Мотиви към присъда по НОХД № 634/2017г.
по описа на Окръжен съд Пловдив
Окръжна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Д.К.М. и същият е предаден
на съд за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, предл.1
вр. с чл. 342, ал.1 от НК за това, че на 07.03.2016
г. в гр. Пловдив при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил
„Опел Корса“ с регистрационен номер *** е нарушил
правилата за движение от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно - чл.
20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ и на чл. 116
от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“ и по
непредпазливост е причинил смърт на В.И.А. с ЕГН **********, като смъртта е
настъпила на 13.03.2016 г.
В съдебно
заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието, като счита, че обвинението е доказано
от обективна и субективна страна посредством всички събрани в хода на
производството доказателства. Сочи, че гласните и писмени доказателства оборват
тезата на подсъдимия за недобра видимост на пътното платно. Пледира към съда за
налагане на наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК в
размер на три години, а неговото изпълнение – отложено по реда на чл. 66 от НК
за срок от пет години. Също така моли съда да наложи на подсъдимия и
кумулативното наказание по чл. 37, ал.1, т.7 от НК, в размер, надвишаващ този
на лишаването от свобода, както и в тежест на подсъдимия да бъдат възложени
разноските по делото.
Повереникът на частните обвинители – адв. К.Н. –
също излага становище за доказаност на обвинението,
като моли съда да прояви снизходителност към подсъдимия. Счита, че наказанието
на подсъдимия следва да бъде определено при превес на смекчаващите
обстоятелства, като изпълнението на същото да не се изтърпява реално и да бъде
лишен от правоуправление за срок по преценка на съда, съответен на
интензивността, с която е нарушил правилата за движение по пътищата. Излага
становище, че тезата за съвина на пострадалия не
намира опора в доказателствата и съдебната практика, както и че подсъдимият е
следвало да съобрази поведението си с факта на осветеност на мястото на
произшествието и от фаровете на неговия автомобил. Намира за неоснователни и
опровергани от становището на експертите от тройната автотехническа
експертиза доводите на защитата на подсъдимия, че състоянието на гумите и
техническото състояние на автомобила не са позволявали същият да се е движил с
приетата от вещите лица скорост.
Частните обвинители – Л.А., Г.А. и А.А.
- не се явяват в последното заседание.
Защитникът на подс. Д.М. – адв.
С.С. - пледира
за постановяване на оправдателна присъда за подзащитния
му поради липса на вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие.
Аргументира се с необоснованост на заключението на автотехническата
експертиза относно приетата в същата скорост, с която се е движил подсъдимия,
опровергано според него от гласните доказателства за техническото състояние на
автомобила и в частност гумите, от факта, че експертите са използвали само един
от способите за изчисление на скоростта на автомобила преди удара, като и
неправилно са приели разстояние, на което пешеходецът бил отхвърлен след удара.
Акцентира на факта, че в кръвта на пострадалия са открити следи от алкохол,
като сочи изключително неговото опасно поведение като причина за настъпване на
пътно-транспортното произшествие. Изтъква също така и липсата на достатъчна
осветеност, както и усложнения на пътното платно за водача поради наличието на
контейнери на пътното платно и на други автомобили /паркирани, движещи се в
насрещна лента с дълги светлини и внезапно появило се от дясната му страна
такси/. Алтернативно се прави искане за налагане на наказание лишаване от
свобода на подсъдимия под минималния размер, както и на наказание лишаване от
право да управлява МПС към минимума.
Подсъдимият Д.М. поддържа становището на защитника си,
изразява съжаление и моли да бъде оправдан.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Д.К.М. е роден на ***г***, той е българин,
български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, не е осъждан, с
ЕГН **********. Същият е правоспособен водач на моторни превозни средства кат.
В и АМ от 2012 г.
На 07.03.2016г. около 19,50 часа подсъдимият М. ***, като
по същото време управлявал л.а. „Опел Корса“ с рег.№
***, движейки се по ул. *** от север на юг. Движел се по западната лента за
движение на платното. Вече било тъмно, разположените покрай уличното платно
осветителни тела работели, като подсъдимият се движел на къси светлини на
фаровете на автомобила. Пътното платно било с асфалтова настилка, без
неравности, времето било сухо.
По същото време пострадалият В.И.А., който живеел в
близост до улицата в жилище със съпругата си, бил тръгнал да пазарува до съседен магазин. Малко
по-рано същата вечер той бил употребил известно количество алкохол. А. *** в
посока от изток на запад, т.е. от ляво надясно спрямо посоката на движение на
автомобила на подс. М.. В момента, в който А.
навлязъл на пътното платно, за да пресече улицата, разстоянието между него и
лекия автомобил, управляван от М., било около 120 метра.
Непосредствено преди мястото, където пешеходецът А.
предприел пресичане на пътното платно, се намирало кръстовище, което се
образувало от пресичането на ул. *** и улица, водеща надясно спрямо посоката на
движение на автомобила „Опел Корса“ към болница „Свети Каридат“.
Когато подсъдимият доближил това кръстовище, от посочената пресечка пред
автомобила на подсъдимия се появил неустановен в хода на производството
автомобил – такси. За да избегне удара с него, подсъдимият отклонил леко
движението на автомобила си вляво и след заобикаляне на таксито, се върнал в
своята лента за движение.
Междувременно пешеходецът А. вече бил изминал върху
платното за движение около 6,35 метра, като вече бил достигнал до около средата
на улица ***. Едва в този момент, намирайки се на разстояние от около 41-42
метра от пешеходеца, подсъдимият М., движейки се със скорост от около 63 км.ч.,
го забелязал на пътното платно и задействал екстрено спирачната система на
автомобила. Въпреки това лекият автомобил ударил с предната си дясна част
пострадалия А. в момент, когато същият се намирал вече на около 2,3-2,9 метра
от западния край на платното за движение. От удара пешеходецът бил възкачен на
предния капак на автомобила, след което
отхвърлен на около 10-11 метра напред и паднал на пътното платно, а автомобилът
преустановил движението си след падналия пешеходец.
В следствие на удара с моторното превозно средство на
В.А. били причинени множество тежки травматични увреждания, като същият бил
изпаднал в безсъзнание. Случайни граждани, които се намирали в близост до
местопроизшествието, веднага се обадили на телефон 112, за да съобщят за
настъпилата катастрофа с пострадало лице. Пристигналият на място екип на
„Спешна помощ“ откарал А. в УМБАЛ ***, където същият бил незабавно
хоспитализиран, но въпреки проведеното лечение, същият починал на 13.03.2016г.
На местопроизшествието бил извършен оглед и изготвен
протокол.
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена съдебно-медицинска експертиза, според чието заключение при огледа и
аутопсията на трупа на пострадалия А. били установени: черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в счупване на свода и основата на черепа, двустранни контузии на
мозъчното вещество, наличие на кръв в мозъчните стомахчета,
дифузен тежък отток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните
сливици в големия тилен отвор, състояние след трепанация на черепа по повод на
остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка; тежка коремна травма, изразяваща
се в разкъсване с последващо оперативно отстраняване
на слезката; счупване на външния и вътрешния
глезен на дясното стъпало; оскъдни
увреждания на меките тъкани на главата, корема, десните крайници при здрави
дълги кости. Становището на вещото лице С. е, че смъртта на В.И.А. се дължи на
тежката черепно-мозъчна травма, довела до притискане и разрушаване на
жизненоважни центрове в мозъка със смъртен изход. Според него установените
травматични увреждания са причинени по най-общ механизъм на удар с или върху твърд тъп предмет и като
съчетание от травми е напълно възможно и вероятно да са получени при травма
като пешеходец, блъснат от лек автомобил, каквито данни има по досъдебното
производство. Травматичните увреждания според експерта са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното пътно-транспортно произшествие.
Наред с това е била изготвена и химическа експертиза,
според чието заключение – протокол № 246/08.03.2016г. в изследваните проби
кръв, иззети от В.А., се доказало наличие на етилов алкохол в количество 0,91
промила.
Изготвена била и съдебно-медицинска експертиза на
веществени доказателства № 42/2016г., като според експерта кръвната група на В.
А. е определена в УМБАЛ ***/α,β/ и е била описана във фиш за имунохематологично изследване с резултат №
3311/07.03.2016г. Изследваното парче марлен тампон с
червено кафяво зацапване /иззето от червеникаво петно на пътното платно с
протокола за оглед на МП/, се установило, че представлява човешка кръв, която е
0/α,β/ и може да произхожда както от В. А., така и от всяко друго
лице с тази кръвна група.
Изготвена е била също така и тройна автотехническа
експертиза в хода на досъдебното производство, също приета в съдебно заседание,
според чието заключение скоростта на движение на л.а. „Опел Корса“
непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 63 км.ч.
От момента, в който пешеходецът А. е
навлязъл в платното за движение, водачът на л.а. „Опел Корса“
при своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и по този начин да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент
мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила. Според вещите лица
лекият автомобил би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно
екстрено спиране и ако в момента, в който е реагирал, се е движил със скорост
равна или по-малка от 50 км.ч. Според заключението на АТЕ основна причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на лекия
автомобил „Опел Корса“ Д.М. не е реагирал
своевременно на опасността от удар с пешеходеца.
Съдът кредитира
посочените експертни заключения като изготвени обективно с необходимите
професионални познания в съответната област, като подробни съображения по
заключенията на същите и с оглед становищата на страните по тях, ще изложи
по-долу.
За да постанови присъдата си, съдът прие за
безсъмнено установена именно описаната по-горе фактическа обстановка въз основа
обясненията на подс. Д.М., дадени в хода на съдебното
следствие, показанията на свидетелите Ф., С.Д., Р.Ж. и М.Д. /на посочените
свидетели от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал.5 вр.
с ал.1, т.2 от НПК, а на свид. Д. – чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.5 от НПК/, на свид.
Г.Г., на свид. Ж.П., Л.А.,
К.М., Р.Т., С.Б., С.С., на свид.
М.Й. /на същата показанията от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.5 от НПК/, на свид.
Д.Т.. Така описаната фактическа обстановка се установява и посредством
посочените по-горе експертни заключения, както и писмените доказателства по делото
– от ДП – протокол за оглед на местопроизшествието, ведно с фотоалбум към него
/л. 7-10/, копия от медицинска документация от УМБАЛ *** ЕАД за пострадалия В.
А. /л.50-65/, протокол за медицинско изследване
/л.96/, контролен талон за МПС, оставено на съхранение в сектор „ПП“ при
ОДМВР Пловдив /л.121/, констативен протокол за ПТП с пострадали лица и карта за
регистрация на ПТП /л.124-125/, копие от свидетелство за регистрация на МПС, за
управление на МПС и от лична карта на подсъдимия, контролен талон и талон за
застраховка „ГО“ /л.126-127/, справка от Централна база КАТ за собственост на
л.а. /л.130/, писмо рег.№ 10585р-1380/15.06.2016г. на Дирекция НС 112 – Районен
център Кърджали /л.133/, удостоверение за наследници /л. 147/, справка КАТ за
нарушител/водач /л.158/, справка съдимост и характеристична справка за
подсъдимия, разписка за върнати веществени доказателства /л.163/; от
проведеното съдебно следствие – копие от уверение от ВУСИ /л. 61/, писмо изх.№
НО114-842/ 17.10.2017г. на НИМХ Филиал Пловдив /л. 100/, писмо изх. №
1626/13.11.2017г. на ОП „Организация и контрол на транспорта“ /л.117/, както и
от веществените доказателства по делото.
Датата и мястото
на пътно-транспортното произшествие се установява непротиворечиво от съставените
във връзка с посетеното местопроизшествие документи – карта за регистрация на
ПТП, и от протокола за оглед на местопроизшествието, така и от разпита на
свидетелите, посетили местопроизшествието. Не е спорно и че именно подсъдимият
е управлявал участвалия в пътно-транспортното произшествие лек автомобил марка
„Опел“, модел „Корса“ с рег. № ***, който видно от
справката от системата на Централна база „КАТ“ е регистриран като собственост
на неговата сестра – Ц.М., но на инкриминираната дата е ползван от него според
обясненията на подсъдимия. Всъщност факта на авторството на деянието в лицето
на подс. М. не се оспорва по делото и същият в
обясненията си признава, че е упрвялавал МПС и
настъпилото процесно произшествие. От неговите
обяснения, така и от показанията на свидетелите Т. и Г. се доказва и посоката
на движение на автомобила „Опел Корса“, а именно – по
улица *** посока юг.
По
обстоятелствата, релевантни за механизма на настъпване на ПТП, възникна спор
между страните, поради което и обсъждането им изисква по-задълбочен доказателствен анализ. Спорът не се отнася толкова до
съдържанието на събраните доказателства, а е предизвикан от различното им
интерпретиране от страните и съотнасяне към фактите.
Редно е първо да
се посочи, че като цяло обясненията на подсъдимия се приемат за достоверни от
съда, като по изложените от него обстоятелства не се установяват съществени
противоречия с останалите събрани доказателства, изключая
твърдението му за скоростта, с която се е движил. Предприетата от подсъдимия и
защитника му позиция в процеса обаче се базираше на неуспешен опит да бъде
оправдано поведението му с неблагоприятно съчетание на независещи от водача
фактори - поведение на пешеходеца и други участници в движението, условия на
видимост, технически характеристики на автомобила.
На първо място -
посоката на движение на пешеходеца по пътното платно, според съда, е била
несъмнено отляво надясно пред автомобила на подсъдимия, така, както са приели и
вещите лица в изготвената от тях тройна АТЕ. Т.е. пешеходецът А. е предприел
пресичане на пътното платно на ул. *** от изток на запад. Заключението на
експертите в тази част се базира на обективните находки по делото и е в
съответствие и с показанията на свид. Г.. Същият
сочи, че е видял пешеходеца с лице към него непосредствено преди удара, като е
наблюдавал от терасата си с изглед към улицата в блок, разположен на запад от
ул. ***. Съдът намери показанията на свид. Г. за обективни, за последователни, убедителни и
кореспондиращи и с изразеното от вещите лица становище по делото по това
обстоятелство. Защитата на подс. М. възрази, че не
следва да се дава вяра на показанията на свид. Г.
поради обстоятелството, че същият твърдял пътно-транспортното произшествие да е
настъпило в светлата част на денонощието, при положение, че несъмнено
установено остава и от останалите гласни доказателства, а и от писмото от НС
112 относно времето на първото обаждане със сигнал за настъпилото ПТП, че това
е станало около 19,50 часа на 07.03.2016г., когато вече е било тъмно. Фактът, че
произшествието е станало в тъмната част на денонощието е взето предвид и от
вещите лица от тройната АТЕ /на л.3 от експертизата/. Само поради това не
следва да бъдат игнорирани показанията на свидетеля. На първо място – същият
посочи изрично, че ПТП е станало след 4-5 часа следобед, а за конкретния час не
можа да си спомни, но посочи, че това може да се установи от справка от тел.
112, тъй като веднага е подал сигнал на единния спешен номер. Освен това
свидетелят посочи, че нееднократно се е налагало да звъни на посочения единен
спешен номер 112 във връзка с други инциденти, така че предвид повтаряемостта на подаването на сигнали е възможно да
съществува известно объркване относно времето на произшествието. Съществено
обаче е обстоятелството, че споделеното какво е възприел, напълно кореспондира
и с показанията на останалите свидетели от местопроизшествието – Т. и Й., а
така и с отразеното в становището на вещите лица, които междувпрочем
са изготвили заключението си на ДП преди свид. Г. да
бъде разпитан, т.е. неговите показания не са обсъждани от експертите
/включително относно посоката на движение на пешеходеца/. Показанията на свид. Г. в конкретика пресъздават
възприетото от него от терасата му в блока, намиращ се непосредствено на улицата.
За да приеме за
несъмнено установено, че пострадалият е пресичал пътното платно от изток на
запад, съдът съобрази и показанията на свид. Р.Ж.
/приобщени от ДП на основание чл. 281, ал.5 вр. с
ал.1, т.2 от НПК – л.37 от ДП и потвърдени в съдебно заседание от същия/. Свидетелят
изрично посочва личните си възприятия от състоянието на автомобила при
пристигането му на местопроизшествието. Свидетелят сочи „… по колата на водача имаше следи по предния капак, като те бяха в
посока от ляво надясно. Очевидно при удара пешеходецът е пресичал спрямо
автомобила отляво надясно…“. Верно е, че
свидетелят не е експерт, но същият споделя лично възприятие относно
констатирани по автомобила следи непосредствено след пътно-транспортното
произшествие. И вещите лица в съдебно заседание мотивирано обосноваха извода си
за посоката на движение на пешеходеца, като посочиха, че базират този си извод
не само на спецификата на уврежданията по автомобила, управляван от подсъдимия,
но и поради факта, че физичните закони относно посоката на движение на двете
тела не позволява друго обяснение за положението на тялото на пострадалия от
дясната страна на автомобила след удара /виж заявеното от в.л. М. на л.150 от
НОХД/. Освен ако пешеходецът е предприел
своеобразно завъртане на положението си спрямо автомобила в последния момент –
реакция, каквато нито подсъдимият, нито някой от свидетелите описва.
Съдът намери
заключението на вещите лица от АТЕ в частта, определяща скоростта, с която се е
движил пешеходеца, за обосновано. Този въпрос има отношение към втори спорен
между страните момент от процеса – поведението на пешеходеца на пътното платно
с оглед данните, че същият по-рано е употребил алкохол. Показания в тази насока
даде неговата съпруга, но и това обстоятелство несъмнено се установява от
изготвената в хода на дознанието химическа експертиза на кръвта на пострадалия.
Произволни са доводите на защитата на подсъдимия, че концентрацията на алкохол
в кръвта на пострадалия към момента на настъпване на ПТП е била много
по-висока, тъй като 16 часа по-късно изследванията отчели 0,91 промила.
Всъщност защитата пропуска важен елемент от процедурата на вземане на кръв,
която в случая стриктно е била спазена – видно от Протокола за медицинско
изследване /л. 96 от ДП/, кръвната проба от пострадалия А. е била взета незабавно
при приемането му в болничното заведение - в 20,26 часа на 07.03.2016г., т.е.
около половин час след настъпване на ПТП. Видно от протокола, пробата е била
взета в съответствие с изискванията на Наредба № 30/2001г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства /действала към този момент/ при условията на чл.5 от
същата Наредба, като тя е била обект на изследване въз основа на назначената с
надлежно постановление СХЕ от вещото лице В. /виж протокола от химическото
изследване на л. 95 от ДП/.
Според съда
несъмнено остава и обстоятелството, че на мястото, където пешеходецът е
пресичал платното за движение, не е имало обозначена с хоризонтална маркировка
пешеходна пътека, нито мястото е било обозначено по друг начин като такова,
отредено за пресичане на пешеходци. В тази насока са показанията на всички
разпитани свидетели, озовали се на местопроизшествието, като особено в
показанията на живущите в близост /Г., Т., Т. и Л.
А./ се посочва, че в този пътен участък движението на моторни превозни средства
и пресичащи лица е интензивно.
Защитата на
подсъдимия акцентира на липсата на добра видимост поради лоша осветеност на
пътното платно. В тази връзка бе
изискана нарочна справка от ОП „Организация и контрол на транспорта“ при Община
Пловдив, като видно от постъпилия отговор към инкриминираната дата по източния
тротоар на ул. *** в процесния пътен участък е имало
изградено улично осветление, което е следвало да се включи в 18,39 минути. Що се
отнася до осветлението по западния тротоар на улицата, в близост до който е
настъпило и пътно-транспортното произшествие,
е посочено, че в този район в южна посока след пресечката, водеща до
болница „Св. Каридат“, е имало монтирани
осветителните тела, които не са на Община Пловдив и същите от години не са
светели. Видно от показанията на свидетелите Т. и Г. обаче видимостта им към
пътното платно /и двамата са наблюдавали от терасите си/, е била добра. Свид. Т. посочва „Точно
там, където бяха хората, има лампа, която светеше“ /л. 156 от НОХД/, а това
е мястото южно от пресечката, водеща към болница „Свети Каридат“.
Съдът намери, че техните показания са достоверни, като същите се потвърждават и
от изготвения огледен протокол и от фотоалбума към
него /виж фотоси № 5 и 10/, като видно непосредствено до будката се е намирало
и едно от осветителните тела, което е работело. Свид.
Т. посочва, че се е намирал именно до
тази будка със свид. Й. към момента на настъпване на
произшествието. Всъщност и този свидетел не посочва, че не е работело уличното
осветление, а единствено, че „улицата не
е осветена както трябва“ и „осветлението
е много слабо“ /л. 86-гръб/. На база на така събраните еднопосочни
доказателства, съдът прие, че на мястото на удара е работело улично осветление.
Редно е да се посочи, че наличието на допълнително изкуствена осветеност на
пътното платно дори не е взето предвид от вещите лица-автоексперти
при изчисленията, като същите са съобразили движението на къси светлини на
фаровете на автомобила на подсъдимия.
На база на така
установените данни за движение на автомобила на къси светлини /по обяснение на подс.М./ и предвид възприетите стандарти, вещите лица от
тройната АТЕ са приели, че максималната скорост на л.а. Опел Корса при движение на светлини, при които водачът би имал
техническа възможност да спре преди да измине дължината на осветената зона пред
автомобила, е 79 км.ч., като са изчислили, че скоростта му е била съобразена
технически с конкретната пътно-климатична обстановка при движение на къси светлини.
Относно приетата
скорост, с която се е движил автомобила на подсъдимия непосредствено преди
задействане на спирачната система – около 63 км.ч., съдът изцяло се довери на
становището на експертите от тройната АТЕ. Заключението им и в тази част намери
за обосновано, като същото се базира на обективните находки по делото и не е в
противоречие със събраните гласни доказателства в тази насока, освен
обясненията на подсъдимия, който посочи по-ниска скорост на движение - около
50-55 км.ч., но същите съдът намери за неуспешен опит да се изгради защитна
теза. Нито подсъдимият в своите обяснения, нито неговия баща – свид. М. твърдят автомобилът да е имал техническа
неизправност към инкриминираната дата. Писмени доказателства за това също няма.
Изтъква се от защитата като основание за невъзможност автомобилът да развие
сочената скорост непосредствено преди задействане на спирачната система обема
на двигателя му и неголямото изминато от
него разстояние от предходно кръстовище, където бил установен до мястото на
удара, както и състоянието на гумите. И двете възражения обаче намериха
обосновано опровержение от изложеното от експертите в съдебна зала. Давайки
заключението си за скоростта на движение на автомобила непосредствено преди
задействане на спирачната система, същите са съобразили не само техническите
характеристики на конкретния модел /виж и соченото от вещото лице М. на л.
149-лице и гръб от НОХД/, но и отразените в огледния
протокол оставени от автомобила спирачни следи, уврежданията по самото превозно
средство, съотнесено с височината на автомобила,
мястото, на което е било отхвърлено тялото на пострадалия. В съдебно заседание
бе мотивирано посочено, че дори с даденото описание на състоянието на гумите от
свид. М., не се променят направените от вещите лица
изчисления. Наред с това вещите лица изрично посочиха, че при изчисленията
относно времето за реакция на водача /съотносимо като
фактор и за определяне скоростта на автомобила/, са взели предвид, че
движението е през нощта, а фаровете на автомобила са на къси светлини, поради
което са добавили допълнително време от 0,6 s време за разпознаване на обектите.
Касателно възражението, че е имало спрени автомобили и от двете
страни на този пътен участък по ул.***, вещите лица, видно от експертното
заключение са оценили единствено наличието на оставени по дължината на източния
тротоар на улицата кошове за боклук, в каквато насока показания даде и свид. Г., като показанията на този свидетел съдът намери и
в тази част за изключително прецизни, поради което им се доверява. Потвърждават
се в тази част и от отразеното в огледния протокол, а
така и от снимковия материал, изготвен към него. Така посочените обекти обаче
нямат отношение към конкретната ситуация и в частност не са съставлявали пречка
за водача, тъй като не са се намирали между него и пешеходеца, а след мястото,
където А. е предприел пресичане на платното за движение, в каквато насока е и
становището на вещите лица /л.152-гръб, в.л. М./. Свидетелите Г., Т., Ж.П.
посочват, че покрай източния тротоар по дължината на улицата е имало спрени
автомобили. Свид. Ж.П. е категоричен, че от западната
страна на улицата е нямало спрени автомобили, а свид.
Г. не изразява категоричност по това обстоятелство. Такива не се отразени да са
спрени в огледния протокол, нито е видно от снимковия
материал към него, като следва изрично да се посочи, че огледът на
местопроизшествието е започнал около час след настъпване на ПТП и поради това
не може да е категорично доказателство за наличието или положението на намиращи
се около местопроизшествието автомобили. В показанията на свидетелите Ф., Д.,
Ж. и Д. /инкорпорирани от ДП/ не се съдържат относими
към това обстоятелство твърдения. Дори обаче да е имало такива, неоснователно
се явява наведеното възражение на защитата, че положението им изцяло оправдава
поведението на подсъдимия, тъй като ограничавали значително видимостта му към
този край на пътното платно. Вещите лица мотивирано обясниха в съдебно
заседание, че дори да е имало колона от паркирани моторни превозни средства с
максимална широчина /от 2,5 метра, характерна за автобуси и тежкотоварни
автомобили/ по източната част на пътя, те също не биха съставлявали пречка, от
естеството си да ограничат до невъзможност способността на водача своевременно
да възприеме пешеходеца при посока на движение на последния отляво надясно пред
автомобила. Предвид несъмнено установената посока на движение на пешеходеца
преди удара, ненужно е да се обсъжда дали по западния край на улицата е имало
паркирани автомобили, тъй като дори да е имало такива, не са съставлявали
каквато е да е било пречка за видимостта на водача М..
Като неподкрепен
от доказателства съдът намери и доводът на защитата на подсъдимия, че водачът
М. е бил заслепен от движещ се срещу него автомобил. Нито подс.
М. в своите обяснения посочи подобно обстоятелство, нито свидетелите – станали
очевидци на отделни ситуации от настъпилото ПТП – свид.
Т., Й.. Свид. Т. единствено в своите показания се
опита да оневини водача, изтъквайки недобрата осветеност на мястото и
натовареното движение от автомобили и пешеходци, като посочи, че „ако някой ми светне с фаровете и аз бих ударил човек…“
/л.86-гръб/, без да твърди да е имало насрещно движещ се в този момент
автомобил. Подобни твърдения не есе сочат и в показанията на полицейските
служители, пред които М. непосредствено е споделил какво се е случило.
По отношение
твърдението на водача М., че
непосредствено преди удара, е отклонил в ляво автомобила спрямо посоката му на движение, за да избегне
излизащо от локална пресечка от дясно на него такси, съдът намери, че следва да
приеме за достоверно. Същото, видно и от показанията на полицейските служители,
посетили местопроизшествието по подадения сигнал за ПТП – Д., Ф., Д. и Ж., в
разговор с тях водачът споделил още в първите минути, че в опит да заобиколи този автомобил, „леко кривнал вляво“ /свид. Ф./, след
което, връщайки се в своето пътно платно, е възприел положението на пешеходеца
на улицата и задействал екстрено спирачната система. И в показанията на свид. Т. се посочи, че при спирането на автомобила на
водача, същият бил в положение леко под ъгъл в посока към западния тротоар,
косвено в подкрепа обясненията на подсъдимия досежно
линията на движение на автомобила му. Така в подкрепа на неговите твърдения е и
изрично посоченото от вещите лица, че според данните от огледния
протокол автомобилът след установяването му на място не е бил позициониран
успоредно на пътното платно, което обясняват както с възможността от поведение на машината след
изключване на деблокатора на спирачките, така и с
реакция на водача.
Не може да се
сподели и виждането на защитата, че появилият се в дясно от водача М.
таксиметров автомобил, поради който същият е извършил отклонение в ляво, е
съставлявал пречка за подсъдимия да възприеме пешеходеца. Както се посочи,
несъмнено се установява, че посоката на движение на пострадалия А. е от ляво
надясно пред автомобила на водача, т.е. появилото се препятствие, възприето
като такова от М. под формата на друг автомобил, доколкото се е намирал в
дясно, не е съставлявало пречка за същия да възприеме своевременно пешеходеца,
още повече, че видно и от заключението на изготвената АТЕ същият е могъл да
бъде възприет от водача М. още от
момента, в който е навлязъл на пътното платно за движение, когато е имал и
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и по този
начин да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в
този момент мястото на удара е било извън опасната зона.
Показанията на свид. Г. съдът цени и по обстоятелството, че автомобилът
след задействане на спирачната система е ударил пешеходеца - „…и видях как със спирачния път лека кола
удря човек…чух спирачния път и с него тя го удари“ /л. 89/. Аналогични са и
показанията на свид. Т., който се е намирал на
местопроизшествието, а така и обясненията на подс.М.,
който също посочва, че при задействане на спирачната система е настъпил и
ударът с пешеходеца. Отразените обстоятелства в огледния
протокол потвърждават посочените гласни доказателства, поради което и съдът
намери, че следва като кореспондиращи си да им даде вяра в тази част.
Заключението на
вещите лица от тройната АТЕ потвърждава също посочените гласни доказателства,
като изчислява на база на оставените на пътя спирачни следи, от разположението
на следите върху платното и на тротоарите и пресечките, а така и гласните
доказателства, че мястото на удара, т.е. конфликтна точка на първоначален
контакт между автомобила и тялото на пешеходеца А. се намира по дължината на
платното на около 10-11 метра северно от ориентира, приет в протокола за оглед
/шахта/ и на около 2,3-2,9 метра източно от западната граница на платното за
движение. Съдът приема за несъмнено установено, че първоначалният контакт между
тялото на пострадалия е под масовия център на тежестта на тялото му, след което
тялото му е било възкачено от удара нагоре върху автомобила – обяснява се
обстойно от вещите лица с пораженията основно по предно стъкло в дясната му
част и тавана, като след това тялото на пострадалия е изпаднало отпред и в
дясно. В същата насока са и показанията на очевидците на този момент –
свидетелите Г. и Т., които сочат, че звуковият сигнал от задействане на
спирачната система на автомобила е привлякъл вниманието им, като свид. Т. описва да е възприел и „отхвърляне“ на тялото на
пешеходеца на платното в дясно от автомобила, което кореспондира и със
становището на експертите. Т.е съдът кредитира експертното заключение и по
отношение изчисленията за мястото на удара по пътното платно, което
кореспондира и с обективните находки, отразени в огледния
протокол – петното кръв, начало и край на спирачни следи, местоположение на
автомобила непосредствено след преустановяване движението му и на тялото на
пешеходеца.
Автотехническата експертиза въз основа на
обективните находки по делото мотивирано е приела, че ударът е настъпил в
предна част на лекия автомобил на подсъдимия и в дясната част за пострадалия.
Заключението на вещото лице от назначената АТЕ в тази част напълно кореспондира
с показанията на свид. Г., както досежно посоката на
движение на пешеходеца, така и на автомобила, както и това в коя част е станало
съприкосновението между тях.
Описаните от
вещото лице в съдебно-медицинската експертиза увреждания по пострадалия, които
е констатирал при аутопсията, са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото пътно-транспортно произшествие. Вещото лице е посочило, че при
огледа и аутопсията на пострадалия А. били установени: черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в счупване на свода и основата на черепа, двустранни контузии на
мозъчното вещество, наличие на кръв в мозъчните стомахчета,
дифузен тежък отток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните
сливици в големия тилен отвор, състояние след трепанация на черепа по повод на
остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка; тежка коремна травма, изразяваща
се в разкъсване с последващо оперативно отстраняване
на слезката; счупване на външния и вътрешния
глезен на дясното стъпало; оскъдни
увреждания на меките тъкани на главата, корема, десните крайници при здрави
дълги кости. Становището на вещото лице С., обосновано и в съдебно заседание е,
че настъпилата няколко дни по-късно – на 13.03.2016г. смърт на В.И.А. се дължи
на тежката черепно-мозъчна травма, довела до притискане и разрушаване на
жизненоважни центрове в мозъка със смъртен изход. Според него установените
травматични увреждания са причинени по най-общ механизъм на удар с или върху твърд тъп предмет и като
съчетание от травми е напълно възможно и вероятно да са получени при травма
като пешеходец, блъснат от лек автомобил, каквито данни има по досъдебното
производство. Травматичните увреждания според експерта са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното пътно-транспортно произшествие.
Подсъдимият не е
бил сред лицата, опитали се да окажат помощ на пострадалия, като в тази насока
са всички гласни доказателства –отразените в справката на РЦ 112 Кърджали
телефонни обажданния сред тях е отразено едно такова от телефона на подсъдимия,
но около 6 минути след първоначалния сигнал. Същият е посетил в последващите дни болничното заведение, за да се интересува
от състоянието на пострадалия, видно и
от показанията на свид. Л. А.. Според съда тази
свидетелка, независимо от качеството й и на страна в процеса, напълно
добросъвестно изложи известните й обстоятелства, поради което съдът им се
довери изцяло. Наред с това показанията й се подкрепиха и от заявеното от свид. К. относно срещата на съпругата Л.А. с подсъдимия в
болницата и за състоянието на пострадалия непосредствено преди да излезе от
дома си.
Като обективно
изложени, съдът оцени и показанията на свидетелите полицейски служители, като
същите кореспондират помежду си, а и с показанията на свидетелите Й., Т., П.,
С., така и на очевидците Г. и Т.. Поради това показанията на посочените
свидетели съдът също кредитира.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Предвид на
изложеното по-горе, съдът намира, че с деянието си подсъдимият Д.К.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 343, ал.1, б.“в“, предл.1 вр. с чл. 342, ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата и място при управление на МПС поради
неспазване нормата на чл. 20, ал.2, изр.2 от ЗДвП е причинил по непредпазливост
смъртта на В.И.А., като смъртта е настъпила
на 13.03.2016г.
От обективна
страна, същият на 07.03.2016г. в гр. Пловдив на улица *** е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса“,
с регистрационен номер ***. С действията
си подсъдимият е осъществил от обективна страна всички съставомерни признаци на
престъпния състав, визиран по-горе, като разпоредбата на чл. 343 от НК е
бланкетна и същата препраща към съответните разпоредби на ЗДвП, които не са
били спазени. Изпълнителното деяние е извършено чрез действие, като чрез него
подсъдимият е нарушил едно от вменените му правила за движение по ЗДвП – това
по чл. 20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, която задължава водачите на превозни средства
за намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Подсъдимият е управлявал автомобила в населено място
със скорост около 63 км.ч. – над разрешената за населени места, но която е била
технически съобразена с конкретните пътно-климатични обстоятелства. Същият
обаче не е реагирал своевременно при възникване опасността на пътното платно в
лицето на пресичащия пешеходец А.. Експертите са категорични, че и при тази
скорост е могъл да избегне произшествието, но ако бе задействал спирачната
система в момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно, тъй като в този
момент се е намирал извън опасната зона на автомобила. Той би имал възможност
да избегне удара и чрез безопасно екстрено спиране, дори и към момента, в който
е реагирал, но само ако се е движил с по-ниска скорост. Реакцията се
определя от интензитета на опасността,
поради което е въведено задължение за съответно избиране на скоростта на
движение и намаляването или спиране в случай на необходимост. Съдебната
практика трайно е приела, че в чл. 20, ал.2, изр.2 от ЗДвП е уредена т.нар.
„непредвидима опасност“, която се появява внезапно и в границите на
установената избрана съобразена скорост се въвежда задължение за намаляване или
спиране с оглед избягване настъпване на ПТП. Това задължение е в зависимост от
момента на възникване на препятствието за движението и съобразно задължителната
съдебна практика – за начало се приема моментът, когато пешеходецът с
поведението си показва, че във всички случаи ще навлезе на пътното платно, дори
още преди да е стъпил на него /ТР 28/1984Г. ОСНК/.
Вярно е, че
пострадалият пешеходец е предприел пресичане на улицата на необозначено място и
по този начин се е превърнал във внезапна опасност за движението, но появата му
на пътното платно не е изключила възможността за избор на водача на лекия
автомобили – да намали скоростта или да спре. Макар подсъдимият да сочи, че не
е видял пешеходеца преди това /при липсата на обективни пречки за това/ и това
е причината същият да не реагира своевременно по начина, по който го задължава
нормата на чл. 20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, то престъпният резултат е настъпил
поради липса на предприети мерки за намаляване на скоростта и спиране на
превозното средство при възникнала и възприета от водача опасност. Безспорно
положение в доктрината и практиката е, че управляващите МПС следва да
наблюдават пътя всеобхватно и да се съобразяват с действията на останалите участници в
движението, като предприемат необходимото за предотвратяване на произшествия.
Категоричната установеност по делото, че подсъдимият не е взел своевременни и
адекватни мерки за безопасно движение /така, както изисква чл. 20, ал.2, изр.2
от ЗДвП/, при налична опасност на пътя, каквато несъмнено е пресичащият пешеходец и при обективна
възможност да го направи, предпоставя изводи за
пренебрегване на задълженията, вменени му в посочената разпоредба от ЗДвП /в
този смисъл Решение № 104/13.05.2016г. по н.д.№ 377/2016г., III н.о. на ВКС/.
Съдът не счита,
че в конкретния случай водачът М. е нарушил и вменената му норма на чл. 116 от ЗДвП. Тази разпоредба предвижда общи правила за поведение на водачите на МПС и
в частност да бъдат внимателни и предпазливи към по-уязвимите участници в
движението, каквито се явяват и пешеходците, но същата не вменява конкретно
задължение, неспазването на което да е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и съставомерния резултат. Ето защо,
съдът намери, че следва на основание чл. 304 от НПК да постанови оправдателен
диспозитив по обвинението да е настъпил престъпният резултат включително и
поради допуснато нарушение на нормите на 116 от ЗДвП.
От СУБЕКТИВНА
СТРАНА подсъдимият е действал при форма на вината – несъзнавана
непредпазливост, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди и предотврати. Тази
възможност се преценява не общо, а конкретно за случая, което пък зависи, както
от обективните условия на извършване на деянието, така и от индивидуалните
особености на личността на дееца. Вече се обсъдиха по-горе липсата на пречки от
техническо естество, метеорологични особености или други, които да извинят
поведението на подсъдимия. Същият е дългогодишен водач на моторно превозно
средство, работел е като шофьор и самото естество на упражняваната професия
определя и положителната оценка на съда за неговите индивидуални особености да
предвиди и предотврати престъпния резултат. Наясно е бил с техническите
характеристики на автомобила, както и с интензивността на движението в този пътен
участък, с лошата осветеност на пътното платно и наличието на пресичащи
пешеходци – сочи, че многократно е преминавал през този участък. Следователно,
освен, че е имал възможността да предвиди и предотврати престъпния резултат,
подсъдимият е и бил длъжен да го стори.
Деянието не
представлява “случайно деяние” по смисъла на чл. 15 от НК. При случайното
деяние деецът е в невъзможност да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. Но невъзможността за настъпването на резултат означава, че при стеклите
се обстоятелства деецът нито е длъжен, нито зависи от неговата воля да
предотврати настъпването на общественоопасните последици. Само когато водачът
на МПС е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и
правилника за приложението му и въпреки това са настъпили общественоопасните
последици, той не следва да носи наказателна отговорност. А в конкретния случай
подсъдимият като водач предвид предприетата от него скорост на движение на
автомобила и момент на реакция сам се е поставил в невъзможност да предотврати
настъпването на противоправния резултат.
Обстоятелството,
че и пострадалият е предприел пресичане на пътното платно на нерегламентирано
за това място, не изключва причинно-следствената връзка между поведението на водача
и настъпилия резултат, но следва да се отчете при индивидуализиране на
наказанието.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За да наложи на
подсъдимия справедливо наказание, съдът прецени следните обстоятелства: от една
страна добрата характеристична справка за личността му, в това число и дадените
изключително добри отзиви за подсъдимия от негов бивш преподавател – свид. Б., факта, че е изразил готовност пред свид. А. да окаже помощ след хоспитализиране на
пострадалия. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчита и липсата на съдебно
минало на подсъдимия, неговата трудова и учебна ангажираност. Действително
състоянието, в което е изпаднал след настъпване на ПТП и проявената загриженост
за състоянието на пострадалия /проявена при посещение в болницата/, са и израз
на неговото притеснение от евентуалния развой на здравословното състояние на
пешеходеца, което неминуемо ще се отрази и върху положението на водача М..
Наред с това обаче съдът намери
изразеното от подсъдимия разкаяние за искрено, което според съдебния
състав проличава от цялостното поведение на същия след случилото се.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства са отразените в справката на сектор КАТ предходни
налагани наказания по административен ред на подсъдимия, без глобата по някое
от наложените му наказания по административен ред да е платено. Не може да не се отчете и факта, че същият е управлявал
автомобила със скорост над разрешената за населени места, независимо, че това
нарушение да не стои в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.
Като прецени тези
индивидуализиращи обстоятелства, съдът намира, че смекчаващите имат значителен
превес над отегчаващите, поради което на подсъдимия се определи наказание
лишаване от свобода в размер на минималния такъв, предвиден в нормата на чл.
343, ал.1, б.“в“ от НК, а именно две години лишаване от свобода, в съответствие
с нормата на чл. 54, ал.1 от НК. Не се отчитат изложените смекчаващи
обстоятелства като многобройни или някое от тях да е изключително такова, щото
и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко.
Като прецени
размера на наложеното наказание на подсъдимия, фактът, че до настоящия момент
не е осъждан, съдът намира, че следва да приложи нормата на условното осъждане
по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Преценката на съда се базира и на
обстоятелството, че разглежданият случай е небрежно проявление на вината, за
първи път, деецът искрено се разкайва, като съдът намира, че и с отлагане
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода биха се постигнали целите на
наказанието. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода се отложи с
изпитателен срок от четири години, който съдът намери за адекватен да има и
предупредително въздействие над дееца.
Що се отнася до
кумулативното наказание лишаване от права по 343г вр.
с чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК,
определянето на срока му от две години /колкото е размерът на определеното
наказание лишаване от свобода, съобразно и с ТР № 61/1980г. по н.д.№ 56/80г.,
ОСНК/, съдът съобрази освен със задължителната съдебна практика, така и с
данните за личността на дееца, съпостави го и с обстоятелствата около конкретно
извършеното деяние, отразените административни нарушения в справката му на
водач. Като следва да се отчете, че преобладаващият брой на същите са за формални
нарушения /управлява МПС, което не е преминало технически преглед, без обезопасителен колан, движи се през деня без включени
светлини и навлиза в забранена улица/.
На основание чл.
59, ал. 4 от НК следва от изпълнение на наказанието лишаване от права да бъде
приспаднато времето, през което подс. М. е бил лишен
по реда на чл. 69а от НПК от възможността да упражнява това право, считано от
03.02.2017 г. до влизане на присъдата в сила, съобразно представената справка
от Сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив рег.№ 103000-470/10.01.2018г.
По делото има
приложени веществени доказателства - марлен тампон с
червено-кафяво зацапване /който се намира на лист 106 от досъдебното
производство/, което следва като вещ без стойност да се унищожи след влизане на
присъдата в сила. Наред с това в кориците на досъдебното производство /л.152/
са приложени и свидетелството за управление на МПС на името на В.И.А. с ЕГН
********** и контролен талон, които ще следва след влизане в сила на присъдата
да се изпратят на органа, който ги е издал – ОД на МВР – Пловдив, за
разпореждане по съответния ред.
С оглед на
постановения резултат и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на
подсъдимия се възложиха разноските по делото - сумата от 1205,88 лева, представляващи направени разноски в
хода на досъдебното производство, които следва да заплати по сметка на ОД на
МВР – Пловдив, както и сумата от 370 лева /триста и седемдесет лева/,
представляваща направени разноски в хода на съдебното производство, които
следва да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив. Повереникът
на частните обвинители и те самите не са претендирали разноски в това
производство.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: