№ 595
гр. Сливен, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230102228 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал.2 от СК.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са съжителствали на семейни
начала, от което съжителство се е родила дъщеря им А.Д.Д.. Непосредствено след
раждането на детето поведението на ответницата към ищеца се променило коренно и
започнали да възникват чести спорове. Ответницата обвинявала ищеца за несъществуващи
проблеми, което довело до отдалечаване между тях. Разделили се на 31.01.2021 г. след
предизвикан от ответницата скандал, тя напуснала жилището, където живеели и се
преместила с детето при своите родители. От тогава възпрепятствала ищеца да се вижда с
дъщеря си. Твърди, че това обстоятелство накърнявало правото на бащата да има контакти с
детето и ще попречело на правилното му развитие и социализиране. От друга страна намира,
че ответницата полагала грижи за отглеждането и израстването на детето, но отказвала да
приеме каквато и да било помощ за отглеждането на детето. Било му отказвано да вземе
детето при себе си, или поне да го види в присъствието на майка му.
Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да предостави
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на майката, да
определи местоживеенето му при нея, да определи свободен режим на лични контакти с
детето, както и задължителен такъв: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10
часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден с преспиване, половината от всички
официални и лични за бащата и детето празнични дни, както и един месец през лятото,
който не съвпада с годишния отпуск на майката. Да осъди бащата да заплаща на
1
малолетното дете чрез неговата майка и законен представител издръжка в размер на 160
лева.
В дадения срок е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва
обстоятелствената част на исковата молба. Счита, че причината за влошените им отношения
се дължи само на неговото поведение, безразсъдство, незачитане на лични права на човек,
егоизъм и неразбиране на понятието „баща“. Сочи основанията, на които се дължи
отчуждението между страните, подробно описани в отговора. Сочи, че е било образувано
гр.д. № 354/2021 г. на СлРС, по което имало издадена заповед за незабавна защита по ЗЗДН.
Счита, че детето не може да бъде в безопасност при ищеца. Предявява и насрещен иск, като
освен претенцията за родителски права и местоживеенето на детето, моли съда да определи
задължителен режим на виждане на бащата с детето всяка първа и трета събота от месеца от
9 до 12 часа и от 16 до 19 часа в присъствието на майката или трето посочено от нея лице, до
навършване на 7 годишна възраст, а след това всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден с преспиване и по 20 дни в годината
по време на лятната ваканция, което време не съвпада с платения годишен отпуск на
майката Претендира издръжка в размер на 200 лева.
Постъпил е отговор по насрещния иск, в който се считат предявените претенции за
недопустими, тъй като същите са в посока, както и исковите претенции на ищеца. Възразява
срещу обстоятелствата, изложени в насрещната искова молба, като сочи подробни
възражения в тази насока.
В с.з. ищецът редовно призован се явява лично и с процесуален представител, който
заявява, че с ответната страна са постигнали споразумение, което моли да бъде одобрено.
Ответницата редовно призована се явява лично и с процесуален представител, който
моли съда да одобри постигнатото между страните споразумение, което било в интерес на
детето.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, А.Д.Д., родена на
22.11.2017 г., е с родители – майка С.С.Г.. и баща Д.А.Т.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, неоспорени от страните в производството.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Предявените претенции за предоставяне упражняването на родителските права
спрямо малолетното дете, местоживеенето му, определяне на режим на лични отношения и
издръжка с правно основание чл.127, ал.2 СК са допустими.
2
Всъщност не е налице спор по тези въпроси, доколкото в хода на вече образуваната
спорна съдебна администрация, страните са постигнали споразумение, което поддържат и в
открито съдебно заседание. В материалния закон обаче /СК/, както и в процесуалния такъв
/ГПК/ липсва ред, по който производството от спорна съдебна администрация /каквото е
настоящото/ да се трансформира в охранително. В случая липсва аналог на определението
по чл.321, ал.5 ГПК, вр.чл.49, ал.4 СК.
Съдът не би могъл да одобри постигнатото споразумение и по реда на чл.234 ГПК,
като прекрати производството, като спогодено. При спор за упражняване на родителски
права съдебна спогодба е недопустима, доколкото титулярите на тези права /родителите/ не
могат да се разпореждат с тях. Такъв договор е непозволен и спогодбата би била нищожна /
в този см.Определение № 157/29.11.1962г. по гр.д. №2430/62г., ІІ г.о. ВС РБ/.
Съдът обаче би могъл да съобрази договорките на това споразумение между
страните, като ги инкорпорира в диспозитива на своя съдебен акт, естествено след като се
увери, че са защитени интересите на децата.
В конкретният правен казус, съдът намира, че следва да се съобрази с желанието на
страните, родители на малолетното дете, изразено в споразумението им. Детето е още в
много ниска житейска възраст, в която необходимостта от непосредствени родителски
грижи е осезаема. Не е спорно по делото, че ищцата – майка на детето, осигурява всичко
необходимо за задоволяване на неговите потребности от битов и социален характер.
Определеният от страните режим на лични контакти на детето с баща му отговаря на
необходимостта им да запазят и продължат занапред да развиват силна емоционална връзка
помежду си. Размерът на издръжката, която следва да заплаща ответника за детето също е
съобразен с потребностите му към настоящия момент и е в минимален размер.
Съдът счита, че с това споразумение се защитават интересите на малолетното дете на
страните и няма пречка да бъде възпроизведено неговото съдържание в диспозитива на
съдебното решение.
С оглед на присъдената издръжка за детето, ответникът бива осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 160.25 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А.Д.Д. с
ЕГН **********, родено на 22.11.2017 г., се предоставя на майката С.С.Г.. с ЕГН
********** от гр. Сливен кв. „Стоян Заимов” бл.80 ет.10 ап.47.
3
Местоживеенето на детето А.Д.Д. с ЕГН **********, родено на 22.11.2017 г., се
определя при майката на адрес. гр. Сливен кв. „Стоян Заимов” бл.80 ет.10 ап.47.
На бащата Д. АТ. Д. с ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Даме Груев” 6-А-1, се
определя режим на лични контакти с детето А.Д.Д. с ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 13:00 часа в присъствието на
майката С.С.Г.. с ЕГН ********** до навършване на пет годишна възраст на детето, а след
това – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа на съботния ден до 18:00
часа на неделния с преспиване, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката.
Бащата Д. АТ. Д. с ЕГН **********, се задължава да заплаща на С.С.Г.. с ЕГН
**********, в качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете А.Д.Д. с
ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 200,00 лева (двеста лева), считано от
датата на предявяване на насрещния иск – 22.07.2021 г., до настъпване на законови причини
за изменяване и прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
Бащата Д. АТ. Д. с ЕГН **********, се задължава да заплати на С.С.Г.. с ЕГН
**********, в качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете А.Д.Д. с
ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на 812,50 лева, считано от 01.02.2021
г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от
влизане в сила на съдебното решение.
Разноските остават за страните така както са направени.
ОСЪЖДА Д. АТ. Д. с ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Даме Груев” 6-А-1, да
заплати държавна такса върху определената издръжка в размер на 160.25 лева по сметка на
СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4