Р Е Ш Е Н
И Е
№ 257 25.11.2020г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на осемнадесети ноември две хиляди и
двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 219 по описа
за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.
Директорът
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил с адрес за призоваване:
гр.Кюстендил, ул.“Гладстон“ № 35 обжалва решението по а.н.д.№478/2020г. на РС -
Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди
недопустимо решение поради просрочена жалба срещу НП, евентуално неправилно такова
поради доказано противоправно деяние. Моли за обезсилване на решението и
прекратяване на делото, евентуално за отмяна на решението и потвърждаване на
НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение за ответното дружество. Към касационната жалба
представя писмени доказателства по съществото на спора.
В
писмо вх.№5186/18.11.2020г. законният представител на касатора поддържа жалбата
и претендира юрисконсултско възнаграждение и за първата инстанция.
В
писмено възражение от 16.09.2020г. и писмено становище вх.№5142/16.11.2020г.
адв.М.К. *** като пълномощник на ответника „Е.Т.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** със законен представител управителя М.А.оспорва
жалбата като неоснователна.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че не са налице
касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за обосновано
и правилно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №10-0000963/10.12.2019г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Кюстендил, с което на „Е.Т.“ ЕООД *** за нарушение на
чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ на основание чл.75а, ал.5 във вр. с ал.2, пр.2 от
ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че при извършена от контролните органи проверка по спазване на ЗТМТМ на
26.06.2019г. и 22.07.2019г. по документи е констатирано, че дружеството като
местен работодател по §1, т.11 от ДР на ЗТМТМ има сключен договор
№006/18.09.2018г. с М.М.– гражданин на Република Северна Македония за
изпълнение на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“,
като със заповед №001/07.01.2019г. трудовото правоотношение е прекратено. По
данни от ОДМВР – Благоевград лицето е със статут на продължително
пребиваващ чужденец в Република България
на основание чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ – представител е на чуждестранни търговски
дружества, регистрирани в БТПП. Установено е нарушение на забраната по чл.8,
ал.1, т.2 от ЗТМТМ. АУАН е съставен в отсъствие на представител на дружеството
и е публикуван на интернет страницата на АНО, т.к. не е потърсен на адреса на
дружеството при изпращането му за връчване по пощата.
От
правна страна съдът е приел наличие на редовна и допустима жалба, формално
изпълнение на процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН и недоказано противоправно
деяние. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.
Съгласно
приетите в касационното производство писмени доказателствени средства от
касатора, по време на действие на трудовия договор на чуждия гражданин в
дружеството същият е получавал срещу подпис трудови възнаграждения.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е недопустимо поради просрочена въззивна жалба. Съображенията за
това са следните:
Наложената
на дружеството имуществена санкция е по чл.75а, ал.5 във вр. с ал.2, пр.2 от
ЗТМТМ. Препращащата норма на чл.79, ал.5 от ЗТМТМ въвежда изискванията на ЗАНН
относно процедурата за установяване на нарушенията, издаването, обжалването и
изпълнението на НП, доколкото в специалния закон не е установен друг ред.
Правилото на чл.58, ал.1 от ЗАНН задължава АНО да връчи препис от НП срещу подпис
на нарушителя, а при ненамиране на същия на адреса и при неизвестен нов адрес
правилото на чл.58, ал.2 от ЗАНН въвежда изискване за АНО да отбележи
посочените обстоятелства върху НП и създава презумцията, че НП се счита за
връчено от деня на това отбелязване.
В
случая по казуса, приложението на посочените правила налага извод за редовно
връчване на оспореното НП по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН във вр. с чл.79, ал.5
от ЗТМТМ поради липса на други правила в специалния закон. Доказателства за
това са Констативният протокол от 28.01.2020г. на л.23 от делото на районния
съд и съдържанието на НП. Констативният протокол обективира действия на
органите на ДИТ – Кюстендил за връчване на НП по седалището и адреса на
управление на дружеството, на който адрес липсва офис на търговеца, като не е
открит представител на дружеството или друго лице, което да го представлява.
Протоколът е подписан от служителите на ДИТ – Кюстендил и в това му битие се
ползва с материална доказателствена сила на официален писмен документ, който не
е оспорен от дружеството и неговият представител. АНО е запознат с констатациите
от проверката на 28.01.2020г. и на тази дата е извършил собственоръчно
отбелязване на обстоятелствата от фактическият състав по чл.58, ал.2 от ЗАНН. С
оглед на изложеното, НП се счита за връчено от деня на отбелязването, т.е. на
28.01.2020г. Законът не изисква продължително търсене на адреса на управление,
нито посочване на час. Поради връченото по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН на
28.01.2020г. НП, 7-дневният срок за
съдебното му оспорване по чл.59, ал.2 от ЗАНН е изтекъл на 04.02.2020г. /присъствен
ден/. Жалбата срещу НП е подадена в съда на 18.03.2020г. /съгласно печата на
съда/ и като такава се явява просрочена.
Срокът
за съдебно оспорване на НП е преклузивен. Това ще рече, че с изтичането му се
погасява правото на наказаното лице да подаде жалба срещу НП. Подадената жалба
при изтекъл срок за съдебно оспорване е недопустима. Пропускането на срока
представлява отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на жалба и води до недопустимост на постановеното решение на районния
съд.
На
основание чл.221, ал.3 от АПК касационният съд ще обесили решението на районния
съд и ще прекрати производството по делото без да е необходимо разглеждането на
спора по същество.
На
основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.27е от Наредба за заплащането
на правната помощ ответното дружество дължи заплащане на ДИТ - Кюстендил на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. за всяка съдебна инстанция или
общо 160лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №222/09.07.2020г. по
а.н.д. №478/2020г. на РС – Кюстендил и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото на районния съд.
ОСЪЖДА „Е.Т.“ ЕООД /с посочени данни/ да заплати на ДИРЕКЦИЯ
„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ – КЮСТЕНДИЛ деловодни
разноски за юрисконсултски възнаграждения по делата на районния и касационния
съд в общ размер от 160лв. /сто и шестдесет лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.