№ 499
гр. Пазарджик , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20205220201605 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба ЗП М.А. З.А от с.Братаница, обл.Пазарджик, ЕГН:
****** против НП № 13-002181 от 19.10.2020 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” със седалище Пазарджик, с което на основание чл.414,
ал.3 от КТ във вр. с чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, на
жалбоподателката в качеството й на земеделски производител и работодател
е наложена глоба в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуването НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание за жалбоподателката се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
съображения за нейната основателност, като пледира за отмяна на НП.
Претендира разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и излага
1
съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
ЗП М. З.а е санкционирана за това, че в качеството й на земеделски
производител и работодател, на 18.06.2020г., около 09,50 часа, при извършена
проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище
Пазарджик в стопанисван от ЗП обект: „Нива с картофи“, намираща се в
землището на село Братаница било установено, че не е уредила като трудови
отношенията при предоставяне на работна сила, като не била сключила
трудов договор в писмена форма с лицето Д. АС. ИЛ., ЕГН: **********.
Същата била заварена да полага труд в обекта като общ работник – вадила
картофи и била с изцапани работни дрехи. В хода на проверката освен това
лице били заварени още пет такива, които полагали труд за ЗП и също вадили
картофи, без преди това и с тях да е бил сключен трудов договор. Заварените
да полагат труд лица, включително и Д.И.,
подписали декларации по чл.402 от КТ, в които декларирали, че работят за
земеделския производител. Конкретно И. посочила, че работи при ЗП М. З.а
от 18.06.2020 г. и получава възнаграждение в размер 20 лева. Нейната
декларация била попълнена от св.С.А. - инспектор в ДИТ-Пазарджик, т.к.
лицето било с изцапана ръце. Св.А. записала в декларацията това, което й
казала св.И., след което последната се подписала.
На място в деня на проверката служителите на Д „ИТ“-Пазарджик
попитали ЗП М.А. дали има сключени трудови договори със св.И., както и с
другите заварени да работят лица като тя заявила, че има, но не ги носи в себе
си, а ще ги представи по - късно в дирекцията. По тази причина й била
връчена призовка с указания да предостави въпросните трудови договори.
Пет дни след проверката, на 23.06.2020 г. жалбоподателката закупила от
ДИТ-Пазарджик бланки на трудови договори по чл.114 а, ал.1 от КТ, които
след като били попълнени били представени в Дирекцията от нейния син.
Това се случило на 30.06.2020 г. Договор по чл.114 а, ал.1 от КТ бил
2
представен и за св.Д.И. (л.17 в делото) за датата на проверката 18.06.2020 г.
При извършения преглед на документация на ЗП и направената справка в
информационната система на ИА ГИТ- Регистър за уведомления за трудови
договори, водещият проверката инспектор – св.А. установила, че
представения трудов договор за св.И., както и за останалите заварени да
работят в деня на проверката лица, сключени по реда на чл.114 а от КТ , били
генерирани от РЗОТД на 23.06.2020 г., т.е. няколко дни след извършване на
проверката в обекта на ЗП. Всичко това съставлявало нарушение на чл.62 ал.1
във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. За направените констатации от проверката бил
съставен Протокол за извършена проверка № ПР2016198/27.07.2020 г. На
жалбоподателката била изпратена покана за съставяне на АУАН във връзка с
констатираното нарушение, която й била връчена на 21.07.2020 г. (виж
покана и известие за доставяне на л.45-46 в делото). На указаната в поканата
дата: 27.07.2020 г., жалбоподателката не се явила в ДИТ, поради което св.А.
съставил против нея АУАН № 13-002181/27.07.2020 г. в нейно отсъствие, на
основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. Срещу жалбоподателката били съставени и
други актове за същото нарушение по отношение на останалите установени
лица престиращи труд в нейна полза. Така съставените АУАН, в т.ч. и
процесния, били изпратени по пощата и връчени лично на жалбоподателката
по реда на чл.416, ал.3 от КТ на 31.07.2020 г., видно от известие за доставяне
на л.48 в делото. Против съставените актове жалбоподателката подала
писмено възражение на 04.08.2020 г. ( л.5 в делото) , в което било посочено,
че не било извършено нарушение по КТ, т.к. хората към момента на
проверката не работели, а закусвали. Това възражение не било уважено от
наказващия орган и на 19.10.2020 г. въз основа на АУАН било издадено
обжалвано в настоящото производство НП.
НП било връчено лично на санкционираното лице по пощата на
21.10.2020 г., видно от известие за доставяне на л.8 в делото. Жалбата против
НП била подадена от надлежно упълномощен от наказаното лице адвокат
чрез АНО до съда на 27.10.2020 г., т.е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с
оглед на което е процесуално допустима като подадена в срок и от лице,
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
3
събраните по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на
св.С.А. и св.Ф.А..
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата
не е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично
стана ясно, че в деня на фактическата проверка в обекта на земеделския
производител св.Д.И. е престирала труд като общ работник (вадила картофи),
без преди това с нея да е бил сключен трудов договор в писмена форма. За
положения труд от св.И. е била постигната договорка да се плати
възнаграждение в размер на 20 лева, в деня на полагане на труда. Установи
се, че наетото лице е имало работно място – проверения обект „Нива с
картофи” на ЗП.
С оглед на така установеното, съдът приема че между страните
фактически е било възникнало трудово правоотношение и че правилно е била
ангажирана отговорността на ЗП З.а по 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62,
ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Първата правна норма предвижда глоба или
имуществена санкция за всеки работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд. Чл.62, ал.1 от КТ императивно разписва, че
трудовият договор се сключва в писмена форма, а съгласно чл.1, ал.2 от КТ
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения.
Неоснователно е възражението в жалбата за нарушение на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН при описанието на нарушението. Описанието на нарушението както
в НП, така и в АУАН е пълно и ясно. Посочена е дата на нарушението -
18.06.2020 г., времето – около 09,50 часа , мястото - нива с картофи в
землището на с.Братаница, качеството на наказаното лице - работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, както и изпълнителното деяние на
нарушението: не са уредени като трудови отношенията при предоставяне на
работна сила, като не е сключен писмен трудов договор с лицето Д. АС. ИЛ.,
която е престирала труд в полза на жалбоподателката, като е вадила картофи.
Тук е мястото да се посочи, че възражението за нарушено право на защита на
жалбоподателката да разбере обвинението поради това че на едно място в НП
фигурирало твърдението че Веска Петрова е заварена да вади картофи, а
4
обвинението е, че не е сключен трудов договор с писмена форма с Д.И., е
неоснователно. Касае се за фактическа (техническа) грешка, която не е
попречила на жалбоподателката да разбере в какво е обвинена, за кое лице
става въпрос и да организира защитата си в тази насока. Аргумент за това е
представения на по-късен етап от жалбоподателката трудов договор с лицето
Д.И..
Неоснователни са възраженията в жалбата, с които се твърди, че
нарушението не било извършено, т.к. в деня на проверката заварените в
нивата на ЗП лица не полагали труд, а закусвали. В този смисъл са и
показанията на св.Д.И., която твърди че отишли на нивата около 09,00 ч. с
намерението да вадят картофи, но тъй като „конярът“ - св.И. не дошъл на
нивата, за да разоре, не се пристъпило към ваденето на картофа. Св.И. твърди,
че когато проверяващите дошли на проверка всички били на нивата, но
закусвали и никой до този момент не бил работил. Аналогично на
твърденията на св.И., показания дава и св. И., който установява че на
18.06.2020 г., въпреки уговорката с жалбоподателката от предходната вечер
не отишъл на нивата с коня, тъй като сутринта установил, че животното се е
разболяло и не било в състояние за работа.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите И. и И., тъй като те се
опровергават по категоричен начин както от писмените доказателства по
делото, основни сред които са декларацията на л.16 и антидатирания
еднодневен трудов договор на л.17, така и от показанията на свидетелите А. и
А., които въпреки служебната си връзка с АНО нямат никакъв личен мотив
да преписват нарушение на жалбоподателката, което същата не е извършила.
Свидетелите А. и А. еднопосочно, категорично и добросъвестно установиха,
че по повод на друга извършвана от тях проверка били забелязали отдалече в
нивата на жалбоподателката бус и разпръснати хора. Тъй като и друг път
били извършвали проверки и били правили предупреждения на З.а, решили
да извършат внезапна, непланувана проверка. Докато приближавали мястото
видели, че хората работели вътре в нивата, като били наведени и вадели
картофи. Когато приближили към тях, работниците спрели работа и седнали
да почиват и закусват. И двамата свидетели са категорични, че всички
работници, в това число и св.Д.И. били облечени с работни дрехи, които били
изцапани от работата и че и ръцете им били мръсни. Поради тази причина и
5
декларациите за всеки един от тях били попълвани от св.А. или св.А., като
лицата сами посочвали имената си, ЕГН или дата на раждане, какво и при
кого работят, както и размера на уговореното възнаграждение. Св. А.
установи, че имало извадени картофи на нивата, както и в буса. Св.А.
установи, че лично е попълнила съдържанието на декларацията, подписана от
св.И., като вписала в нея това, което последната й казала, т.е. от кога, за кого
работи и какво възнаграждение ще получи за труда си. Посочи също, че св.И.
подписала декларацията, след като й я прочела. Това обстоятелство се отрече
от св.И., но съдът дава вяра на св.А., по изложените горе съображения. Освен
това показанията на св.И. са вътрешно противоречиви: в един момент с
категоричност заявява, че не се е подписвала, след което признава, че след
като проверката приключила, инспекторката дала документи да се подписват.
От показанията на св.А. и св.А. се установи, че пред тях
жалбоподателката не е отрекла, че заварените хора работят за нея и вадят
картоф. Напротив, след въпрос от тяхна страна жалбоподателката заявила, че
имала сключени еднодневни договори с тях. Действително такива били
представени в ДИТ Пазарджик по-късно, на 30.06.2020 г. от сина на
жалбоподателката, тъй като последната се намирала в чужбина, като
представените еднодневни трудови договори, вкл. и със св.И. били
антидатирани, тъй като били закупени от ЗП няколко дни след проверката, на
23.06.2020 г. в 11,31 часа. ( Вж. трудов договор на л.17 в делото). От
съдържанието на този договор, съпоставено с данните за неговата
регистрация следва несъмнения извод, че на 18.06.2020 г. св.Д.И. е полагала
труд без договор. При това положение, няма съмнение, че жалбоподателката
като работодател е уговорила елементите на трудово правоотношение с Д.И.:
за конкретна работа в нейна полза (вадене на картоф) срещу възнаграждение,
уговорено в конкретен размер. Предвид изложените съображения, с оглед
кредитираните от съда гласни и писмени доказателства безспорно се
установява, че на 18.06.2020 г. св.И. е била заварена да полага труд в полза на
ЗП М. З.а.
Изпълнителното деяние в случая представлява приемане на определено
лице на работа и е осъществено в момента, в който работника е започнал да
полага труд на договореното работно място и време чрез фактически
действия по изпълнение на възложената задача, в случая: вадене на картофи.
6
Характера на осъществяваната работа не е определящ елемент за трудовите
отношения. Те остават трудови дори и в случаите, когато работата не е
необходимо да бъде извършвана ежедневно, а само при необходимост. В
подкрепа на това е законодателното изменение от 2016 г. в КТ, с което се
въведе изискването за еднодневни трудови договори по чл.114 а, ал.1 от КТ за
краткотрайна сезонна работа между регистриран земеделски производител и
работник. В този ред на мисли АНО е квалифицирал нарушението в
съответствие на закона.
Съдът счита, че при определяне размера на глобата АНО се е съобразил
с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната индивидуализация, като е
наложил на жалбоподателката глоба близка до минималния размер, т.е при
изключителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, явно
отчитайки от една страна че нарушението е за първи път, доколкото
доказателства за противното не се представиха, а от друга – значително
накърнените обществени отношения и права освен на св.И., но и на още пет
работника. При това положение наложената глоба в размер на 1 600 лева се
явява законосъобразна и съответна на принципа на пропорционалност между
деянието (нарушението), последиците от същото и предвидената санкция,
предвид преследваната, съгласно чл.12 от ЗАНН цел и с оглед защита на
регулираните обществени отношения.
По изложените съображения обжалваното НП следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, към която структурно принадлежи ДИТ-Пазарджик
следва да се присъди претендираното от юрк. Ш. юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определя на 80 лева, като взема предвид
фактическата и правна сложност на делото. Юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде присъдено именно в полза на посочената
Агенция, доколкото тя има статут на юридическо лице със самостоятелен
бюджет, а ДИТ - Пазарджик, чийто директор е издал процесното НП е
структурирано към същата Агенция.
По горните съображения, Пазарджишкия районен съд, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 13-002181 от 19.10.2020 год. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на ЗП М.А. З.А от
с.Братаница, обл.Пазарджик, ЕГН: ******, на основание чл.416, ал.5 от КТ и
чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ е
наложена глоба в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА М.А. З.А с ЕГН: ****** с адрес с.Братаница, обл.Пазарджик,
ул. „******“ № 11, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ с код по БУЛСТАТ: *********, адрес: бул. „Княз Александър
Дондуков“ 3, 1000 Център, гр.София юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8