О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 12.11.2021
год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ – 9
СЪСТАВ,
в закрито заседание на дванадесети ноември
две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
като разгледа
докладваното от съдия КОМИТОВА т.д. №
475 по описа за 2021 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
С влязло в сила
Определение № 23 от 07.01.2021 г. Варненският окръжен съд, ТО, е прекратил
производството по образуваното при него т.д. № 1033/2020 г., образувано по
искова молба на „С.И П.С.“ ЕООД (н.), ЕИК *******, с която е предявен иск
за осъждане на ответника „Б.Г.“ ЕООД с ЕИК *******, да заплати сумата
4 466 456,43 лева, представляваща възнаграждение по сключен между
страните Договор от 05.05.2014 г. за строителство на
газифицирана термична централа, и е изпратил делото по подсъдност на Софийски
градски съд.
Ищецът „С.И П.С.“ ЕООД (н.), по т. д. № 1282/2016 г. на Варненския ОС /ВОС/, ТО, ЕИК *******, с адрес: гр. Варна, район „Приморски“, бул. „Цар
Освободител“ *******, офис № 11, представлявано
от СИНДИКА В.Л.Б., съдебен адрес: ***, телефон: *******, адрес на електронна поща: *******, е депозирал на 01.09.2020 г. искова молба, заведена
на 02.10.20 г. във ВОС, срещу „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК *******.
В исковата молба се поддържа, че представляващият ищцовото
дружество - В.Л.Б., е назначен за постоянен Синдик на „С.И П.С.“ ЕООД (н), ЕИК *******,
като с Решение № 763/20.11.2017 г. по т.д. № 1282/2016 г. по описа на ВОС, е
открито производство и е определена начална дата на несъстоятелността – 01.01.2016 г. По партидата на дружеството в ТР са публикувани
Списъци на одобрени и неодобрени кредитори и размера на вземанията им, като се
предприемат действия по попълване на масата на несъстоятелността чрез
предявяване на искове по реда на чл. 649, във връзка с чл. 647 от ТЗ за
обявяване на относителната, евентуално абсолютна недействителност на сделка
между „С.И П.С.“ ЕООД и „Б.Г.“ ЕООД от 14.10.2015 год. инкорпорирана в чл. 7 от
Споразумение за спогодба (SETTLEMENT AGREEMENT). По този иск е образувано гр.д. № 488/2018 г. по описа на
ВОС, като към момента на подаване на исковата молба делото е висящо пред ВКС.
В хода на производството по горецитираното дело е
било установено, че на 05.05.2014 г. между „С.И П.С.“
ЕООД и „Б.Г.“ ЕООД е сключен договор за строителство на газифицирана термична
централа в гр. Смолян. В резултат на извършеното строителство, в полза на „С.И П.С.“
ЕООД като Изпълнител е възникнало вземане от Възложителя („Б.Г.“ ЕООД), за
което са издадени фактури с № **********/15.10.2015 г. на стойност 586 749 лв.
и фактура с № **********/ 02.01.2016 г. на стойност 2 815 531,03 лв.
Въпросният Възложител (получател по цитираните фактури), с оглед на
споразумение, материализирано в чл. 7 от Споразумение за спогодба (SETTLEMENT AGREEMENT), обаче е извършил плащане по същите на следните дати: 15.10.2015 г.,
26.10.2015 г. 15.02.2016 г., 20.05.2016 г., както и освобождава задържани (по
силата на цитирания договор за строителство от 05.05.2014
г.) суми в размер на 2 705 498,90 лв. на 05.11.2015 г., 12.12.2015
г. и 04.01.2016 г., но не в полза на „С.И П.С.“ ЕООД, а в полза на „С.БГ“ ЕООД
с ЕИК *******, представлявано от И.М.К..
Доказателства за извършване на горните плащания са събрани по т.д. №
488/2018 г. по описа на ВОС и са систематизирани в заключение на назначеното от
съда вещо лице - Р.С., депозирано на 20.02.2019 г.
След запознаване с въпросната клауза (чл.7 от Споразумение за спогодба (SETTLEMENT AGREEMENT) – е формулирано и аргументирано виждането, че същата клауза представлява
самостоятелен договор, който не следва да се счита за обвързващ кредиторите
поради своята недействителност (относителна или абсолютна). Оттук се прави
извод, че извършените плащания, съобразени с тази клауза, не са годни да
погасят задълженията, които са възникнали за платеца („Б.Г.“ ЕООД).
Поради това за несъстоятелния търговец възникнал правният интерес от
осъждане на ответника да плати всичко онова, за което се е задължил да плати на
„С.И П.С.“ ЕООД, но не го е сторил.
Ето защо, в търсене на заплащане на дължимите суми в полза на „С.И П.С.“
ЕООД за извършени СМР по Договор за строителство от 05.05.2014
г. за газифицирана термична централа в гр. Смолян, индивидуализирани съгласно
Споразумение за спогодба (SETTLEMENT AGREEMENT), подпиС.на 14.10.2015 г., Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъдено „Б.Г.“ ЕООД да заплати сума в размер на 4 466 456,43 лв., ведно с дължимата лихва от датата на завеждане на иска в изпълнение на задълженията
си, без тези по недействителната клауза, по „SETTLEMENT AGREEMENT” (Споразумение за разрешение) от 15.10.2015 година, сключен между „Б.Г.“
ЕООД и „С.И П.С.“ ЕООД.
Претендира се присъждане на направените в настоящото производство съдебни
разноски.
С молба от 30.10.2020 г. ищецът е направил следните уточнения:
1.
Твърденията за нищожност на чл. 7 от
Споразумение за спогодба (SETTLEMENT AGREEMENT), подпиС.на 14.10.2015 г. между „С.И П.С. ЕООД и „Б.Г." ЕООД
са наведени в спора по т.д. № 488/2018 г. от ВОС като се очаква произнасяне на
съда по тях. Ищецът посочва, че в този смисъл, в настоящето производство не
търси пререшаване на този спор, а постигане на удовлетворителен за масата на
несъстоятелност положителен финансов резултат - заплащане от страна на „Б.Г."
ЕООД на процесната сума, с основание изпълнение на
парично задължение, произтичащо от договор за строителство на газифицирана
термична централа в гр. Смолян, сключен на 05.05.2014
г. между „С.И П.С." ЕООД и „Б.Г." ЕООД, изменен съгласно сключени
анекси и споразумение Споразумение за спогодба (SETTLEMENT AGREEMENT).
2.
Независимо от горното, за целите на
изясняване на позицията на ищеца по спора, се посочва че:
- чл. 7 от Споразумение за спогодба инкорпорира
самостоятелна сделка, която преследва цели различни от декларираните от
страните в б. G от Споразумение за спогодба, като поради характера на
тези цели - заобикаляне на закона и възпрепятстване на кредитори да реализират свои
законово защитени интереси и права, същата е абсолютно недействителна.
- чл. 7 от Споразумение за спогодба инкорпорира
самостоятелна сделка, която преследва цели различни от декларираните от
страните в б. G от Споразумение за спогодба, като в случай че се
установи че не са налице посочените основания за прогласяване на тази сделка за
абсолютно недействителна, то ищецът счита, че същата е относително
недействителна, поради обстоятелството, че е безвъзмездна, извършена в
двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност за „С.И П.С." ЕООД. ( чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ).
Посочена е сметка на синдика: „Юробанк
България" АД, ВIС ВРВIВGSF,
IBAN ***.
С молба от 15.04.2021 г. ищецът е
направил следните уточнения:
На първо място посочва следната хронология:
На 05.05.2014 г. между „С.И П.С." ЕООД (като Изпълнител) и „Б.Г."
ЕООД (като Възложител) е сключен договор за строителство на газифицирана
термична централа в гр. Смолян, променян периодично с анекси.
На 15.10.2015 г. със Споразумение за
спогодба страните по договора по горната точка „С.И П.С." ЕООД и „Б.Г."
ЕООД се уговорят да уредят висящите помежду им финансови отношения, като „Б.Г."
ЕООД се задължава да плати в полза на „С.И П.С." ЕООД сума в размер на 4
466 456,43 лв.
По силата на чл. 7 от въпросното споразумение за спогодба
„Б.Г." ЕООД плаща дължимата в полза на „С.И П.С." ЕООД сума, но не по
сметката на това дружество, а на посоченото в тази разпоредба трето лице -
бенефициент „С.БГ" ЕООД на следните траншове:
- 15.10.2015 г. - 488 957,50 лв.
- 26.10.2015 г. – 97 791,50 лв.
- 05.11.2015 г. - 1 832 412,16 лв.
- 12.12.2015 г. - 741 025,40
лв.
- 14.01.2016 г. - 132 061,49 лв.
- 15.02.2016 г. - 391 876,38 лв.
- 20.05.2016 г. - 782 332 лв.
С Решение № 763/20.11.2017г. по т.д. № 1282/2016г. по описа
на ВОС е открито производство по част IV на ТЗ за „С.И П.С."
ЕООД (н.) и е определена начална дата на несъстоятелността - 01.01.2016 г.
По реда на чл. 647 от ТЗ е иницииран съдебен спор (т.д. №
488/2018 г. по описа на ВОС) с предмет обявяването на относителната недействителност на
договор, сключен между „С.И П.С." ЕООД и „Б.Г." ЕООД на 14.10.2015
г., материализиран в клаузата на чл. 7 от „SETTLEMENT AGREEMENT" (Споразумение за спогода) с
аргумент, че сделката е безвъзмездна и като такива уврежда кредиторите. При
условията на евентуалност е аргументирано виждането, че сделката е абсолютно
недействителна поради колизия със закона и морала и в този смисъл се търси прогласяването
на нищожността й.
Ищецът изразява очакване, че съдът ще уважи исканията му,
при което за „Б.Г." ЕООД ще възникне задължението да плати в полза на „С.И
П.С." ЕООД (н.) сумата която е платила с оглед отпаднало основание/без
основание в полза на трето лице „С.БГ" ЕООД (на датите посочени по-горе)
Настоящето дело е
инициирано в търсене осъждането на „Б.Г." ЕООД.
На второ място ищецът посочва следното:
Споразумение за спогодба
от 15.10.2015 г. определя рамката, в която „С.И
П.С." ЕООД и „Б.Г." ЕООД уреждат висящите си финансови отношения,
възникнали по повод на строителството на газифицирана термична централа в гр.
Смолян. По силата на тази спогодба „Б.Г." ЕООД приема да заплати в полза
на „С.И П.С." ЕООД сума в размер на 4 466 456,43 лв.
Поради нормата на чл. 7 от въпросната спогодба, обаче по
уговорка със „С.И П.С." ЕООД, „Б.Г." ЕООД превежда тази сума не
по-сметка на кредитора- съконтрагент, а по сметка на
трето лице („С.БГ" ЕООД). Ищецът твърди, че този механизъм на плащане
представлява самостоятелна сделка (напр. делегация), която в хипотезата на чл.
647 от ТЗ е потърсил (т.д. 488/2018 г. по описа на ВОС) да бъде обявена за
относително недействителна по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността.
Ищецът очаква, че в случай че съдът уважи искането му, това да компрометира
редовността на извършените от „Б.Г." ЕООД плащания, при което в тежест на
това дружество ще възникне задължението да ги извърши отново съобразно принципа
„Който плаща зле, плаща два пъти“.
В настоящето дело ищецът търси реално изпълнение на
задължението, поето от „Б.Г." ЕООД да плати в полза на „С.И П.С."
ЕООД ( н.) сума в размер на 4 466 456,43 лв.
Ищецът формулира петитума на
предявения иск - след като съда се убеди в основателността на претенциите,
да постанови решение, с което да осъди „Б.Г."
ЕООД да плати сумата 4 466 456,43 лв., ведно с дължимата лихва от
датата на завеждане на иска в изпълнение на задълженията си по „SETTLEMENT AGREEMENT" (Споразумение за разрешение) от 15.10.2015 г., сключен
между „Б.Г." ЕООД и „С.И П.С." ЕООД.
Ответникът „Б.Г." ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, БенчМарк Бизнес Център, представлявано по пълномощие от П.Н.В., адвокат
от САК, личен номер *******и В.М.Т., адвокат от САК, личен номер *******, с адрес
на адвокатската кантора и съдебен адрес ***. адв. П. Н. В.. и-мейл: *******, тел. *******, е подал в определения му срок – на 30.12.2020 г. отговор на исковата молба.
В отговора се поддържа, че предявеният иск е недопустим
на няколко независими основания:
Възражение за арбитражно
споразумение:
Между страните действа арбитражно споразумение по договора за спогодба, на който се основава искът. Това
споразумение е закрепено в чл. 11 от подписания между страните на 15.10.2015 г. договор за спогодба,
посочен в петитума
на исковата молба. Аналогична разпоредба фигурира и в чл. 11 на представения
към исковата молба неподписан проект на спогодбата от 14.10.2015 г.
Поддържа се, че предявеният иск попада в обхвата на арбитражното
споразумение. Налице е арбитрируем по правилата на
чл. 19 от ГПК спор. Ответникът поддържа, че предвид наличието на валидно
арбитражно споразумение между страните, така предявеният пред Окръжен съд -
Варна иск се явява недопустим да бъде разгледан пред държавния съд и прави
възражение да се разглежда от него.
Ответникът представя също и Приложение № 2 „Условия"
към договора за строителство от 05.05.2014г., по
повод на който е сключен договорът за спогодба. С него той цели да установи
съдържащото се в чл. 20.4 арбитражно споразумение, по силата на което всички
спорове между страните по договора от 05.05.2014 г.
ще се решават съгласно Арбитражните правила на МТК от трима арбитри определени
от страните в съответствие със споменатите правила. Мястото на арбитража е
уговорено да е в София, а езикът - български. В предмета на арбитражното
споразумение са обхванати всеки и всички спорове или разногласия породени от
или във връзка с договора от 05.05.2014 г.,
включително спорове и претенции във връзка с валидността, неизпълнението,
прекратяването или нищожността на договора или от или във връзка с изпълнение
на работите (чл. 20.2 от Приложение № 2).
Поради наличие на арбитражни клаузи, съдържащи се в
спогодбата от 15.10.2015 г. и договора от 05.05.2014
г., както и в приложения към исковата молба проект на спогодба от 14.10.2015
г., ответникът възразява, че настоящият спор не е подведомствен на държавните съдилища на Република България и моли на основание чл. 8. ал. 1 от ЗМТА да бъде прекратено делото.
Ответникът посочва, че „С.И П.С." ЕООД /н/ чрез упълномощен от синдика
адвокат веднъж вече е подал пред Софийския градски съд искова молба, с която е предявил
срещу ответника осъдителен иск за вземания, които счита, че се основават на горепосочените договор за строителство и договор за
спогодба. Във връзка с това СГС образувал т.д. №
301/2019 г., VI-2 състав. В отговора на исковата молба ответникът
направил отвод за наличието на посочените по-горе арбитражни споразумения,
който бил уважен от съда. Последвалото прекратително
определение, постановено от СГС на основание чл. 8 от ЗМТА влязло в законна сила
на 28.05.2019 г. Повторното предявяване на същия иск отново
пред държавен съд, но в друг съдебен район, се тълкува като недобросъвестно
поведение и злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца, в
нарушение на чл. 3 от ГПК.
В отговора
на исковата молба се поддържа, че противно на твърденията в уточнителната
молба вх. № 23341/02.11.2020 г., ищецът не е предявявал и
предмет на т.д. № 488/2018 г. не е установителен иск
за абсолютна недействителност на сделката, обективирана
в чл. 7 от спогодбата. Предмет на т.д. № 488/2018 г. е предявен от кредитор на
несъстоятелността отменителен иск за относителна недействителност
на договор в полза на трето лице, въплътен в чл. 7 от договора за спогодба.
Твърдението на ищеца за относителна недействителност на тази сделка (т.е.,
непротивопоставимостта й на определени трети лица) само по
себе си предполага по необходимост, че ищецът поддържа нейната изначална
действителност. Логически е невъзможно ищецът едновременно да поддържа и
абсолютна, и относителна недействителност.
В ОИМ са
направени и редица други възражения досежно
допустимостта и основателността на исковите претенции, както и е направено
искане за конституиране на трето лице -
помагач на страната на ответника на „С.БГ"
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от И.М.К., в качеството й на управител и едноличен собственик на капитала.
Ищецът „С.И П.С.“ ЕООД (н.), ЕИК: *******, представлявано от
синдика В.Л.Б., се е възползвал от предоставената му възможност и е подал на 08.06.2021
г. допълнителна искова молба. В нея по отношение на
възражението за наличие на арбитражна клауза се сочи, че не е налице валидна арбитражна клауза. Това е така, защото въпросната
арбитражна клауза (чл. 11 от договор за спогодба от 15.10.2015 год.) е в
противоречие с императивна законова норма (чл. 621а, ал. 2 от ТЗ), която сочи
че на съда по несъстоятелността са подсъдни, обусловените от чл. 646 и чл. 647
от ТЗ искове без тази подсъдност да може да бъде изменяна по съгласие на
участващите лица ( в случая „Б.Г." ЕООД и „С.И П.С." ЕООД.)
Съдът след
като извърши служебна проверка по делото на база на доводите, релевирани от двете страни, намира възражението за наличие
на арбитражна клауза за ОСНОВАТЕЛНО.
Съгласно
чл.8, ал.1, изр.І ЗМТА съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на
арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на
него в срока за отговор на исковата молба.
Както е
посочено по-горе ответникът е навел възражението за арбитражно споразумение
между страните в ОИМ.
Предметът на предявения осъдителен иск с правно
основание чл.79 ал.1 от ЗЗД е постановяване на решение, с което съда да осъди „Б.Г." ЕООД да плати сумата 4 466 456,43
лв., ведно с дължимата лихва от датата на завеждане на иска в изпълнение на задълженията
си по „SETTLEMENT AGREEMENT" (Споразумение за разрешение) от 15.10.2015 г., сключен между „Б.Г."
ЕООД и „С.И П.С." ЕООД.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК страните по имуществен
спор могат да уговорят той
да бъде решен
от арбитражен съд, освен ако
спорът има за предмет вещни
права или владение върху недвижим имот, издръжка или права
по трудово правоотношение или е спор, по който
една от страните
е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита
на потребителите. В случая се касае
именно за имуществен спор, като не
е налице някое от предвидените
от процесуалния закон изключения.
От своя страна, по смисъла
на чл. 7, ал. 1, изр. 2 ЗМТА арбитражното споразумение може да бъде арбитражна
клауза в друг договор или отделно споразумение. С постигането на арбитражно споразумение, страните се съгласяват
споровете, възникнали от определено правоотношение да бъдат възложени на
арбитраж. Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на
арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са
възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно
правоотношение. Арбитражната клауза може да бъде обективирана
в друг договор или отделно споразумение. Арбитражното споразумение трябва да
бъде писмено. Споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от
страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за
съобщение.
Ответникът прави отвод на държавния съд поради
наличието на писмено арбитражно споразумение за разрешаване на споровете,
възникнали между страните в т.11 от Споразумение за спогодба (SETTLEMENT AGREEMENT), подпиС.на 14.10.2015 г. Тази клауза е в писмена форма като съгласно същата, всякакви спорове произтичащи от договора
за спогодба, включително във връзка с валидността,
нарушението, прекратяването или недействителността й ще бъдат окончателно
разрешавани от арбитраж, провеждан съгласно Правилата на Международната
търговска камара от трима арбитри, назначени в съответствие с посочените
правила. Седалището на
арбитража е уговорено да бъде в гр. София, а езикът на арбитража - българският. Т.е. налице сключен между страните
договор, съдържащ изрична арбитражна клауза по арбитрируем
спор, и това е така доколкото анализът на спорното материално право заявено за
разглеждане в настоящия процес показва, че спорът между страните се отличава с
признаците на имуществен такъв, и същевременно не попада в предвидените в чл.
19, ал. 1 от ГПК изключения.
Доводите на ищеца, че не
е налице валидна арбитражна клауза, тъй като чл. 11 от Договора за спогодба от
15.10.2015 год. е в противоречие с императивна законова норма (чл. 621а, ал. 2
от ТЗ), която сочи че на съда по несъстоятелността са подсъдни, обусловените от
чл. 646 и чл. 647 от ТЗ искове без тази подсъдност да може да бъде изменяна по
съгласие на участващите лица ( в случая „Б.Г." ЕООД и „С.И П.С."
ЕООД.) е на първо място правно ирелевантна, тъй като
всички спорове за валидността следва да
се разрешат от арбитраж, а не от държавния съд, както е посочено по-горе. И
на второ място, предвид обстоятелството, че относителната недействителност по чл.646 и чл.647 от ТЗ може и е била релевирана пред ВОС като свързана с производството по несъстоятелност),
но няма каквото и да е отношения към недействителността на арбитражната клауза
на договор, сключен между „С.И П.С.“ ЕООД и ответника през 2015 г. – преди
откриване на производството по несъстоятелност на „С.И П.С.“ ЕООД.
Следва да се посочи също
така, че Споразумение за спогодба (SETTLEMENT AGREEMENT), подпиС.на 14.10.2015 г. се намира във връзка с Договор за проектиране, инженеринг, доставка, строитество, пускане в експлоятация,
стартиране, тестване и предаване на 4.4. MWe централа за комбинирано производство
на топлинна енергия чрез газификация на биомаса от 05.05.2014
г., в който също е уговорена арбитражна клауза. В този смисъл е Приложение № 2 „Условия" към договора за
строителство от 05.05.2014г., по повод на който е
сключен договорът за спогодба.В предмета на арбитражното споразумение са
обхванати всеки и всички спорове или разногласия породени от или във връзка с
договора от 05.05.2014 г., включително спорове и
претенции във връзка с валидността, неизпълнението, прекратяването или
нищожността на договора или от или във връзка с изпълнение на работите (чл.
20.2 от Приложение № 2). Това представлява косвена индиция
за уговорките между страните, които изключват компетентността на съда.
Доводите на
ищеца, че чл. 7 от Споразумение за спогодба инкорпорира самостоятелна сделка,
която преследва цели различни от декларираните от страните в б. G от Споразумение за спогодба, като поради характера на
тези цели - заобикаляне на закона и възпрепятстване на кредитори да реализират
свои законово защитени интереси и права, същата е абсолютно недействителна,
респ. относително недействителна, поради обстоятелството, че е безвъзмездна,
извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност за „С.И П.С." ЕООД. ( чл. 647, ал. 1, т.
2 от ТЗ), не могат да обусловят различен правен извод. Както е посочено
по-горе, арбитражното споразумение може да бъде уговорено както в договор,
сключен между страните, така и в друго писмено съглашение между тях. Дори и арбитражната
клауза да е недействителна, не съдът, а
арбитражът може да произнесе по своята компетентност,респ. по валидността й,
като съгласно чл.47 ал.1 т.2 или 5 от ЗМТА би могло да се иска отмяна на
решението на АС от ВКС, ако тя е била недействителна, но арбитражът е въпреки
това е приел че е компетентен и е постановил решение по повдигнатия пред него
правен спор.
Следва на ответника на осн.
чл. 78 ал.4 от ГПК да се присъдят разноски в размер на 1 642.90 лв., за
което е представен списък и доказателства за плащане.
Водим
от горното и на основание чл.15 ГПК и чл.8, ал.1 ЗМТА, С ЪД Ъ Т
ОПРЕДЕЛИ:
прекратява производството
по търг. дело № 475/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-9 състав.
ОСЪЖДА „С.И П.С.“ ЕООД (н.), по т. д. № 1282/2016 г. на
Варненския ОС /ВОС/, ТО, ЕИК *******,
с адрес: гр. Варна, район „Приморски“, бул. „Цар Освободител“ *******, офис №
11, представлявано от СИНДИКА В.Л.Б.,
съдебен адрес: ***, телефон: *******, адрес на електронна поща: ******* да заплати на
„Б.Г." ЕООД,
ЕИК *******, със седалище ***, БенчМарк Бизнес Център, представлявано по пълномощие от П.Н.В., адвокат
от САК, личен номер *******и В.М.Т., адвокат от САК, личен номер *******, с адрес
на адвокатската кантора и съдебен адрес ***. адв. П. Н. В.. и-мейл: *******, тел. ******* сумата 1 642.90 лв. (хиляда шестстотин четиридесет и два
лева и деветдесет стотинки) – разноски съгласно чл.78 ал.4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: