Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 261608 31.05.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при
участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 15238 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 124, ал.
1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове на В.К.К., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адв. Е.И., против „Вива кредит“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, ж.к. „*****", бул. „****“ №***, бл. ****, ет.**, офис ***, **** от Д.
С. Д., за прогласяване на нищожността на клаузите от сключения между страните
договор за кредит № *****/ ****, предвиждащи заплащане на неустойка и такса
експресно разглеждане.
В исковата молба се твърди, че на ***
г. страните са сключили договор за кредит, по силата на който са предоставени в
собственост заемни средства в размер на 2000 лева, при фиксиран лихвен процент
по заема 40,32%, годишен процент на разходите - 49,50%. Твърди се, че
оспорените с исковата клаузи от договора за кредит са във вреда на потребителя,
като се иска прогласяването на неравноправността на същите.
Ответникът „Вива кредит“ ООД, ЕИК *****,
в писмен отговор, възразява за отхвърляне предявените искове.
Съдът, като съобрази наведените от
страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото,
преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за процесуално
допустими и основателни, по следните съображения:
Установява се приетите по делото
доказателства, че **** г. страните са сключили договор за кредит, по силата на
който са предоставени в собственост заемни средства в размер на 2000 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 40,32%, годишен процент на разходите - 49,50%.
Съгласно чл.1, ал. 3 от договора заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1469,10 лева, платима чрез погасителния
план. Съгласно чл.4 от договора, същият следва да бъде обезпечен с поне едно от
следните обезпечения: физическо лице - поръчител, което да отговаря на следните
изисквания: да е навършило 21 г., да представи служебна бележка от работодател
за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход
да е в размер над 1000,00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заематели поръчител по друг договор за паричен заем; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от „Редовен“,
или банкова гаранция. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя,
същия съгласно чл.4, ал.2 дължи неустойка на кредитора в размер на 979,35 лева, заедно с погасителната
вноска, към която се добавя вноска за неустойка.
Съдът приема, че оспорените от ищеца
потребител клаузи от сключения между страните договор за кредит са
неравноправни и като такива не пораждат облигационни права и задължения.
Предвидените такса за експресно разглеждане и неустойка по своето естество
представляват скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледна
точна на закона обогатяване за кредитора. Потребителят е поел задължение за
заплащане на такси и неустойки, които съществено са оскъпили ползвания от него
паричен ресурс. Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на
договора. Предвидените в него такси и неустойки заобикалят изискването на чл.
19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите.
Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в
положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като
разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното
законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически
по-слабата страна. В случая на сборът на двете вземания надхвърля размера на
отпуснатата в заем сума, като срещу поетите задължения потребителят не получава
контра престация. Ответникът не доказва, че клаузите от договора са
индивидуално договорени. При това положение исковете са основателни и следва да
се уважат.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 50 лева - държавна такса, както и сумата от 300 лева по чл.
38 ЗА на процесуалния представител на ищеца.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от В.К.К., ЕГН **********,
адрес: *** против „Вива кредит“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ж.к. „*****“, бул. „*****“ №***, бл. *****“, ет.**, офис ***, установителни
искове, че клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от сключения между страните договор за кредит № *****/ ****** г. са неравноправни
(нищожни) и не пораждат права и задължения между страните.
ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК ****** да заплати В.К.К., ЕГН ********** сумата
от 50 (петдесет) лева – държавна
такса, както и да заплати на основание чл. 38 ЗА на адвокат Е.Г.И. *** сумата
от 300 (триста) лева –
възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала.
ЕК