№ 199
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110145882 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 3683,36 лв., представляваща регресно вземане в размер на 1/2 от изплатеното
застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 16.03.2016 г. на път А7 в
посока Вюрисбург в Република Германия, настъпило поради техническа неизправност на
товарен автомобил с влекач МАН с рег. № КН6415 ВМ, който влекач е застрахован по
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с полица №
BG/22/116000392577 при ищеца, с прикрепено към него ремарке с рег. № КН 0061 ЕЕ,
застраховано по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с
ответника, ведно със законната лихва от 09.04.2021 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20023/2021 г. по описа
на СРС, 88 състав. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който предявените
искове се оспорват. Поддържа, че съгласно решение на СЕС от 21.01.2016 г. по дела C-
359/14 и C-475/14, задължението на застрахователя да обезщети причинената на
пострадалото лице вреда произтичало от договора, който го обвързва със застрахованото
лице, поради което следвало да се прилагат разпоредбите на Регламент 593/2008 /Рим I/,
който урежда приложимото право при договорни отношения между страните. Счита, че
отговорността следвало да се поеме изцяло от застрахователя на влекача. В условията на
евентуалност сочи, че липсвали доказателства за настъпване на твърдяното ПТП. Не било
1
установено, че лицето, на което е изплатено претендираното обезщетение, в действителност
е претърпяло посочените от ищеца вреди. Поддържа, че по делото не се доказва наличие на
виновно и противоправно поведение на водача на товарния автомобил, в причинна връзка с
което да са настъпили твърдените вреди. В условията на евентуалност, ответникът оспорва
размера на вредите. Моли за отхвърляне иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 20023/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в, вземането
по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на това
по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК. Искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК – указания за предявяване
на иска ищецът е получил за първи път на 01.08.2022 г. – л. 30 от ч. гр. д. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Претенцията е с правна квалификация - чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 499, ал. 7 КЗ вр. с чл.
127, ал. 2 ЗЗД – виж в този смисъл решение № 685/30.03.2022 г. по в. гр. д. №10877/2021 г. на
III-Б състав на СГС и решение № 3179 от 10.11.2022 г. по в .гр. д. № 2777/2022 г. на II-Б
състав на СГС.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличие на действително застрахователно правоотношение по валидно сключени
договори за гражданска отговорност по отношение на процесните товарен автомобил и
ремарке, в срока на застрахователното покритие по които и вследствие на виновно и
противоправно поведение на водача товарен автомобил „МАН“ с рег. № КН6415 ВМ да е
настъпило описаното в исковата молба пътно-транспортно произшествие, за което ищецът и
ответника носят по ½ част от риска, както и че в изпълнение на договорното си задължение
ищецът е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в пълния размер до
действителните вреди.
С определение от 14.11.2020 г., на основание чл. 153 ГПК като безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: че към датата
на твърдяното ПТП ищецът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за влекач влекач МАН с рег. № КН6415 ВМ, а ответникът – за ремарке с
рег. № КН 0061 ЕЕ.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с приложимото право спрямо
отговорността на страните по сключените договори за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на процесните товарен автомобил и ремарке, за вредите
настъпили в друга държава-членка на ЕС при управление на товарния автомобил докато
тегли ремаркето.
Отговор на спорния по делото въпрос се съдържа в решение на Съда на ЕС от
2
21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14, съгласно което приложимото право
спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил
обезщетение на пострадалите лица при причинено от водача на това превозно средство
произшествие, срещу застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се
определя съгласно чл. 7 от Регламент №593/2008 г. (Регламент „Рим I“), ако правилата на
деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 от 2
Регламент № 864/2007 г. (Регламент „Рим II“), предвиждат разделяне на задължението за
поправяне на вредата, т. е. предвиждат отговорност на собственика или държателя на
ремаркето наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно
средство.
В т. 54 от горепосоченото решение е изрично посочено, че задължението на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ да обезщети причинена на
пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда /чийто фактически
състав и кръга на лицата, отговорни за обезщетяване на вредата, действително се определят
според приложимото право по чл. 4 и следващите от Регламент „Рим ІІ“/, а от договора,
който го обвързва с отговорното застраховано лице, а в т. 61 и 62 – че на първо място следва
да се определи по какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените
вреди в полза на пострадалото лице между водача и собственика на теглещото превозно
средство, от една страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с
правилата на приложимото национално право по силата на Регламент „Рим ІІ“, а на второ
място следва да се определи, в съответствие с чл. 7 от Регламент „Рим І“, кое е приложимото
право спрямо договорите за застраховка, сключени между застрахователите – ищци в
главните производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в
каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на
пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.
От изложеното следва, че чл. 7 от Регламент № 593/2008 г. /Регламент „Рим І“/ се
прилага в случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо
произшествието по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 г. /Регламент
„Рим ІІ“/, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. В случая няма
настъпило вредоносно събитие между застрахователя на теглещото превозно средство и
застрахователя на тегленото превозно средство. Застрахователят на теглещото превозно
средство не е причинил вреди на застрахователя на тегленото превозно средство, нито
последният е увредил първия. В случая между застрахователите и съответно между
държателите или водачите на теглещото превозно средство и държателите на ремаркето,
съществуват договорни задължения, по смисъла на Регламент № 593/2008 г.
В случая приложимото материално право в отношенията между пострадалия и
застрахователя е това на Федерална Република Германия /което предвижда разделяне на
отговорността между застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето/, а
приложимото материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на
тегленото от него ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от Регламент №593/2008 г.
3
/Регламент „Рим І“/. Доколкото в частност страните не са избрали приложимо право и няма
съмнение, че двамата застрахователи имат обичайно местопребиваване на територията на
Република България, то приложимо се явява българското право, а отделно от това следва да
се посочи, че и двете застраховки са задължителни по смисъла на чл. 7, § 4 Регламент
№593/2008 г., като именно КЗ на Република България регламентира както задължението за
сключване на застраховките - чл. 483 КЗ, така и обема на застрахователното покритие по тях
/в т. ч. покритите рискове при застраховки „Гражданска отговорност“ от притежаване и
използване на ремарке – чл. 479 КЗ/.
В изложения по-горе смисъл виж решение № 685/30.03.2022 г. по в. гр. д.
№10877/2021 г. на III-Б състав на СГС, решение № 3179 от 10.11.2022 г. по в .гр. д. №
2777/2022 г. на II-Б състав на СГС, решение № 3296 от 18.11.2022 г. по в. гр. д. № 923/2022
г. на IV-В състав на СГС, решение от 29.11.2021 г. по т. д. № 873/2020 г. на VI-15 състав на
СГС; решение № 882 от 18.04.2022 г. по в. гр. д. № 1105/2022 г. на възз. II-Б състав на СГС.
Съгласно разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ вреди, нанесени от ремарке, което е
свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно
превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на
движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на
теглещото моторно превозно средство.
Предвид изложеното и доколкото ищецът поддържа, че към момента на възникване
на процесното пътно-транспортно произшествие ремаркето е било свързано със
застрахования при ищеца влекач, то застрахователят на гражданската отговорност на
ремаркето съгласно приложимото към спора право не отговаря за нанесените от събитието
вреди, поради което предявената претенция се явява неоснователна.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 100 лева, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул."Симеоновско шосе"
№ 67А, срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. " Христофор Колумб" № 43, иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 499, ал. 7 КЗ вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД за признаване на установено, че
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД дължи на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, сумата от от 3683,36 лв., представляваща регресно вземане в
4
размер на 1/2 от изплатеното застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на
16.03.2016 г. на път А7 в посока Вюрисбург в Република Германия, между товарен
автомобил с влекач МАН с рег. № КН6415 ВМ, който влекач е застрахован по договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с полица № BG/22/116000392577 при
ищеца, с прикрепено към него ремарке с рег. № КН 0061 ЕЕ, застраховано по договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с ответника и л. а. Ауди с рег. № BN
PY 1016, ведно със законната лихва от 09.04.2021 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20023/2021 г. по описа
на СРС, 88 състав.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул."Симеоновско шосе" № 67А, да
заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК: *********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 100 лева, за разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5