№ 252
гр. К., 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510102638 по описа за 2022 година
Гражданско дело № 2638/2022 г. по описа на Районен съд-К. е
образувано по предявен иск от адв. П. К., САК, като пълномощник на К. Н.
А., ЕГН: **********, срещу ЗК „*****“ АД, гр. С., ЕИК *******, с правно
основание чл. 45 ЗЗД и чл. 432 КЗ и цена на иска: 5 000 лева, частичен иск от
19 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.07.2022
г., датата, на която изтича срокът по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от
КЗ, до окончателното изплащане на сумата.
Процесуалният представител на ищцата сочи, че в резултат на ПТП е
загинала Д.К.П., а К. Н. А. е нейна внучка.
Сочи, че на ******** г. в гр. К. по бул.*********“, посока запад се е
движил л.а. марка “****“ модел „****“ с рег. № ******, управляван от Г. С.
Х., който нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал
пешеходката Д.К.П.. Вследствие на ПТП били нанесени тежки телесни
увреждания, довели до смъртта на Д.К.П..
Във връзка с причиняване на процесното ПТП било образувано ДП №
***/2022 г. |по описа на РУ - К., пр.пр. ****/2022 г. по описа на ОП - С.З..
Причина за настъпване на произшествието били допуснатите от водача на
лекия автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата. В
конкретната ситуация за него били налице определени, фиксирани в закон
задължения за спазване правилата за движение по пътищата. Съществувала
пряка причинна връзка между деянието на Г. С. Х. и настъпилите
общественоопасни последици – смъртта на Д.К.П..
Сочи, че за увреждащия л.а. „**** ****“ с рег. № ******, управляван от
Г. Х. имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК “*****”
АД, гр. С., застрахователна полица № BG/22/*******, със срок на валидност
една година считано от ******** г. до ******** г.
1
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата е
предявила претенциите си за изплащане на обезщетение и е представила
всички документи, с които е разполага пред ЗК „*****“ АД, гр. С., получени
от застрахователя на ****** г. видно от приложената о.р. По случая била
заведена щета № ***********- Претенция № 3, по която застрахователят в
законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение.
Сочи, че при процесното ПТП е загинала Д.К.П., на 72 години, която е
получила тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до
смъртта й.
К. Н. А. била внучка на починалата Д.К.П., която изключително тежко
преживявала смъртта на своята баба. Нейната смърт била съкрушителна за
нея. Връзката помежду им е била изключително силна, изпълнена с чувство
на обич, уважение и привързаност, като винаги са си помагали и подкрепяли.
Израстнала е с всеотдайните грижи на своята баба, с нейното внимание и
любов. Д. е влагала много старание и любов в грижите за своята внучка. В
резултат на трагичния инцидент обаче ищцата загубила моралната и
физическата подкрепа на Д., на която винаги е разчитала. Сега тя имала много
голяма нужда от нея за съвети и напътствия, както по отношение на своя
трудов път, така и в личен план. Загубата на Д. била причинила на ищцата
огромен психически стрес, неописуема мъка, душевна болка и страдания,
които продължавали и щели продължават, тъй като загубата била
непрежалима. Несвоевременната смърт се отразявала крайно негативно върху
психическото и здравословно състояние на ищцата. Моралните й страдания,
претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа смърт на Д.К.П. щели да я
съпътстват през остатъка от живота й. Независимо от изминалото време
болката от загубата не утихвала, в резултат на което ищцата продължавала да
страда и скърби.
Твърди, че вредите на ищцата били в резултат на виновното поведение
на водача на увреждащия автомобил Г. С. Х., а за причинените от него вреди
отговарял ответникът по делото ЗК „*****“ АД, гр. С..
Моли съда да осъди ответника ЗК „*****“ АД, гр. С. да заплати на К. Н.
А. обезщетение в размер на 5 000 лв., частичен иск от 19 000 лв, за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания, вследствие на причинената смърт на нейната баба Д.К.П..
С молба от 05.05.2023 г. е направено искане на осн. чл. 214 от ГПК от
ищцовата страна за увеличение на иска от 5 000 лв. на 25 000 лв.
Претендира законната лихва върху сумата, считано от 13.07.2022 г.,
датата, на която изтича срокът по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от
КЗ, до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да присъди направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, моли съда да счита
настоящата молба за списък на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество.
Процесуалният представител на ответното дружество сочи, че пред
застрахователя била предявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение от К. Н. А. за причинени неимуществени вреди вследствие на
ПТП от ******** г., във връзка с което била образувана застрахователна
2
преписка № *************., която била разгледана, като представените при
образуване на преписката документи били недостатъчни за изясняване на
обстоятелствата, във връзка с което застрахователят уведомил пълномощника
на заявителя за необходимостта от представяне на допълнителни документи.
Поисканите допълнителни документи не били представени от ищеца, както
при доброволната претенция, така и в настоящото съдебно производство.
Оспорва исковата молба от К. Н. А. за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди във връзка с причинената смърт на баба й Д.К.П.,
поради липса на предпоставки по соченото тълкувателно решение, конкретно
– че не са налице доказателства за съществуваща в твръдяната в сиковата
молба изключителна близка връзка между ищцата и починалото лице.
Счита, че така формулираните с исковата молба фактически твърдения
относно основанието на иска по-скоро обосновавали претенция за парична
сума, отколкото накърнени права на ищцата, нуждаещи се от съдебна защита.
Ищцата не била наследник на пострадалата по права линия, доколкото
пострадалата е оставила наследници от първи ред - низходящи, легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди и независимо, че била
внучка на пострадалата не била сред най-близкия й кръг. Близкият родствен
кръг се характеризирал с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Не счита, че загубата на баба обосновавало в
достатъчна степен да се направи изключение от общото правило, че се
дължало обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт само на най-
близките на починалия. Както било посочено в Тълкувателно решение №
1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г., материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък били лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961r. и Постановление № 5 от 24.Х1.1969г на Пленума на Върховния
съд. Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е
настъпило единствено по причина от действията на водача Г. Х. при
управлението на лек автомобил „**** ****“ с peг. №СТ****РВ. В тази връзка
оспорва твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както
същият бил описан в исковата молба, както и че същият се осъществил само
поради нарушение на правилата за движение от страна на водача Х..
Поддържа, че произшествие от ********г. настъпило в причинна връзка
от поведението на пострадалата Д. П. - като е предприела пресичане на
пътното платно на не необозначено за това място и поради извършено
нарушение на чл. 113, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗДвП, съгласно които пешеходците
преди да навлязат на платното за движение, трябва да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя
и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение. Твърди, че пострадалата П. като пешеходец е нарушила и
задължението си по чл. 114, ал. 1 от ЗдвП, съгласно която на пешеходците
било забранено да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат
при ограничена видимост. Поддържа, че пострадалата Д. П. като пешеходец е
създала предпоставките за настъпване на произшествието и е станала в равна
степен на поведението на водача, причина за осъществяването му. Оспорва
спрямо ищцата да са настъпили такива вреди, които да обосновават размера
на исковата претенция. Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по
размер. Оспорва размера на предявения по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането иск за неимуществени вреди, като счита същия за
изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за
3
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Поддържа, че исковата сума била
изключително завишена и не съответствала на обективните критерии,
включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани от Върховен
съд и определени като елементи за обезвреда. На самостоятелно основание,
исковата сума, претендирана за обезвреда на неимуществени вреди била
недължима и поради съпричиняване на ищцата за настъпване на сочения
вредоносен резултат, поради което следвало да бъде приложена разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Следвало да се
отбележи, че действащият към момента на предявяване на претенцията на
ищцата §96. (1) от Преходни и заключителни разпоредби на ЗАКОН за
изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 101 от
2018 г.), в сила от 07.12.2018г., определял лимит по претенциите на лицата по
чл. 493А, ал.2 от КЗ, като: влизането в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определяло в размер до 5000 лв.“, но под
условие на установяване на особени обстоятелства по смисъла на
Тълкувателно решение № 1 /2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на
21.06.2018г. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск. Във връзка с изложеното, моли съда да
отхвърли предявените от К. Панчева А. искове, като неоснователни и
недоказани. Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищцата на
направени по делото разноски, в случай, че е заявено искане за
освобождаване от заплащане на държавна такса за производството и от
разноски, и в случай, че това искане бъде уважено. Възразява срещу искането
за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата с аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, като оспорва и
размера на претендирания адвокатския хонорар като прекомерен в случай, че
надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС.
Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
към момента на процесното ПТП по отношение на лекия автомобил „****
****“.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството, че на
********г., около 18:30, в гр. К., е настъпило ПТП между лек автомобил
„**** ****“ с peг. № ****** и пешеходката - Д.К.П..
Спорни по делото са вината на водача Г. С. Х., наличие на
съпричиняване от страна на починалата Д.К.П., търпените от ищцата болки и
страдания, размера на предявения иск, както и присъждането на законна
лихва.
Установено е, че пострадалата Д. П. е баба на ищцата К. А., съгласно
приложеното с исковата молба Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки
на К. А..
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
4
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
На ******** г. в гр. К. по бул.*********“, посока запад се е движил
л.а. марка “****“ модел „****“ с рег. № ******, управляван от Г. С. Х., който
блъснал пресичащата пешеходката Д.К.П..
Не се оспорва наличието към момента на ПТП на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество ЗК „*****“ АД по отношение
на управлявания от Г. С. Х. л.а. „**** ****“ с рег. № ******.
От заключението на ВЛ П. Н. по назначената САТЕ, неоспо**** от
страните, което съдът кредитира като ясно и добросъвестно изготвено, и от
поясненията на ВЛ в съдебно заседание се установява, че на ******** г.,
около 18:30 ч. в гр. К., по бул. „*******“ в посока от изток на запад се е
движил л.а. „**** ****“ с рег. № ******, управляван от Г. С. Х.. По същото
време по източната пешеходна пътека, намираща се на кръстовището с ул.
„******“ пешеходката Д.К.П. предприела пресичане на булеварда в посока от
север на юг, при което на 5,8-6м. южно от северния край на платното за
движение, настъпило удар между тях в южната пътна лента на л.а. „****“ на
източната част на пешеходната пътека, който протича през четири ясно
изразени фази. През първата фаза, в зоната на пешеходна пътека и на около
5,8-6 м. южно от северния край на платното за движение е настъпил
първоначалният контакт между тях, реализиран с лява част на пластична
облицовка на предна броня на височина около 0.40-0.50 м от пътното
покритие в долен ляв крайник на пешеходката, който най-вероятни е бил
опорен. Ударът в лява подбедрица е предизвикал динамично натоварване и
усукване между стъпалото и подбедрицата и е причинило счупване на
костите на лява подбедрица и счупване на малкопищялна кост. Тогава
надлъжната ос л.а. е била разположена успоредно на надлъжната ос на
платното за движение с предна част, сочеща посока запад, като левите
състави на л.а., са се намирали на около 6 м. южно от северния край на
платното за движение. Пострадалата е била ориентирана с лице на юг – с
лявата си страна на тялото към предната част на л.а. Първоначалният контакт
е настъпил преди ефективното спиране на л.а. Във втора фаза, поради
реализирания под масов център удар на тялото на пешеходката, същото е
пропаднало върху предната част на автомобила – предна лява греда и преден
капак, при което са настъпили най-тежките увреждания. Този механизъм се
обяснявал с черепно-мозъчна травма. В трета фаза от ефективното спиране
на автомобила е получена разлика в скоростите на движение между него и
тялото и от въздействието на п****сната инерционна сила се отхвърля от л.а.
и пропаднала през лявата му страница вляво от него. В четвърта фаза
пешеходката попаднала на терена като се установила в южната част на
платното за движение. Липсвали данни за прегазване от автомобила.
Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при нормална
видимост от дневна светлина, на прав и равен участък и при сухо време, в
населено място на пътен участък в зоната, на който лиспвала пътна
маркировка ограничаваща скоростта, от което следвало да се приеме, че
маскимално разрешената скорост на движение е била 50 км/ч. Булевардът, на
който е настъпило ПТП се състоял от по две ленти за движение, разделени с
5
двойна непрекъсната линия, северните ширини са с дължина 3,2 м. всяка,
разделени помежду си с единична прекъсната линия, покрити били с гладък
асфалт без неравности. Мястото на удара е бил на източната пешеходна
пътека на булеварда в южната пътна лента, предназначена за движение в
посока от изток на запад. Пешеходката се е движила перпендикулярно в
посока от север на юг на движещия се л.а. в посока от изток на запад. Тъй
като ПТП е настъпило на прав, равен участък, с наличие на нормална
видимост, липса на други участници в движението, липса на предмети,
нарушаващи видимостта на водача, следвало да се приеме, че същите са
имали видимост един към друг. Скоростта на движение на л.а. е била около
38 км/ч. Скоростта на движение на пешеходката е била около 3,8 км/ч при
спокоен ход и 4,9 км/ч. при бърз ход. При спокоен ход от страна на
пешеходката, дължината на опасната зона на спиране е по-малка от
отстояването на предната част на л.а. до мястото на удара от момента на
появата на опасност и при своевременно възприемане на опасността и
реакция от страна на виновния водач, л.а. би спрял преди мястото на удара.
При движението на пешеходката с бърз ход, водачът би имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара, тъй като същата не би попаднала
в опасната зона на спиране на л.а. Водачът не е възприел възникналата
опасност - пресичащата пешеходка. Разстоянието, когато е започнала да
навлиза на платното за движение, изминатият път от нея е 6 м. и скоростта на
автомобила - 38 км/ч., се приемало, че пешеходката не е очаквала, че л.а. няма
да спре и да я пропусне, като същата не е имала техническа възможност да
предотврати настъпилото ПТП. Ударът е настъпил във външна лява лента по
посока на движение, на около 6 метра южно от северния край на булеварда,
като се приемало, че пешеходката е пресичала на спокоен ход.
От показанията на разпитания свидетел Г. С. Х. се установява, че през
юли 2022 г. е управлявал такси „**** ****“. Инцидентът станал преди
пощата, идвал от **********, стоял на светофара, като светнало зелено
тръгнал, пешеходката била на първата пешеходна пътека, инцидентът станал
на пешеходната пътека преди „Палас“ и преди пощата. Управлявал на втора
или трета предавка. Разстоянието от потеглянето от светофара на центъра до
там е било около 50-100 метра. Имало други участници – при водача се
возила, която тръгнала с него от стоянката. По неговото движение нямало
други автомобили, имало насрещно движещи се. Нямало е автобуси,
пешеходци – само пострадалата. На това кръстовище нямало светофар. Не е
говорил с возещата се при него жена. Видял пешеходката, когато почнала да
бяга, помъчил се да спре, но не можал. Носила чанта с буркани. От мястото на
което я е възприел до мястото на удара е изминала 2-3 метра. Ударът
настъпил в предна лява част на л.а. Почти била преминала. Като я видял,
натиснал спирачката, тя бягала, той бил много близо. В страни не можал да
отбие. Нямало какво да му ограничи видимостта. Тя била на пешеходната
пътека и почнала да бяга. Била в края на пешеходната пътека спрямо неговата
посока. Слънцето го заслепявало, бил със сенник.
Свидетелят Р.Т.П. сочи, че познавала К. А. и Д. П. отдавна. Когато се е
случил инцидентът, К. се обадила, плакала, казала, че баба й била в много
тежко състояние. Познавала Д. от 20 г., а К. била на 12 години, когато
останала да живее при баба си, която й била като майка, били в много добри
отношения. Грижила се е за нея, нищо не й липсвало. Родителите на ищцата
са се разделили и я оставили да живее при баба й в град К.. Те създали нови
семейства. Бабата изцяло се грижела за нея. К. била на 12 години и от тогава
6
баба й полагала всички грижи, учение, възпитание, винаги се съветвала с
баба си, не създавала грижи. Баба й винаги била до нея. На почивки и
екскурзии ходили заедно. След като се разделили родителите й К. не е ходила
на почивки с родителите си. Не е търсила родителите си. К. приела смъртта
на баба й много тежко, била в депресия, страдала много за нея, продължавала
да страда. По-весело дете е била преди инцидента, след него - станала
затворена, не разговаряла много. Продължавала да говори за баба си.
Срещали се почти всяка седмица, като ходили заедно на гроба на баба й. Не е
превъзмогнала загубата й. Винаги виждала сълзи в очите на К.. За издръжка
освен помощ от бабата, друга не е имала. И дядо й, докато бил жив, помагал.
Когато починал дядо й, К. била ученичка в текстилното училище. На
родителски срещи ходила бабата. Сега К. е била омъжена, на семейна начала.
Напуснала е дома на Д. от преди 5-6 години, може и повече. Чакала второ
дете. Имала брат Косьо, той останал да живее с бащата. Не поддържали много
връзка с него.
Свидетелят М.Ю.Г. сочи, че познавал починалата Д.. Знаел за пътния
инцидент. Д. била баба на К., отгледала я е, били много близки, отнасяла се
към нея по-скоро като майка. Тази връзка била нарушена от пътния инцидент.
След вестта за смъртта – К. доста се променила, била изплашена, тъжна, през
нощите плачела. Трябвало да помага с детето им. Намоменти К. била
неадекватна, с помощна на мъжа й се справили. Д. била добър, разбран и
всеотдаен човек, правила е всичко за К.. Тя също можело да каже, че й като
майка, а не като баба. К. се променила. С втората бременност изпитвала
затруднения, все още се борили с това нещо– с тъгата, сънувала я, казвала, че
си говорят в съня й. Сивдетелят познавал К. от 20 години, незнае защо са
разделени, но знае, че е отглеждана от баба си. К. неговорила за родителите
си., рядко се виждали, последният път се видели на погребението. Не
получавала помощ от родителите й. Била на 10-11 години, когато са се
разделили, от тогава останала на грижите на баба й. Познавал я от по-късен
етап, от тинейджърските им години. Не изглеждала по-различно от другите
деца. Знаел, че е живяла трудно, била нормално облечена, била по-затворена
в себе си. Винаги е взимала решенията с баба си, взимала е нейното мнение.
Откакто се познавали, винаги се е съобразявала с мнението на баба си, до
смъртта й. Бабата гледала детето им у тях. К. не е преживяла загубата на баба
си. Събуждала се през нощта и плачела. Липсвала й до ден днешен, ходила на
гробища почти всяка седмица. Д. живеела сама, тя се грижеше за
домакинството си, грижила се за детето им, пеша ходила до тях.
Съгласно заключението на съдебно психологичната експертиза,
изготвено от в.л. Г. Л., неоспо**** от страните, което съдът кредитира като
ясно и добросъвестно изготвено е, че К. А. е станала втората жертва на
инцидента. Развила е състояние на стрес, или по-тоно неговата фаза, дистрес.
Разпознава се травматичен стрес, който е в резултат на единично, внезапно и
силно въздействащо събитие, увреждащо или застрашаващо индивида.
Отреагирането й се е развило под формата на скок на хормоните на
щитовидната жлеза, сърцебиене, тремор на ръцете, физическа напрегнатост,
усещания сякаш спира дъхът, стряскания, често уриниране, нарушение на
съня, тревожност, раздразнителност, избухливост. Травмата все още не била
преработена и налице са били елементи на посттравматично стресово
разстройство. От психилогическото обезледване от проведеното интервю
между К. и ВЛ се установява, че починалата й баба й е помагала в
отглеждането на дъщеря й С.. Като е била болна, й помагала баба й , която
7
гледала С.. Справяла се много добре в грижите за детето. На ******** г. баба
й е гледала С., като към 18:00 часа тръгнала да се прибира към дома си. По
пътя за прибиране станал инцидентът. Д. П. била приета за лечение в
болница, където в продължение на 2 седмици К. и мъжът й ходили постоянно,
звънели по телефона за информация, осигурили даряване на кръв. Най-
голямата тежест се паднала на К.. След тези 2 седмици баба й починала, като
тогава се сринала. Били са изключително близки, чували се по няколко пъти
на ден, за всяко нещо К. се допитвала до баба си. След като се разделили
родителите на К. останала да живее при баба си и дядо си. След смъртта на
баба й К. получила проблем с щитовидната жлеза, получавала често
сърцебиене, свалила килограми. Заради детето си се стараела да не дава
външен израз на емоции, но физически била напрегната, стряскала се, имала
спиране на дъха, често уринирала. К. ходила на мястото на настъпилото ПТП,
като в продължение на седмици виждала неотмитата кръв на баба й.
Сирените и линейките й напомняли за инцидента.
К. била изследвана и с Многофакторен личностов въпросник FPI,
психологически въпросник за депресивност на А.К. и въпросник за
изследване на тревожност на Ч. Спилбъргър. Резултатите били изразен
невротичен синдром от астеничен тип, освен висока тревожност такива лица с
показатели се характеризират с нарушен здравен статус, болест на стреса,
наличие на критично отношение към себе си и занижена самооценка. Имала
податливост към немотивирани агресивни прояви, предпазливост в
отношенията си с околните и недоверяване на хора, които не познава добре.
При изследването на депресивността били регистрирани симптоми като
хипохондрична нагласа, промяна в познавателни процеси, разстройство на
съня, апетита и теглото, страхова готовност. От изследването за тревожност –
ситуативна тревожнос, личностова тревожност. Според ВЛ поради наличието
на посттравматичен стрес при ищцата, при сходно събитие би могло да се
задълбочи и да премине в по-тежко състояние.
Съдът кредитира като взаимнодопълващи се, писмените доказателства,
заключенията на назначените по делото САТЕ, СПЕ и свидетелските
показания.
Предвид горната фактическа обстановка, установена на база
визираните в хода на изложението доказателства, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове: частичен
иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и иск с правно основание чл.429, ал.3
от КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
По делото в о.с.з. от ******* г. съдът уважи направеното искане за
увеличение на иск на осн. чл. 214 от ГПК от 5 000 лв. на 25 000 лв.
По делото няма спор по следните установени в производството факти:
8
че водачът на МПС, причинил увррждането е имал качество на застраховано
лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към
датата на ПТП, че застраховател по сключения договор за застраховка е било
ответното дружество ЗК „*****“ АД, че в резултат на инцидента е настъпила
смъртта на Д.К.П..
Ищцата К. Н. А. е внучка на починалата Д.К.П..
За да е налице дали ищцата е материално легитимирана да получи
обезщетение следва да се обсъди приложимостта й към настоящия казус и да
се изследва конкретно установените по делото факти.
Относимо за спора е Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. на ВКС
по т.д.№1/2016г., ОСНГТК, според което материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление №4 от
25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХI.1969г. на Пленума на Върховния
съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
С посоченото ТР е разширен кръгът от лица, които имат право да
получат обезщетение за вреди, претърпени от смърт на дадено лице, като в
този кръг са включени и бабите и дядовците, братята и сестрите на
починалия, както и други правни субекти. Право на обезщетение тези лица
имат по изключение, само в случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се
породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди. Приема се, че когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, то справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение се сочи, че няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, дадено с посочените по-горе предходни
постановления на ВС.
По делото е установена чрез гласни доказателства и заключение по
назначената съдебно-психологична експертиза съществувалата трайна и
дълбока емоционална връзка между ищцата К. А. и починалата Д. П.
при процесното ПТП, както и причинените продължителни душевни болки и
страдания от смъртта на баба й, продължаващи и до днес за ищцата.
Установена е съществувалата особена близост, надхвърляща обичайните
отношения между този вид родственици, породена от факта, че ищцата е
живяла с баба си от 12 годишна. Били са в непрестанна връзка, поради
спецификата на това, че К. не е живяла с родителите си. Имала е баба си за
своя майка. Допълнително е разчитала на помощта на баба си за отглеждането
на детето й. Смъртта на Д. е причинила дълбока емоционална болка и
непреодолима към момента психическа травма, изразяваща се в стрес,
9
депресивност, влошено здравословно състияние.
Предвид посоченото, съдът приема за доказано по делото, че ищцата е
понесла морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
наличието на предпоставките за изключение от разрешението, залегнало в
ППВС №4/1961г. и № 5/1969г. и същата е
активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейната баба, при
наличие на предпоставките за това, залегнали в ТР №1 от 21.06.2018г.
Относно размера на обезщетението, което, според съда следва да се
дължи приема следното: обезщетенията за неимуществени вреди, съгласно
чл.52 от ЗЗД, се определят от съда по справедливост. При определяне на
обезщетение за неимуществени вреди се съобразяват характера и тежестта на
вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното
отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В
разглеждания казус неимуществените вреди са във формата на болки и
страдания преимуществено от емоционално и психическо естество, понесени
от ищцата, като последица от настъпилата смърт на баба й.
Възражението на ответника за заплащане на суми в размер до 5 000 лв.
счита за неоснователно и незаконосъобразно. Излага съображния, че дори да
се приеме, че разпоредбата на § 96. ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от
2018 г.) е приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г.,
независимо от това по време на действие на кой кодекс е възникнало
застрахователно събитие, следва да се има предвид, че тази разпоредба
противоречи на чл.51 от ЗЗД, както и на правото на ЕС доколкото е
предвидена по-малка сума от посочените в чл.1. параграф 2 от Втора
Директива 84/5. кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката
”Гражданска отговорност“, чиито чл.9. ал.1 предвижда. следните минимални
суми: в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1
000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя
на пострадалите; в случай на имуществени вреди —1 000 000 EUR за
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
При констатиране на това противоречие между европейското и
националното право счита, че следва съдът, в рамките на своята
компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост и да
защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без
приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му
противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната
правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната
на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.
Във връзка с изложеното и при зачитане горните актове и решения, за
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, поддържа, че е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, съобразен с нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди за процесния период — 2022 г., които съгласно чл.492
от КЗ са в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие и която сума
представлява минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Ето защо, при определяне на обезщетенията приложение намира
10
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Предвид характера и тежестта на вредите, търпени от ищцата,
установени на база събраните по делото доказателства, съдът намира, че
справедливо обезщетение за претърпените вреди би било сума в размер от
25 000 лева, определена от съда като адекватна, с оглед проявлението на
вредите във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице и с оглед кръга на
родственици, които ищцата се явява спрямо пострадалата. В разглеждания
казус неимуществените вреди са във формата на болки и страдания
преимуществено от емоционално и психическо естество, понесени от
ищцата, като последица от настъпилата смърт на баба й.
Относно възражението за съпричиняване съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД,
съдът приема следното:
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, което
подлежи на установяване във всеки конкретен случай- установяване на
конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то
обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е
създало условия за настъпването му или го е улеснило.
Ответникът обосновава възражението си за съпричиняване с твърдения
за противоправно поведение на Д. П., способствало за настъпване на смъртта
й: като е предприела пресичане на пътното платно на не обозначено за това
място и поради извършено нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗДвП и
нарушение на задължението си по чл. 114, ал, 1 от ЗДвП, съгласно което било
забранено на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение и
да пресичат при ограничена видимост.
Съдът намира, че възраженията на ответника, че смъртта Д. П. е
настъпила и в следствие на допуснатото от нея нарушение на чл.113 ал. 1, т. 1
и т.2 от ЗДвП и чл. 114, ал. 1 отЗДвП – с оглед показанията на другия
участник в ПТП и данните по САТЕ, за неоснователни. Пострадалата с
поведението си не е създала предпоставки за настъпването на вредоносния
резултат. Водачът Г. Х. е имал възможност да избегне настъпването на
инцидента като възприеме възникнала опасност на време. Пострадалата Д. П.
не е имала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП,
същата е пресичала на пешеходна пътека, като не е излязла внезапно.
Изминатият път от нея е 6 метра, същата не е очаквала процесния л.а., че няма
да спре и да я пропусне да пресече. Водачът не е имал ограничена видимост,
пешеходката е била в края на пешеходната пътека, съгласно свидетелските му
показания.
От заключението на в.л. Н. се установи, че водачът на л.а. „**** ****“
на ******** г., около 18:30 ч. в гр. К., по бул. „*******“ блъснал пресичащата
пешеходка. Скоростта на движение на л.а. е била около 38 км/ч. Скоростта на
движение на пешеходката е била около 3,8 км/ч при спокоен ход и 4,9 км/ч.
при бърз ход. Видно от изготвената експертиза е, че при спокоен ход от
страна на пешеходката, дължината на опасната зона на спиране е по-малка от
отстояването на предната част на л.а. до мястото на удара от момента на
появата на опасност и при своевременно възприемане на опасността и
реакция от страна на виновния водач, л.а. би спрял преди мястото на удара.
При движението на пешеходката с бърз ход, водачът би имал техническа
11
възможност да спре преди мястото на удара, тъй като същата не би попаднала
в опасната зона на спиране на л.а. Водачът не е намалил скоростта на
движение, като същият не е възприел възникналата опасност, или я е
възприел със закъснение. Пешеходката не е очаквала, че л.а. няма да спре и да
я пропусне, като същата не е имала техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача
на л.а. с рег. № ******, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Поведението на пострадалата не е в причинна връзка с настъпването на
злополуката и няма основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД за намаляване на обезщетението за причинените неимуществени вреди.
Следователно от всичко изложено, отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана, като
предявеният иск се явява доказан по своето основание. По делото се установи
също така, че ищцата е изпълнила задължението си по чл. 380 КЗ, да предяви
претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 КЗ.
Съдът с оглед обсъдените по – горе обстоятелства прие, че сума в
размер на 25 000 лв. е напълно справедлива и би обезщетила ищцата в пълен
обем. Определяне на по – нисък размер на обезщетението, съдът намира за
несправедливо, предвид преживения от ищцата психически стрес, болки и
страдания и с оглед особено близката връзка между нея и починалата.
По претенцията за лихви:
Процесното ПТП е настъпило на ******** г. По делото е приложена
обратна разписка, за доказване датата на уведомяване на застрахователя от
ищеца, връчена на ****** г. Ищцата претендира лихви от 13.07.2022 г.,
евентуално от ****** г. до окончателното изплащане.
Съдът намира, че приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която
е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от
застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. По делото е доказано
уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие от ищеца по делото
на ****** г., поради което съдът приема, че това е началната дата на
дължимост на лихви.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да осъди ответника
да заплати на ищцата сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, в следствие ПТП от ******** г., при което
е загинала Д.К.П., баба на ищцата, ведно със законната лихва от ****** г. до
окончателното изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
12
следва да бъде осъден да заплати разноските за процесуално
представителство на ищцата за един адвокат. Видно от представения по
делото договор за правна помощ, същото е оказано безплатно на ищеца, на
основание чл. 38 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в производството
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. С оглед това правило и с оглед изхода на делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. П. К., САК, сумата от 3180 лева за
адвокатско възнаграждение, заедно с ДДС.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника ЗК „*****“ АД не следва
да бъдат присъждани разноски.
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 1000 лв., 467,80 лв.
депозит за СПЕ и 15лв. държавна такса за частна жалба, като следва
ответникът ЗК „*****“ АД да бъде осъден да заплати на ищцата К. Н. А.
направени по делото разноски, като съгласно уважената част на иска следа да
бъдат в размер на 1482,80 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „*****“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „********* А, да заплати на К. Н. А., ЕГН
**********, адрес: гр. К., ул. „***********, обезщетение по чл. 432, ал. 1
във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, за причинени й неимуществени вреди,
вследствие ПТП, настъпило в град К. на ******** г. в резултат, на което е
загинала баба й Д.К.П., причинено от водача Г. С. Х., при управление на
моторно превозно средство - л.а „**** ****“ с рег. № ****** по отношение,
на който автомобил е била сключена и е действала към датата на
произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застраховател ЗК „*****“ АД, а именно: сумата в
размер на 25 000 лева за неимуществени вреди - болки и страдания, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от ****** г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва върху сумата от
13.07.2022 г. до ****** г. като неоснователен.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА ЗК
„*****“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„********* А, да заплати на адв. П. К., САК, сумата от 3180 лева с
включено ДДС за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство.
ОСЪЖДА ЗК „*****“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „********* А, да заплати на К. Н. А., ЕГН
**********, адрес: гр. К., ул. „***********, сумата от 1482,80 лв.,
направените по делото разноски за заплатена държавна такса и депозити.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора
13
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
14