РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1055
гр. Пловдив, 07 юни 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 3274
по описа за 2020 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано е по жалба, предявена от К.Н.Т., с ЕГН **********,***, против
Решение № Ц2153-15-251/01.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в
частта, с която е оставено в сила Разпореждане № **********/Протокол №
3045-15-5/06.02.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП
на НОИ гр. Пловдив, досежно установената за събиране сума в общ размер на 42 958,07
лв., в това число главница в размер на 31 980,86 лв. за периода от 01.01.2014
г. до 30.06.2017 г. и лихви в размер на 10 977,21 лв., начислени към 06.02.2019
г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след
06.02.2019 г. до окончателно погасяване на задължението.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата
отмяна. Допълнителни съображения са изложени в депозирани писмени бележки от
пълномощник адв. К.Г.. Претендират
се сторените в производството разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директор
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юриск. К.В.- М., е на становище, че жалбата
е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се
становището, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа
фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази
насока се излагат допълнително в писмено становище, приложено по делото.
Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо
правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. Както вече бе
казано, с Решение № Ц2153-15-251/01.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № 3045-15-5/06.02.2019
г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ гр. Пловдив в частта за възстановяване недобросъвестно получена сума за пенсия
за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) в размер на 42 958,07 лв., от които главница
за периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2017 г. в размер на 31 980,86 лв. и
законна лихва в размер на 10 977,21 лв., начислена до 06.02.2019 г., както
и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 06.022019 г. до
окончателното погасяване на задължението.
6. За да постанови
този резултат, горестоящият в йерархията административен орган е приел за
установено следното:
С Разпореждане № **********/Протокол № 3045-15-5/06.02.2019
г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ гр. Пловдив, на основание чл. 98, ал. 2,
чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО и във връзка с Разпореждане № **********/Протокол
№ 2141-15-30/18.12.2018 г. е разпоредено К.Н.Т. да възстанови недобросъвестно
получена сума за лична пенсия за ОСВ в размер на 119 918,18 лв., от които
главница 71 781,74 лв. за времето от 01.01.2009 г. до 30.06.2017 г. и лихва в
размер на 48 136,44 лв., начислена към 06.02.2019 г. С посоченото разпореждане
задължението за периода от 01.02.2006 г. до 31.12.2008 г. е погасено по давност
на основание чл. 115, ал. 1 от КСО.
С Акт за прекратяване № Ц1040-15-76/19.10.2020 г.,
Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е прекратил административното производство
по жалба вх. № Ц1012-15-281/21.09.2020 г. на основание чл. 88, ал. 2,
предложение второ във връзка с чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК и чл. 117, ал. 2, т.
2 от КСО (л. 113).
С влязло в сила Определение № 1877 от 05.11.2020 г. по
адм. дело № 2805/2020 г., Административен съд - Пловдив е отменил Акт за
прекратяване № Ц1040-15-76/19.10.2020 г. и е изпратил административната преписка
на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив за продължаване на административното
производство по нея (л. 124 – 125).
Копие от Разпореждане № **********/Протокол № 3045-15-5/06.02.2019
г. е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 14.09.2020 г. (л. 107 - гръб).
С влязло в сила Разпореждане № **********/Протокол №
2141-15-30/18.12.2018 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ гр. Пловдив е
отменено Разпореждане № **********/Протокол № N01071/02.08.2006 г. и всички
последващи и е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ на Т.. Цитираното
разпореждане е прието за връчено по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК (л. 58 и сл.). Възражението на Т., че не е получил разпореждането, е
прието за неоснователно, с оглед на това, че същият е узнал за него най-късно
на 14.09.2020 г. (датата на получаване на Разпореждане № **********/Протокол
№ 3045-15-5/06.02.2019 г.), като и до момента на издаване на процесното решение, не
е подавана жалба срещу него, нито са представени документи по чл. 40, ал. 1 и
ал. 2 от НПОС, доказващи право на Т. на отпуснатата му с Разпореждане № **********/Протокол
№ N01071/02.08.2006 г. лична пенсия за ОСВ.
С отмененото разпореждане, считано от 01.02.2006 г. на Т.
е отпусната лична пенсия за ОСВ на основание чл. 69, ал. 1 - 2 от КСО. Размерът
на пенсията е определен при осигурителен стаж от първа категория труд - 19 г.
04 м. и 00 дни, осигурителен стаж от трета категория труд - 05 г. 10 м. и 02
дни и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд на основание
чл. 104 от КСО - 38 г. 00 м. и 22 дни. Към датата на отпускане на пенсията
лицето е навършило 39 г. 3 м. (л. 9).
Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета в ТП
на НОИ гр. Пловдив е преценена необходимост от установяване на осигурителния
стаж на Т. и правомерността на получаваната от него лична пенсия за ОСВ.
За целта с писмо изх. № К-19708 от 29.04.2013 г. от лицето
е изискано в 7-дневен срок от получаване на писмото да представи всички
документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж, въз основа на който е
отпусната пенсията му, тъй като документите за стаж, представени при отпускане
на пенсията, не са част от задължителното съдържание на пенсионното досие и същите
се връщат на лицата, съгласно изискванията на НПОС (в редакцията й за процесния
период). Писмото е прието за непотърсено към 05.06.2013 г., съгласно щемпел на
пощенската служба (л. 17 – 18).
С писмо изх. № МП-10448#1 от 10.02.2015 г. от Т. отново е
изискано в 7-дневен срок да представи всички документи, удостоверяващи
трудов/осигурителен стаж, въз основа на който е отпусната пенсията му. Писмото
е получено от Петя Цанева на 12.02.2015 г. (л. 29).
На основание чл. 1, ал. 7 от НПОС е прието, че Т. е бил
уведомен по надлежния ред за необходимостта да представи документите, въз
основа на които е отпусната личната му пенсия за ОСВ, както и че в
законоустановения срок документи за стаж не са представени и лицето не се е
явило лично в ТП на НОИ гр. Пловдив.
След извършена проверка от контролните органи към ТП на
НОИ - София-град по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО и с оглед липсата на
данни от К.Н.Т. за придобития от него осигурителен стаж, административният
орган е счел, че е поставен в позиция на невъзможност да осъществи
законоустановените си задължения. При анализ на данните, въз основа на които Т.
е придобил право на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 69, ал. 1 - 2 от КСО е
установено, че при възраст към датата на пенсиониране - 39 г. и 2 м.,
календарната продължителност на зачетения стаж е 25 г. 02 м. и 02 дни, т.е.
стажът би следвало да е положен от 14-годишна възраст. Съгласно справка от
Секретен регистър на осигурените е посочено, че липсват данни за осигуряване на
лицето като военнослужещ или друг държавен служител от съответните структури на
МВР, ДАНС и други, попадащи в обсега на чл. 69 от КСО. В Регистъра на
осигурените лица не са установени и данни за осигуряване на Т. за периода от
1997 г. до началната дата на пенсията. При така установената липса на каквито и
да е данни за осигурителен стаж, пенсионният орган е приел, че данните, въз
основа на които е отпусната пенсията за ОСВ с Разпореждане № **********/Протокол
№ N01071/02.08.2006 г. не се потвърждават и на основание чл. 99, ал. 1, т. 2,
б. „г“ от КСО и чл. 69, ал. 1 - 2 от КСО е постановено Разпореждане № **********/Протокол
№ 2141-15-30/18.12.2018 г., с което е отменено Разпореждане № **********/Протокол
№ N01071/02.08.2006 г. и всички последващи и е отказано отпускането на лична
пенсия за ОСВ на Т. (л. 58 и сл.).
На ТП на НОИ гр. Пловдив под формата на магнитен носител
е предоставена информация от сектор ИП - Пловдив по преписка № 260/2019 г. по
описа на сектор ИП - Пловдив (преписка № 2818/2019 г. по описа на
Районна прокуратура - гр. Пловдив), съдържаща данни за документите, които се намират в
пенсионното досие на К.Н.Т., което досие е намерено и приобщено към
веществените доказателства по тези преписки. При извършена проверка по
предоставеното на магнитен носител оригинално пенсионно досие на Т. е
установено, че със заявление вх. № 39194/24.07.2006 г. (л. 220 и сл.) същият е представил документи за осигурителен стаж и
доход за осигурители, при които реално не е полагал труд. Горното и
обстоятелството, че същият се е пенсионирал на 39 г. при по-благоприятните
условия на чл. 69 от КСО, без да има стаж, обхванат от цитираната разпоредба, е
прието, че безспорно доказват съзнаване на Т., че няма право на отпуснатата му
през 2006 г. лична пенсия за ОСВ и недобросъвестност от негова страна при
нейното получаване.
По подадено заявление с вх. № 2178-21-46/23.04.2018 г. до
ТП на НОИ - София-град от Т. по негов настоящ адрес ***, с Разпореждане № **********/Протокол
№ N01317/20.08.2018 г. му е отпусната лична социална пенсия за инвалидност (л. 56). От отпусната пенсия, считано от м. април 2019 г. е наложена удръжка за
погасяване на задължението по Разпореждане № **********/Протокол № 3045-15-5/06.02.2019
г. (л. 97 и л. 126).
Съгласно заповед на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив,
на основание чл. 115, ал. 1 от КСО вземането в размер на 17 716,01 лв., от
които 7 107,68 лв. главница за времето от 13.01.2009 г. до 31.12.2009 г. и
лихва, начислена върху главницата за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.
в размер на 10 608,33 лв. (9 818,71 лв. - първоначална и 789,62 лв. - допълнителна)
е отписано служебно, като погасено по давност (л. 99 – 100).
С
решението е заличено като
погасено по давност задължението на лицето по процесното Разпореждане № **********/Протокол
№ 3045-15-5/06.02.2019 г. на Ръководителя ПО при ТП на НОИ гр. Пловдив за
периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г. в размер на 59 850,50 лв., от
които главница в размер на 32 509,98 лв. и лихва за минало време в размер
на 27 340,52 лв. (доколкото съгласно Справка за
цялостното движение на суми по партида на л. 97 по делото, е налице погасяване
на част от главницата в размер на 183,22 лв.), като
разпореждането е потвърдено в останалата част за събиране на сумата от
42 958,07 лв., от които 31 980,86 лв. главница за периода от
01.01.2014 г. до 30.06.2017 г. и лихва – 10 977,21 лв., начислена към
06.02.2019 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след
06.02.2019 г. до окончателно погасяване на задължението, която именно е предмет
на разглеждане в настоящото производство.
Неразделна част от решението са
справки: № 1 за размера на първоначалното задължение за периода от 01.01.2010
г. до 30.06.2017 г.; № 2 за размера на заличеното по давност задължение за
периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г. и № 3 за размера на оставащото
задължение за периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2017 г. (л. 129 и сл.).
7. В хода на
съдебното производство по делото са приети, представени от ответника с молба
вх. № 14440/17.08.2021 г. по описа на съда, заверени копия от документи,
съдържащи се в пенсионното досие на жалбоподателя, приобщено като веществено
доказателство по преписка № 5645/2020 г. /преписка № 282/2020 г. по описа на
сектор ИП – Пловдив/ (л. 217 и сл.).
8.
Приложено за послужване по настоящото дело е адм. дело № 2748/2021 г. по описа
на Административен съд – Пловдив, ведно с адм. дело № 6542/2022 г. по описа на
ВАС, от което се установява, че с жалба вх. № 1012-15-81/15.02.2021 г. Т. е
оспорил Разпореждане ЕГН № **********, Протокол № 2141-15-30/18.12.2018 г. на
Ръководителя на ПО при ТП на НОИ гр. Пловдив (л.
188), по повод на която е постановен Акт за прекратяване №
1040-15-26/09.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив (л. 197 – 198), отменен с влязло в сила Определение №
713/15.05.2021 г., постановено по ч. адм. дело № 762/2021 г. по описа на
Административен съд – Пловдив. Със същото определение административната
преписка по подадената жалба е изпратена на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив
за продължаване на административното производство по нея (л. 212 – 214). С Решение № 2153-15-337/27.09.2021 г.
Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е оставил без уважение жалба вх. №
1012-15-81/15.02.2021 г. на К.Н.Т. срещу Разпореждане № **********/Протокол №
2141-15-30/18.12.2018 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ гр. Пловдив (л. 235 – 237). По жалба на Т. срещу така издаденото
решение е образувано адм. дело № 2748/2021 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, приключило с влязло в сила на 30.03.2023 г. Решение № 998/02.06.2022
г., с което жалбата на Т. е отхвърлена.
ІV. За правото:
9. Оспореният административен акт – Решението на Ръководител ТП на
НОИ гр. Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от
закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на
административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения
в чл. 98, ал. 2 от КСО (в приложимата редакция) административен акт от
компетентен орган – длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
За пълнота следва да се
добави, че съгласно чл. 98, ал. 2 от КСО (в приложимата редакция) длъжностните
лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно
изплатените суми за пенсии, а като оправомощен субект в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е посочено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на ПО в ТП
на НОИ, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на ТП на НОИ.
С разпоредбата на чл. 98,
ал. 2 от КСО (в приложимата редакция) е въведено специално правило относно
възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии, а именно, че
дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията съгласно
чл. 114а, ал. 3 или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 способи, поради което се
изключва приложението на общата разпоредба на чл. 114, ал. 3 от КСО. Съгласно
тази разпоредба, длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за
възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Когато се касае до
възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен
да издаде съответното разпореждане, е органът, посочен в чл. 98, ал. 2 от КСО,
ето защо в случая разпореждането е издадено от компетентен орган.
В нормата на чл. 114, ал.
1 от КСО (посочена като правно основание за издаване на процесното
разпореждане)
е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, се
възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В
чл. 114, ал. 2 от КСО е посочено, че добросъвестно получените суми за
осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с
изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва
до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са
представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане; 3.
на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени
доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който
Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на
системите за социална сигурност.
С оглед съдържанието на
цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице тези
хипотези, от съществено значение за законосъобразността на разпореденото
възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не са се
следвали, е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на
сумите.
Впрочем, това е и спорният между
страните въпрос.
10.
Разрешаването на този
административноправен спор налага да се съобрази следното:
Макар да липсва легално определение за
понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, то в
практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на
осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и
обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както
и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на
невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на
съответния административен орган, което по своята същност представлява
премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти.
11. Относно доводите на жалбоподателя,
че процесното разпореждане е издадено преди влизане в сила на разпореждането,
на което то се основава, е необходимо да се посочи следното:
КСО не сочи кога един административен
акт влиза в сила. Поради това и по силата на препращащата разпоредба на чл. 144
от АПК, приложение в случая следва да намери чл. 296 от ГПК. С оглед възведените
в този текст правила, следва да се приеме, че когато разпореждането не е
обжалвано по административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в
закона срок за обжалване, същото влиза в сила. Същият резултат настъпва и
когато е изчерпана възможността за обжалване на административния акт. Влязлото
в сила разпореждане означава изчерпване на дадената по силата на правна норма
компетентност на органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение.
Именно преклудирането на правомощието на административния орган да въздейства
върху разрешения по вече приключилото производство въпрос, осигурява формалната
законна сила на индивидуалния административен акт, каквото безспорно е
разпореждането за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии. Ето защо, влезлият в сила
административен акт гарантира на адресата си окончателно и непререшимо
осъществимост на разрешения с него материалноправен проблем така, както е
установено в акта и наличието на влязъл в сила такъв акт, означава, че даденото
с него разрешение на конкретен административен въпрос, е задължително не само
за адресатите на акта, но и за всички държавни органи, включително и за съда,
затова обвързващата сила на този акт безусловно следва да бъде зачетена.
Тези
съображения, включително и изложеното в т. 8 от настоящото решение, налагат да
се приеме, че Разпореждане № **********/Протокол № 2141-15-30/18.12.2018 г.,
послужило като основание за издаване на процесното разпореждане, е влязло в законна
сила на 30.03.2023 г.
С оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2
от АПК, според която установяването на нови факти от значение за делото след
издаване на акта, се преценява към момента на приключване на устните
състезания, фактът на стабилизация на разпореждането от 18.12.2018 г. следва да
бъде изцяло съобразен при постановяване на настоящото решение. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му, но с оглед разпоредбата на ал. 2 от посочената норма,
правно значение имат и новонастъпилите факти, които променят съществувалото към
момента на издаване на административния акт фактическо и правно положение, и на
които е придадено обратно действие, т.е. последващите факти се вземат предвид,
ако действат с обратна сила, какъвто е настоящият случай. Ето защо, направените
в тази насока възражения, се явяват неоснователни.
12. Безспорно,
в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на основанията за
пенсиониране при условията на чл. 69, ал. 1 – 2 от КСО, но такова доказване не
е извършено от негова страна. При това положение и след като не са били налице
условията за пенсиониране, а пенсия е получавана, то лицето дължи връщане на
недобросъвестно получените суми, като процесното разпореждане и потвърждаващото
го решение касаят единствено и само процедурата по възстановяване на
неоснователно получените от жалбоподателя суми, размерът на които е
предопределен с влязлото в сила предходно разпореждане по чл. 99, ал. 2, б. „г“
от КСО (в приложимата редакция), а именно № **********/Протокол № 2141-15-30/18.12.2018
г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ гр. Пловдив.
Тези изводи не бяха оборени в хода на
настоящото производство, въпреки дадените на жалбоподателя указания в тази
връзка.
От събраните и неоспорени от
жалбоподателя доказателства, в т.ч. заверени копия на оригиналното пенсионно
досие на Т., се установява, че в заявлението за пенсия има положени подписи, в
т.ч. под описа на представените документи, които не са оспорени, поради което и
следва да се приеме, че са положени от жалбоподателя и/или упълномощено от него
лице.
Няма данни, а и не се твърди
жалбоподателят да е подал друго заявление, съответно да е разполагал с други
удостоверения УП-2 и/или УП-3, които да е представил и които да удостоверяват
реалните му осигурителен стаж и доход, поради което отговорността за
декларираната невярна информация в случая е негова.
Отделно от това, не е спорно, че към
тази дата - 24.07.2006 г. Т. не е имал необходимите възраст и осигурителен
стаж, даващи му право да се пенсионира по общия ред, поради което и дори той да
не е посочил документите, удостоверяващи осигурителен доход и стаж от първа
категория, съответно не той или упълномощено от него лице да ги е представило,
за да се установи, че е бил добросъвестен, би следвало да представи
документите, които е представил и/или да изиска да бъдат събрани по съответния
ред от осигурителите. Такива доказателства обаче не са ангажирани нито в хода
на административното, нито в хода на настоящото съдебно производство. Впрочем,
няма и твърдения в тази насока.
Както вече се посочи и по-горе, в
тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на изискуемия осигурителен
стаж за пенсиониране по реда чл. 69, ал. 1 – 2 от КСО, което обаче не е
сторено. Впрочем, това не е било сторено и в хода на развилото се
административно производство, приключило с влязло в сила Разпореждане № **********/Протокол
№ 2141-15-30/18.12.2018 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ гр. Пловдив.
Видно от административната преписка,
компетентните органи в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО са извършили проверки, въпреки липсата на съдействие от страна на
жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 108, ал. 2 от КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните
органи на НОИ исканите от тях документи, сведения, справки, декларации,
обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното
законодателство във връзка с дейността, възложена на НОИ, както и да оказват
съдействие при изпълнението на служебните им задължения. Тези задължения се
отнасят и за проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие,
което по същество е проверката по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО. Дори и да е
налице законовото изискване стажът и категорията труд да се преценяват от
длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това
не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за
пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира
приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията
и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми, поради което
и ангажираните в тази връзка доказателства не водят до различен извод (в този смисъл е и
практиката на ВАС по идентични дела – Решение № 6718 от 22.05.2018 г. по адм.
д. № 12933/2017 г., VІ отд., Решение № 15301 от 12.11.2019 г. по адм. д. №
8/2019 г., VІ отд., Решение № 6053 от 10.05.2018 г. по адм. д. № 5736/2017 г.,
VI отд., Решение № 8505 от 30.06.2020 г. по адм. д. № 888/2020 г., VІ отд. и
др.).
При това положение, следва да се
обобщи, че лицето не установява да е заемало длъжности и изпълнявало функции,
обосноваващи категоризирането на положения от него труд през годините при
условията на първа категория, даващи му право да се пенсионира при условията на
чл. 69, ал. 1 – 2 от КСО.
Независимо от гореизложеното, в хода
на извършената проверка, органите на пенсионното осигуряване са извършили
множество проверки, в хода на които са събрали всички възможни документи,
удостоверяващи положен от Т. стаж при различни осигурители, но нито един от
тези документи не удостоверява стаж по смисъла на чл. 69, ал. 1 – 2 от КСО и/или
стаж при условията на първа категория, даващ основание за признаване на стаж по
посочената разпоредба.
Както се сочи в решение на ВАС на РБ
по друг казус, касаещ идентична хипотеза в същото поделение на ТП на НОИ гр. Пловдив
„...стаж от втора категория трудно може
да бъде забравен...“ (така
Решение № 2179 от 25.02.2016 г. по адм. дело № 6763/2015 г., Решение № 5734 от
14.05.2016 г. по адм. дело № 8581/2015 г. и Решение № 7200 от 15.06.2016 г. по
адм. дело № 8588/2015 г.)
а още по-малко може да се забрави стаж, положен като военнослужещ. Освен това и
както се посочи вече, Т. се е пенсионирал, считано от 01.02.2006 г. по
подаденото от него заявление през 2006 г., т.е. към този момент същият не е бил
навършил обективно възрастта (63 години) съгласно приложимата разпоредба на чл.
68 от КСО за придобиване на пенсия дори в общата хипотеза на пенсионния закон.
Ето защо, правилно е прието от
административния орган, че е налице недобросъвестност при получаване на сумите.
Лицето дължи възстановяване на неправилно определената сума на основание чл.
114, ал. 1 от КСО.
Само за пълнота следва да се добави,
че в процесното решение, а и в разпореждането на Ръководителя на ПО при ТП на
НОИ гр. Пловдив, липсва подобна конкретизация на претендираните суми за
възстановяване и дължимите лихви. Такава обаче несъмнено се съдържа в справка в
табличен вид, неразделна част от решението (л. 129 и сл.). Ето защо, в случая следва да
се съобрази Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС (което
макар и прието по време на действието на отменения ЗАП е актуално и при
действието на АПК), според което „... Мотивите
към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на
административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до
изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, в
съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 от ЗАП, в съпроводителното писмо или в
друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен
орган, издал акта...“. Настоящият случай е именно такъв, тъй като безспорно
във въпросната справка, съставляваща част от административната преписка, са
посочени основанието, конкретният размер на задълженията и съответно размера на
лихвите върху тях.
13.
Констатираните по-горе обстоятелства, които няма да бъдат преповтаряни, категорично
сочат, че жалбоподателят е бил недобросъвестен по смисъла, вложен в
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, както при получаване на пенсията си за
ОСВ, която определено не му се е полагала, така и при подаването на заявлението
и документите за отпускането й, с които невярно са декларирани релевантни (за
отпускането на тази пенсия) факти и обстоятелства.
14. Изложеното до тук обосновава крайния
извод за законосъобразност на Решение № Ц2153-15-251/01.12.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта, с която е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол
№ 3045-15-5/06.02.2019 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ гр. Пловдив,
досежно възстановяване на недобросъвестно получена сума за пенсия за
осигурителен стаж и възраст в общ
размер на 42 958,07 лв., в това число главница в размер на 31 980,86 лв. за
периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2017 г. и лихви в размер на 10 977,21 лв.,
начислени към 06.02.2019 г., както и допълнително начислена лихва по
чл. 113 от КСО след 06.02.2019 г. до окончателно погасяване на задължението. Това има за последица неоснователност
на жалбата, с която е сезиран съдът. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
V.
За разноските:
15. При посочения изход на спора, на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на НОИ се дължи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 100 лв.,
изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, издадена на основание чл. основание
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Н.Т., с ЕГН **********,***, против Решение №
Ц2153-15-251/01.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта,
с която е оставено в сила Разпореждане № **********/Протокол №
3045-15-5/06.02.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
гр. Пловдив, досежно установената за събиране сума в общ размер на 42 958,07
лв., в това число главница в размер на 31 980,86 лв. за периода от 01.01.2014
г. до 30.06.2017 г. и лихви в размер на 10 977,21 лв., начислени към 06.02.2019
г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след
06.02.2019 г. до окончателно погасяване на задължението.
ОСЪЖДА К.Н.Т., с ЕГН **********,***, да
заплати на Националния осигурителен институт - гр. София, сумата от 100 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: