Разпореждане по дело №43778/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 122630
Дата: 13 декември 2022 г.
Съдия: Михаил Драгомиров Драгнев
Дело: 20221110143778
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 122630
гр. София, 13.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20221110143778 по описа за 2022 година
В съда е постъпило по подсъдност заявление относно издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, в полза на „Т.Ф.С.“ АД, ЕИК: ...... срещу И. Н. Й., ЕГН: **********, за
парични суми, произтичащи от безсрочен Договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредит, сключен на 05.11.2015г. Претендират се сторени съдебни разноски.
Заявителят сочи, че всички суми, дължими по договора са обявени за предсрочно
изискуеми на 31.12.2021г. Твърди, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си да
внесе минимални погасителни вноски в 4 последователни месеца, с което на осн. чл. 37, ал.
5 ОУ задълженията му по договора са станали предсрочно изискуеми. Не представя
доказателства за обявяване на предсрочната изискуемост на кредитополучателя.
Правните изводи, до които достигна настоящата съдебна инстанция са следните:
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което намира
приложение в процесния случай, договорна уговорка, съгласно която при неплащане на
определен брой вноски или при настъпването на други обстоятелства, води до предсрочната
изискуемост на кредита не поражда действие, ако банката- кредитор не е заявила правото си
с нарочно волеизявление, достигнало до кредитополучателя преди сезирането на съда със
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Предсрочната изискуемост представлява
изменение срока на договора, което настъпва с волеизявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем. В случая
приложения към делото договор е безсрочен, видно от клаузите на чл. 22 от същия, съгласно
които прекратяването не зависи от изтичане на определен срок, а настъпва с отправено от
страните предизвестие или по други причини. Следователно, за да се приемат вземанията за
изискуеми следва да е настъпила и обявена предсрочната им изискуемост. Действието на
предсрочната изискуемост настъпва от момента на получаване от кредитополучателя на
волеизявлението на кредитодателя. Горното намира приложение и в двете хипотези на
издаване на заповед за изпълнение в заповедното производство, доколкото общо изискване
за издаването на заповед за изпълнение е вземането да е изискуемо.
По делото не са представени доказателства за достигане на съобщение до
кредитополучателя за обявяване на предсрочната изискуемост, поради което съдът не може
да приеме, че същата е настъпила. Заповедното производство е факултативен правен ред за
1
защита на изискуеми граждански субективни притезания. Заповед за изпълнение се издава
само за изискуеми и безспорни вземания, по които единственият въпрос е дали се оспорват
от насрещната страна. При неустановяване на фактите, на които се позовава заявителят, не
следва да се издава заповед за изпълнение. Последната няма характер на покана, подобно на
исковата молба. При невъзможност за заявителя да реализира вземанията си по реда на
заповедното производство следва да предяви претенцията си по исков ред.
Допълнително по вземането за договорни такси съдът намира:
Тези договорни такси представляват по естеството си такси за извънсъдебно
събиране на вземането, като се вземе предвид, че същите са за изпращане на уведомително
съобщение за закъснение в погасяването на задълженията по кредита. Следва да се
отбележи, че заплащане на такси за събиране на вземането в предварително установен
размер, който не е обвързан със стойността на реално извършените от кредитора разходи в
тази насока, има характера на допълнително обезщетение за забавено изпълнение в
нарушение нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Ето защо клауза на чл. 14, ал. 1, т. 3 от
договора, въз основа на която се претендира вземането, е също и нищожна поради
противоречие със закона.
Така мотивиран, на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът


РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
168572/12.08.2022г., подадено от „Т.Ф.С.“ АД, ЕИК: ...... , със седалище и адрес на
управление: гр. ....., със законен представител Юрий Асенов Станчев – изпълнителен
директор срещу И. Н. Й., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. София, ул.“Латинка“ № 5,
ет. 1, ап. 1, за следните суми: сумата от 18837,23 лв., представляваща главница; сумата от
2049,18 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.06.2021г. до
31.12.2021г., както и сумата от 146,00 лв., представляваща такси по кредита, дължими по
Договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит, сключен на
05.11.2015г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Да се връчи препис от разпореждането на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2