Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 7.6.2017г.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на единадесети
май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Е.П. и в присъствието на прокурора……….,
като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д.№2128/2016г. по описа на съда
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.49, ал.1 СК, с който са съединени претенции по чл.59 и чл.143 СК.
В исковата си молба против Ж.А.С.
/Jihad
Afif Sokhen/, ливански гражданин, роден на ***г.
в Република Ливан със статут на постоянно пребиваване в Република България на
територията на гр.София, ул. „Ген. Гурко“ №64, ЛНЧ **********,
ЕГН ********** ищцата К.Н.Н.-С., ЕГН ********** ***, чрез
адв.М.С. твърди, че двамата сключили граждански брак
на 15.5.1994г. в гр.София. Преди това ищцата носела фамилно име Н.. Установили
се да живеят в гр.Бейрут, Република Ливан, където се родили трите им деца К. Ж.С.,
роден на ***г. – понастоящем пълнолетен, К.Ж.С., родена на ***г., ЕГН **********
и А.Ж.С., родена на ***г., ЕГН **********. Твърди, че от 8.2.2012г. двамата
съпрузи са разделени, тъй като ответникът напуснал семейното жилище. От тогава
не са контактували по съпружески или икономически въпроси. През лятото на
2013г. ищцата напуснала Република Ливан и се прибрала в дома си в България. С
нея дошли децата Кристофър С. и А.С.. Детето К.С. по свое желание останало да
живее при ответника в Ливан, където се навира и към момента. Ищцата твърди, че
вече нямала връзка с ответника. Нямали семейно жилище – напуснали са го. Вече
всеки от тях имал свой собствен живот, който не бил свързан с другия. Поради
това ищцата счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и моли съдът да
постанови решение, с което да го прекрати, без да изследва чия е вината за
неговото разстройство. Не претендира издръжка за себе си. Моли съда да
възстанови предбрачното й фамилно име Н.. Иска тя да упражнява родителските
права по отношение на малолетните деца К. и А. и те да живеят при нея, а на
ответника да бъде определен режим за лични отношения с тях и да бъде осъден на
заплаща издръжка за детето К. в размер на 200лв., а за детето А. – 170лв.,
считано от постъпването на исковата молба в съда. Сочи доказателства. Не претендира
разноски.
Ответникът, призован по реда на
чл.47 от ГПК на регистрирания адрес в гр.София, не
се явява в с.з. Назначен му е особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК на разноски ищцата. В отговора на исковата молба особеният представител оспорва
иска, като твърди, че не са налице основания за прекратяването на брака. Евентуално
претендира родителските права спрямо детето К.С. да се представят на ответника
и то да живее при него в Република Ливан, тъй като такова е фактическото
положение, а и то желае именно това.
Районният съд като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа
и правна страна следното:
От приетото като писмено
доказателство удостоверение за сключен граждански брак е видно, че страните са
съпрузи, сключили граждански брак на 15.5.1994г. в гр.София. Преди брака
ответницата е била с фамилно име Н.. Видно от представените удостоверения за
раждане, съпрузите имат три деца, от които към момента две не са навършили
пълнолетие: К.Ж.С., родена на ***г., ЕГН
********** и А.Ж.С., родена на ***г., ЕГН **********. Всички деца са с
българско гражданство.
Представена е удостоверение от
органите на МВР, от което е видно, че ответникът е ливански гражданин със
статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец, а адресът му е в гр.С., ул.
„Г.. Г.“ №64.
Ищцата е български гражданин. При
това положение съгласно чл.7 КМЧП брачният иск е подведомствен на българския
съд, тъй като единият съпруг е български гражданин.
От показанията на разпитания
свидетел Р. И. С., се установява, че познава ищцата от месец април, 2014г. По
това време тя вече не живеела със съпруга си. Свидетелят я срещнал в Бейрут,
където двамата работели. По-късно заживели заедно в дома на свидетеля в
с.Сестримо, обл.Пазарджик. За времето откакто са заедно съпрузите не
контактуват помежду си. В Бейрут свидетелят имал срещи и с детето К.С.. То
споделяло, че желае да живее в Ливан, тъй като е свикнало с обстановката и има
много приятели. Останало там. Ищцата ежедневно контактувала с него чрез
комуникационните програми в интернет. В тази посока са и твърденията на ищцата,
депозирани при нейното изслушване по реда на чл.59, ал.6 СК.
При изслушването на детето А.С.,
то е заявило желание да живее със своята майка в България и тя да се грижи за
него.
От приетия по делото социален доклади, които съдът цени
доколкото по вторичен път отразява релевантни за спора факти, се установява, че детето А. *** и редовно
посещава училище. Изградило е приятелски отношения с други деца. Спортува и посещава
извънкласни занимания.
Жилището в с.Сестримо предоставя
необходимите условия за отглеждането на деца – чисто, подредено и обзаведено с
вкус. Разполага с детска стая.
По отношение на трудовата
заетост на родителите е посочено, че майката е регистрирана в бюрото по труда, от където
получава обезщетение. Няма данни за трудовата заетост на бащата. Месечният
доход на св.Р. С., с когото съжителства ищцата, е около 1400лв.
В хода на социалното
проучване е установено, че майката може да разчита на
помощ в грижите за децата от страна на св.С..
При тези данни съдът приема, че
между страните по делото безспорно е налице дълбоко и непоправимо разстройство
на брака по смисъла на закона. Затова предявеният иск по чл.49, ал.1 от СК
следва да бъде уважен, а бракът между ищеца и ответника да се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл.59,
ал.2 от СК съдът следва да се произнесе относно упражняването на родителските
права, издръжката на ненавършилите пълнолетие деца и личните отношения на
другия родител с тях. На основание чл.56, ал.1, изр. ІІ от СК съдът произнасяне
и относно ползването на семейното жилище, но в случая е установено, че то е
било напуснато от страните и децата отдавна.
При решаването въпроса относно упражняването на
родителските права съдът следва да се ръководи от критериите, заложени в чл.59, ал. 4 СК, като прецени
възпитателски качества на родителите и моралния им облик, полаганите до момента грижи и
отношение към детето, желанието на
родителите, привързаността
на детето към родителите, пол и възраст на детето, помощ от трети лица, социално обкръжение,
жилищно-битови условия,
като безспорно решаващо значение имат интересите на детето.
В случая повечето доказателства касаят
родителските качества на ищцата и от тях е видно, че тя е силно ангажирана в
отглеждането и възпитаването на живеещото при нея дете А.С.. Становището на
социалните работници в отдел „Закрила на детето“ е, че тя би се справила добре
с обгрижването и на двете малолетни деца. Разполага с опит, подкрепа и жилищно-битови
условия.
От друга страна липсват данни за точното
местонахождение, трудовата заетост и начина на живот на ответника. Установено е
само това, че той се грижи за детето К.С. и че то иска да живее с баща си в
Ливан. Ищцата не твърди и не е доказала наличието на обстоятелства, налагащи
извод, че това фактическо положение не е в интерес на детето.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
местоживеенето на децата следва да се определи с оглед на тяхното желание и
детето К.С. да живее при своя баща в Република Ливан, а детето А.С. – при
своята майка в Република България. Липсват доказателства, че това
разпределение, което съответства и на фактическото положение към момента, е в
разрез с интересите на децата.
Следва да бъде определен режим за лични
отношения на другия родител със съответното дете, тъй като безспорно той също
трябва да осъществява контакти с него. Тъй като местоживеенето на детето и родителя
с право на лични отношения са в различни държави, а за пътуването на дете в
чужбина е необходимо съгласието и на двамата родители, то режимът за лични
отношения не трябва да се поставя в зависимост от това съгласие. Затова личните
отношения следва да се осъществяват в държавата по местоживеенето на детето.
Понеже не са известни мястото и условията, при които ще пребивава родителят в
държавата по местоживеене на детето по време на личните отношения с него, съдът
счита, че режимът на личните отношения следва да гарантира преди всичко
безопасността на детето и едва на второ място да следи за нуждата от пълноценно
общуване между тях. Ето защо не следва да се допуска по време на личните
отношения детето да преспива извън неговото жилище на неустановено място при
неясни битови условия и обкръжение. Затова следва да се разрешат еднодневните
срещи за сметка на такива, при които детето ще преспива извън жилището си. По
тези съображения майката ще има право да общува с детето К.С. на адреса по
неговото местоживеене в Република Ливан всяка събота и неделя от 08.00 часа до
18.00 часа, а бащата ще може да общува с детето А.С. на адреса по неговото
местоживеене в Република България всяка събота и неделя от 08.00 часа до 18.00
часа.
Съгласно
чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца безусловно, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Разпоредбата на чл.142 от СК предвижда размерът на
издръжката да се определя в зависимост от нуждата на децата и възможностите на
родителите. Установен е минимум за едно дете в размер на ¼ от
минималната работна заплата за страната, която в момента е 460лв.
Установява
се от събраните по делото доказателства, че понастоящем ищцата не работи.
Доходите на ответника не са установени. Малолетните К. и А. са на възраст
съответно 13 и 11 години. С оглед възрастта на децата съдът счита, че ответникът
дължи месечната издръжка на детето А. в размер 130лв. За тази сума искът следва
да се уважи и да се отхвърли за разликата до предявения размер от 170лв. Няма
данни ответникът да е плащал издръжка за това дете в периода след образуване на
делото. Затова издръжката се дължи, както е поискана – от подаването на
исковата молба в съда на 14.6.2016г. до настъпване на законни причини за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена вноска.
С оглед решението на съда да
предостави на ответника упражняването на родителските права по отношение на
детето К.С., то предявеният от майката иск за издръжка за това дете се явява
изцяло неоснователен.
От редакцията на чл.59, ал.2 СК става ясно, че
съдът е длъжен да присъди издръжка и без да е била поискана такава от детето,
респ. със съгласието или чрез законния му представител. Разпоредбата охранява
интересите на децата, за които законът презумира, че винаги се нуждаят от
издръжка до навършване на пълнолетие – чл.143, ал.2 СК. Поради това чл.59, ал.2 СК задължава съда служебно да разреши този въпрос независимо от процесуалното
поведение на родителите. Ответникът не е поискал издръжка от името на детето К.,
грижите за което са му поверени, но въпреки това ищцата следва да заплаща
такава. Размерът й следва да е по-голям с оглед възрастта на това дете, но
предвид доказателствата, че майката е безработна, тя ще дължи издръжка от
130лв. Издръжката ще се дължи от влизане в сила на съдебното решение, до
настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.
В чл.53 СК е предоставена
възможност на съпруга, който при сключването на брака е променил името си, след
развода да възстанови фамилното си име от преди този брак. Ищцата е била с
фамилно име Н. и занапред следва да носи тази фамилия предвид отправеното от нея
искане за това.
С оглед изхода на делото ответника
следва да заплати в полза на съда допълнителна ДТ по допускането на развода в
размер на 25лв., както и ДТ върху присъдената издръжка за детето А.С. в размер
на 187,20лв.
Ищцата
също следва да заплати в полза на съда допълнителна ДТ по допускането на
развода в размер на 25лв., както и ДТ върху присъдената издръжка за детето К.С.
в размер на 187,20лв.
На
основание чл.329, ал.1 ГПК разноските по воденето на делото остават в тежест на
страната, която ги е направила.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между К.Н.Н.-С., ЕГН ********** и Ж.А.С. /Jihad Afif
Sokhen/, ливански гражданин, роден на ***г. в Република Ливан със
статут на постоянно пребиваване в Република България, ЛНЧ **********, ЕГН **********,
който брак е сключен на 15.5.1994г. в гр.София и за който е съставен акт №154/15.5.1994г.
на Столична община поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права върху детето А.Ж.С., родено на ***г., ЕГН ********** на майката
К.Н.Н.-С.,
като бащата Ж.А.С. има право да го вижда в населеното място по местоживеенето
на детето всяка събота и неделя от 08.00ч. до 18.00ч.
Местоживеенето на детето А.Ж.С. е
по местоживеенето на майката К.Н.Н.-С. ***, Република
България.
ОСЪЖДА бащата Ж.А.С. да заплаща
на малолетното си дете А.Ж.С. месечна издръжка в размер на 130лв., считано от
14.6.2016г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноса,
като за разликата до 170лв. претендирана месечна издръжка ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
Допуска предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената издръжка.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права върху детето К.Ж.С., родено на ***г., ЕГН **********, на
бащата Ж.А.С., като майката К.Н.Н.-С. има право да го вижда в населеното място по
местоживеенето на детето всяка събота и неделя от 08.00ч. до 18.00ч., .
Местоживеенето на детето К.Ж.С. е
по местоживеенето на бащата Ж.А.С. в гр.Бейрут, Република Ливан.
ОСЪЖДА майката К.Н.Н.-С. да заплаща на малолетното си дете К.Ж.С. месечна
издръжка в размер на 130лв., считано от влизане в сила на решението до
настъпване на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ иска срещу бащата Ж.А.С. за издръжка на детето К.Ж.С. в размер
на 200лв.
След прекратяването на брака
съпругата К.Н.Н.-С. ще възстанови фамилното си име
преди този брак - Н..
ОСЪЖДА Ж.А.С. да заплати по
сметка на РС- Пазарджик допълнителна ДТ в размер на 25лв., както и ДТ върху
присъдената издръжка в размер на 187,20лв.
ОСЪЖДА К.Н.Н.-С.
да заплати по сметка на РС- Пазарджик допълнителна ДТ в размер на 25лв., както
и ДТ върху присъдената издръжка в размер на 187,20лв.
Решението подлежи на обжалване в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред ПОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: