№ 1751
гр. София, 06.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на шести юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Николова
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Десислава Николова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000501648 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 21802/ 12.04.2022 г. ( по
регистратурата на СГС ) на ищеца „ Тома строй“ ЕООД, град София , в
несъстоятелност, подадена по куриер на 11.04.2022 г. , срещу определение №
1011 /28.03.2022 г. на Софийски градски съд , ТО, VI -5 състав за
прекратяване на производството на основание член 130 от ГПК.
В частната жалба се изразява несъгласие с извода на
първоинстанционния съд, че действителността на публичната продан е
оспорима само на основанията по член 490,ал.2 от ГПК. Поддържа се, че
всеки властнически акт – закон, съдебно решение, административен акт и по
аргумент от по – силното основание всяко постановление за възлагане може
да бъде нищожен акт . Постановлението за възлагане може да бъде нищожно
на основанията, посочени в правилата на общия институт на нищожността.
Приложимостта им се аргументира с : уреденото в правилото на член 496,ал.3
от ГПК условие за допустимост на иска за установяване недействителност на
публичната продан - липса на жалба срещу възлагането ; ограниченията
относно кръга на лицата, които са имат право на жалба и срока, в който тя
може да бъде подадена ; безсрочното релевиране на нищожността в
останалите случаи. Поддържа се, че правилото урежда валидността на
продажбата , но не урежда валидността на възлагателното постановление .
В срока по член 276,ал.1 от ГПК ответникът по иска „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, град София отговаря, че частната жалба е неоснователна,
1
защото преценката за недопустимост на иска съответства на липсата на
уредена в закона възможност за провеждането на иск по общия ред и на
формираната трайна съдебна практика .
В срока по член 276,ал.1 от ГПК ответникът „ Сити Хоум Парк“ ЕООД,
град София отговаря, че обжалваното определение е правилно, защото иск за
нищожност на публична продан, който не е на основанията по член 496,ал.3
от ГПК - при нарушение по член 490 от ГПК и невнасяне на цената, е
недопустим. Заявеният иск е на основания, различни от посочените в закона
,ищецът е обжалвал постановлението за възлагане , но жалбата му е оставена
без уважение с влязло в сила решение по гр.д.№ 5750/ 2015 г. по описа на СГС
.
Ответникът по частната жалба – „ Боско строй“ ЕООД, град София , в
несъстоятелност – не подава отговор .
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с правен
интерес да иска отмяна на обжалваемия акт по член 274,ал.1,т.1 от ГПК .
Правото си на жалба то е упражнило редовно,в срока по член 275, ал.1 от
ГПК, считан от 4.04.2022 г.
Ищецът по прекратените с обжалваното определение искове
- „ Тома строй“ ЕООД, град София, в несъстоятелност
твърди, че е собственик на обектите – предмет на проведената по
изпълнително дело № 8113/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б. публична продан и
на постановлението за възлагане : поземлен имот с идентификатор №
68134.900.438 по кадастралната карта на град София, съставляващ УПИ XLII
– 438 в кв. 242 в по плана на град София местност „ Лозенец I – ва част “ и
две жилища , находящи се в построената в имота жилищна сграда по силата
на договор за продажба на търговско предприятие от дата 16.04.2014 г., както
и че ипотеката,учредена върху посочените обекти с нот. акт № 49 ,дело №
2417/ 2007 г. от дата 8.02. 2007 г. за обезпечаване заявените за принудително
удовлетворяване вземания на ответника „ Райфайзенбанк
България “ ЕАД, град София срещу ответника „ Боско строй“ ЕООД, град
София, в несъстоятелност, му е непротивопоставима и нищожна . Иска да се
установи нищожността на влезлите в сила постановления – постановление от
дата 27.03.2015 г. за възлагане на посочените имоти на третия ответник и
постановление за поправката му от 31.03.2016 г. Основания за нищожността
2
са следните твърдени в исковата молба факти : нарушаване правото на ищеца
да обжалва действията на ЧСИ; погрешна индивидуализация на изнесените на
публична продан обекти като „съвкупност“ ; нарушения при определяне на
оценката – само за част от обектите и под пазарната им стойност ; нарушения
, свързани с описването на поземления имот с площ и граници по неприложен
регулационен план, с изнасянето му на публична продан, без да са уредени
регулачните сметки за него и с неточности и неясноти при
индивидуализирането му в постановлението за възлагане. Според посоченото
в исковата молба тези факти опорочават постановлението за възлагане , като
издадено в противоречие със закона, при заобикалянето на закона, при
накърняване на добрите нрави и по отношение на невъзможен (негоден за
прехвърляне) предмет. Нищожността на постановлението за поправка е
обоснована с твърдения, че е неистински документ, защото не е подписано от
сочения за негов издател – ЧСИ, а от помощника му, че е издадено при липса
на правомощия на органа по принудително изпълнение да променя влязлото в
сила възлагателно постановление в частта на всички посочени
индивидуализиращи признаци на прехвърлените обекти .
Първоинстанционният съд е приел, че постановлението за възлагане
подлежи на обжалване като изпълнително действие, но че действителността
на публичната продан може да бъде оспорена само при нарушаване на член
490 от ГПК и при невнасяне на цената – член 496,ал.3 от ГПК. Приел е още,
че ако е продаден имот, който не принадлежи на длъжника , действителният
собственик може да се брани с иск за собственост, с уважаването на който ще
се установи, че купувачът не е придобил правото на собственост, както и че
той не може да се брани с иск за нищожност на публичната продан на
уредените в правилата по член 26,ал.1 – 3 от ЗЗД общи основания поради
неприложимостта им.
По частната жалба и повдигнатите с нея въпроси въззивният съд приема
следното : постановлението за възлагане е елемент от фактическия състав на
публичната продан, която приключва с влизането му в сила. Съставлява
едностранен акт на принудително изпълнение на съдебния изпълнител , който
прехвърля имота принудително ( независимо от волята на длъжника ) след
плащането на цената за него от обявения купувач от момента на влизането му
в сила - член 496,ал.2 от ГПК , както следва и от разясненията в ТР № 6/2020
3
г. на ОСГТК на ВКС . Съгласно специалното правило на член 490,ал.2 от ГПК
когато имотът е купен от лице по член 490, ал.1 от ГПК без право да наддава,
проданта е недействителна . Извод, че порокът засяга проданта, завършила с
възлагане , а не само възлагателното постановление, може да бъде изведен от
даденото в точка 3 от ТР № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване, в което е
посочено, че недействителността на продажбата може да бъде релевирана със
самостоятелен иск, позоваване от ищеца или с възражение от ответника в
други производства. Като отделен акт на органа по принудително изпълнение
постановлението за възлагане е оспоримо от трето лице, какъвто е ищецът, с
жалба по член 435,ал.4 от ГПК, подадена в срока по член 436,ал.1 от ГПК,
считан от узнаването за изпълнението върху имота тъкмо от постановлението
за възлагане, ако имотът се намира в негово владение към момента на
налагане на възбраната. Но жалбата му не се уважава, ако имотът е бил
собствен на длъжника към същия момент.
В случая обаче търсената от ищеца защита е искова и е насочена към
установяване недействителността на публичната продан . Специалното
правило на член 490, ал.2 от ГПК изключва приложението на общите правила
за недействителност на договорите по член 26,ал.1 – 3 от ЗЗД. Иск за
нищожност на проданта на основание,различно от това по член 490,ал. 2 от
ГПК, е процесуално недопустим. Предявеният по делото иск за
недействителност на публичната продан, завършила с възлагане на имотите
на третия ответник , не е на основанието по член 490,ал.2 от ГПК- ищецът не
е твърдял, че този ответник не е имал право да участва в наддаването и с
оглед гореизложеното искът е процесуално недопустим. Обжалваното
определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството
по него на основание член 130 от ГПК е правилно .
Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1011 /28.03.2022 г. на Софийски
градски съд , ТО, VI -5 състав за прекратяване на производството на
основание член 130 от ГПК.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния
касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните с частна жалба .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5