Р Е Ш Е
Н И E № 2376
гр.Бургас, 30.12.2010 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав, в публично заседание
на двадесет и първи декември през две хиляди и десета година в състав :
Председател : МАЯ
СТЕФАНОВА
Съдебни заседатели :
…..…………………...
Членове : …………….…………
при секретаря Райна Жекова и в присъствието на прокурора………..като разгледа
докладваното от съдията СТЕФАНОВА НАХД дело № 4701 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предложение на БРП за освобождаване на Т.Г.Г., ЕГН **********,***, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.343 ал.3 предложение трето б.”а” предложение второ вр. ал.1 б.”б” вр. Чл.342 ал.1от НК вр. чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
за това, че на 06.03.2010 г., около 20,50 часа, на първокласен път ІІ-99 в посока от гр.С. към гр.Б., при управление на МПС със специален режим на движение –автомобил линейка на Спешна медицинска помощ при О. П. марка „М.” с ДК № ..., нарушил правилата за движение по пътищата визирани в
чл.20 ал.1 от ЗДвП:” Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват.”
Чл.20 ал.2 от ЗДвП:” Водачите на ППС са длъжни при избирането скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия , с релефа на местността , със състоянието на пътя и на превозното средство…с характера и интензивността на движението, с конкретните условия за видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението”
Движейки се с несъобразена с пътната обстановка –заледени участъци на пътното платно, скорост от около 68 км/ч, изгубил контрол над управляваното от него моторно превозно средство и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г. Д. П. ЕГН ********** ***, изразяваща се в счупване на левия малък пищял водещо до трайно затруднение движението на левия крак за около 1-1,5 месеца и средна телесна повреда на Т. В. П. ЕГН ********** ***, изразяваща се в голям хематом на дясното бедро, наложило оперативно отстраняване, водещо до трайно затруднение движението на десния крак , което след отстраняване на хематома е отстранено.
Нарушителят Г. редовно призован се явява в съдебно заседание. Не се сочат нови доказателства. За него се явява в качеството на процесуален представител упълномощения му защитник адв.Ж.Н. БАК.
Въпреки редовното призоваване за осз представител на БРП не се явява.
От
проведените действия по разследването и събрания в хода на извършването им
доказателствен материал, приемам за установено от фактическа страна следното:
На 06.03.2010 г., около 10,00 часа,
докато бил у дома си , находящ се в гр.П., ул.”С.” № 31, пострадалият Г. Д. П.
се почувствал зле. Двамата със съпругата си –свидетелката Т. В. П. посетили
Спешния център, където П. бил прегледан, измерено му било кръвното налягане,
след което той и съпругата му се прибрали. На същия ден, след обяд, П. получил
силни болки в сърдечната област и отново със съпругата си посетили клиниката в
гр.П. На място било установено, че същият е получил сърдечен пристъп и
здравословното му състояние налага незабавно да бъде транспортиран до МБАЛ Б.
поради което същият бил качен в автомобил със специален режим на движение – линейка
с рег.№ ... марка „М.”. В автомобила се качили свидетелката П. и свидетелката С.
Н. П. – медицински фелдшер във ФСМП – гр.П., като двете седнали в близост до
носилката на болния.
Автомобилът, който потеглил от гр.П. за
гр.Б., бил управляван от Т.Г.Г. –шофьор към филиала за Спешна помощ при О. П.,
който задействал светлинен сигнал за специален режим за движение на автомобила.
Г. *** по първокласен път ІІ-99. Около 20,50 часа автомобилът се намирал на
един километър след местността „Ченгене Скеле” .Пътният участък там е прав с
ограничения на скоростта от 80 км/ч като пътят е с две платна разделени едно от
друго с единична мантинела. Платното за движение към гр.Б. има две ленти,
разделени с надлъжна пътна маркировка – единична прекъсната линия – М3. Времето
било облачно и студено, а асфалтовата настилка мокра. След гр.С. имало и
заледени участъци. Г. управлявал автомобила с около 68 км/ч с включени фарове и
сигнална светлина, когато предната дясна гума на автомобила попаднала в заледен
участък, вследствие на което се занесъл към дясната част на пътя и последвал
удар в дясната мантинелата на пътя с предната лява част (бронята и левия фар)
на автомобила, като същият продължил да се завърта неуправляем надясно около
вертикалната си ос. След втория удар в задната част на линейката (задни
светлини и лява врата) автомобилът спрял с блокирани колела (задействала
спирачната уредба) напречно на пътното платно.
Според направения оглед на
местопроизшествието и назначената в хода на досъдебното производство
авто-техническа експертиза причината довела да загуба на управлението на
автомобила е попадането на предните колела в участъци с различен коефициент на
сцепление на гумите и пътя, рязкото завиване на волана, рязкото задействане на
спирачките. Причините за възникналото ПТП, вещото лице сочи че са субективни,
зависещи от поведението на водача Г.. В случая се откроява неправилно избраната
скорост на движение. Тя се е оказала несъобразено висока за състоянието на
пътната настилка. В тази насока са и показанията на свидетелката П. в които
твърди, че си спомня, че след ПТП шофьорът на линейката е споменал, че е
забелязал още на „Д.”, че пътят е заледен.
В момента на настъпването на ПТП
свидетелката С. П. е подавала кислород на пострадалия П., като е била надвесена
над него и в момента на удара е паднала на пода между носилката и кислородните
бутилки При удара носилката с пострадалия П. се е преместила, вследствие на
което същият е получил нараняване на подбедреницата на левия крак. По-късно с
линейка от гр.С. свидетелите П., П. и П. са били транспортирани в МБАЛ –Б.
Вследствие на настъпилото ПТП са били
причинени травматични увреждания на свидетеля Г. П., Т. П. и С. П. като следва:
Г. Д. П. е получил открито счупване на
левия малък пищял. П. бил приет в Кардиологично отделение с диагноза: Исхемична
болест на сърцето, обширен преден миокарден инфаркт като на 09.03.2010 г. в
11,28 часа е преустановена сърдечната дейност. Непосредствена причина за
смъртта на Г. Д. П. е острата сърдечна недостатъчност, развила се в резултат на
миокардния инфаркт. Причината на смъртта не е в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП. Счупването на малък пищял се квалифицира като водещо до трайно
затруднение на движение на левия крак за срок от 1-1,5 месеца и е в причинна
връзка с настъпилото ПТП. Счупването няма пряка причинна връзка с
непосредствената причина за смъртта
Т. В. П. вследствие на настъпилото ПТП е
получила контузия на таза, голям хематом на дясната бедро, наложило оперативно
отстраняване.
Причинено е трайно затруднение на движението
на десния крак, което след отстраняването на хематома е отстранено. Ако не бъде
отстранено оперативно оргазмът й е щял да организира или е щял да го супорира,
но не е можел да го резорбира.
С. Н. П. вследствие на ПТП е получила
контузия на главата. Увреждането е в резултат на съприкосновението на главата с
твърди предмети вътре в автомобила на ЦСМП. Причинено й е било разстройство на
здравето неопасно за живота.
Горните констатации са от назначената и
изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-медицински експертизи.
От изготвената в хода на разследването
физикохимична експертиза е видно, че в кръвната проба на Т.Г.Г. не е доказано
наличие на етилов алкохол.
Обстоятелстово, че Т.Г. е управлявал МПС
със специален режим на движение –линейка с включен светлинен сигнал за
специален режим не го освобождава от задължението да управлява автомобила по
безопасен начин.
В тази връзка настоящата инстанция не
приема направените в хода на съдебното производство по делото от защитата на Г.
възражение за наличието на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Съставът
на чл.15 НК сочи за липсата на вина у дееца, при условие, че той не е бил
длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Първо деецът в настоящия случа е с трудов договор като шофьор на линейка и
същият е бил длъжен да предвиди настъпването на заледяване, ако е следил
метеорологичната прогноза, в която за дните от 05.03-06.03.2010 г е за студено
време и превалявания от сняг, заради който пътят е бил мокър и предвид ниските
температури от -1 до 3 градуса е било
неминуемо и заледяването на пътната настилка. Следователно нарушителят Г. е
могъл и е бил длъжен да предвиди че пътната настилка е възможно при валежи от
сняг да бъде заледена. Съдът не прима, че е налице и хипотезата на крайна
необходимост по чл.13 ал.1 от НК, която в настоящия случай е и особено
несъстоятелна в този смисъл е хипотезата на ал.2. Г. се е движел със скорост от
68 км/ч, според заключението на вещото лице, в участък с ограничение на
скоростта от 80 км/ч и при по-благоприятни атмосферни условия.
В чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП законодателят
е вменил в задължение на водачите при избора на скоростта да се съобразят с
атмосферните условия. Като и да контролират непрекъснато превозното средство,
което управляват.
Разпитан в качеството на обвиняем Т.Г. е
дал обяснение по същество. В обясненията си същият твърди, че пътят от С. на
места е бил заледен. Това е било достатъчно същият да приеме, че има заледени
участъци и да го накара да бъде по внимателен при управлението.
Гореописаната фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните в
хода на разследването гласни и писмени доказателства.
Така изложената и установено по безспорен начин в хода на досъдебното производство фактическа обстановка, мотивира правен извод в посока че е осъществено от субективна страна от нарушителя Т.Г.Г. престъпен състав от общ характер по чл.343 ал.3 предложение трето б.”а” предложение второ вр. ал.1 б.”б” вр. чл.342 ал.1от НК вр. чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
за това, че на 06.03.2010 г., около 20,50 часа, на първокласен път ІІ-99 в посока от гр.С. към гр.Б., при управление на МПС със специален режим на движение –автомобил линейка на Спешна медицинска помощ при О. П. марка „М.” с ДК № ..., нарушил правилата за движение по пътищата визирани в
чл.20 ал.1 от ЗДвП:” Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват.”
Чл.20 ал.2 от ЗДвП:” Водачите на ППС са длъжни при избирането скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия , с релефа на местността , със състоянието на пътя и на превозното средство…с характера и интензивността на движението, с конкретните условия за видимост , за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие .Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението”
Движейки се с несъобразена с пътната обстановка – заледени участъци на пътното платно , скорост от около 68 км/ч, изгубил контрол над управляваното от него моторно превозно средство и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г. Д. П. ЕГН ********** *** , изразяваща се в счупване на левия малък пищял водещо до трайно затруднение движението на левия крак за около 1-1,5 месеца и средна телесна повреда на Т. В. П. ЕГН ********** ***, изразяваща се в голям хематом на дясното бедро, наложило оперативно отстраняване, водещо до трайно затруднение движението на десния крак , което след отстраняване на хематома е отстранено.
От субективна страна деянието е извършено при условията на несъзнавана непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл.11 ал.3 предложение първо от НК. Нарушителят не е предвиждал възможността да настъпят общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди тяхното настъпване .
Настъпилият
вредоносен резултат е в пряка причинна връзка с неправомерното поведение на
нарушителя.
Съдът намира, че са налице в кумулативна
даденост предпоставките на чл.78а ал.1 от НК, а именно:1.За престъплението е
предвидено наказание лишаване от свобода до пет години и то е непредпазливо. 2.
Нарушителят Г. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на глава осма от НК. 3. От престъплението
няма настъпили съставомерни имуществени вреди.
Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция намира, че нарушителят Т.Г.Г. следва да бъде признат за виновен в извършеното престъпление по чл.343 ал.3 предложение трето б.”а” предложение второ вр. ал.1 б.”б” вр. Чл.342 ал.1от НК вр. чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и на основание чл.78а ал.1 (в редакцията му от ДВ бр.75 от 2006 г.) от НК да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание „глоба„ в размер от 500 (петстотин) лева. Съдът определя размер към минимума предвиден в закона (редакцията му от ДВ бр.75/ 2006 г. в сила към момента на извършването на деянието като по-благоприятен за дееца по смисъла на чл.2 ал.2 от НК) като счита, че по този начин биха били постигнати целите на закона визирани в чл.36 от НК.
Съдът счита, че в настоящия случай нарушителят Г. не следва да бъде наказана и с кумулативно предвиденото наказание временно лишаване от право да управлява МПС на основание чл.78а ал.4 от НК.Същият работи като шофьор при О. П. и налагането на това наказание ще го лиши от труд и от прехрана и не това са целите на специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
Предвид това, че съдът намира нарушителя Г. за виновен в извършването на престъплението от обективна и от субективна страна то същата следва на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски в размер на 321, 40 (триста двадесет и един лева и четиридесет стотинки) лева за изготвените авто-техническа, съдебно-медицински експертизи и фотоалбум.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА Т.Г.Г., роден на *** ***, с настоящ адрес ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, женен, работи като ... на линейка в О. П. и ... на автобус в „Е.-К.” ЕООД , неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН, в това че на 06.03.2010 г., около 20,50 часа, на първокласен път ІІ-99 в посока от гр.С. към гр.Б., при управление на МПС със специален режим на движение – автомобил лринейка на Спешна медицинска помощ при О. П. марка „М.” с ДК № ..., нарушил правилата за движение по пътищата визирани в
чл.20 ал.1 и ал.2 0от ЗДвП, движейки се с несъобразена с пътната обстановка –заледени участъци на пътното платно, скорост от около 68 км/ч, изгубил контрол над управляваното от него моторно превозно средство и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г. Д. П. ЕГН ********** ***, изразяваща се в счупване на левия малък пищял водещо до трайно затруднение движението на левия крак за около 1-1,5 месеца и средна телесна повреда на Т. В. П., ЕГН ********** ***, изразяваща се в голям хематом на дясното бедро, наложило оперативно отстраняване, водещо до трайно затруднение движението на десния крак, което след отстраняване на хематома е отстранено - престъпление по чл.343 ал.3 предложение трето б.”а” предложение второ вр. ал.1 б.”б” вр. Чл.342 ал.1от НК вр. чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
На основание чл.78а ал.1 вр. чл.2 ал.2 от НК ОСВОБОЖДАВА Т.Г.Г. от наказателна отговорност и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на 500 (петстотин) лева.
НЕ НАЛАГА на основание чл.78а ал.4 от НК кумулативно предвиденото наказание „Временно лишаване от право да управлява МПС”.
ОСЪЖДА Т.Г.Г. на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати на държавата направените разноски по делото в размер на 321, 40 (триста двадесет и един лева и четиридесет стотинки) лева за изготвените авто-техническа, съдебно-медицински експертизи и фотоалбум.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Бургаския окръжен съд в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Р. Ж.