Р Е Ш Е Н И Е
№ 260035
гр.Варна, 09.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски
апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.гр.д.№503/20г. по описа
на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от К.Д.К. и Ж.С.К., двамата чрез
процесуалния им представител адв.Б.Б., против решение № 260090/13.07.2020г.,
постановено по гр.д.№2450/18г. по описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени исковете, предявени от К.Д.К. и Ж.С.К. срещу Нотариус К.И.И., при
участието на третите лица "ДЗИ-Общо
застраховане"ЕАД и М.С.Т., за заплащане по 17 500 лв. на всеки от ищците,
представляващи обезщетение за предстояща загуба от принудителното изпълнение
върху изнесения на публична продан техен недвижим имот, а именно: жилище,
апартамент с идентификатор 10135.1503.473.4.15, представляващ самостоятелен
обект в сграда №4, разположена в поземлен имот с идентификатор №
10135.1503.473, находящ се в гр.Варна, община Варна, област Варненска, с
административен адрес на жилището, съгласно документ за собственост и схема в
гр.Варна, п.к. 9000, ул."Рали Мавридов"№7, вх.7, ет.6, ап.35, със
застроена площ от 76, 70 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизно
помещение и два балкона, при граници на апартамента по предходен документ за
собственост: на изток - калкан на вход, на запад - апартамент № 36, на север -
улица и на юг - улица, при граници по схема: съседни самостоятелни обекти с
идентификатори: на същия етаж 10135.1503. 473.4.16, под обекта:
10135.1503.473.4.12 и над обекта: 10135.1503.473.4.18, ведно с прилежащите изба
№15, с полезна площ от 4.04 кв. м, при граници на избата: на из -ток - коридор,
на запад - изба №18, на север - изба №16, на юг - улица и таванско помещение
№15, с площ 9, 53 кв. м, при граници на таванското помещение: на изток - таван
№16, на запад - стълбище, на север - улица, на юг - коридор и сервизно
помещение, както и 1, 5632 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавното място, в което е построена, поради виновно неизпълнение
на задължението на нотариуса да провери за наложени възбрани, вписани по
партидата на продавачката М.С.Т. при сключването на договор на 31.10.2013г. с
н.а. №185, том III, вх. №15011, дело №474 по описа за 2013г. на ответника, на
осн. чл.73, ал. 1 от ЗННД, вр. чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
сумите от датата на увреждането до окончателното им изплащане, както и К.Д.К.
и Ж.С.К. са осъдени да заплатят на Нотариус К.И.И. сумата от 1 400 лв., представляваща
сторените разноски: платено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в
противоречие с мате -риалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата
подробни съображения.Претен -дира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявените искове бъдат уважени.Претендират се разноски.
Въззиваемият К.И.И. в депозирания отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК и в хода на производството
поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено.
Третите лица помагачи
- "ДЗИ-Общо застраховане"ЕАД
и М.С.Т., редовно уведомени, не са депозирали отговор по жалбата в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
В исковата си молба и уточняващата такава към
нея от 09.03.2020г. ищците К.Д.К. и Ж.С.К. излагат, че по
време на брака си с договор за покупко-продажба, обективиран в
н.а.№185/31.10.2013г., придобили недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект - апартамент с идентификатор 10135.1503.473.4.15, с административен адрес
гр.Варна, ул."Рали Мавридов"№7, вх.7, ет.6, ап.35, със застроена площ
от 76, 70 кв.м., при съответни граници, за сумата от
70 000лв.Прехвърлители по договора са С. В. К., М.Ж.К. за ½ ид.ч. и
М.С.Т. за останалата ½ ид.ч.Сделката е изповядана пред ответника
нотариус К.И.И..Преди сключването й поискали и получили изрично уверение от
нотариуса въз основа на тяхно искане за проверка за липса на тежести върху
имота, че върху него няма тежести.Това ги мотивирало да закупят горепосочения
недвижим имот.Самият договор бил подписан от ищцата като купувач, а веднага
след това била платена и обявената в договора продажна цена в размер на
70 000лв.За това, че върху имота няма тежести, се доверили изцяло на
ответника, т.к. знаели, че той, като длъжностно лице и като запознат със
закона, следва да ги насочи за вземане на правилното решение и ако има някакви
проблеми със собствеността, собствениците или вписани тежести, би ги уведомил и
напътил да не закупуват този недвижим имот, съответно би ги уведомил какви биха
били последиците за тях като купувачи.В края на 2014г. от писмо на СИС при ВРС
по повод насрочен опис узнали, че са закупили възбранен имот.Върху ½
ид.ч., собственост на М.Т., е била наложена възбрана с постановление на съдебен
изпълнител от 08.05.2012г. по изп.д.№147/12г. по описа на СИС при
ВРС.Последното е образувано след изпращане на изп.д.№20097170400530 по описа на
ЧСИ Р.Т. за продължаване на изп.действия.Изп.д.№2009717 0400530 е било
образувано въз основа на изп.листи от 22.10.2009г., с които М.Т. е осъдена да
заплати на В.Д.Ж. и Ж. М. Ж. сумите от по 10 000 евро, ведно със законна
лихва от 03.07.2008г. до окончателното изплащане.Твърдят, че с действията си и
бездействията си ответникът нотариус К. И. не е опазил техните права и законни
интереси като страна в нотариалното производство, т.к. въпреки тяхното искане и
в нарушение задълженията му по чл.25 от ЗННД не е извършил необходимите справки
за наличието на тежести върху недвижимия имот, евент., ако ги е извършил, то те
не са били в пълен обем.От противоправното поведение на ответника ищците търпят
вреди - ½ ид.ч. от недвижимия имот /била собственост на М.Т./ е изнесена
на публична продан по цитираното изп.дело за цена от 42 675, 40лв.За
причинените им вреди ответникът отговаря на осн. чл.73 от ЗННД до размера на
удостоверения материален интерес/35 000лв. общо за посочената ½ ид.ч. от
недвижимия имот/, предвид което претендират да бъде осъден да заплати на всеки
от ищците сумата от по 17 500лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждане до окончателното изплащане.
Ответникът К.И.И. в депозирания писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените
искове.Твърди, че предя -веният от Ж.К. иск е недопустим, т.к. недвижимият
имот, съгласно пред -ставените от ищците доказателства, е придобит с парични
средства, дарени от бащата на ищцата, лично на нея, съответно не съставлява
СИО.Евентуално искът е неоснователен, така и този, предявен от К.К..Твърди, че
при изповядване на процесната сделка е спазил всички изисквания, регламентирани
от законодателя, вкл. и в чл.25 от ЗННД.Проверил е самоличността и
дееспособността на участниците в нотариалното производство, вкл. чрез справки в
базите данни и фондове по чл.19, ал.2 от ЗННД.Проверил е наличието на право на
собственост в патиримониума на прехвърлителите, легитимирали се пред него с
н.а., представен от тях в оригинал, като за проверка дали фигуриращите в н.а.
номера не са неистински извършил справка в имотния регистър по персоналната
партида на С. К., от където установил, че така представеният документ за
собственост действително е вписан в книгите по вписвания.Проверил за наличието
или липсата на наложени обезпечителни мерки по ЗПКОНПИ чрез справка в имотния
регистър по идентификатора на имота, в която не фигурирала никаква
ограничителна мярка.При така установените от него обстоятелства нямал основание
да откаже извършването на поисканата сделка.Поддържа, че не е задължен при
извършване на разпоредителни сделки да проверява повече от установените от него
обстоятелства.Проверка за наличието или липсата на вещни тежести следва да бъде
извършена чрез искане и получаване на удостоверение по чл.47 от ПВ от
съответната СВ. Такава проверка ищците не са направили.Проверка от негова
страна/чрез отдалечения достъп по електронен път до имотните партиди/ може да
извърши само при изрично възлагане по чл.22 от ЗННД.Такава проверка за вещни
тежести не му е била възлагана нито писмено/вкл. и в молбата за започване и
провеждане на нотариалното производство, изготвена от адв.Б./, нито устно от
страните по сделката. Последните са се явили пред него заедно със своя адвокат,
като последният изготвил предварително и документите по сделката. Твърди, че
страните по сделката са в близки родствени отношения - прехвърлителите Кючукови
са родители на ищеца, а М.Т. е негова сестра.Като близки роднини същите са
знаели и за воденото дело между М.Т. като ответник и първия й братовчед Ж. М. Ж., съответно
неговата съпруга В. Д. Ж., като ищци - гр.д.№5042/08г. по описа на ВРС, по
което са издадени изп.лист, въз основа на които е образувано изп.дело и е
наложена възбрана, съответно са знаели и за наложената възбрана върху
собствената на М.Т. ½ ид.ч. от недвижимия имот.Твърди, че
страните по сделката са си имали доверие, т.к. не поискали да бъде извършена
проверка за тежести, както и му заявили, че продажната цена в размер на
70 000лв. е платена авансово много преди/месеци/ изповядване на сделката.С
оглед горното и оспорва твърдението, че с поведението си ги е мотивирал да
сключат договора. Оспорва твърденията за претърпяна имуществена вреда. Прави
възражение за съпричиняване на резултат от ищците, които, знаейки за воденото
дело против М. Т., не са поискали проверка по реда на чл.22 от ЗННД.Възразява
и, че договорът е нищожен поради липса на основание, т.к. ищцата К.К. не е
заплатила продажна цена, както и е нищожен като привиден, абсолютно
симулативен, изповядан с цел да се затрудни на формално основание
изпълнителното производство, евентуално е относително симулативен, прикриващ
дарение.Поради горното и за ищците не е
настъпвала вреда, за която да се дължи обезщетение.
По искане на ответника в срока и по реда на
чл.219, ал.1 от ГПК са конституирани от първоинстанционния съд като трети лица
помагачи на негова страна М.С.Т. и „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, гр.София.
Третото лице помагач М.С.Т., редовно
уведомено, не е изразило становище по исковете.
Третото лице помагач „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД, гр.София поддържа становище, идентично с това на
ответника.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна
страна следното.
Предявени са искове с пр. осн. чл.73 от ЗННД,
вр. чл.45 от ЗЗД.
Сключен е между от една страна като продавачи
С. В. К. и М.Ж.К.
за ½ ид.ч. в условия на СИО и М.С.Т. за останалата ½ ид.ч. и от
друга като купувач К.Д.К. /по време на брака й с Ж.С.К./ договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№185/31.10.2013г. на нотариус К. И., на
недвижим имот с идентификатор 10135.1503.473.4.15 по КККР на гр.Варна, одобрени
2008г., за сумата от 70 000лв., която, съгласно н.а., продавачите са
получили от купувача напълно по банков път преди изповядване на договора,
съразмерно на прехвърлените от всеки от тях ид.ч.Също в н.а. продавачите са
декларирали, че върху недвижимия имот няма наложени вещни тежести, възбрани,
ипотеки, като при наличието на такива ще дължат връщане на купувача на
продажната цена, както и ще дължат неустойка в размер на 70 000лв.
Като собственици прехвърлителите са се легитимирали с
к.н.а.№66/10.10.1997г. на ВН, съставен по реда на чл.35, ал.2 от ЗЖСК, с който
С. В. К. и М.С.Т./тогава К./ са признати за собственици на недвижимия имот
/съсобственост при равни квоти с оглед презумпцията по чл.30, ал.2 от ЗС и
съответно С.К. за ½ ид.ч. в условия на СИО поради презумпцията на
действащия към посочената дата чл.19, ал.1 от СК/отм./.
На 08.05.2012г. е била вписана в СВ-Варна възбрана върху притежаваната от
М.Т. ½ ид.ч. от недвижимия имот по искане на ДСИ по изп.д.№147/12г. по
описа на СИС при ВРС.Последното е образувано след изпращане на изп.д.№2009
********** по описа на ЧСИ Р.Т. за продължаване на изп.действия.Изп.д.
№20097170400530 е било образувано въз основа на два изп.листа от 22.10.2009г.,
издадени по в.гр.д.№475/09г. по описа на ВОС/първоинстанционно гр.д.№5042/08г.
по описа на ВРС/, с които М.Т. е осъдена да заплати на Ж. М. Ж. и В. Д. Ж./съпруга
на Ж.Ж./ сумите от по 10 000 евро, ведно със законна лихва от 03.07.2008г.
до окончателното изплащане.Възбрана върху същата ½ ид.ч. е била вписана
и по изп.д. №20097170400530 на 10.11.2009г., заличена на 24.06.2010г.През
2019г. изп.дело е било изпратено за продължаване на изпълнителните действия на
ЧСИ Л.С. и образувано под №20198950402711 по описа на ЧСИ Л.С..
Съобщение за наложената на 08.05.2012г. по изп.дело възбрана е изпратено
от ДСИ до длъжника М.Т. на 10.05.2012г. чрез процесуалния й представител по
изп. дело адв.И.Д., върната в цялост с отбелязване от последната, че вече не е
пълномощник на лицето и отказва да я получи.Изпратено е впоследствие съобщение
до адреса на длъжника, залепено уведомление, прието за редовно връчено на осн.
чл.47, ал.5 от ГПК.
Между страните не е спорно, че Ж. М. Ж. е първи братовчед на М.С.Т. и Ж.С.К.,
племенник на М.Ж.К..Също не е спорно и се установява от представените
извлечения от НБД, че С. В. К. и М.Ж.К. са родители на М.С.Т. и Ж.С.К.,
съответно свекър и свекърва на К. Д.К..Липсва законоустановена презумпция, че
поради посочените роднински връзки се предполага знанието на въззивниците за
воденото от Ж. против М.Т. дело, съответно издаването на изп.листи и налагането
на възбрана на 08.05.2012г. върху собствената на М.Т. ½ ид.ч. от
имота.Подобно знание към 31.10.2013г. за налагане на възбрана през 2012г. не се
установява и от показанията на св.М.К., св.С.К. и св.Д.А..
Предвид вписването на възбрана на 08.05.2012г. и с оглед нормата на
чл.452 от ГПК принудителното изпълнение върху тази ½ ид.ч. е продължило
и след сключване на договора, обективиран в н.а.№185/13г.Насрочвани са публични
продани.Такава е извършена в хода на производството пред първоинстанционния съд
за периода 20. 12.2019г.-20.01.2020г., като с протокол №32/21.01.2020г. по
изп.д.№20198950402711 е обявен за купувач на имота А. Д. А. за сумата от
46 238, 16лв. Страните не се спорят, че издаденото впоследствие
постановление за възлагане на недвижим имот е влязло в сила, съответно А.А. е
придобил собствеността върху тази ½ ид.ч.
По твърдението за липса на вреда поради нищожността на договора, обективиран
в н.а.№185/31.10.2013г.
Представен е предварителен договор от 12.09.2013г., сключен между С. В. К.,
М.Ж.К., М.С.Т./представлявана от С. В. К./, К.Д.К., Ж.С.К. и Д. П. А. /баща на К.Д.К./.В
същия страните са се споразумели, че С. В. К., М.Ж.К. и М.С.Т. поемат
задължение да сключат окончателен договор за покупко-продажба с К.Д.К. на
недвижим имот с идентификатор 10135.1503.473.4.15.Продажната цена, която
страните уговарят за прехвърляне на съответното право на собственост, възлиза
на 70 000лв. и същата към датата на сключване на предварителния договор е
платена изцяло по следния начин: 40 000лв., платени в брой на продавачите
С. и М. К. на 16.08.2012г. съгласно договор за паричен заем, сключен със
заемодателя Д. П. А., и 30 000лв., платени в брой на продавачите на
24.04.2013г. от К.К., дадени от Д. П. А..Последният е деклари -рал, че със
сключването на окончателен договор за покупко-продажба на имота в полза на К.К.
ще се счита за изцяло удовлетворен за вземанията си по договор за заем от
16.08.2012г. и по договор за заем от 24.04.2013г. като приема прехвърлянето на
недвижимия имот на К.К. като даване на вещ вместо изпълнение по см. на чл.65,
ал.2 от ЗЗД.Ж.К. е декларирал, че дадените от Д. А. суми за придобиване на
описания имот имат дарствен характер лично за К.К., поради което собствеността
върху придобития имот ще има личен характер, а не СИО.Представен е сключен на
16.08.2012г. договор за заем между Д. А. като заемодател и С. К. като заемател
за сумата от 40 000лв., служещ и за разписка, с падеж 31.03.2013г.С
декларация съгласие от 21.10.2013г. третото лице помагач М.Т. е декларирало, че
е съгласно недвижимият имот да бъде продаден на К.К. за сумата от
70 000лв., като към датата на декларацията е получила полагащата й се
½ от горепосочената сума.
Ценени в съвкупност цитираният предварителен договор, договор за заем и
показанията на св. М.К., св.С. К. и св.Д.А., в частите им, излагащи идентични
обстоятелства като посочените в предварителния договор, установяват, че
договорът, обективиран в н.а.№185/13г., е относително симулативен, прикриващ
даване вместо изпълнение.Чрез същия приобретателят е придобил право на
собственост върху недвижимия имот.Твърденията за абсолютна симулативност не са
установени.Така и тези за нищожност поради липса на кауза.Каузата по договора е
solvendi
causa, т.е. да се погаси задължение
като се прехвърли имуществено право, в случая в полза на трето лице
бенефициер.Обстоятелството, че същото не е престирало парична сума не води до
извод, че не е претърпяло вреди, т.к. с влизане в сила на постановлението за
възлагане е изгубило правото на собственост върху тази ½ ид.ч. от
недвижимия имот, придобита с договора.
За да се следва обезщетение е необходимо вредата да стои в пряка
причинно-следствена връзка с противоправно поведение на ответника.
Освен общите и особените правила в ГПК, уреждащи задълженията на нотариуса,
свързани с нотариалните удостоверявания при правна сделка с нотариален акт,
негови задължения са уредени и в ЗННД.Общата норма на чл.25, ал.1 от ЗННД задължава
нотариуса да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява
тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с
правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха
довели до накърняване на техните права.От този текст не следва пряко задължение
за нотариуса да извършва проверка за тежести върху недвижимия имот, предмет на
разпоредителна сделка.Преки задължения са въведени в чл.25, ал.2 и ал.3 от ЗННД, а именно да се извърши проверка за наложена обезпечителна мярка по
ЗПКОНПИ/твърдения за наложена такава мярка страните нямат, справката по
имотната партида по идентификатора на имота също не установява такава/ и да се
извърши справка в базата данни и фондовете по чл.19, ал.2 от ЗННД/НБД
„Население“ и Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични
документи-"Национален регистър на българските лични документи"/,
каквито справки са извършени, видно от представеното копие от нотариалното
дело. За проверка вписването на к.н.а.№66/10.10.1997г./представен пред нотариуса за удостоверяване
правата на всички прехвърлители по договора/ е направена справка по партидата
на С.К., от която се установява, че н.а. е вписан с посочените номера/пореден №
по справката 27/.Извън тези справки нотариусът не е задължен да извършва други,
а може, съгласно чл.22 от ЗННД, ако му е възложено от страните, да прави
справки.Съгласно чл.12 от Наредба №32/29.01.1997г. за служебните архиви на
нотариусите и нотариалните кантори действията по ЗННД се възлагат с писмен договор, сключен между страните и
нотариуса.Подобно писмено възлагане страните по договора не са направили с
молбата си по чл.571 от ГПК за започване на нотариалното производство, нито с
отделна писмена молба, като същевременно в хода на цялото охранително
производство, съгласно показанията на цитираните свидетели, е присъствал техен
адвокат/адв.Б.Б., изготвил и проекта за нотариален акт, представен с молбата по
чл.571 от ГПК, като съгласно сметката/ фактура по чл.89 от ЗННД от страните не
е заплащана такса по т.20 от Тарифата за нотариалните такси за изготвяне от
нотариуса на проект за нотариален акт/.Приема се в съдебната практика, напр.
решение №239/14.01.2015г. по гр.д.№4762/14г. по описа на ВКС, III гр.о. и определение №19/19.05.2015г. по
гр.д.№15/15г., ВКС, петчленен състав, че нотариусът
няма задължения да прави справки за тежести и да консултира страна по
изповядвана от него сделка/съответно да уведомява купувачите за необходимостта
сами да се снабдят с удостоверение за това/, освен ако това не му е изрично
възложено по реда на чл.22 ЗННД /така и в цитираните в горните актове на ВКС
решение №1490/22.12.2008г. по гр.д.№5178/07г. по описа на ВКС, ІV гр.о. и
решение №64/27.02.2012г. по гр.д.№1363/11г. по описа на ПАпС/ и доколкото
купувачът по сделката не се е възползвал от изрично регламентираната възможност
по чл.22 от ЗННД да възложи на нотариуса извършването на относимите към
сделката справки, в това число и за тежести върху купувания имот и да го
консултира, а същевременно по сделката е представлявана от упълномощен за това
адвокат, на който тази дейност е възложена, не може да се приеме, че има
нарушение на чл.25, ал.1 от ЗННД.Действително с решение №121/05.03.2013г. по
в.гр.д.№24/13г. по описа ПАпС, недопуснато до касационно обжалване с определение
№1410/09.12.2013г. по гр.д.№3480/13г. по описа на ВКС, IV гр.о.,
е ангажирана отговорността на нотариус по реда на чл.73 от ЗННД за неизпълнение
задължение по чл.25, ал.1 от ЗННД /непроявяване от ответницата на необходимата
грижа за опазване интересите на купувачката/ във връзка с разпоредителна сделка
с преди това ипотекиран недвижим имот, но е ангажирана с оглед установените
факти в конкретното производство, а именно, че договорът за учредяване на
ипотека е сключен пред същия нотариус на 07.11.2008г. - петък, а договорът за
продажба на 10.11.2008г. - понеделник, че са налице трайни отношения
между нотариуса и дружеството учредител на ипотека и прехвърлител на
имота/съставляващ част от множество имоти в комплекс, за които сделките са се
извършвали все пред същия нотариус/, че нотариусът при изповядване на
процесната сделка е изпъл -нявал двойни функции - да изготви и провери проекта
на нотариалния акт след възлагане по реда на чл.22 ЗННД и да извърши нотариално
удостоверяване по чл.569 и сл. от ГПК, тъй като е събрана нотариална такса за
изповядване на сделката и за изготвяне на нотариалния акт, поради което според
съда възложените й по закон задължения да опазва правата и интересите на
страните са в по-голям обем, че с оглед посочения кратък срок, не е била налице
обективна причина, водеща до невъзможност на нотариуса да знае, запомни и
възпроизведе необходимата информация, касаеща правата на ищцата и възможността
й да придобие собствеността на имота.В настоящия случай твърдения за подобно
знание от страна на ответника нотариус за вписаната възбрана върху ½
ид.ч. от имота не са въвеждани.Цитираната от въззивниците съдебна практика във
въззивната им жалба касае все хипотези, различни от процесната/касае
установяване самоличността на явилите се пред нотариуса лица, представените
пълномощни, установяване пра- вата на прехвърлителите/.С оглед установената
писмена форма за възлагане на действия по чл.22 от ЗННД не би могло възлагането
на извършване на справка за тежести върху имота да се установява със
свидетелски показания, но дори и да можеше, подобно възлагане за извършване
справка за тежести по персоналната партида на М.Т. *** не се установява от
показанията на св.М.К., св.С.К. и св.Д.А., доколкото според тях не е било
искано конкретно от ответника да се извърши справка по партидата на М.Т., а
общо е попитано дали има някакви проблеми /вкл. и с оглед пълномощното на С.К.
от М.Т./ за имота, като им е отговорено, че необходимите проверки /а те са
горепосочените, които нотариусът е задължен да извърши/ са направени.
По изложените
съображения съдът приема, че при липсата на възлагане от страните по сделката
по реда на чл.22 от ЗННД извършването на справки за наложени вещни тежести по
персоналната партида на М.Т., неизвършването служебно на такава справка от
ответника не съставлява противоправно поведение. Поради липсата на един от
кумулативно изискуемите елементите, за да възникне деликтната отговорност на
нотариуса по чл.73 от ЗННД, предявените искове се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
Предвид съвпадане изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстан -ционния съд, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260090/13.07.2020г.,
постановено по гр.д.№2450/ 18г. по описа на ВОС, гр.о.
Решението е постановено при участието на
третите лица помагачи М.С.Т. и „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, гр.София на страната
на ответника К.И.И..
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: