№ 19958
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110100091 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Г. Т. срещу з, с която е
предявен частичен иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата в размер на
40 лева - частична претенция от сумата в общ размер на 784,68 лева, представляваща
неплатена част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на
притежавания от ищеца лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ,, причинени при ПТП,
настъпило на 17.03.2022 г. в гр. София, по вина на водача на МПС „Рено Меган“ с рег. № ,
със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 03.01.2023 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 17.03.2022 г. в гр. София, на ул. „Любен Каравелов“ № 59
настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на виновното и противоправно
поведение на водач на лек автомобил МПС „Рено Меган“ с рег. № ,, в причинна връзка с
което били причинени щети на собствения му лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ,.
Твърди, че към датата на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество с полица №
BG/02/121002406028, валидна от 19.08.2021 г. до 18.08.2022 г. Поддържа, че след отправена
до ответника покана последният му заплатил обезщетение в размер на 240,32 лева. Твърди,
че причинените вреди възлизали на сумата в общ размер на 1055 лева, поради което
предявил частичен иск за сумата от 30 лева, представляваща частична претенция от сумата в
общ размер 814,68 лева (разликата между действително дължимото и платеното
обезщетение), въз основа на който било образувано гр. д. № 34032/2022 г., по описа на СРС,
55 състав. Сочи, че производството по делото приключило с влязло в сила решение, с което
искът бил уважен, поради което предявява разглеждания такъв за сумата в размер на 40 лева
– частична претенция от сумата в размер на 784,68 лева, представляваща разликата между
действително дължимото обезщетение и платеното и присъденото с посоченото съдебно
решение).
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Твърди, че дължимият размер на обезщетението е в размер на
565,44 лева, който бил установеният такъв в производството по гр. д. № 34032/2022 г., по
описа на СРС, 55 състав. Сочи, че преди предявяване на иска заплатил сумата в размер на
240,32 лева, а впоследствие – на 27.02.2023 г. заплатил и остатъка в размер на 295,12 лева.
По така изложените доводи счита предявеният иск за неоснователен и моли да бъде
1
отхвърлен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За възникване на вземането за обезщетение по иска с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ е необходимо да се установят следните факти: ответникът да е застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил, като в срока на действие на договора,
вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в
причинна връзка с което са причинени вреди на собствения на ищеца автомобил в
претендирания размер. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи
горепосочените обстоятелства, като вината се предполага /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и на основание
чл. 154, ал. 2 ГПК не подлежи на доказване.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на плащане на обезщетението.
В разглеждания случай между страните не се спори, че на 17.03.2022 г. в гр. София по
вина на водача на МПС „Рено Меган“ с рег. № ,, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ е настъпило ПТП, в резултат на което е билo увредено
притежаваното от ищеца МПС „Хонда Сивик“ с рег. № ,, както и че ответникът е заплатил
на ищеца преди предявяване на иска застрахователно обезщетение в размер на 240,32 лева.
Посочените обстоятелства са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада
по делото, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за
доказано.
Между страните не се спори и че на 27.02.2023 г. /след подаване на исковата молба/
ответникът е заплатил на ищеца допълнително сумата в размер на 295,12 лева. Не се спори
между страните и че с посоченото плащане е погасена претендираната сума за главница в
размер на 40 лева. При това положение искът за главница следва да бъде отхвърлен именно
поради погасяването му чрез плащане в хода на процеса.
Към момента на предявяване на иска ищецът е бил носител на изискуемо вземане от
ответника, като ответникът е следвало да погаси това вземане преди предявяване на
настоящия иск. Ето защо съдът намира, че същият дължи на ищеца обезщетение в размер на
законната лихва върху платената главница от датата на завеждане на иска /03.01.2023 г./ до
датата на плащането /27.02.2023 г./, което определено по реда на чл. 162 ГПК възлиза на
сумата в размер на 0,71 лева.
Предвид изложеното следва да се постанови решение, с което предявеният иск за
сумата от 40 лева - частична претенция от сумата в общ размер на 784,68 лева да се
отхвърли, а искането за заплащане на законна лихва за периода от 03.01.2023 г. до 27.02.2023
г. да се уважи за сумата в размер на 0,71 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, който претендира такива в общ размер на 530 лева, от които 50 лева за платена
държавна такса и 480 лева за платено адвокатско възнаграждение. Следва да му бъдат
присъдени обаче единствено такива за платена държавна такса. Разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъдени поради липсата на представени
надлежни доказателства за уговаряне и заплащане на такова. Следва да бъде отбелязано, че
приложеният към становището на ответника Договор за правна защита и съдействие е
нечетлив, поради което следва да се приеме, че същият не съдържа отбелязвания за
уговорено между ищеца и процесуалния представител адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство, респективно за заплатено
такова. Извод в обратен смисъл не може да бъде направен и от съдържащите се в
електронната папка на делото преписи на документи.
С оглед изхода на спора разноски в полза на ответника не се дължат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. Т., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к.
„Сухата река“, ул. „Момина клисура“ № 28, срещу з, ЕИК ,, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, иск с правно основание чл. 432 КЗ за
заплащане на сумата в размер на 40 лева - частична претенция от сумата в общ размер на
784,68 лева, представляваща неплатена част от застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени на притежавания от ищеца лек автомобил „Хонда Сивик“ с
рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 17.03.2022 г. в гр. София, по вина на водача на
МПС „Рено Меган“ с рег. № , със сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“.
ОСЪЖДА з, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати на М. Г. Т., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Сухата
река“, ул. „Момина клисура“ № 28, сумата в размер на 0,71 лева – законна лихва за забава
върху главницата от 40 лева - частична претенция от сумата в общ размер на 784,68 лева, за
периода от 03.01.2023 г. до 27.02.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 50 лева - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3