Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр. С., 15. 03. 2019
г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, трети въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря ..…,
като изслуша докладваното от съдия-докладчика Бозаджиева в.ч.н.д. № 147/2019
г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по глава ХХІІ – чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал.
3, предл. 2 НПК.
Софийски окръжен съд, в качеството си
на инстанция по въззивен контрол на съдебните актове, постановени от
първостепенните съдилища е сезиран с частна жалба, „възражение“ от З.С.С. ***
против определение № 16 от 24. 01. 2019 г., постановено по н.о.х.д. № 183/2018
г. на РС – гр. С., с което е осъден да заплати по сметка на НБПП – гр. С.
сумата в размер на 350 лева, представляваща възнаграждение за оказана правна
помощ във вид на процесуално представителство.
Жалбоподателят изтъква, че въпреки
изричния му отказ да му бъде назначаван служебен защитник, такъв му бил
назначен, след което и осъден да заплати разноски за това. Моли обжалваното от
него определение да бъде отменено, тъй като бил в невъзможност да плати сумата.
Получавал минимална пенсия и бил инвалид.
В срока за отговор, насрещната страна
по жалба – НБПП, чрез председателя си заявява, че оспорва жалбата и моли същата
да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваният съдебен акт – оставен в
сила.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е допустима.
Разгледана по същество същата е
неоснователна.
Производството пред С.нския районен съд
е образувано въз основа на обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. С.
срещу З.С.С., за престъпление по чл. 234в, ал. 1 НК. В хода на досъдебното
производство № 5003/2018 г. по описа на РУ – гр. С. обвиняемият изрично е
заявил желание и е подал декларация, че желае да ползва служебен защитник,
поради липса на средства и с постановление от 25. 06. 2018 г. на разследващия
полицай М. А. му е предоставена правна помощ, която да бъде осъществена от
определен от НБПП служебен защитник. С постановление от 25. 06. 2018 г. за
служебен защитник на обвиняемия З.С.С. е назначен адв. Б. А. от САК, която е
осъществила процесуалното му представителство в хода на досъдебното и съдебното
производство. Съдебното производство е приключило с определение от 20. 08. 2018
г., с което е одобрено споразумение, с което подсъдимият е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 234в, ал. 1 НК, с прекратяване на
наказателното производство. В споразумението, както и в определението на съда
за неговото одобряване не са присъдени разноски за служебния защитник, тъй като
към този момент не са били определени.
С решение № СФ-10263-20334/2018 от 08.
10. 2018 г. НБПП е определило и изплатило на адвокат Б. А. възнаграждение за
осъществената правна помощ, а с обжалваното определение № 16 от 24. 01. 2019 г.
подсъдимият е осъден да заплати разноските, представляващи заплатено
възнаграждение за адвокат.
Производството по глава 29 изисква
задължително участие на защитник – чл. 381, ал. 1 НПК. Поради задължителния
характер на защитата и при липса на договорен защитник подсъдимият е лишен от
свободна преценка дали желае да бъде представляван от защитник, а съдът – ex oficio е длъжен да
назначи такъв. Обстоятелството, че жалбоподателят – подсъдим е социално слаб го
освобождава от заплащане на възнаграждение само до приключване на делото, след
което направените разноски за служебен защитник са дължими на НБПП. Съгласно ТР
№ 4/2010 г. на ВКС, подсъдимият следва да заплати в полза на НБПП разноски за
служебен защитник във всички случаи (хипотези) на задължителна защита, дори
когато служебната защита му е предоставена поради липса на финансова възможност
да ангажира сам защитата си.
Ето защо, настоящият въззивен състав
намира, че обжалваното определение, с което подсъдимият С. е бил осъден да
заплати разноски за оказана правна помощ като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 345,
вр. чл. 306, ал. 3, предл. 2 НПК, Софийският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №
16 от 24. 01. 2019 г., постановено по н.о.х.д. № 183/2018 г. по описа на
Районен съд – гр. С., с което З.С.С. е осъден да заплати на НБПП сумата 350
лева, представляваща възнаграждение за оказана правна помощ във вид на
процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.