Решение по дело №13873/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3821
Дата: 22 август 2024 г. (в сила от 22 август 2024 г.)
Съдия: Емануела Йочева Куртева
Дело: 20231110213873
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3821
гр. София, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Е.Й.К.
като разгледа докладваното от Е.Й.К. Административно наказателно дело №
20231110213873 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ... против наказателно постановление /НП/ №
393/15.09.2023 г., издадено от директор на РДГП-Аерогари - ГДГП-МВР,
против Авиокомпания ..., представлявано от Р.З. - изпълнителен директор и
Б.М. - прокурист, въз основа на съставен на 25.08.2023 г. на Авиокомпания ...
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №380, бланков
номер 276849, за това, че на 11.08.2023 г., около 01.00 часа, в гр.София, на
ГКПП-Аерогара София, при извършване на гранична проверка на влизане в
страната на пътници, пристигнали с полет ..от .., след като е бил длъжен да
провери документите за пътуване преди да извърши услугата по превозване на
лицето А.F. M.M., род. на ... г., гражданство ..., паспорт ..., издаден на ...,
притежаваща многократна „единна виза“ тип ..., издадена от ..., валидна от ....,
която не е използвана за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията
на правото на Шенген, превозвачът я е превозил до Р. България, без
наличието на валидна виза или разрешение за пребиваване, като е издал
превозни документи – билет и бордна карта, а лицето не е отговаряло на
1
изискванията на чл.8,ал.1 от ЗЧРБ и чл.6,ал.1,т.Б от Регламент (ЕС) 2016/399,
както и съгласно РМС №284/12.04.2023 г., с което виновно е нарушил
чл.20,ал.1,т.1,вр.чл.19,ал.1,т.1 от Закон за чужденците в Република България
/ЗЧРБ/, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.51 от ЗЧРБ е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

При предявяване на АУАН, в частта за обяснения и възражения е
написано „Възразявам срещу акта, който е неправилен и незаконосъобразен и
моля да прекратите административнонаказателното производство“.

Недоволно от НП и наложената с него санкция ..., чрез юрисконсулт Д. го
обжалвало чрез административнонаказващия орган, пред СРС.
В жалбата е написано, че ... не е осъществило нарушението, посочено в
НП / АУАН. Написано е и че НП е незаконосъобразно и неправилно,
издадено при съществени неотстраними нарушения на процесуалните
правила: В НП и в АУАН не са посочени изчерпателно законовите разпоредби,
които са нарушени, като разпоредбата на чл.19,ал.1,т.1 от ЗЧРБ е неотносима
към посоченото нарушение, тъй като ... е превозвач, а чл.20,ал.1,т.1 от ЗЧРБ
предвижда задължение за превозвача да установи редовността на документа
за пътуване на чужденец и наличието на българска виза, когато такава е
необходима, но в АУАН и НП не са посочени императивните разпоредби на
паспортно-визовия режим, които е прието, че в случая са нарушени;
нарушението е описано общо, от него не става ясно какво разрешение за
пребиваване липсва, тъй като разпоредбата на чл.6, параграф 5 от Регламент
(ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г.
предвижда допускане до страната на лица, които не отговарят на всички
изисквания, въпреки това в конкретния случай и по отношение на тях са
налични някои от обстоятелствата, описани в разпоредбата. Според този
Регламент лицата, притежаващи разрешение за пребиваване в друга държава-
членка, могат да осъществяват транзит през държава-членка, за която нямат
необходимите документи да бъдат допуснати, но от НП не става ясно каква е
била целта на пътуване на въпросния пътник, тъй като е възможно и
пътуването му да е транзитно, не става ясно и дали пътникът е следвало да
притежава виза или разрешение за пребиваване.
2
Административнонаказващият орган не е представил никакви доказателства
за изложените в НП обстоятелства, като всичко посочено до тук нарушава
правото на защита на наказаното лице. Предвид отразеното се прави искане за
отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се
представлява.

Въззиваемата страна редовно призована не се представлява.
От процесуален представител на административнонаказващия орган по
делото е депозирана молба със становище по хода и по същество на делото и с
искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

При проведения разпит на актосъставителя Т. той съвсем накратко
повтаря отразената в АУАН фактология.

По делото са приложени в копия: постановен от ГКПП-Аерогара София
на 11.08.20238 г. отказ за влизане в страната на А.F. M.M.; справка от ТР за ...;
заповед на министъра на МВР за компетентността на
административнонаказващия орган и актосъставителя.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява с
необходимата категоричност, че на 11.08.2023 г., около 01.00 часа, при
извършване на ГКПП-Аерогара София на гранична проверка на влизане в
страната на пътници, пристигнали с полет FB572 от ..., проверяващите
гранични служители открили, че превозвачът ..., извършвайки услугата по
превозване на пътници, превозил палестинската гражданка А.F. M.M., род. на
... г., с паспорт ..., издаден на ..., притежаваща многократна „единна виза“ тип
..., издадена от ..., валидна от ...., която обаче не била използвана за влизане в
държава, прилагаща изцяло достиженията на правото на Шенген. Въз основа
на това било преценено, че превозвачът е извършил административно
нарушение, защото след като е бил длъжен да провери документите за
пътуване преди да извърши услугата по превозване на А.F. M.M., я е превозил
3
до Р. България, без наличието на валидна виза или разрешение за пребиваване,
като е издал превозни документи – билет и бордна карта, а лицето не е
отговаряло на изискванията на чл.8,ал.1 от ЗЧРБ и чл.6,ал.1,т.Б от Регламент
(ЕС) 2016/399, както и съгласно РМС №284/12.04.2023 г. На 11.08.20238 г. бил
постановен отказ за влизане в страната ни на А.F. M.M. За посоченото,
квалифицирано като нарушение на чл.20,ал.1,т.1, вр.чл.19,ал.1,т.1 от ЗЧРБ, на
25.08.2023 г. на Авиокомпания ... бил съставен АУАН, при предявяването на
който за „нарушител“ било вписано възражение. Въз основа на АУАН било
издадено обжалваното НП срещу Авиокомпания ..., екземпляр от което бил
получен за последното на 18.09.2023 г. и обжалван от него на 02.10.2023 г. с
изпратена с куриерска фирма жалба.

Приетата за безспорна фактическа обстановка съдът изведе от гласните
/показанията на актосъставителя Т., които макар и кратки, са ясни и
непротиворечиви/ и писмени доказателства и доказателствени средства,
съдържащи се в кориците на делото, приети чрез прочитане на основание
чл.283 от НПК, на които съдът дава вяра, като прецени относимостта им към
предмета на делото и взаимната кореспонденция помежду им.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес
да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на
процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона.
Разгледана по същество, жалбата като цяло е основателна, но не с оглед на
всички посочени в нея доводи и не единствено предвид същите.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
4

За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.

Съдебният състав намира, че доказателствата по делото обосновават с
необходимата категоричност правния извод, че формално от обективна страна
Авиокомпания ... е извършила във време преди 01.00 часа на 11.08.2023 г., и
не в София, горепосоченото и отразено в НП и АУАН нарушение, защото като
превозвач, преди да извърши услугата за превоз на пътници, в частност на
палестинската гражданка А.F. M.M. – от ..., не е установил редовността на
документите й за пътуване, в т.ч. и че тя е притежавала многократна „единна
виза“ тип ..., издадена от ..., валидна от ...., която обаче не е била използвана за
влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото на Шенген,
т.е. не е имала необходимата валидна виза или разрешение за пребиваване в Р.
България към тази дата, въпреки което й издал превозни документи – билет и
бордна карта, и извършил превоза й до Р. България.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице въпросът със
субективната съставомерност на административно правния деликт не следва
да бъде изследван, поради което и за този съдебен състав е неясна преценката
на административнонаказващия орган, че нарушението е извършено
„виновно“.

Отделно от това, съществен за правилното решаване на делото е
въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на
производството. При служебната проверка се установиха причини
атакуваното НП да бъде отменено на процесуално основание, тъй като са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и такива
на материалния закон, които са довели до накърняване на процесуалните
права на жалбоподателя в производството, независимо, че съдът приема, че
АУАН е съставен и НП е издадено от компетентен и съответно оправомощен
5
за това орган. Такава е преценката на съда, защото:
- НП /и АУАН/ не отговаря на императивните изисквания на ЗАНН, т.к.
не посочва съставомерни елементи, а именно: в НП /както и в АУАН/ не е
отразено кога и къде е извършено нарушението. В тях се твърди само, че
описаните обстоятелства са констатирани на 11.08.2023 г. около 01.00 ч., в
гр.София, на ГКПП-Аерогара София, при извършване на гранична проверка
на влизане в страната на пътници с полет FB572 от ..., но посочената като
нарушена разпоредба на ЗЧРБ задължава превозвач, който превозва по суша,
по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да
извърши услугата, да установи редовността на документа за пътуване на
чужденеца и наличието на българска виза, когато такава е необходима, т.е.
относно този полет задължението за превозвача е било преди началото на
полета от ..., защото вписаните в НП и АУАН време и място на нарушението се
явяват такова на установяване на същото, а не на извършването му. Времето /
датата на описаното нарушение, както и място на извършването му са
задължителни елементи от обективна страна на състава на всяко нарушение.
Тези процесуални нарушения не се преодоляват дори в случаите, в които
посочените дата и място на установяване на нарушението съвпадат с датата и
мястото на извършване на нарушението;
- Остава неясна направената цифрова квалификация на текстово
описаното нарушение във връзка с чл.19,ал.1,т.1 от ЗЧРБ, имайки предвид, че
посочената норма визира изисквания и задължения за пътника, а не за
превозвача. Отделно от това, в разпоредбата на чл.20,ал.1,т.1 от ЗЧРБ е
посочено, че превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до
и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен
да установи редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието
на българска виза, когато такава е необходима, като в НП и в АУАН не е
отразено, че е била налице такава необходимост и от какво конкретно
произтича тя.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че е незаконосъобразно и
недопустимо елементи от обективната и/или от субективната страна за което
и да е нарушение да не са посочени в текстовото изписване на нарушението,
а да се извеждат по подразбиране, предположение или по друг подобен начин.
Тези обективни и/или субективни елементи е задължително да бъдат написани
6
в словесното изложение на нарушението, за да се обоснове преценката за
съставомерност на деянието на посоченото лице по съответно цитираната
квалификация на Закона.

Отразеното до тук поотделно и в съвкупност представлява съществено
нарушение, като същото не може да бъде отстранено в съдебната фаза, т.е.
съдът не може да санира и валидира НП /а и АУАН/, имайки предвид и
характера на настоящето производство, което безусловно превръща НП в
незаконосъобразно и в такова - не можещо да породи правновалидни
последици, с него не може да се ангажира административнонаказателната
отговорност на Авиокомпания ... в случая, поради което същото следва да
бъде отменено.

Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния
спор и не е обвързан с решението на административния орган и не може да
бъде възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите,
релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички
въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на
делото.

Относно направеното в писмена молба от процесуален представител на
административнонаказващия орган искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, с оглед изхода на делото и настоящето
съдебно решение, съдът, намирайки го за неоснователно, не го уважава.

Така мотивиран, съдът :

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 393/15.09.2023 г., издадено от
директор на РДГП-Аерогари - ГДГП-МВР, против Авиокомпания ...,
7
представлявано от Р.З. - изпълнителен директор и Б.М. - прокурист, за това, че
на 11.08.2023 г., около 01.00 часа, в гр.София, на ГКПП-Аерогара София, при
извършване на гранична проверка на влизане в страната на пътници,
пристигнали с полет ..., след като е бил длъжен да провери документите за
пътуване преди да извърши услугата по превозване на лицето А.F. M.M., род.
на ... г., гражданство ..., паспорт ..., издаден на ..., притежаваща многократна
„единна виза“ тип ..., издадена от ..., валидна от ...., която не е използвана за
влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото на Шенген,
превозвачът я е превозил до Р. България, без наличието на валидна виза или
разрешение за пребиваване, като е издал превозни документи – билет и
бордна карта, а лицето не е отговаряло на изискванията на чл.8,ал.1 от ЗЧРБ и
чл.6,ал.1,т.Б от Регламент (ЕС) 2016/399, както и съгласно РМС
№284/12.04.2023 г., с което виновно е нарушил чл.20,ал.1,т.1,вр.чл.19,ал.1,т.1
от Закон за чужденците в Република България, поради което и на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.51 от ЗЧРБ е наложена имуществена санкция в размер на
2 000 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС – гр.
София в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8