Р Е Ш Е Н И E
№ 17 09 март 2016 година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД търговско отделение
На единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емилия Нашева
ЧЛЕНОВЕ: Румяна Казларова
Иван Воденичаров
Секретар Елена Павлова
като разгледа докладваното от съдия Ем.Нашева
въз.търговско дело № 8……………………………………по описа за 2016
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивната жалба на Н. София против Решение № 348 от 26.10.2015 г., постановено по търг.дело №126/2015 г. на Окръжен съд Бургас, с което е отхвърлена молбата на им за откриване на производство по несъстоятелност на Сдружение с нестопанска цел „Ц. ", Булстат ***** и Агенцията е осъдена да заплати на Сдружението разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди неправилност на решението и се възразява срещу извода на съда, че Акт за установяване на частно държавно вземане /АУЧДВ/ № 53 от 26.09.2014 г. е частен документ и не се ползва с доказателствена сила. Това е довело и до погрешния извод за липса на изискуемите от закона предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност. Счита, че след като Актът е издаден по предвидения в закона ред е официален документ по смисъла на ГПК и след като съдът не се е съобразил с него, съдът е допуснал процесуално нарушение.
Намира за неправилен и извода на съда, че финалния доклад пред възложителя е депозиран в срока по чл.2.3 от общите условия на договора и че не е доказано в условията на пълно и главно доказване – бенефициентът да е представил доклада по договора за безвъзмездна финансова помощ в Централното звено за финансиране и договаряне към МФ. Счита за недопустимо едно чуждестранно дружество с ограничена отговорност, каквото е „К" Г.-Австрия, да бъде отъждествявано като възложител по договора. Копието от писмото от 10.05.2010 г. е неподписан частен свидетелстващ документ и се явява недопустимо доказателство по смисъла на ГПК. Тези нарушения налагат извода за отмяна на решението, като постановено при нарушения на съдопроизводствените правила.
Счита, че изложеното следва да се има предвид и относно представения одит на „К" ООД, доколкото спора не е за коректността на извършените разходи, а за изпълнението на задълженията на бенефициента по чл.2.1 във вр. Чл.2.3 от общите условия към договора. Направен е общият извод, че превратното тълкуване на доказателствата е довело неправилния извод, че не е налице виновно нарушение на договора от страна на бенефициента, поради което е опровергано и наличието на изискуемо частно държавно вземане, произтичащо от договора за безвъзмездна финансова помощ.
Твърди, че състоянието на неплатежоспособност на сдружението се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът не е взел предвид, за което се излагат и конкретни съображения по коефициентите. Счита, че съдът е нарушил и принципа за равнопоставеност на страните, гарантиращ еднаквите им процесуални права, тъй като неправилно е приел, че молителят е надлежно уведомен за постъпилата от ответника молба вх. №12191/02.07.2015 г.
Настоява се за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде уважена молбата им и открито производство по несъстоятелност, като бъде обявена неплатежоспособността на Сдружение „Ц., ", без да се сочи начална дата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната по въззивната жалба страна.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с жалбата, констатира, че тя е подадена от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, в законния срок, и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и по нейната допустимост се е произнесъл и с определението си от 21.01.2016 г., постановено по реда на чл.267 ГПК.
Производството пред Окръжен съд Бургас е образувано по молба на въззивника Н. със седалище и адрес на управление гр. С.,бул.,,К. Д. , представлявана от изпълнителния директор Б. , чрез директора на дирекция ,,Д. В."- В. П. , за откриване на производство по несъстоятелност на Сдружение с нестопанска цел ,,Ц. ", БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.,,А."№*, представлявано от И. К. и Г. Ж. , поради настъпила неплатежоспособност на същото, с оглед неизпълнение на задължение по частно държавно вземане.
С решението си от 26.10.2015 г. Окръжен съд Бургас е отхвърлил молбата на НАП-София, като е приел, че не са налице изискуемите от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на СНЦ.
Безспорно въззивникът-молител НАП-София е сред лицата, предвидени в чл.625 ТЗ, които имат право да искат от съда да обяви неплатежоспособността и да открие производство по несъстоятелност. Няма спор и че относно неплатежоспособността, респ. несъстоятелността на юридическите лица с нестопанска цел, какъвто е ответникът-длъжник се прилагат правилата на ТЗ – чл.14 ал.4 от ЗЮЛНЦ. Следователно релевантни за неплатежоспособността са молителят да е кредитор, в чиято полза е възникнало изискуемо парично вземане от ответника, произтичащо или свързано с търговска сделка, както и състояние на трайна невъзможност ответникът да погасява задълженията си към този или други кредитори.
В случая в искането си за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на СНЦ ,,Ц. ", НАП се позовава на съставен от агенцията на основание чл.3 ал.8 от ЗНАП, АУЧДВ №53 от 26.09.2014 г. спрямо ответника-длъжник, за вземане представляващо подлежащи на връщане суми за главница, предоставени по договор за безвъзмездна финансова помощ-Външни дейности на ЕО, ведно с наказателни лихви върху тях за периода от изтичане на 30-дневния срок даден с поканата, както и на писмо от 18.03.10г. , с което го кани да възстанови преведената по проекта сума в размер на общо 27426.29лв. поради неизпълнение на договора за безвъзмездна помощ от 30.11.2007г. Ответното сдружение е оспорило частното държавно вземане, поставено в основанието на молбата за откриване на производството по несъстоятелност.
Съдебната практика е категорична, че актовете за установяване на частни държавни вземания, какъвто е цитираният по горе акт, съгласно чл.3 ал.8 от ЗНАП имат доказателствена сила в производството по чл.418 ГПК, но не и в общото исково производство, в това число и в производството по чл.625 ТЗ /каквото е настоящото/, поради което и не установяват с противопоставима на въззиваемия-ответник доказателствена сила основанието и размера на частното държавно вземане, за което е издаден.
Независимо от това следва да се отбележи, че след като е оспорил твърдението на въззивника-молител за неизпълнение на договора, поради непредставяне на окончателен доклад от бенефициента в предвидения срок- 01.03.2009 г., въззиваемият ответник е ангажирал писмени доказателства, от които се установява по безспорен начин, че сдружението е представило надлежно финалния си финансов отчет, за което е налице потвърждение от възложителя в писмо от 19.05.2010 г. неоспорено от въззивника. Последното изхожда от екипа за техническа помощ „К. П. К." Г.-Австрия и съдържа потвърждение, че финалният доклад, изпратен от ответника е бил надлежно получен в офиса на службата натоварена с проверката на тези документи и то именно от възложителя. Дори е поискана допълнителна информация за някои от направените при изпълнение на проекта разходи Затова и възраженията в тази насока са неоснователни, предвид и правата на външните одитори, предвидени в Общите условия към договора за безвъзмездна финансова помощ. Представен по делото е и одита на финалния доклад, във връзка с отчета на сдружението, изготвен от одитора „К" ООД на 26.11.2008 г. и представен в рамките на договорения по проекта срок, както и сборник с докладите от заключителната конференция и съобщения за отразяването й в медиите.
Всички тези доказателства са дали основание на първоинстанционния съд да направи извода, че твърдяното нарушение на договора от ответника не е било налице, поради което за възложителя по договора за безвъзмездна финансова помощ не е възникнало правото да развали едностранно същия и да претендира връщане на авансова заплатената сума и лихвите за забава, който извод въззивната инстанция споделя. Това опровергава и основанието за издаване на процесния АУЧДВ №53 от 26.09.2014 г. – наличието на изискуемо частно държавно вземане, произтичащо от договора за безвъзмездна финансова помощ. В тази връзка не следва да бъде коментирано и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза.
По изложените съображения молбата за откриване на производство по несъстоятелност на въззиваемото сдружение се явява недоказана по основание, поради което и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Апелативен съд Бургас
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №348 от 26.10.2015 г., постановено по търг.дело № 126/2015 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: