Решение по дело №219/2019 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 260015
Дата: 27 юни 2022 г.
Съдия: Георги Манолов Георгиев
Дело: 20193430100219
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

260015

 

гр. Тутракан, 27.06.2022 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 219/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени с кумулативно обективно съединени искове по чл. чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 , изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца от С.А.П., упълномощил като проц. представител адв. М.Д. от Адвокатска колегия – гр. Р. (л. 4), за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа, дължимо на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, за периода от 28.04.2016 г. - 27.10.2016 г. (вкл.) в размер на 15 360 лв. (изменен с доп. молба - л. 64, 71); ведно със законната лихва върху обезщетението за периода от завеждането на исковата молба (30.04.2019 г.) до датата на окончателното плащане.

1.1. Ищецът твърди се, че на 01.04.2014 г. бил назначен в ответното дружество на длъжност „Началник производство”, с място на работа - гр.Тутракан и ежемесечно трудово възнаграждение в размер на 2 560,00 лв. С допълнително споразумение № 4/01.03.2016г. бил преназначен на длъжност „Оператор производствена линия”, но размерът на трудовото му възнаграждение останал непроменен.

1.2. Със заповед № 1/28.04.2016г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 6 от КТ. Тъй като считал уволнението си за незаконосъобразно, сезирал Районен съд - гр.Тутракан с иск по чл. 344, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Било образувано гражданско дело № 195/2016 г., с решението по което исковете му били уважени - уволнението било признато за незаконно, а той бил възстановен на работа.

1.3. Твърди се, че това решение било обжалвано от ответника и потвърдено от Окръжен съд Силистра с Решение № 85/05.07.2017г. по в. гр. д. № 138/2017 г. По жалба на ответното дружеството понастоящем пред Върховен касационен съд било образувано гр. д. № 106/2018 г., като производството по него е спряно до приемане на тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС.

1.4. Ищецът твърди, че след уволнението от предприятието на ответника, останал без работа в продължение на повече от 6 месеца, поради което и на основание чл. 225, ал.1 от КТ му се полагало обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за период от шест месеца. Твърди се, че в производството за отмяна на уволнението не бил предявил иск за заплащане на това обезщетение и доколкото неговата основателност зависи именно от изхода на неприключилия спор, той изчаквал влизане на решението в сила. Междувременно обаче изтичал 3-годишният давностен срок, в който според разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ би могъл да претендира обезщетение за оставането му без работа.

2. Ответникът „И.” ЕООД, не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 30.04.2019 г. на ТРС исковата молба е връчена на 31.05.2019 г. на осн. чл. 50, ал 1 от ГПК. В съдебно заседание същите са представлявани от адв. Т. Н.от Адвокатска колегия - гр. Р. (л. 63), който оспорва иска.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

3. На 03.06.2021 г. е влязло в сила Решение № 161/28.02.2017 г. по гр. д. № 195/2016 г., с което признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 1/28.04.2016 г. от ответника.

4. От представената справка, изд. от НАП се установява, че за периода от 28.04.2016 г. до 13.09.2021 г. (датата на справката) не е регистриран трудов договор, по които ищецът да е страна (л. 49). От представеното копие от трудова книжка е видно, че ищецът отново е постъпил на работа на 30.03.2020 г. (л. 68).

5. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза, която е установено, че размерът на шестмесечното обезщетение на ищеца за оставане без работа възлиза на 15 366,14 лв. (л. 54)

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

 

II. По основателността

 

7. Незаконността на уволнението обуславя и основателността на предявения иск. По делото е безспорно установено, че ищецът не е работил в процесния период. СИЕ е изчислила по - голям размер на обезщетението, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.

Разноски

 

8. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 990 лв.

9. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде събрана държавна такса по чл. 1 от ТДТССГПК в предявения иск в размер на 614,40 лв. 

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ответника „И.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ищеца С.А.П., с ЕГН **********, с посочен адрес: ***, обезщетение за оставането му без работа, дължимо на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, за периода от 28.04.2016 г. - 27.10.2016 г. (вкл.) в размер на 15 360 лв. (петнадесет хиляди триста и шестдесет лева); ведно със законната лихва върху обезщетението за периода от завеждането на исковата молба (30.04.2019 г.) до датата на окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА ответника „И.” ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на ищеца С.А.П., с ЕГН **********, направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, възлизащи на 990 лв. (деветстотин и деветдесет лева).

ОСЪЖДА ответника „И.” ЕООД, с ЕИК *********, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Тутракан дължимата държавната такса и направените от съда разноски за разглеждането на делото в размер на 814,40 лв. (осемстотин и четиринадесет лева и четиридесет стотинки), както и 5,00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че таксата не бъде внесена в срок.

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна в същият срок.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: