Р Е Ш Е Н И Е №4
03.01.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на девети
октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Невена Назарева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3722/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.А.П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез адв. М.К. против
Наказателно постановление № 18-1030-011670/27.03.2019 г., издадено от М. В. М.
– *** към *** в частта, в която на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста)
лева и административно наказание
лишаване от право да управлява МПС за 6
(шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В останалата си част, в
която на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137е от ЗДвП, наказателното постановление
не се обжалва и е влязло в сила.
В жалбата се навеждат бланкетни доводи за неправилност
атакуваното наказателно постановление (НП) в частта му по т. 1 и се моли за
неговата отмяна отново в тази част. В постъпилите по делото допълнителни мотиви
към жалбата се твърди нарушението, за което жалбоподателят е наказан по т. 1 от
НП, да не е извършено от него нито от обективна, нито от субективна страна. В
условията на евентуалност се претендира да е налице хипотеза на маловажен
случай на административно нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. К., която поддържа
жалбата и взема становище наказателното постановление да е било издадено в
нарушение на процесуалния закон, тъй като за същото деяние е имало образувано и
досъдебно производство, но административнонаказващият орган (АНО) е издал НП
преди прекратяването на наказателното производство.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 45643/10.07.2019
г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище
производството по налагане на наказанията да е протекло законосъобразно и моли
обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не
се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Д.А.П., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 05.06.2019
г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена
чрез административнонаказващия орган (АНО) на същата дата, поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление трябва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На
11.10.2018 г. около 16:10 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Елин
Пелин“ и бул. „Шести септември“ жалбоподателят Д.А.П. управлявал мотоциклет „Хонда ЦБР 900“. Този мотоциклет не бил представен
за регистриране от собственика си и не бил регистриран. По същото време свид. Р.С.В.
– старши полицай към ОДМВР-Пловдив, изпълнявал служебните си задължения по
контрол за безопасност на движението. Той забелязал, че жалбоподателят П. управлявал
мотоциклета без да използва защитна каска по време на движението и го спрял за
проверка. В хода на проверка при извършената справка установил, че мотоциклетът
не бил регистриран, както и че жалбоподателят не притежавал свидетелство за
управление на МПС, валидно за категорията, към която спадал управляваният от
него мотоциклет. Пред свид. В. жалбоподателят заявил, че знае, че мотоциклетът
не бил регистриран, че последният бил собственост на братовчед му, както и че
го е привел в движение, защото му бил паднал акумулаторът и го бил зареждал. На място свид. В. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 809155 против жалбоподателя П., на
когото бил връчен препис от акта срещу разписка. Актът бил съставен в присъствието
на свидетел, като не постъпили възражения срещу него.
Въз
основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната
преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
За същото
деяние било образувано и наказателно производство № 973 от 2018 по описа на 02
РУ при ОД на МВР – Пловдив. Така образуваното производство било прекратено с
постановление от 04.04.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив за
прекратяване на наказателното производство, влязло в сила на 12.06.2019 г.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Дава се вяра на показанията на свид. Р.С.В.. От тях се
установяват мястото на извършване на нарушението, както и че към момента,
когато жалбоподателят е бил спрян за проверка, той е управлявал мотоциклет.
Свидетелят изяснява още, че мотоциклетът е нямал поставени регистрационни
табели, а след извършената по служебен път дистанционна справка установил и че
превозното средство не било регистрирано. Посочва, че на място е установил
самоличността на водача на мотоциклета и срещу него е съставил акта за
установяване на административно нарушение. От показанията на свид. В. се
изяснява още и че при проверката жалбоподателят му е казал, че знае, че
мотоциклетът не е регистриран. Съдът дава вяра на показанията на свид. В.,
същите са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, в тях свидетелят
изяснява обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец в хода на
извършената проверка. Не се установяват и основания, по които свидетелят да се
счита за предубеден или заинтересован.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Д.А.П.
се изяснява, че същият е правоспособен водач на МПС, с налични 18 контролни
точки и притежава СУМПС, издадено на 18.05.2018 г. и валидно до 18.05.2028 г.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че
е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението
за допуснато съществено процесуално нарушение чрез издаването на наказателното
постановление преди да е било прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 973/2018 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР – Пловдив.
Действително обжалваното наказателно постановление е издадено на 27.03.2019 г.,
а за същото деяние е водено и наказателно производство, което е прекратено с
постановление на прокурор при РП – Пловдив от 04.04.2019 г., влязло в сила на
12.06.2019 г. (установено от писмо с вх. № 63458/04.10.2019 г. на лист 52 от
делото). Сам по себе си фактът на провеждане на две паралелни производства, без
нито едно от тях да е завършило с постановен акт, решаващ въпросите по
същество, не е довело до съществено нарушаване на производствените правила.
Наказателното постановление не е издадено в нарушение на принципа ne bis in
idem, забраняващ
двойното наказване за едно и също деяние, тъй като в случая наказание на
жалбоподателя е било наложено единствено по развилото се първо по време
административнонаказателно производство. Изяснено е в съдебната практика и че
компенсацията за повторно наказателно преследване (съгласно автономното понятие
по смисъла на ЕКПЧ) се постига чрез прекратяване на второто по време
производство с наказателен характер. При издаването на наказателното
постановление не е имало нито повторно наказване, нито повторно наказателно
преследване за едно и също деяние, тъй като не е било налице друго окончателно
приключило производство с наказателен характер по смисъла на Конвенцията. В
практиката си касационната инстанция също е имала повод да се произнесе относно
приложението на правото при сходни факти. В Решение № 2079 от 18.10.2018 г. по к.а.н.д. № 1914/2018 г. на Административен
съд – Пловдив; Решение № 1444 от
20.06.2018 г. по к.а.н.д. № 1022/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2489 от 14.11.2013 г. по к.а.н.д.
№ 2309/2013 г. на Административен съд – Пловдив е прието, че след като
наказателното производство е приключило с постановление за прекратяване на
досъдебното производство поради това, че извършеното деяние не съставлява
престъпление, то наказателното постановление не е издадено в нарушение на чл.
33, ал. 2 ЗАНН и не е имало пречка за наказване на дееца. По тези съображения
съдът намери възражението за неоснователно.
По отношение на правилността на наказателното
постановление настоящият съдебен състав намира следното:
Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна по делото по
категоричен начин се доказа, че на посочените в наказателното постановление
време и място – на 11.10.2018 г. около 16:10
часа в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Елин Пелин“ и бул. „Шести
септември“, жалбоподателят П. е управлявал мотоциклет
„Хонда ЦБР 900“. Следователно
той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП и е годен субект на вмененото му във вина административно нарушение, тъй
като съгласно чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП отговорността за извършеното
нарушение се носи от водача на превозното средство. Доказа се по делото на
следващо място, че управляваният от П. мотоциклет не е бил надлежно
регистриран. С разпоредбата на § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби на
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е
дадена легална дефиниция на понятието регистрация, което представлява административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното
средство и издаването на табели с регистрационен номер. Към датата на
извършване на нарушението – 11.10.2018 г., процесният мотоциклет „Хонда ЦБР 900“ не е разполагал
с такова административно разрешение, поради което правилен е изводът на АНО, че
МПС не е било надлежно регистрирано. Този извод се прави от събраните по делото
доказателства, като от показанията на свидетеля В., изцяло кредитирани от съда,
се установи, че по време на проверката той е извършил справка в информационната
система на МВР, при която е установил, че управляваният от жалбоподателя
мотоциклет не е имал изискуемото административно разрешение да участва в
пътното движение. Ирелевантно за делото е на какво основание първоначалната
регистрация на превозното средство е била прекратена. Нарушението по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП е формално и с факта на привеждането в движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, на моторното превозно средство, което не
разполага с административно разрешение да участва в движението, нарушението е
било довършено от обективна страна.
Представените от жалбоподателя свидетелство за
регистрация част I и част II на
мотоциклета с марка и модел „Хонда ЦБР 900“
не оборват извода за извършеното административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Посочените документи доказват факта на извършена първоначална регистрация
към един предхождащ деянието момент. Релевантният по делото момент, към който
се проверява дали МПС е било регистрирано, е 11.10.2018 г., като от показанията
на свид. В. се доказа, че към тази дата процесният мотоциклет не е бил
регистриран. Посочи се, че обстоятелствата, поради които първоначалната
регистрация е била прекратена, са неотносими, като достатъчно е да се докаже,
че превозното средство е нямало изискуемото административно разрешение за
участие в пътното движение. Все в тази връзка в представеното от жалбоподателя
свидетелство за регистрация като собственик на мотоциклета е вписано лице с
имена Петьо Иванов Цанов. В допълнителните мотиви към жалбата изрично е
посочено, че собственик на мотоциклета към датата на извършване на деянието е
друго лице – П. К.. Това отново затвърждава извода, че представените свидетелство
за регистрация част I и част II отразяват правното положение към един предходен на
деянието момент. Новият собственик на превозното средство има задължението да
го заяви за регистрация в съответното звено на МВР, при което се издава ново
свидетелство за регистрация на негово име.
Следва да се отбележи, че в наказателното
постановление е допусната нередовност при изписването на номера на рама на
процесния мотоциклет, като на четвърта позиция е изписана цифрата „5“ вместо
буквата „S“. Това
обаче не е опорочило съществено съдържанието на НП. На първо място номерът на
рамата е правилно изписан в АУАН, поради което актосъставителят е извършил
надлежна проверка за това дали превозното средство е било регистрирано. Фактът,
че то не е било регистрирано, е виден и от направеното признание от
жалбоподателя пред свид. В.. На следващо място допуснатата нередовност при
изписването на номера на рамата не е довела до невъзможност да се формира сила
на пресъдено нещо относно конкретното деяние. Същото е индивидуализирано чрез
посочване на датата, мястото на извършването си, авторството му и конкретното
противоправно поведение – управление на мотоциклет, който не е регистриран по
надлежния ред. Самият мотоциклет също е индивидуализиран чрез посочване на
марка и модел и в съчетание с останалите обстоятелства на дата, място, начин на
извършване и авторство позволява да се формира сила на пресъдено нещо по
отношение на конкретното нарушение, респ. се изключва възможността
жалбоподателят да бъде повторно наказан за същото деяние. Не е било ограничено
и правото на защита на жалбоподателя, като същият се е защитавал активно в хода
на процеса и е навел своите насрещни възражения. Представено е от жалбоподателя
и свидетелство за регистрация на превозното средство с отразен номер на рамата,
в жалбата се сочи кой е бил собственик на мотоциклета и се излагат твърдения за
случилото се от фактическа страна. Тези обстоятелства ясно и недвусмислено
показват, че жалбоподателят е бил наясно за кое свое деяние е бил наказан и при
управлението на кое конкретно превозно средство то е било извършено. Не се
правят никакви възражения срещу фактическия извод на АНО, че жалбоподателят е
управлявал мотоциклета „Хонда ЦБР 900“ на
посочените в НП време и място и спор, че това е било конкретното моторно
превозно средство, няма. По тези съображения съдът приема, че правото на защита
на жалбоподателя не е било нарушено, той е узнал параметрите на предявеното му
административно обвинение, не е оспорил факта, че е управлявал процесния
мотоциклет и е могъл да се защитава адекватно, като е изчерпал насрещните си
възражения. Допуснатата нередовност не се цени като нарушение от категорията на
съществените и влечащо незаконосъобразност на наказателното постановление
поради изложените съображения, че обективната истина не е останала неразкрита,
както и че е била формирана сила на пресъдено нещо относно извършеното
нарушение. Касае се за изцяло техническа грешка, което се потвърждава и от
обстоятелството, че останалите съставни елементи от номера на рамата се
правилно записани.
От субективна
страна деянието е извършено виновно от жалбоподателя П. и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му той е формирал в съзнанието
си представа относно проявлението в обективната действителност на всички
елементи от състава на нарушението, но въпреки това е пристъпил към неговото
извършване. Съзнавал е, че е привел в движение моторно превозно средство, като
е боравил с уредите му за управление и се е придвижвал по пътното платно с
него. Формирал е съзнание и че то не е било регистрирано. Последното
обстоятелство беше изяснено по делото по категоричен начин от показанията на
свидетеля очевидец В., от които се установи, че при проверката жалбоподателят е
признал пред полицейския служител, че знае, че мотоциклетът не бил регистриран,
но въпреки това го управлявал, тъй като го зареждал, след като акумулаторът му
бил „паднал“. При тези факти се прави извод, че П. е извършил деянието при формирана
представа, че с привеждането на мотоциклета в движение неизбежно ще наруши
обществените отношения, уреждащи условията и реда за регистриране на моторни
превозни средства, а деянието му е виновно извършено.
За пълнота на изложението следва да се отговори на
възражението в допълнителните мотиви към жалбата за несъставомерност на
деянието от субективна страна, тъй като новият собственик на мотоциклета не бил
уведомил жалбоподателя за липсата на регистрация. На първо място съдът отново
подчертава, че от правна страна приема за доказано жалбоподателят да е съзнавал
факта на липсващата регистрация на превозното средство по съображенията,
изложени в предходния абзац. Само по себе си обаче възражението е изначално несподелимо,
тъй като дори и жалбоподателят да не беше уведомен от собственика П. К., че
превозното средство не е регистрирано, то това не изключва вината на наказания.
Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, а такова предвиждане относно административното нарушение
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП липсва. В тази връзка дори и жалбоподателят П. да не
беше уведомен от собственика, че процесният мотоциклет не е бил регистриран, то
той е могъл и е бил длъжен да формира съзнание относно този факт. Бил е длъжен
съгласно изричната разпоредба на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, която вменява в
задължение на водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено
ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани.
Следователно той е бил длъжен да се поинтересува дали чуждото моторно превозно
средство е било регистрирано, а бездействието не е извинително. Не се
установяват и никакви пречки той обективно да е могъл да получи тази информация
от собственика на мотоциклета. Всички тези съображения се излагат единствено
принципно, за да се изясни, че обстоятелството дали наказаният е бил уведомен
от собственика, не предопределя извода относно наличието или липсата на вина. В
настоящия случай съдът приема, че жалбоподателят е бил уведомен, а деянието е
извършено при пряк умисъл.
При доказано
извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че
извършеното деяние по т. 1 от НП не представлява маловажен случай на
административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, то трябва да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства,
които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност
и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и
по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност. Следва да се посочи, че нарушението, за извършването на което е
санкциониран жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил
административнонаказателната отговорност в тези случаи да се реализира след
самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв
допълнителен вредоносен резултат. По тези съображения съдът намира, че
обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на
процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид
разкриват същата степен на обществена опасност. Обстоятелството, че в
постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът е
приел, че извършеното деяние е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, не
означава, че то задължително следва да бъде квалифицирано и като маловажен
случай на административно нарушение по чл. 28 ЗАНН. При изследването на
степента на обществена опасност на деянието и на дееца съдът приема, че те не
са по-ниски в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Този
извод следва от обстоятелството, че при процесната проверка от страна на свид. В.
наред с конкретното деяние, предмет на настоящото производство, са били
установени още две нарушения на правилата за движение, извършени от
жалбоподателя. Процесното нарушение не може да се определи като изолирана
проява на водач, който стриктно спазва правилата за движение. Отчете се и
значението на обстоятелството, че деянието е извършено при най-тежката форма на
вината – пряк умисъл, при формирано съзнание за неизбежното увреждане на
защитаваните обществени отношения. По тези съображения съдът приема, че
нарушението разкрива степен на обществена опасност, типична за този вид деяния,
поради което то не представлява маловажен случай.
За така извършеното от жалбоподателя административно
нарушение по т. 1 от НП съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
е предвидено административно наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и административно наказание
„глоба“ от 200 до 500 лева. При определяне на размера на
наказанието съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил наказания
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца
и „глоба“ в размер на 200 лева. И двете наказания са индивидуализирани в минималния
предвиден за всяко от тях размер, който според настоящия състав напълно
съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца,
съобразявайки и младата му възраст, близка до непълнолетието към датата на
извършване на нарушението, което обстоятелство съдът отчита като смекчаващо. Правилно
е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба. Настоящото
производство е образувано по жалба на наказаното лице, поради което и съдът не
би могъл да влошава положението му. Следователно не е допуснато нарушение нито
при определянето, нито при индивидуализацията на наложените наказания.
По тези съображения съдът намери жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно и правилно в
обжалваната му част, поради което то трябва да бъде потвърдено в тази си част.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-1030-011670/27.03.2019
г., издадено от М. В. М. – *** В ЧАСТТА,
в която на Д.А.П., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание 175, ал. 3, пр. 1
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1
от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ