№ 3595
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110109983 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 288, ал. 12 вр. ал. 1, т. 2, б.„а” от Кодекс
за застраховането / обнародван с ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г. и отменен с ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г./ вр. чл.45 от ЗЗД.
Образувано е по повод предявен от ищеца ГФ, със седалище и адрес на управление: гр.*****
срещу ответника З. М. Й., ЕГН **********, гр. *****, осъдителен иск с правно основание
чл. 288, ал. 12 вр. ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ/ обнародван с ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г. и отменен
с ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г./ вр. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 500,00лв., представляваща изплатеното от ГФ обезщетение по щета
№*****/02.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата
искова молба- 08.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди, че ГФ,
на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а" от Кодекса за застраховане (отм.), сега чл. 557, ал.1
,т.2, б. "а", от Кодекса за застраховане, е изплатил по щета № *****/02.03.2018г.,
обезщетение за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди, общо в размер на
500.00лева, за увредената при ПТП, настъпило на 23.10.2017г. пешеходка Т.М.Г.. Виновен за
катастрофата е бил ответникът, който управлявайки мотопед *****, без регистрационни
табели, движейки се по бул.“Осми приморски полк“ в гр. Варна, на кръстовището с
бул."Чаталджа" не спрял и преминал при забраняващ сигнал на светофарната уредба. В
същия момент от ляво на дясно спрямо посоката на движение на мотопеда, на зелен сигнал
1
на пешеходен светофар, е преминавала пешеходката Т.Г., като водача на мотопеда не успял
да спре и с предната си част ударил Г.. Вследствие на ПТП пострадалата Т.М.Г., се сочи, че
е получила следните травматични увреждания: „Контузия на меките тъкани на главата“. В
нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ,
ответникът се сочи, че е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП. Т.М.Г., се сочи, че се е обърнала
към ГФ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 от
Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса за застраховането - без сключена
задължителната застраховка „Гражднаска отговорност" за мотопед „*****" без
регистрационни табели и по образувана щета № *****/02.03.2018г., УС на ГФ е определил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500.00лв., за нанесените на пострадалата
травматични увреждания. Така определеното обезщетение, се сочи, че е било изплатено на
молителя на 23.03.2018г. Отправена от ищеца е била покана до ответника да възстанови
изплатеното от ГФ обезщетение, но и до днес лицето-ответник, не е погасило задължението
си.
Вследствие на изложеното се моли предявената искова претенция да бъде уважена.
Ответникът, чрез процесуален представител, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор
на исковата молба, чрез адвокат Д. Х., Адвокатска колегия - Варна, в качеството й на особен
представител на ответника З. М. Й. ЕГН **********. С отговора се изразява становище, че
предявените искове са допустими, но неоснователни. По доказателствата, се сочи, че не се
възразява да бъдат приети, приложените към исковата молба доказателства. Направено с
отговора е възражение за погасяване по давност на претенцията. Оспорва се да са налице
предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника за процесното ПТП,
като условие за възникване на регресните права на ищеца срещу него, а именно наличието
на негово виновно противоправно поведение, в пряка причинно-следствена връзка с което
да са претърпени имуществени вреди от посочените трети лица. Поддържа се, че издадения
констативен протокол за ПТП няма обвързваща гражданския съд доказателствена стойност.
Оспорва се получаването на регресната покана от ответника, както и размера на
предявените искове.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените искове.
В с.з. ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С депозирана по делото
писмена молба ,чрез упълномощения си процесуален представител поддържа предявеният
иск изцяло. Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява в с.з. С
писмена молба, процесуалният представител на ответника поддържа отговора и направените
в него възражения.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
По делото е приложена Регресната покана, с дата на връчване на 18.02.2021г.. С вносна
бележка с наредител - ищеца ГФ, на 23.03.2018г. е внесена сума в размер на 500,00 лева в
2
полза на Т.М.Г., а като основание е посочено сума по щета №*****/2018г.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност и допринасящи за
изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ
/отм./ във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега 588, ал.7 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2, б. „а „ от КЗ /отм./ Гаранционният фонд изплаща
обезщетение за имуществени или неимуществени вреди, причинени от водач, който няма
застраховка "Гражданска отговорност". В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл. 288,
ал.3 във връзка с чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./, ищецът ГФ, който е изпълнил чужд дълг,
разполага с регресен иск против причинителя на вредата и може да се суброгира в правата
на увредения субект, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение - действие или
бездействие на ответника и до размера на изплатеното обезщетение.
Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването
на деликтно правоотношение – чл. 45 от ЗЗД, за да възникне валидно задължение на
длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното
му противоправно поведение имуществени или неимуществени вреди.
Възникналото спорно правоотношение между страните намира своята нормативна уредба в
КЗ /отм./, Правилника за устройство и дейност на ГФ.
На компенсация подлежат, както изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране
на имуществени и неимуществени щети, така и изплатените суми за външни услуги , както
и сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни.
В настоящия казус е налице фактическият състав на чл. 288а, ал1, т.2, „б.“а от КЗ
/отм./ , сега 557, ал.1, т.2 б“а“ от КЗ, като виновният водач на МПС, в случая ответника не
е разполагал с валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и
поради това компенсационният орган е възстановил изплатените суми, ведно с разходите
на пострадалото лице.
Безспорно е налице причинно-следствена връзка между причинените вреди и поведението
на ответника, видно от заключение на л.116-119, по САТЕ на в.л. Ал.В., което съда
кредитира като компетентно и обосновано.
Ответникът не е имал към датата на настъпване на процесното ПТП действаща
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за управляваното от него МПС. С
факта на плащането на дължимото обезщетение, ГФ се е суброгирал по силата на закона в
правата на увреденото лице. Налице е в пълнота и фактическия състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, по отношение поведението на ответната страна,
поради което е налице основание за търсене от ответника на регресна отговорност и
3
осъждането му да възстанови на ищеца претендираната сума. Възражението за погасяване
на вземането по давност, е неоснователно, т.к. 5-годишната давност е с начална дата, датата
на плащането на 23.03.2022г. Исковата претенция е предявена през 2021г., т.е. в рамките на
5-годишния давностен срок.
След като ответникът е бил надлежно поканен да преведе по сметка на ГФ изплатената от
фонда по щетата сума, но погасяване на това парично задължение не е извършено, то и
исковата претенция се явява основателна.
Върху главницата следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на предявяване
на иска – 08.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски, от които: 50.00лв. д.такса, 300.00лв. депозит за особен представител
по чл.47 ал.6 ГПК, 150.00лв. за САТЕ и 100.00лв. за ю.к.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 288, ал. 12 вр. ал. 1, т. 2, б.„а” от Кодекс за
застраховането / обнародван с ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г. и отменен с ДВ, бр. 102 от
29.12.2015г./ вр. чл.45 от ЗЗД, З. М. Й., ЕГН **********, с адрес: *****, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА ГФ, със седалище и адрес на управление: ***** , сумата в размер на
500,00лв., представляваща обезщетение, изплатено от ГФ по щета №*****/02.03.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2021г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, З. М. Й., ЕГН **********, с адрес:
*****, ДА ЗАПЛАТИ НА ГФ, със седалище и адрес на управление: ***** , сумата в общ
размер от 600,00лв., представляваща сторени по делото от ищеца разноски, сбор от
следните суми: 50.00лв. д.такса, 300.00лв. депозит за особен представител по чл.47 ал.6
ГПК, 150.00лв. за САТЕ и 100.00лв. за ю.к.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
4
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5