ ООД, чрез адв. М. Т., с който се настоява за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Акцентира, че задължението за връщане на резервационния депозит е именно
на ответника, а не на продавача по договора, тъй като продавачът не е страна
по договора, на който ищецът основава правата си. Счита, че правилно
първоинстанционният съд е отказал да приеме представените с молба от вх.
№38262/13.05.2024г. писмени доказателства, тъй като преди това, с
2
определението за насрочване, е указал на страната именно пропуска й да
представи въпросния предварителен договор. По отношение на
ел.кореспонденция счита, че искането за приемането й се явява преклудирано.
Настоява за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство
за платена държавна такса.
По доказателствените искания:
На осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК във въззивното производство може да се
иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от
първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. В случая съставът
на въззивния съд намира за неоснователни оплакванията на въззивника за
допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения по приемане
на писмени доказателства.
Процесуалният закон урежда преклузия относно възможностите на
страните в процеса да навеждат твърдения и да представят доказателства.
Концентрационното начало в гражданския процес изисква страните да се
позоват на известните им факти и да направят исканията си по доказателства
до приключване на първото по делото открито съдебно заседание, на осн. чл.
146,ал. 3 от ГПК. По изключение, до приключване на съдебното дирене,
страните могат да посочват и представят нови доказателства, но само ако не са
могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно -147от ГПК.
В случая представените с молба от вх.№38262/13.05.2024г. писмени
доказателства не са новоузнати за ответника. Още с отговора на исковата
молба ответникът се е позовал на въпросния предварителен договор.
Допълнително в приложенията към отговора е посочил, че представя и ел.
кореспонденция, без действително да я е представил. С определението по чл.
140 от ГПК на ответната страна изрично е указано, че следва да установи
сключването на въпросния предварителен договор от 16.05.2022г., като му е
посочено, че не сочи доказателства за този факт, на осн.чл. 146, ал. 2 от ГПК.
В рамките на проведеното първо по делото о.с.з ответникът не само е
пропуснал да ангажира доказателства съгласно разпределената му
доказателствена тежест и да представи доказателствата, на които сам се
позовава, но и не е направил съответни доказателствени искания, за да се
снабди с тях.. Тоест, налага се извода, че въпросните доказателства не са
новоузнати за страната. При всички случаи ответникът е знаел за
съществуването им към датата на подаването на отговора. Ако за страната са
съществували обективни пречки да ги представи, е следвало нарочно да
поиска съдействие от съда.
3
Позоваването на общия принцип за установяване на истината в
гражданския процес (чл. 10 от ГПК) като самостоятелно основание за допусне
на доказателства е необосновано. Принципът за установяване на истината в
гражданския процес задължава съда служебно да указва на страните кои са
правно релевантните факти за спора, как се разпределя доказателствената
тежест за тези факти и за кои от тях страните не сочат доказателства. Този
принцип указа равната възможност да страните при доказването и
задължението на съда да окаже съдействие, и изобщо няма предвид
установяване на истината извън процеса/ тоест извън фактите и
доказателствата, които страни сочат/. В случая първоинстанционният съд не е
допуснал нарушение на принципа на чл. 10 от ГПК. На страната е указано
надлежно за кои факти не сочи доказателства.
С оглед на изложеното искането за приемане на писмени
доказателствата се явява неоснователно.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№58608/8.07.2024г.,
предявена от Х. В. Г., чрез адв. П.Н. срещу решение №2263/15.06.2024г.,
постановено по гр.д.№ 1378/2023г., по описа на Варненски районен съд, с
което уважен предявения срещу ответника/ сега въззивник/установителен иск
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за дължимост на сумата от 12 700 евро
(дванадесет хиляди и седемстотин евро), частично от сумата от 26 000 евро,
представляваща платена по развален поради неизпълнение договор за
резервационна вноска от 01.04.2022 г., представляваща резервационна вноска
платена на 04.04.2022 г. по сметка на ответника, и представляваща част от
продажна цена за недвижим имот, находящ се в с. С., общ. Б., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 05.10.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.14338/2022 г. по описа на ВРС, 12
състав.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 30.10.2024г. от 13.30 часа.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника за
приемане като писмени доказателства на представените пред Варненски
районен съд с молба вх.№38262/13.05.2024г. документи- предварителен
договор от 16.05.2022г. и ел. кореспонденция/л. 91-94/.
4
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да
представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършването им, като при пропускане на крайния
срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание)
правото им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде
преклудирано.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5