Решение по дело №10766/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 724
Дата: 13 февруари 2023 г.
Съдия: Мила Панайотова Лазарова
Дело: 20211110210766
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 724
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20211110210766 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А. Б.“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „В. в.“ № ......., съвместно представлявано от
членовете на Съвета на директорите А. Х. и Г. В., срещу Наказателно
постановление (НП) № 156/14.06.2021 г., издадено от директора на
Регионалната дирекция по околната среда и водите – гр. София (РИОСВ-
София), с което на основание чл. 135, ал. 1, т. 1, предл. 3 от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО) на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от
Наредба № 1 от 4.06.2014 г. /по-долу наричана Наредбата/ за реда и
образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците,
както и реда за водене на публични регистри, издадена от министъра на
околната среда и водите.
Със срочно подадената си жалба процесуалните представители на
наказаното юридическо лице - надлежно упълномощените за целите на
настоящото производство защитници – адв. А. и адв. М. – и двамата членове
1
на САК, отправят искане за отмяна на издаденото наказателно
постановление. Твърдят, че административнонаказателната отговорност на
подзащитното им дружество е била ангажирана незаконосъобразно.
Аргументи в подкрепа на тази теза са развити във връзка с липса на изрично
оправомощаване на актосъставителя да издава актове за установяване на
административни нарушения, както и с неправилно определяне на твърдяната
дата на извършване на процесното деяние. Конкретното задължение за
осигуряване придружаване на отпадъците от документ по Приложение VII от
Регламент (ЕО) № 1013/2006 г. било за изпращача на товара, като забавеното
предоставяне на съответната информация изключвало вината на
жалбоподателя за нарушение по чл. 22, ал. 4 от Наредбата. Извършено е и
позоваване и на допуснати съществени процесуални нарушения –
административнонаказателното обвинение било формулирано по неправилен
и незаконосъобразен начин, което ограничавало правото на защита на
дружеството. Сочи се, че атакуваното наказателно постановление не
съдържало императивните реквизити, определени от нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а актът, с който нарушението е установено, бил съставен при
неспазване разпоредбите на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. Вмененото на
дружеството нарушение, както и неговата вина, не били доказани по
несъмнен начин, а твърдяното деяние не било подведено под относимата
санкционна норма. На последно място, защитниците на жалбоподателя
възразяват срещу липсата на подробно обсъждане и немотивиране на
преценката на наказващия орган за неприложимост на предпоставките на чл.
28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от защитника си – адв. М., с приложено на л. 9 от делото
пълномощно, който поддържа отправеното с жалбата искане за отмяна на
обжалваното НП по съображения, развити в нея.
Въззиваемата страна - директор на Регионалната инспекция по околната
среда и водите – гр. София, се представлява от юрк. Бозов, активно
легитимиран с представено в проведеното съдебно заседание пълномощно,
който пледира за потвърждаване на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения
2
и служебно провери законосъобразността и правилността на
обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 84
от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят – „А.Б.“ ЕАД е притежател на Разрешение за дейности
по третиране на отпадъци, издадено с Решение № 16-ДО-145-03/24.02.2020 г.
от директора на РИОСВ-П. за дейности с код R12 и R13 на опасни и неопасни
отпадъци, в т.ч. отпадъци от черни и цветни метали, метални опаковки и
други.
Във връзка с осъществяването на текущ контрол за спазване
изискванията за третиране на отпадъци и на условията по разрешението е
извършена планова проверка на площадка за дейности по третиране на
отпадъци – собственост на проверявания субект „А. Б.“ ЕАД, отредена за
производствени и складови дейности. При проверка на място е установено, че
в обекта се съхраняват отпадъци от черни и цветни метали – алуминиеви и
месингови отпадъци, съхранявани в покрито хале, опаковани в чували,
балирани или в насипно състояние, алуминиеви и цинкови – съхранявани на
открито в отделни бетонови клетки, обозначени с код и наименование на
съответния тип отпадък.
На 13.10.2020 г. на електронната поща на РИОСВ-София е постъпила
справка от Дирекция „Национален координационен център“ при МОСВ за м.
септември относно дружествата, които не са спазили изискванията на чл. 22,
ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 1 за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични
регистри. От предоставените данни е видно, че за два осъществени превоза –
въвеждане на отпадъци с цел извършване на операции по оползотворяване, не
е било спазено горепосоченото изискване. Във връзка с това е издаден
констативен протокол № ККФОС-ЛД-27/01.12.2020 г., с който на
жалбоподателя е предписано да спазва изискванията на чл. 22, ал. 4 от
Наредбата.
На 09.11.2020 г. на електронната поща на РИОСВ-София е постъпила
нова месечна справка от Д „НКЦ“ към МОСВ за месец октомври 2020 г.
относно осъществения обмен на информация между лицата, уреждащи
превози на отпадъци за внос в Република България, РИОСВ и Дирекция
3
„Национален координационен център“. Посочено било, че на 23.10.2020 г. е
осъществено въвеждане от Румъния на 23 520 кг. неопасен отпадък с код и
наименование 19 12 03 цветни метали съгласно Наредба № 2 за класификация
на отпадъците, с получател „А. Б.“ ЕАД. Отпадъците били предназначени за
дейности по оползотворяване с код R4 – рециклиране/възстановяване на
метали и метални съединения, като информацията за осъществения превоз
била получена със закъснение.
При извършена документална проверка на постъпилите пред РИОСВ
уведомления било установено, че на 27.10.2020 г. дружеството е представило
по електронен път пред контролния орган сканиран екземпляр от Анекс VII
№ 2026/23.10.2020 г. с информация, придружаваща доставките на отпадъци,
описание в т. 3(2) и (4). С това е направена констатацията, че „Аифорос
България“ ЕАД, в качеството си на вносител и получател на метални
отпадъци, не е изпълнило задължението си по чл. 22, ал. 4 от Наредбата
относно осъществения на 23.10.2020 г. превоз, като не е изпратило в
нормативно определения срок (не по-късно от датата на натоварване на
отпадъците) в РИОСВ-София на обявен на страницата на инспекцията
електронен адрес, копие от попълнен формуляр по Приложение VII на
Регламент (ЕО) № 1013/2006, подписан в поле 12.
На 15.12.2020 г. св. Л. Д. на длъжност „старши експерт“ в дирекция
„КПД“, отдел „ККФОС“ при РИОСВ съставила на юридическото лице акт за
установяване на административно нарушение на чл. 22, ал. 4 от Наредба №
1/2014 г. в присъствието на двама свидетели, както и на упълномощен
представител на дружеството. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са
депозирани писмени възражения и обяснения от заинтересованата страна.
Въз основа на фактическите и правни констатации в съставения АУАН
е издадено обжалваното наказателно постановление № 156/14.06.2021 г. В
него е отбелязано, че в съставения акт била допусната нередовност, като
грешно била посочена като дата на извършване на нарушението - 23.10.2020 г.
В действителност се касаело за нарушение, чието изпълнително деяние се
осъществява чрез бездействие, съответно съставът се считало за изпълнен в
деня, следващ крайния срок за изпълнение на задължението и за релевантен
момент на извършване на нарушението следвало да се приеме 24.10.2020 г. С
наказателното постановление, на основание чл. 135, ал. 1, т. 1, предл. 3 от
4
ЗУО на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г.
Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за установена от
гласните доказателствени средства по делото – свидетелските показания на
актосъставителя Л. Д., както и от приобщените по надлежния ред писмени
доказателства, а именно – заповеди № РД-69/17.06.2020 г. и РД-67/17.06.2020
г. на директора на РИОСВ, констативен протокол № ККФОС-ЛД-
27/01.12.2020 г., електронна кореспонденция, справка за изпратени
документи по Наредба № 1/2014 г. за месец октомври 2020 г., Анекс VII с
информация, придружаващата доставката на отпадъци, посочени в т. 3(2) и
(4), уведомление до и.д. на жалбоподателя във връзка с отправено запитване,
пълномощни за процесуално представителство и известие за доставяне.
Свидетелските показания на актосъставителя съдът кредитира като
обективни и достоверни. Последните са последователни и непротиворечиво
разкриват механизма на установяване на нарушението.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя и от гореописаните
доказателства, приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата срещу процесното НП е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разглеждана по
същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 от ЗАННН, при упражняване на
правомощията си, свързани с разглеждане на дела по обжалвани наказателни
постановления, съдът проверява законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление, като в този смисъл извършва и проверка за
спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан с
основанията, изложени в жалбата.
При извършената служебна проверка за спазването на изисквания на
ЗАНН в хода на административнонаказателното производство съдът не
констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да
водят до отмяна на наказателното постановление.
5
Както актът за установяване на административно нарушение, така и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи.
Възражението на жалбоподателя за липса на материална компетентност на
актосъставителя се опровергава от приложените по делото оправомощителни
заповеди на директора на РИОСВ, преценени при съотнасяне с чл. 120 вр. чл.
113, ал. 1, т. 1 от ЗУО.
В АУАН и НП подробно са посочени всички изискуеми реквизити
съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, сред които характеризиращите
белези на нарушението, вменено на жалбоподателя, както и неговата правна
квалификация, поради което правото на защита на санкционираното лице е
гарантирано. В тази връзка съдът намира за неоснователни твърденията на
жалбоподателя за липса на задължително изискуемите реквизити от
съдържанието на двата акта. Както вече беше упоменато, наказващият орган
се е възползвал от правомощието си, произтичащо от чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
като е приел, че в съставения акт за установяване на административното
нарушение е допусната нередовност, произтичаща от неправилното
посочване на датата на извършване на деянието. Отбелязано е, че съставът на
разглежданото нарушение се осъществява чрез бездействие, като същият се
счита за изпълнен в първия ден, следващ крайният срок за изпълнение на
съответното задължение. В случая дължимото от вносителя и получател на
превоза поведение се изразява в изпращане на попълнен формуляр по
Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006 по електронна поща до
РИОСВ по местоназначение на отпадъците не по-късно от един ден от деня
на натоварване (по аргумент от чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014 г. в
редакцията , действаща към момента на извършване на нарушението - доп. в
подзаконовия нормативен акт, обн. в ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от
31.03.2020 г.). Съобразно изложеното, за дата на осъществяване на
изпълнителното деяние на процесното нарушение е приета 24.10.2020 г.
Противно на изложеното от жалбоподателя, съдът приема, че като реквизит
от задължителното съдържание на НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 от
ЗАНН, датата на извършване на нарушението е била правилно
индивидуализирана и ясно посочена от административнонаказващия орган.
Законосъобразно АНО е приложил предвидената в чл. 53, ал. от 2 ЗАНН
процедура, която позволява да бъдат санирани допуснати в хода на
6
установяване на нарушението пороци, при условие че са установени по
несъмнен начин извършването на деянието, нарушителят и неговата вина.
Доколкото посочените предпоставки в настоящия случай са налице, а
приложението на процедурата не би могло да рефлектира върху
възможността на санкционираното лице да упражни правото си на защита,
описаният в процесуалната норма ред в случая е допустим и е бил прокаран в
съответствие с изискванията за неговата валидност.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидените от ЗАНН срокове, изчислими от
момента на откриване на нарушителя, респективно – от неизпълнението на
правнодължимото действие. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6-месечния давностен срок. Ето защо съдът
приема, че са спазени давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от
формална страна.
Положителната преценка за процесуалната законосъобразност на
обжалваното НП навежда необходимост от разглеждане на правния спор и по
същество.
От справката от „Националния координационен център“ при МОСВ се
установява, че до датата на натоварване на 23.52 тона отпадъци с код 19 12 03
- 23.10.2020 г., получателят на отпадъците и оползотворяващо съоръжение -
„А. Б.“ ЕАД, не е изпратило на електронната поща на РИОСВ копие на
попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006 г.,
подписан в поле 12, в срок до датата на натоварване на отпадъците, с което от
обективна страна е осъществило състава на вмененото му нарушение.
Данните за превоза са били изпратени чак на 27.10.2020 г., видно от
отразените в справката данни, които са изводими и от електронното
уведомлението, към което представителите на дружеството са приложили
изискуемия анекс № 2026/23.10.2020 г.
Безспорно е авторството на деянието, тъй като уведомителното
задължение е било породено именно спрямо жалбоподателя като получател
на процесния отпадък – аргумент за това се черпи от нормативната
формулировка на нарушената разпоредба, която гласи, че попълненият
7
формуляр следва да бъде изпратен по електронна поща от „лицата,
уреждащи превози за или внос в Република България на отпадъци по
Регламент (ЕО) № 1013/2006 и получателите на отпадъците“.
Нарушението не подлежи на разглеждане от субективна страна, тъй
като се касае за деяние, извършено от юридическо лице, чиято отговорност по
аргумент от чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е безвиновна и обективна. Поради това
съдът възприема виждането, че аргументите на жалбоподателя, свързани с
виновността му, не могат да бъдат подкрепени. В този контекст, при отчитане
недопустимостта на тези доводи, следва все пак да бъде изтъкнато, че
задължението на получателя на превозваните отпадъци не е било обусловено
от активността на лицето, уреждащо тяхното транспортирането, и не е била
налице никаква форма на зависимост от действията на съответния превозвач.
Тези си аргументи съдът черпи от приложения по делото анекс №
2026/23.10.2020 г., изготвен по формуляр VII от Регламент (ЕО) № 1016/2006
г., от който е видно, че хронологично документът изхожда от датата на
извършване на натоварването – 23.10.2020 г., като в поле 14 личи положеният
от представител на дружеството-получател подпис и печат, което
свидетелства, че закъснението не се дължи на пасивността на трето лице, а на
жалбоподателя, който е изпаднал в забавя спрямо задължението си да изпрати
изготвения формуляр не по-късно от датата на натоварване на отпадъците.
На следващо място, настоящата съдебна инстанция счита за необходимо
да анализира правната страна на разглеждания спор в аспекта на времевото
действие на нормата, която е била нарушена. В съответствие с редакцията на
чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014 г. (нова - доп., обн. в ДВ, бр. 30 от 2020 г., в
сила от 31.03.2020 г.), в сила към момента на извършване на съответното
деяние (съобразно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН), подаването на попълнения формуляр
по Приложение VII от Регламент (ЕО) 1014/2016, подписан в поле 12, следва
да бъде осъществено до електронната поща на РИОСВ по местоназначение на
отпадъците, като действието следва да се осъществи не по-късно от деня на
натоварване на отпадъците. С оглед конкретиката на настоящия казус,
дружеството е следвало да подаде посочените документи не по-късно от
23.10.2020 г. Неизпълнението на това задължение в указания срок, съставлява
съставомерно бездействие, чието констатиране е основание за иницииране на
административнонаказателно производство.
8
Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт обаче е
налице нормативно изменение в разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от Наредба №
1/2014 г. (изм., обн. в ДВ бр. 82 от 2021 г.), като актуалната редакция на
нормата предвижда следното: „В случаите, за които не се изисква
нотификация за превози на отпадъци за или внос в Република България по
Регламент (ЕО) № 1013/2006, се изпраща по електронна поща до РИОСВ по
местоназначение на отпадъците не по-късно от един ден от деня на
натоварване копие на попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент
(ЕО) № 1013/2006, подписан в поле 12 от лицата, уреждащи превози, или
копие на попълнен формуляр по образец съгласно приложение № 52 от
получателите на отпадъците“. Пречупено през призмата на настоящия
случай, новото законодателно разрешение предопределя облекчаване
положението на получателя на превозваните отпадъци, тъй като
задължението му за уведомяване е скрепено с по-дълъг срок спрямо старата
редакция на нормата – не по-късно от един ден от деня на натоварване. Така
формулираното правило повелява задълженото лице, в случая – „Аифорос
България“ ЕАД, да информира контролната институция за извършения превоз
в срок от един ден след натоварването – крайният момент е 24.10.2020 г.,
което предполага пораждането на по-благоприятни последици за нарушителя.
В сравнение с предходната редакция на закона, новата такава се явява по-
благоприятна за дееца по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, който с цел защита
правата на лицето, чиято отговорност е ангажирана, урежда следното
привилегироващо правило: „Ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази
от тях, която е по-благоприятна за нарушителя“. Прегледът на съдебната
практика извежда комплекс от сравнителни критерии за преценка на
обстоятелството кой закон е по-благоприятен за дееца, съобразно които такъв
е законът, който изключва наказуемостта на даден вид деяние, третирано
дотогава като престъпление /в случая - административно нарушение/ (в този
смисъл - Решение № 7780 от 21.12.2021 г. на АдмС - София по адм. д. №
7878/2021 г.). С настъпилото изменение, в сила от 01.10.2021 г., текстът на
разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от подзаконовия нормативен акт е променен в
насока, че когато не се изисква нотификация за превози на отпадъци или внос
по Регламент (ЕО) № 1013/2006 г. от страна на получателите на отпадъците, в
каквото качество е ангажирана отговорността на дружеството, е отпаднало
9
задължението им да изпращат по електронна поща на РИОСВ по
местоназначение на отпадъците копие на попълнен формуляр по образец
съгласно Приложение № 52 не по-късно от един ден от деня на
натоварването. С изричното изменение на обсъжданата разпоредба е
отпаднала наказуемостта за осъщественото от жалбоподателя
административно нарушение.
Следва обаче да държи сметка за съблюдаването на правния мир, като с
цел обезпечаване принципа за установеност на правоотношенията между
страните, се приложи по-благоприятната спрямо извършителя редакция на
нормата, уреждаща нарушеното правило за поведение. Съобразно това съдът
отчита, че „Аифорос България“ ЕАД като получател на отпадъци и в това си
качество – задължено лице по смисъла на Наредбата, е било обвързано от
въведения с новата редакция на закона краен срок – не по-късно от един ден
от деня на натоварване. В случая тази дата е 24.10.2020 г., а доколкото
задължението за уведомяване е изпълнено едва на 27.10.2020 г., то съставът
на разглежданото административно нарушение все пак е осъществен.
Горното налага единствения логичен извод за законосъобразно ангажирана
отговорността на нарушителя, в резултат на което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Поведението на жалбоподателя е било субсумирано под санкционната
норма на чл. 135, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗУО, като наред с квалификацията,
правилно са били определени видът и размерът на наложеното
административно наказание, а именно „имуществена санкция“ в размер на 2
000 лева, която е и в минималния предвиден размер, поради което и не
съществува възможност за нейното редуциране.
На последно място следва да се отбележи, че наказващият орган
формално е изпълнил служебното си задължение да изложи мотиви за
неприложимост на института, регламентиран в чл. 28 от ЗАНН. Формираната
преценка, че настоящият случай не се явява маловажен, намира своята
подкрепа в материалите по делото, тъй като нарушението не се характеризира
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите
нарушения от същия вид.
При този изход от делото с право на присъждане на съдебно-деловодни
10
разноски разполага въззиваемата страна, чийто процесуален представител не
претендира такива и не представя доказателства за извършването им.
Като взе предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 97-ми състав,

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 156/14.06.2021 г.,
издадено от директора на РИОСВ-София, с което на основание чл. 135, ал. 1,
т. 1, предл. 3 от ЗУО на „А. Б.“ ЕАД, ЕИК ................ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от
Наредба № 1 от 4.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични
регистри.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ
от АПК пред Административния съд – гр.София в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11