РЕШЕНИЕ№ 260053
гр.Добрич,23.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на двадесет и трети октомври през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при секретаря ……………
в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА В.гр.дело №790 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано
е по жалба вх.№3913/08.09.2020г. /по
регистъра на ЧСИ Сл.Сербезов с рег.№739
на КЧСИ/ на С.Н.С. от гр.Ген.Тошево, чрез адв.К.Н.-ВАК, срещу разпореждане от
13.08.2020г. по изп.д.№20207390400184 на ЧСИ Сл.Сербезов с рег.№739 на КЧСИ с район на действие
Окръжен съд-Добрич, за спиране на изпълнението по отношение на длъжника Д.С.С..
Релевираните в
жалбата оплаквания се свеждат до липсата на основанието по чл.454, ал.1 от ГПК
за спиране на производството, тъй като
липсват предприети принудителни действия по отношение движимо или недвижимо
имущество на длъжника.
Длъжникът Д.С.С. не
изразява становище по жалбата.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител
излага съображения за допустимост и неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Изп.д.№20207390400184
на ЧСИ Сл.Сербезов с рег.№739 на КЧСИ с
район на действие Окръжен съд-Добрич, е образувано по молба от 27.07.2020г. на С.Н.С. с ЕГН ********** от гр.Ген.Тошево, и въз
основа на изпълнителен лист от 23.06.2020г. по гр.д.№256/2016г. на ГТРС, срещу
длъжниците Ж.С.Ж.с ЕГН *********** от гр.Ген.Тошево и Д.С.С. с ЕГН **********, за
събиране на нелихвоносно парично вземане – 600лева съдебно-деловодни разноски.
Предприетият от
взискателя конкретен способ за принудително изпълнение е запор върху банкови
сметки и трудово възнаграждение на длъжниците.
При липсата на изрично посочване
в диспозитива на съдебния акт, отразен в издадения изпълнителния лист в
хипотеза на повече от един длъжник и общо осъждане за сума, че осъждането на
длъжниците е в условията на солидарност, изпълнението следва да бъде проведено за
събиране на дължимата сума съразмерно с броя на длъжниците. Следователно , в
случая при двама длъжника и общо осъждане за сумата от 600лева, всеки от тях
дължи сумата от 300лева, в който обем следва да бъде проведено и изпълнението
срещу всеки от тях.
На 11.08.2020г. на длъжника Д.С.С. е връчена
покана за доброволно изпълнение. На следващият ден с депозирано заявление
вх.№3347/12.08.202г. и внасянето по сметка на ЧСИ на
сумата от 100лева длъжникът Д.С.С. е предприела
доброволно плащане, като е заявила, че желае да заплаща дължимата от нея сума
на разсрочени месечни вноски, като внася 20% и се задължава да внася всеки
месец по 10% от дължимата сума. Горното е обусловило спирането на изпълнението по
отношение на нея с разпореждане на ЧСИ от 13.08.2020г.. Като основание за постановеното
спиране е посочена хипотезата на чл. 454 ал.1 от ГПК.
За постановения акт взискателят е
уведомен на 20.08.2020г. Жалбата срещу разпореждането от 13.08.2020г. е
изпратена по пощата на 03.09.2020г., при което се явява подадена в рамките на
преклузивния едноседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК, който броим по правилото
на чл.60, ал.4 от ГПК от датата на уведомяването изтича на 03.09.2020г. Същата
изхожда от активно легитимирано лице-взискател по изпълнението, и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съобразно чл.435, ал.1, т.3 от ГПК акт на съдебния
изпълнител по спиране на изпълнението. В този смисъл жалбата е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е и основателна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 454 ГПК, съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата
вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно
наддаване, а за публичната продан на имот - до деня, предхождащ деня на
проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 20 на сто от вземанията по
предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на
съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях . Това е единствената
хипотеза, при която принудителното изпълнение може да бъде спряно по искане на
длъжника. Тази възможност е предоставена на разположение само на
длъжниците-физически лица и само когато се касае за изпълнение на парични
притезания и то, чрез изпълнение върху движима или недвижима вещ на длъжника.
Целта на нормата на чл.454 от ГПК е спиране на конкретното изпълнително
действие, насочено към отделна вещ от имуществото за да бъде запазена същата. В
този смисъл, за да се приложи нормата на чл.454, ал.1 от ГПК следва да е налице
пристъпване към принудително изпълнение по отношение на движима или недвижима
вещ, собственост на длъжника, т.е. да е отпочнал конкретен изпълнителен способ
за принудителното
удовлетворяване на взискателя. В случая няма насочено изпълнително действие към
отделна вещ/имот от имуществото на длъжника. Депозираното заявление от длъжника
след връчване на призовката за доброволно изпълнение може да се приеме като
предложение по смисъла на чл.443 от ГПК, но то не води до спиране в хипотезата
на чл.454, ал.1 от ГПК. Ако това предложение удовлетворява взискателя,
изпълнението може да бъде спряно по негово искане на основание чл.432, т.2 от ГПК.
В този смисъл
жалбата е основателна и обжалваното разпореждане за спиране на изпълнителното производство
по отношение на длъжника Д.С.С. на осн.
чл. 454, ал.1 от ГПК следва да бъде отменено.
С оглед резултата
от обжалването, на жалбоподателя се дължат претендираните и доказани разноски
по делото- 25 лева заплатена ДТ, 100 лева заплатено адв. възнаграждение и 62.10
лева заплатени такси по ТТРЗЧСИ за администриране на жалбата, които съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК и по аргумент от чл. 79 ГПК се дължат изцяло от длъжника.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
разпореждане от 13.08.2020г. по изп.д.№20207390400184 на ЧСИ Сл.Сербезов с рег.№739 на КЧСИ с район на действие
Окръжен съд-Добрич, за спиране на изпълнението по отношение на длъжника Д.С.С..
ОСЪЖДА Д.С.С. с ЕГН
********** ***, да заплати на С.Н.С. с
ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в
размер на 25 лева заплатена ДТ, 100 лева заплатено адв. възнаграждение и 62.10
лева заплатени такси по ТТРЗЧСИ за администриране на жалбата
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал.4, изр. второ ГПК..
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.
2.