Определение по дело №6240/2011 на Софийски градски съд

Номер на акта: 16870
Дата: 2 август 2018 г. (в сила от 15 януари 2020 г.)
Съдия: Вергиния Христова Мичева Русева
Дело: 20111100106240
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2011 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, 11 с-в, в закрито заседание на втори август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                            Съдия Вергиния Мичева-Русева

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6240 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

             С разпореждане от 04.12.2017г. съдът е указал на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, като му е указал какви точно са нередовностите и какви са последиците от неотстраняването им в срок.  

Разпореждането на съда е получено от ищеца на 21.12.2017г.

В указания от съда срок ищецът не е отстранил нередовността на исковата молба. Вместо това е обжалвал разпореждането на съда. Частната му жалба е намерена за недопустима както от въззивната, така и от касационната инстанции.  Определението на ВКС, с което потвърдено определението на САС, е от 19.07.2018г. Същото е окончателно и не подлежи на обжалване. Дори след влизане в сила на определението на касационната инстанция на 19.07.2018г. ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба. В този случай съдът, на основание чл.129 ал.3 от ГПК, следва да върне исковата молба и да прекрати  производството по делото.

Съгласно т.13 от ТР №4/13г. на ОСГТК, ВКС настоящия съд следва да обезсили и издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

На основание чл.78 ал.2 от ГПК следва да се присъдят направените от него разноски по делото в размер на 2000лв., съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

От ответника е постъпила молба вх.№ 76961/04.06.2018г., която съдът сега може да разгледа, тъй като делото се намираше по процедура на обжалване със ВКС. В молбата се посочва, че заявителят е образувал и второ изпълнително производство срещу длъжника въз основа на издадения му изпълнителен лист, като длъжникът счита, че му се търсят суми надвишаващи реалното му задължение. Сочи, че с оглед мотивите на постановеното от настоящия състав разпореждане от 4.12.2017г. е поискал от заповедният съд да обезсили заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, но е получил отказ. Твърди, че от продължаващото срещу него принудително изпълнение търпи вреди. Моли съда да прекрати производството по настоящото дело, да разпореди на РС за обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист и да спре изпълнителното дело, докато приключи настоящото производство.

По направените искания за прекратяване на производството и за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, съдът вече се произнесе. Следва да се посочи, че настоящият състав не е разпореждал на СРС да обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителният лист. В мотивите на разпореждането от 4.12.2017г. съдът е посочил на страните пътят на развитие на настоящото производство – ако ищецът желае да продължи да поддържа претенциите си към ответника следва да довнесе следващата се държавна такса и да премине към осъдителен иск, като в този случая заповедният съд обезсилва издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В случая обаче ответникът не е избрал да поддържа претенциите си към ответника по реда на исковото гражданско производство. В този случай настоящият съд е компетентен да прекрати производството по делото и ведно с това да обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. При обезсилване на изпълнителния лист изпълнителното производство, образувано от взискателя срещу длъжника въз основа на обезсиления вече изпълнителен лист, се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.3 от ГПК.

Прекратяването на изпълнителното производство е по-силната защита за длъжника, отколкото спиране на изпълнителното производство, каквото искане длъжника, ответника Р. прави. Отделно от това не са налице предпоставките на чл.420 от ГПК – нито е представено обезпечение, нито са представени писмени доказателства , че сумата по заповедта за плащане и изпълнителния лист не се дължи.

Воден от гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВРЪЩА исковата молба с вх. № 42872/11.05.2011 г., въз основа на която е образувано гр. д. № 6240/2011 г. по описа на СГС, ГО, 11 с-в.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 17.09.2010г. по ч.гр.д.№ 27020/2010г. на СРС, І ГО, 46 с-в.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист от 17.09.2010г. издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 17.09.2010г. по ч.гр.д.№ 27020/2010г. на СРС, ІГО, 46 с-в, с който К.К.Р., ЕГН ********** е осъден да заплати на С.И.А., ЕГН ********** сумата 306 800 щ.д. главница ведно с лихва за забава от 11.06.2010г. , 30 680 щ.д. неустойка и 10 960лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА С.И.А. ***, ЕГН ********** да заплати на К.К.Р. ***, ЕГН ********** сумата от 2000лв. разноски по делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 6240/2011г. по описа на СГС.

Определението може да бъде обжалвано с въззивна частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: