МОТИВИ ПО НОХД №1673/2009
година по описа на ЛРС
VІІІ – ми наказателен състав
Срещу подсъдимият М.С.М. ***, били
предявени обвинения:
- За престъпление по чл.195, ал.2
във връзка с ал.1, т.3, предл-2-ро, т.4, предл.2-ро и предл.3-то и т.5 във
връзка с чл.18 ал.1 във връзка с чл. 26 ал.1 от НК, за това, че за времето от
02.00 до 02.30 часа на 16.03.2009г. в с. Орешак Община Троян, в
административната сграда на „Национално изложение на народните и художествените
занаяти" и на 15.05.2009г. около 02.00 часа в с. Александрово, Ловешка
област, в сградата на Кметството, при условията на продължавано престъпление и
в предварителен сговор като извършител с обвиняемите А.С.М. и М. Шебилев М.,
чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот -
счупване на прозорец, срязване катинари на входни врати, срязване вратата за
зареждане на банкомат и на вратата на метална огнеупорна каса - и чрез
използване на технически средства - клещи, ножица за арматура /резач/, отвертка
и шлифовалка и по специален начин - чрез отключване катинар на вътрешно
помещение, отнел от банкомат на „ОББ"АД-София, от банкомат на „Юробанк и
Еф Джи България"АД - София и от метална каса на Кметство с.Александрово,
Ловешка област, чужди движими вещи - парична сума в големи размери - 82290
лева, без съгласието на ръководствата на банките, с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянията останали недовършени по независещи от него причини.
- и за престъпление по чл.216,
ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 15.05.2009г. около 02.00
часа в с.Александрово, Ловешка област, в сградата на Кметството, в съучастие
като извършител с обвиняемите А.М. и М. Шебилев, унищожил чужда движима вещ -
метална огнеупорна каса на стойност 1220.60 лева, собственост на Кметство
с.Александрово, Ловешка област, ползвана от Банка „ДСК"ЕАД-София.
Срещу подсъдимият А.С.М. ***,
били предявени обвинения:
- За престъпление по чл. 195,
ал.2 във връзка с ал.1, т.3, предл. 2-ро, т.4 предл. 2-ро и т.5 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, за това, че на
15.05.2009г. около 02.00 часа в с.Александрово, Ловешка област, в сградата на
Кметството, при условията на предварителен сговор като извършител с обвиняемите
М.С.М. и М. Шебилев М., чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот - счупване на прозорец, срязване катинари на входни
врати, срязване вратата за зареждане на банкомат и на вратата на метална
огнеупорна каса - и чрез използване на технически средства -клещи, ножица за
арматура /резач/, отвертка и шлифовалка, отнел от банкомат на „Юробанк и Еф Джи
България"АД- София и от метална каса на Кметство с.Александрово, Ловешка
област, чужди движими вещи - парична сума в големи размери - 22290 лева, без
съгласието на ръководствата на банките, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието останало недовършено по независещи от него причини.
- и за престъпление по чл.216,
ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 15.05.2009г. около 02.00
часа в с. Александрово, Ловешка област, в сградата на Кметството, в съучастие
като извършител с обвиняемите М.М. и М. Шебилев, унищожил чужда движима вещ -
метална огнеупорна каса на стойност 1220.60 лева, собственост на Кметство
с.Александрово, Ловешка област, ползвана от Банка „ДСК"ЕАД-София.
Срещу подсъдимият М. ШЕБИЛЕВ М. ***,
били предявени обвинения:
За престъпление по чл.195, ал.2
във връзка с ал.1, т.3 предл. 2-ро,
т.4, предл. 2-ро и т.5 във връзка с чл.18 ал.1 от НК, за това, че на 15.05.2009г.
около 02.00 часа в с.Александрово, Ловешка област, в сградата на Кметството,
при условията на предварителен сговор като извършител с обвиняемите М.С.М. и А.С.М.,
чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот -
счупване на прозорец, срязване катинари на входни врати, срязване вратата за
зареждане на банкомат и на вратата на метална огнеупорна каса и чрез използване
на технически средства клещи, ножица за арматура /резач/, отвертка и
шлифовалка, отнел от банкомат на „Юробанк и Еф Джи България"АД- София и от
метална каса на Кметство с.Александрово, Ловешка област, чужди движими вещи -
парична сума в големи размери - 22290 лева, без съгласието на ръководствата на
банките, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало
недовършено по независещи от него причини.
- И за престъпление по чл.216,
ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 15.05.2009г. около 02.00
часа в с.Александрово, Ловешка област, в сградата на Кметството, в съучастие
като извършител с обвиняемите М.М. и А.М., унищожил чужда движима вещ - метална
огнеупорна каса на стойност 1220.60 лева, собственост на Кметство
с.Александрово, Ловешка област, ползвана от Банка „ДСК"ЕАД-София.
В с.з. преди даване ход на съдебното следствие защитника на тримата
подсъдими - адв. Ст. Г. от ЛАК, е направил искане делото да се разгледа по реда
на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки становището му е разпоредил да се проведе предварително изслушване на
страните. При предварителното изслушване на страните след разясняване на тримата
подсъдими от съда правата им по чл. 371 от НПК и след като ги е уведомил, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях
самопризнания по чл. 371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата, и тримата подсъдими са направили самопризнания и в с.з. са заявили,
че се признават за виновни, че фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт отговарят на истината, и че отразената в обвинителния акт
фактическа обстановка е вярна, като са се съгласили да не се събират
доказателства за тези факти. Предвид направените самопризнания от тримата
подсъдими, съдът, след като е установил, че самопризнанията им се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства с определение по чл. 371,
ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.
373, ал.2 от НПК предвид прилагането на диференцираната процедура по чл. 372,
ал.4 във вр. с чл. 371, т.2 от НПК при провеждане на съдебното следствие, съдът
не е извършил разпит на подсъдимите, на свидетелите и на вещите лица изготвили
назначените на досъдебното производство експертизи за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на Районна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание излага,
че РП Ловеч е повдигнала
обвинение на М.С.М. за извършено престъпление по чл.195 ал.2 във вр с
ал.1 т.3 предл.2 т.4 предл.2 и предл.3 и т.5 във вр с чл.18 ал.1 във вр с чл.26
ал.1 от НК и по чл.216 ал.1 и чл.20 ал.2
от НК ,на А.С.М. по чл.195 ал.2 във вр с ал.1 т.3 предл.2 т.4 предл.2 и т.5 във
вр с чл.18 ал.1 и по чл.216 ал.1 и чл.20
ал.2 от НК и на М. Шебилев М. по чл. чл.195 ал.2 във вр с ал.1 т.3 предл.2 т.4 предл.2 и т.5 във вр с
чл.18 ал.1 и по чл.216 ал.1 и чл.20 ал.2
от НК от НК, тоест за обвинение касаещо
две отделни престъпления кражби квалифицирани с оглед начина на извършването им чрез разрушаване на
прегради здраво направени за
защита на имот и предварителен сговор за
деянието в с. Александрово и
използване на технически средства описани и приложени като веществени доказателства към делото. Изложила е, че обвинението е по чл.195 ал.2 във вр с.ал.1 т.3 предл.2
т.4 предл.2 и т.5 от НК за всички
обвиняеми тъй като предмета на посегателството е сума в големи размери 22290лева. Изложила е,
че деянието е останало недовършено по независещи от извършителите причини и че следва да се приеме, че е
приключило във фазата на опит, че се касае за незавършен опит осуетен поради намеса на органите на полицията, служители на РУ на МВР Ловеч.
Изляга, че по подобен начин е
осъществено и деянието през м.март 2009г. в сградата на националното изложение
в с.Орешак, Троянска община където са налице всички признаци на престъплението кражба и където също деянието
е приключило във фазата на опита по независещи от извършителите причини.
Излага, че сумата от банкомата на ОББ АД София в сградата на художествените
занаяти в с. Орешак е била 60 хиляди
лева паради което също следва да се приеме, че обвинението е в големи размери, като отново деянието е
останало във фазата на опита за посегателството, и че това обвинение е единствено
за М.М., за който следва да се приеме, че е участвал в престъпното деяние и че доказателство за това бил намерения при
огледа газов пистолет, подробно описан и
зареден с патрони. Излага, че от назначената експертиза в хода на ДП на веществените доказателства в
НИКК, ДНК експертизата установила, че следите
по намерения пистолет принадлежат на подс.М.М. като вероятността да са оставени от друго лице възлизала на няколко стохилядни части от
единицата, тоест намерената следа е изключителна и принадлежи на него. Излага, че при това
положение и с оглед чл.26 ал.1 от НК по отношение на М.С.М. *** е обединила
двете наказателни производства при еднородност на вината като връзка между двете наказателни дела е участието на подс.М.М.. Излага, че считам,
че доказателствата в подкрепа на
обвинението са многобройни и
многообразни по вид. Излага, че по реда на глава 27 от НПК подсъдимите признали описаното в обвинителния акт. Излага, че срещу тримата подсъдими е
повдигнато и обвинение за престъпление
по чл.216 ал.1 във вр с чл.20 ал.2 от НК
което касаело умишлено унищожаване на чужда движима вещ - огнеопорна каса ползвана от ДСК
която към момента на деянието е била
празна и не са се намирали парични средства в нея. Излага, че изготвената в
хода на ДП експертиза установила, че след срязването касата е негодна за
употреба и затова Р П Ловеч е приела, че
е цялостно унищожена и затова обвинението било за цялата стойност за веща, тъй
като е невъзстановима. Моли въз основа на доказателствата по делото съдът да признае тримата подсъдими за
виновни по така повдигнатите обвинения
като при определяне на наказанията за
всеки един от тях да се има в предвид общите обстоятелства и те са за престъплението по чл.195 ал.2 във вр с ал. 1 от НК където се предвижда наказание –от 3 до 15
години лишаване от свобода. Излага, че престъплението
е извършено при наличие на квалифициращи деянието признаци свързани с множество
разбиване на врати, катинари и използване на технически по вид средства
както наличие на предварително
сговаряне за извършване на престъпно деяние, което деяние е било
добре организирано и планирано при умело
разпределение на ролите които всеки ще извърши при този престъпен
замисъл. Излага, че деянието разкрива и
висока степен на обществена опасност, по- висока от обичайните случаи на
извършване на престъпления по този текст
от НК- против собствеността, тъй като в обичайните случаи се касае за
недостиг на препитание и стремеж за задоволяване на жизнено важни нужди насочени към вещи от първа необходимост, а в случая не е така , тъй като предмет на престъплението
са парични суми в големи размери,
парични средства намиращи се в банкомат предназначен да обслужва нуждите на
населението в определено населено място и единствен за това селище.
Излага, че тази обективна обстановка
определя деянието като такова с висока степен на обществена опасност.
Излага, че за обвинението по чл.216 ал.1
от НК следва да се има в предвид, че за него законодателя предвижда наказание
без фиксиран минимум – лишаване от свобода до 5г. при наличие на две обвинения,
като се наложи наказание моля да се
приложи чл.23 от НК за всеки един от
подсъдимите. Моли за М.М. за деянието по чл.195 от НК, което включва две
отделни престъпления по чл.195 ал.2 от НК, съдът разглеждайки делото по реда на глава 27 от НК, където е длъжен да
приложи чл.55 от НК, и без да са налице смекчаващи вината обстоятелства, които по
отношение на него липсвали с изключение
на това, че към момента на деянието М.М. не е осъждан, с оглед на високата
степен на обществена опасност и
спазвайки чл.55 ал.1 т.1 от НК да му наложи наказание лишаване от свобода под 3 години а именно 2 години и 10 месеца лишаване от свобода, което
наказание подс. М.М. да изтърпи при
първоначален общ режим в затворническо общежитие при открит тип тъй
като последния не е осъждан. За обвинението по
чл.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК моли да му се наложи наказание Пробация
съгласно разпоредбите на чл.55 ал.1 т.2
б.Б –от НК да замени лишаването от свобода с Пробация а именно Задължителни
пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1
и 2 от НК за по 1 година с периодичност
на проб. мерки, като подсъдимия се явява и подписва пред проб.служител или
друго упълномощено за това лице 2 пъти
седмично. Моли на осн. чл.23, ал.1 от НК за двете престъпления съдът да
определи едно общо най - тежко наказание - лишаване от свобода в размер на 2 години и 10 месеца, което наказание да изтърпи
реално при първоначален общ режим в затворническо общежитие при открит тип. По
отношение налагането на наказанието на А.М.,
моли да се има предвид миналите му осъждания независимо, че е изтекъл срока по чл.86 от НК, и тези обстоятелства да
се имат в предвид, като данни с
оглед личността на самия извършител и съда
ги съобрази при определяне на наказанията, моли съда да определи наказание
съобразявайки разпоредбите на чл.55 ал.1 т.1 от НК и наложи наказание –лишаване
от свобода под минимума от 3г., а именно
– от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода което наказание се изтърпи
ефективно, тъй като така биха се
изпълнили целите съобразно конкретната тежест на деянието. За
обвинението по чл.216 ал.1 във вр с чл.20 ал.2 от НК моли да се приложи чл.55
ал.1 т.2, б.б от НК и се замени наказанието лишаване от свобода с Пробация,
като предлага налагане на задължителните пробационни мерки по чл.42а, т.1 и т.2 от НК за срок от
1 година при периодичност на срещите
2 пъти седмично. С оглед приложението на чл. 23 от НК моли да се
определи едно общо най - тежко наказание лишаване от свобода от 2 години
и 6 месеца, което да се изтърпи реално от подсъдимия. По отношение
на подс. М.М. излага, че също е доказано извършването на деянието от
негова страна и участието му, излага, че
също е налице висока степна на обществена
опасност на деянието, и тъй като последния не е осъждан предлага да му се наложи наказание
2 години и 6 месеца лишаване от свобода,
което наказание да изтърпи при първоначален
общ режим в затворническо
общежитие от открит тип. За престъплението по чл.216 ал.1 във вр с чл.20 ал.2
от НК –моли съда да приложи чл. 55 от НК
и да замени наказанието лишаване от
свобода с Пробация, като на осн. чл.23
от НК му се определи едно общо най - тежко наказание лишаване
от свобода в размер на 2 години и 6 месеца. Моля и за тримата подсъдими да се приспадне предварителното задържане. Веществените доказателства в
предвид ниската им стойност моли да се отнемат в полза на държавата и се
унищожат в това число и газовия пистолет. Излага, че по отношение на
обвинението по чл.216 от НК е налице идеална съвкупност по смисъла на НК, като
с деянието си подсъдимите повреждат брава, врата на огнеопорна каса при опит за кражба, и че това е престъплението по чл.216 от НК при което веща е направена негодна за предназначение
и с едно деяние се осъществяват два отделни състава на престъплението, и че не
приема, че деянието по чл.216 от НК се поглъща
от престъплението кражба. Излага, че е предявено обвинението по чл.216 от НК и за тримата
подсъдими и че не бива да се
пренебрегват доказателствата за това
които са в делото, а именно, че на местопроизшествието са открити не само технически средства, шлифовалка а и доскове за нея, и че след залавянето на тримата подсъдими при
личен обиск по дрехите и по ръцете и на тримата са открити
следи от използването на тази шлифовалка, като това й дава основание да приеме, че е осъществено и обвинението по чл.216 от НК и за тримата
подсъдими.
Подс. М.М. ***.е заявил, че се
признава за виновен по повдигнатите му обвинения, че фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината.
Подс. А.М. ***. е заявил, че се
признава за виновен по повдигнатите му обвинения, и че фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината.
Подс. М.М.
***. е заявил, че се признава за виновен по повдигнатите му обвинения, и че
фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на
истината.
Защитникът и на тримата подсъдими адв. Г.,***. е изложил, че делото се разглежда по реда на
съкратено съдъбно следствие при което тримата
подсъдими са признали изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства. Излага, че са се признали
за виновни. Излага, че защитата също споделя изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства, но счита за
дълбоко погреши някои от правните изводи, които обвинението прави въз основа на тях. Излага, че най общо
защитната му теза се състои в това, че тримата
подсъдими следва да бъдат признати за виновни и осъдени за
престъплението извършено на 15.05.2009г.
в с.Александрово, но не с правната квалификация по обвинителния акт включваща чл. 195 ал.2 от НК, а за
престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр.2 т.4 пр.2 и т.5 във вр. с чл.18, ал.1 от НК. Излага, че за другото престъпление
по чл.216 ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК – тримата подсъдими следва да
бъдат оправдани, че следва да бъде оправдан и подс.М.С.М. за обвинението в престъпление по чл.195, ал.2 във вр. с ал. 1
от НК извършено на 16.03.2009г. в с.
Орешак, Ловешка област. Излага, че нямат никакви възражения досежно авторството
на деянието в с. Александрово и моли съда признавайки и тримата за виновни за това деяние да приложи чл.55,
ал.1, т.1 от НК, така както регламентира чл.373 ал.2 от НПК. В тази връзка моли
съда да съобрази и чл.58, б.а от НК, който също предвижда възможност при деяние
недовършено и при опит да се приложи чл.55 от НК. Излага, че моли съда да
приеме, че се касае за престъпление
по чл. 195, ал.1 а не по чл.195,
ал.2 от НК, тъй като никой от тримата подсъдими
не е имал умисъл за това каква парична сума може да се намира в касата на банкомата при извършване
на деянието, което означавало, че умисъла и на тримата не обхващал големи
размери, а това да извършат кражба на парични средства от този банкомат без да
имат представа колко парични средства
може да има вътре. Моли в случай, че съда не приеме тази тяхна теза да
осъди и тримата, така както е предвидено по закон с тази правна квалификация,
но спазвайки чл.373, ал.2 от НПК и чл.58,
б.А от НК, като постанови и за тримата подсъдими наказание в размер на по една
година лишаване от свобода, което изпълнение да бъде отложено за 3
години на основание чл.66, ал.1 от НК. Излага, че със задържането
си от 15.05.2009г до настоящият момент и
тримата подсъдими са били реално лишени от свобода, тоест ако ефективното
изпълнение на една такава присъда е целяла тяхното превъзпитание за дълъг
период от време то това е постигнато, като моли съда да погледне наведените
на тримата подсъдими глави. Излага, че на
обратната страна обвинението изтъкнало
изключително високата степен на обществена
опасност мотивирайки се, че са налице множество квалифициращи признаци от състава на престъплението, но
моли да не се забравя, че те са елементи от състава на това престъпление и затова законодателя е предвидил по високо
наказание и не могат да се считат като отекчаващи вината обстоятелства. Излага,
че бил изтъкнато разпределение на ролите, но никъде в обвинителния акт не пишело кой каква роля е изпълнявал, и
че това било признак на по голяма организация при това престъпление. Излага, че това не
било доказано от обвинението, и че моли
да не се отчита от съда като отегчаващо вината обстоятелство. Излага, че що се
касае за миналите осъждания на А.М.,
реабилитацията заличавала тези осъждания, и че така било станало и в случая. Излага, че не
съвсем обективно е обвинението и
извършването на разследването и
при внасянето на обвинителния акт, където
още на най - долния ред на стр.1 и най-горния
ред на страница 2 пишело, че подсъдимите били криминално проявени, но че в с.з.
те представили доказателства за оправдателна присъда, и че ако трябвало да се мерят
обстоятелствата с един аршин трябвало да
се мерят с такъв. Излага, че съдебната
практика била категорична, че когато подсъдимите не са осъждани за престъпления от общ
характер първо следвало да се прилага института на условното осъждане. Излага,
че се приема за завишена обществена опасност посягането на парично имущество, но
това не следвало да мотивира съда да не
приеме условното осъждане, а да наложи такива наказания поискани от прокурора, като излага, че се учудва
от разликата с други случаи на внасяне
дела в ЛРС от прокуратурата при които наказанията поискани от прокуратурата
били по малки. Излага, че не виждал причината за такава засилена санкция и
репресия на тримата подсъдими по това дело. Моли съда да признае и тримата
подсъдими за виновни и наложи наказание при условията на чл.66, ал.1 от НК. Излага,
че съображенията му за това, че деянието от 16.03.2009г. вменено във вина на М.М.
е недоказано, са че на стр. 2 раздел 1
от обв. акт било описано кога и по какъв
начин извършителите са достигнали до банкомата, взломили прозорец, по надолу
похитителите проникнали и накрая в
дизпозитива на обвинителния акт на М.М.
било видно, че М. не участва с
други лица, а че сам е извършителя, и в
този смисъл било налице едно съществено противоречие, което се характеризирало като съществено нарушение
на проц.правила, което те не
изтъкват като такова, и затова, моли съда да не прекратява делото и да го връща
на РП Ловеч, а ако приеме, че липсват
доказателства, че подс. М.М. е извършил това престъпление да го оправдае, като смятат,
че това ще бъде най - сериозната гаранция, че правата му в тази връзка са
защитени и в този смисъл не са нарушени. Излага, че извода на прокурора, че М.М.
е участвал в това престъпление се извлича само от намерения извън територията от
външната страна на оградата газов пистолет на който са открити биологични следи
и е установено, че пистолета е държан в ръцете на този подсъдим. Излага, че няма
доказателства и дори ред в обвинителния акт, че той е влизал в тази сграда и да е участвал в
извършването на това престъпление.
Излага, че пистолета може да е негова собственост, носен от него, може да е паднал там
извън територията на изложението, друг път и намерен при огледа, може да е
държан и предаден от него на друго лице, обстоятелства, които не са изследвани,
поради което излага, че това престъпление е недоказано съгласно
изискванията на закона, а
присъдата не можела да почива на предположения. Излага, че съгласно чл.373 ал.2 от НПК макар и признати тези
обстоятелства от обвинителния акт, нямало спор, че на тази дата и по това
време е направен опит за кражба, няма спор, че извън сградата е намерен
пистолет със биологични следи от М., но
няма доказателства, той да е участвал в кражбата. Излага, че няма и ред в обвинителния
акт в обстоятелствената част той да е влязъл и направил опит да открадне
каквото и да било. Излага, че е предложил две версии, които изключват участието
на подс. М.М., а тези версии не били изследвани
в ДП. Излага, че доказателства липсват, и че моли съда да приеме, че това
обвинение е недоказано и да оправдае М.М. по обвинението в тази част. Моля съда да оправдае и тримата
подсъдими за обвинението за извършване на
престъпление по чл.216 ал.1 във
вр с чл.20 ал.2 от НК. Излага, че РП Ловеч се опитвали да докажат, че
тримата подсъдими са подготвили, планирали и извършили кражба
на чуждо имущество, и че нито за миг не се твърдяло, че тримата отивайки в с. Александрово са имали умисъл
като самоцел да унищожат чуждо имущество
и счупвайки вратата на тази огнеопорна
каса е извършено не да унищожат тази вещ а да я отворят и отнемат това което се
намира в нея. Излага, че е налице съдебна
практика на ВКС, в която се допуска извършване в съвкупност на
престъпления по чл.195 ал.1 т.3 от НК и чл.216 от НК, но следейки логически
закона било очевидно и безспорно, че нормата на чл.216 ал.1 от НК се поглъща от
нормата на чл.195 ал.1 т.3 от НК тъй
като изпълнителните деяния са едни и същи. Излага, че т.3 на чл.195 от НК, ако
кражбата е чрез разрушаване и повреждане
не следва да се квалифицира деянието и по чл.216 от НК, който разруши и повреди,
тъй като разликата следва да се търси не в резултата, а от умисъла на дееца,
какво престъпление иска да извърши, излага, че в случая се има предвид преодоляване
на преграда здрава за защита на имот. Излага, че относно извода в
диспозитива, съгласно който обвинението е за това, че тримата подсъдими, в
съучастие като съизвършители по чл.20, ал.2 от НК са извършили деянието липсва
ли каквито и да е доказателства тримата да са хванали с една или две ръце
електрожена и да са рязали. Излага, че от експертизата било видно, че освен
металните частици други следи не са намерени нито кислородна нито газова
бутилка, а за да се извърши това срязване, е необходимо да
има такива. Моли да се приеме, че не е доказано и авторството на това обвинение
и моли да бъдат оправдани и тримата
подсъдими за него. Моли по отношение
на веществените доказателства да бъдат върнати дрехите на тримата
подсъдими. Моли да се зачете времето
на предварителното задържане, и в случай
че бъде уважено искането им за условно осъждане се изменят мерките им за
неотклонение в по леки. Излага, че разноските по делото следва да се заплатят
солидарно от тримата подсъдими. Излага, че вратата на огнеопорната каса не
е срязана с шлифовалка, а с оксижен
и това било нещо различно, тъй като този уред работи със смес на
кислород и газ и при работа с него не се отделят такива частици, които да попаднат по дрехите
и ръцете на подсъдимите, а падаща щлака
по земята от метал. Излага, че що се отнася за това, че са намерени следи от
метални частици и представителят на обвинението ги
свързва с работа с шлифовалка, то било известно,
че като се работи с такъв уред се разпръскват
частици, които падат на пода и тези
частици може да попаднат и на другиго,
около този който работи.
От направените самопризнания на тримата подсъдими, както
и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които ги
подкрепят, от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели
и заключенията на допуснатите и реализирани в хода на досъдебното производство експретизи,
от веществените доказателства по делото, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимите М.С.М. и А.С.М., негов брат, както и М. Шебилев М..
Същите били без образование -
неграмотни, не работили. Свидетелят С.Х.С. работел, като Управител на
„Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата – Орешак"
ЕООД в с. Орешак, Троянска община, находящо се на ул."Стара планина"
№ 256 в с.с. В административната сграда на изложението бил поставен банкомат на
ОББ - Клон Троян, с директор св. Д.И.П.. Локалната алармена система на
административната сграда била монтирана през 2008г., от св. О.С.Й.. Банкомата
бил свързан отделно и със СОТ на банката.
На 16.03.2009г., в 02.14 часа в
ОДЧ на РУ МВР-Троян, било получено телефонно обаждане от „Център за охрана на
банкомати" гр. София, за това, че в Центъра е получен сигнал от СОТ на
банкомата на ОББ - Клон Троян, находящ се в административната сграда на НИНХЗ
с. Орешак, Троянска община. На местопроизшествието веднага били изпратени
служители на РУ МВР - Троян, както и дежурна оперативно -следствена група с
разследващ полицай. При извършения оглед на местопроизшествието се установило,
че извършителите са достигнали до банкомата, като първоначално проникнали през
отвор в металната ограда, откъм Троянския манастир, след което са взломили прозорец
на административната сграда. В самата сграда на изложението е бил елиминиран
локалния СОТ, чрез прерязване захранващия кабел на устройството и изскубване на
сигналната сирена. Входната врата на помещението била разбита - върху
алуминиевата каса се забелязвали следи от остър предмет. Катинара, с който била
заключена стаята с банкомата, бил отключен, без следи от взломяване. По самия
банкомат имало следи от интервенция от остър режещ инструмент /вероятно -
ъглошлайф/, без обаче самото устройство да е било отворено. Механичната
интервенция върху банкомата била осъществена с цел отварянето и посегателство
върху намиращите се в него парични средства. Задействането на алармата на
сигнално-охранителната техника възпрепятствало довършването на престъпното
деяние. При извършена ревизия било установено, че няма липси в банкомата, като
към момента на опита да бъде отворен, в касетите на банкомата е имало парична
сума в размер на 60 000 лева, справка от Дирекция „Сигурност и охрана" към
„ОББ" АД - София. При огледа, в близост до мястото в металната ограда,
през което похитителите проникнали, бил открит газов пистолет марка
„Магнум" модел ЕКОL FIRAT PA с фабр. № ЕF
7120325, с пълнител и зареден с патрон в патронника. Намерените по него
дактилоскопни следи не били годни за идентификация.
Видно от назначената и
реализирана в НИКК - МВР ДНК експертиза на веществени доказателства ДНК - профила
на биологичния материал, оставен по газовия пистолет, съвпада напълно с
генотипа на подс. М.С.М..
II. На 15.05.2009г. около 02.00 часа в дежурната
оперативна част на РУ МВР било получено съобщение, че е била задействана
сигнално-охранителна техника на банкомат, находящ се в западната страна на
сградата на Кметство с. Александрово, Ловешка област пл. "Съединение"
№ 22. Банкоматът бил на „Юробанк и Еф Джи България" АД Клон Ловеч и бил
свързан както с централен СОТ на банката, така и с локален СОТ - Ловеч.
Дежурният от РУ МВР - Ловеч
веднага се обадил на районния инспектор - св. Х.И.П. и му наредил да провери дали
има нарушения. Св. П. помолил свой познат - св. С.И.С., който живеел
непосредствено срещу сградата на Кметството, да провери дали има посегателство
или „охранителната система дава нарушения, както се случвало и „друг път".
Св. С. погледнал към сградата на Кметството и видял „синкави проблясъци, като
от бенгалски огън" и чул „шум от рязане на шлифовалка", за което
веднага известил служителите на полицията. Незабавно са били сформирани групи
от служители на РУ МВР - Ловеч, които пристигнали на местопроизшествието, и се
разположили около сградата на Кметството, с цел блокиране на намиращите се в
нея лица и осуетяване възможността за напускане на сградата. След като отцепили
района на Кметството, служители на полицията отправили многократно покана към
намиращите се вътре лица, да излязат, но без резултат. Към 06.30 часа сутринта,
след разсъмване, група от полицаи -свидетелите С.К.С., Ф.Т.Ф., П.Д.В., Н.М.П. и
Г.В.Х. заедно с водач на следово куче, проникнали в Кметството, с цел
установяване на намиращите се в него лица. Започнали обхождане на помещенията
последователно.
До сградата на кметството
непосредствено била долепена тази на читалището и друга, която била
предназначена за ловен дом. След като проникнали в двуетажната постройка,
водени от следовото куче, служителите на полицията достигнали до киносалона в
читалището. В мазанските помещения под него, били заловени подсъдимите М.С.М. и
М. Шебилев М.,***. Същите заявили, че са „само двамата" и нямат други
съучастници, но „прочистването" на сградите продължило.
При проверка на втория етаж на
кметството и тавана над него, бил забелязан отвор в стената чрез премахване на
тухли и разкъртване на мазилката. Отвора водел към съседната сграда - дом на
ловеца и рибаря, където полицаите продължили да търсят извършители на описаното
посегателство. Така в мазето, към сградата на ловния дом заловили трети съучастник
на подсъдимите, а именно – подс. А.С.М. ***.
При обстоен оглед на
местопроизшествието било констатирано разбиването на няколко врати на помещенията и срязване на катинарите на две
от тях. Освен това, било установено разрязване вратата на огнеупорната метална
каса, собственост на Кметство с.Александрово, Ловешка обл. и отдадена под наем
на Банка ДСК- Клон Ловеч. За разреза на касата било използвано техническо
средство - резак /по газо-кислороден способ/.
Самата каса, на стойност
1220.60 лв. видно от заключението на стоково - техническа и оценителна
експертиза/ вследствие на интервенцията върху нея, станала напълно негодна за
използване по предназначение, но към момента на извършване на деянието била
празна.
От друга страна, в едно от
помещенията на Кметството, върху вратата на банкомата на „Юробанк и Еф Джи
България" бил установен срез във формата на буквата"П", без
обаче извършителите да са проникнали до касетите с парични средства, в които
към момента на извършване на деянието, се намирали парични средства в размер
общо на 22 290.00 лева.
На местопроизшествието били
открити технически средства -арматурна ножица, клещи - резачи, дискове за
шлифовалка, както и самия ел. инструмент - ъглошлайф м."МА 1800" производство
на „Спарки Елтос" Ловеч /установен в североизточната част на двора в
затревената площ/, както и прожектор, отвертка, два чифта ръкавици. Всички тези
вещи послужили на извършителите за проникване в помещенията, впоследствие - в
банкомата и в металната каса, с цел противозаконното отнемане на намиращите се
в тях пари и ценности. При залавянето на подсъдимите М. и А. Манолови и М.М.,
върху дрехите и ръцете им по надлежния ред били установени следи от стопилки и
частици от абразивния диск на шлифовалката.
Видно от заключението на една от
трасологическита експертизи /л. 124-129, том II/, откритите следи върху двата броя срязани катинари на
помещения, са оставени от арматурната ножица, иззета при огледа. Следата от
ходовата част на обувка, установена върху горната част на банкомата, е оставена
от дясната обувка, иззета при личния обиск на подсъдимия А.М. /л. 196-200, том II: трасологическа експертиза/.
Видно от заключението на комплексната физико -
химическа експертиза металните микрочастици, иззети пред банкомата съвпадат с
металните частици, отделени от дрехите на подсъдимите Момчи М. и М.М., а
металните частици, иззети до металната каса на Банка ДСК, имат еднакъв състав с
микрочастиците, отделени от дрехите на подс. А.М..
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият М.М. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.195 ал.1, т.3 предл-2-ро, т.4 предл.2-ро и т.5 във връзка с чл.18 ал.1 от НК, като на 15.05.2009г.
около 02.00 часа в с. Александрово, Ловешка
област, в сградата на Кметството, при условията на предварителен сговор с А.С.М. и М. Шебилев М., като извършител, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот -
счупване на прозорец, срязване катинари на входни врати, срязване вратата за зареждане на банкомат и на вратата на метална огнеупорна каса и чрез използване на
технически средства клещи, ножица за
арматура /резач/, отвертка и шлифовалка, отнел от банкомат на „Юробанк и Еф Джи България"АД-
София и от метална каса на Кметство с. Александрово, Ловешка област, чужди
движими вещи – парична сума в размер
на 22290 лева, без съгласието на ръководствата на банките, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието останало недовършено по независещи от него причини.
Настоящата инстанция намира, че от направените самопризнания
на тримата подсъдими и събраните на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства, както и заключенията на назначените и реализирани в хода на
досъдебното производство експертизи, и веществените доказателства по делото по
безспорен начин е установено, че подсъдимият е автор на това деяние.
От
обективна страна подсъдимия е осъществил изпълнителното
деяние чрез действие – като при условията на
предварителен сговор с подс. А.С.М. и подс. М. Шебилев М. направил
опит да отнеме чужди движими вещи / парична сума в размер на 22290 лева, без съгласието на ръководствата на Юробанк и Еф Джи България"АД- София и Кметство
с. Александрово, Ловешка област, като направил опит да прекрати
фактическата власт върху вещите и да установи своя фактическа власт върху тях, но деянието останало недовършено по независещи от
него причини.
От субективна
страна деянието е извършено от дееца виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият М.М. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, като на 15.05.2009г. около 02.00 часа в с. Александрово,
Ловешка област, в сградата на
Кметството, в съучастие като извършител с А.М. и М. Шебилев, унищожил чужда движима вещ - метална огнеупорна каса на стойност
1220.60 лева, собственост на Кметство
с.Александрово, Ловешка област, ползвана от Банка „ДСК"ЕАД-София.
От обективна страна деецът е осъществил изпълнителното деяние, чрез
действие, като в съучастие с подс. А.М.
и подс. М. Шебилев, противозаконно унищожил чужда
недвижима вещ - метална
огнеупорна каса на стойност 1220.60 лева, собственост на Кметство с.Александрово, Ловешка област, ползвана от Банка
„ДСК"ЕАД-София. Подс. М.
е упражнил пряко и непосредствено въздействие върху горепосочената вещ, по
начин, че тя да не може да служи по предназначението си, като видно от заключението на стоково -
техническа и оценителна експертиза/ вследствие на интервенцията върху нея,
станала напълно негодна за използване по предназначение.
От субективна страна деянието е
извършено от дееца виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване. Умисълът на подс. М. е бил да унищожи вещта. Налице
е и умисъл за съучастие с другите съизвършители — подс. А.М.
и Шебилев,
като тримата подсъдими са съзнавали, че по неправомерен и противозаконен начин
унищожават чуждо имущество и са искали настъпването на вредоносния резултат.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият А.С.М., е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 195 ал.1, т.3 пр. 2 -ро, т.4 пр. 2-ро и т.5 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, като на 15.05.2009г. около 02.00 часа
в с.Александрово, Ловешка област, в сградата на Кметството, при
условията на предварителен сговор с М.С.М. и М. Шебилев М., като
извършител, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита
на имот - счупване на прозорец, срязване катинари на входни
врати, срязване вратата за зареждане на банкомат и на вратата на метална
огнеупорна каса и чрез използване на технически средства клещи,
ножица за арматура /резач/, отвертка и шлифовалка, отнел от банкомат
на „Юробанк и Еф Джи България"АД - София и от метална каса на Кметство
с.Александрово, Ловешка област, чужди движими вещи - парична сума в
размер на 22290 лева, без съгласието на ръководствата на банките, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено по
независещи от него причини.
Настоящата инстанция намира, че от направените самопризнания
на тримата подсъдими и събраните на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства, както и заключенията на назначените и реализирани в хода на
досъдебното производство експертизи, и веществените доказателства по делото по
безспорен начин е установено, че подсъдимият е автор на деянието, за което е
предаден на съд.
От
обективна страна подсъдимия е осъществил изпълнителното
деяние чрез действие, като при условията на
предварителен сговор с подс. М.С.М. и подс. М. Шебилев М. –
направил опит да отнеме чужди движими вещи / парична сума в размер на 22290 лева, без съгласието на ръководствата на Юробанк и Еф Джи България"АД- София и Кметство
с. Александрово, Ловешка област, като направил опит да прекрати
фактическата власт върху вещите и да установи своя фактическа власт върху тях, но деянието останало недовършено по независещи от
него причини.
От субективна
страна деянието е извършено от дееца виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият А.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.216,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, като на 15.05.2009г. около 02.00 часа в с. Александрово, Ловешка област, в сградата на Кметството, в съучастие
като извършител с М.М. и М.
Шебилев, унищожил чужда движима
вещ - метална огнеупорна каса на стойност 1220.60 лева, собственост на Кметство с. Александрово, Ловешка област, ползвана от
Банка „ДСК" ЕАД-София.
От обективна
страна деецът е осъществил изпълнителното деяние, чрез действие, като в съучастие с подс. М.М.
и подс. М. Шебилев противозаконно унищожил чужда
движима вещ - метална
огнеупорна каса на стойност 1220.60 лева, собственост на Кметство с.Александрово, Ловешка област, ползвана от Банка
„ДСК"ЕАД-София. Подс. М.
е упражнил пряко и непосредствено въздействие върху горепосочената вещ, по
начин, че тя да не може да служи по предназначението си, като видно от заключението на стоково -
техническа и оценителна експертиза/ вследствие на интервенцията върху нея,
станала напълно негодна за използване по предназначение.
От субективна страна деянието е
извършено от дееца виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване. Умисълът на подс. М. е бил да унищожи вещта. Налице
е и умисъл за съучастие с другите съизвършители — подс. М.М.
и подс. Шебилев, като тримата подсъдими са съзнавали, че по неправомерен и противозаконен
начин унищожават чуждо имущество и са искали настъпването на вредоносния
резултат.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият М. ШЕБИЛЕВ М. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл. 195 ал.1, т.3 пр. 2 -ро, т.4 пр. 2-ро и т.5 във връзка с чл.18 ал.1 от НК, като на 15.05.2009г. около 02.00 часа
в с.Александрово, Ловешка област, в сградата на Кметството, при условията
на предварителен сговор с М.С.М. и А.С.М., като
извършител, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита
на имот - счупване на прозорец, срязване катинари на входни
врати, срязване вратата за зареждане на банкомат и на вратата на метална
огнеупорна каса и чрез използване на технически средства клещи,
ножица за арматура /резач/, отвертка и шлифовалка, отнел от банкомат
на „Юробанк и Еф Джи България"АД - София и от метална каса на Кметство с.Александрово,
Ловешка област, чужди движими вещи - парична сума в размер на 22290 лева, без
съгласието на ръководствата на банките, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието останало недовършено по независещи от него причини.
Настоящата инстанция намира, че от направените самопризнания
на тримата подсъдими и събраните на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства, както и заключенията на назначените и реализирани в хода на
досъдебното производство експертизи, и веществените доказателства по делото по
безспорен начин е установено, че подсъдимият е автор на деянието, за което е
предаден на съд.
От
обективна страна подсъдимия е осъществил изпълнителното
деяние чрез действие като при усливията на предварителен сговор с подс. М.С.М. и подс. А.С.М. – направил опит да отнеме
чужди движими вещи / парична сума в
размер на 22290 лева, без съгласието на ръководствата на Юробанк и Еф Джи България"АД- София и Кметство
с. Александрово, Ловешка област, като направил опит да прекрати
фактическата власт върху вещите и да установи своя фактическа власт върху тях, но деянието останало недовършено по независещи от
него причини.
От субективна
страна деянието е извършено от дееца виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият М. ШЕБИЛЕВ М. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, като на 15.05.2009г. около 02.00 часа в с. Александрово,
Ловешка област, в сградата на
Кметството, в съучастие като извършител с М.М. и А.С.М., унищожил
чужда движима вещ - метална
огнеупорна каса на стойност 1220.60 лева, собственост на Кметство с.Александрово, Ловешка област, ползвана от Банка
„ДСК"ЕАД-София.
От обективна страна деецът е осъществил изпълнителното деяние, чрез действие, като в съучастие с подс. А.М. и подс. М.М. противозаконно
унищожил чужда недвижима вещ - метална огнеупорна каса на
стойност 1220.60 лева, собственост на Кметство
с.Александрово, Ловешка област, ползвана от Банка „ДСК"ЕАД-София. Подс. М. е упражнил пряко и
непосредствено въздействие върху горепосочената вещ, по начин, че тя да не може
да служи по предназначението си, като видно от заключението на стоково - техническа
и оценителна експертиза/ вследствие на интервенцията върху нея, станала напълно
негодна за използване по предназначение.
От субективна страна деянието е извършено
от дееца виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Умисълът
на подс. М. е бил да унищожи вещта. Налице е и умисъл за съучастие с другите съизвършители
— подс. А.М. и подс. М.М., като тримата
подсъдими са съзнавали, че по неправомерен и противозаконен начин унищожават
чуждо имущество и са искали настъпването на вредоносния резултат.
И за
тримата подсъдими деянията се квалифицират по чл.195, ал.1, т.3, пр. 2 от НК,
тъй като при направения опит за отнемане на парични средства, тримата подсъдими
са разрушили и повредили
прегради, здраво направени за защита на имот - счупване на прозорец, срязване
катинари на входни
врати, срязване вратата за зареждане на банкомат и на вратата на метална огнеупорна каса.
И за тримата подсъдими деянията
се квалифицират по чл.195, ал.1, т.4, предл. 2-во от НК, тъй като при опита за кражба са използвали технически
средства клещи, ножица за арматура /резач/, отвертка и шлифовалка.
От направените
самопризнания безспорно установено по
делото е и обстоятелството, че за деянието тримата подсъдими са се
уговарили предварително, което обстоятелство, квалифицира деянието им и по т.5
на чл. 195, ал.1 от НК. От доказателствата в делото не се установява от
фактическа страна участниците в кражбата предварително да са се споразумели относно плана, начина
и средствата за извършване на престъплението и относно ролите при извършването му, поради което не е налице
организирана група. Установено е обаче предварително взето решение за
извършване на кражбата,
относящо се до предварително обмислена престъпна дейност относно обекта на кражбата. Кражбата не е извършена при
обикновено съучастие, защото не е резултат на внезапно и спонтанно възникнал
общ умисъл, а е резултат на престъпна дейност, за която участниците
предварително са се споразумели да я извършат. В представеното им съдържание
предварително е бил формиран престъпният умисъл да извършат кражбата, обективиран
впоследствие в извършеното деяние в изпълнение на предварително взетото
решение.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства, се установява, че тримата
подсъдими са направили опит да отнемат чуждо движимо имущество - парична сума, като направили опит да
прекратят фактическата власт върху вещта и да установят своя фактическа власт
върху нея, но
деянието останало недовършено по независещи от тях причини,
поради което в случая е налице извършено престъпление по чл. 195 ал.1, т.3 пр. 2 -ро, т.4 пр. 2-ро и т.5 във
връзка с чл.18 ал.1 от НК.
Съдът не прие възраженията
на адв. Г. касаещи престъплението по чл.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като
прие, че в случая тримата подсъдими разрушавайки прегради, здраво направени за
защита на имота наред с престъплението по чл.195, ал.1, т. 3 НК, са извършили в
идеална съвкупност и престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Това е така, защото изпълнителното деяние и
при двата състава по съдържание включва умишлено унищожаване или повреждане на
имущество, като при престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК това е един от
начините за преодоляване на преградите, възпрепятствуващи достъпа до вещта предмет
на престъплението. За съставомерността на деянието по чл. 216, ал. 1 НК е
достатъчно да се въздействува върху вещта по начин, който я прави негодна по
предназначение. Следователно двата състава имат самостоятелно съществуване и
разграничението между тях при едно и също по съдържание изпълнително деяние следва да се търси, като се изхожда
единствено от стойността на увреденото имущество. Съобразно този критерий
деянието следва да се квалифицира само по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, когато
повредената или унищожена преграда е на стойност под изискуемият от закона
задължителен минимум, определен, стойностно за съставомерните последици. В случая при установените по делото
щети за 1220.60 лева, която стойност се явява значителна, наред с престъплението
по чл.195, ал.1, т.3 от НК, тримата подсъдими са извършили и престъплението по
чл.216, ал.1 от НК.
Деянието по чл.216, ал.1 от НК е
извършено в съучастие, като тримата подсъдими са извършили деянието в
качеството си на извършители по смисъла
на чл. 20, ал.2 от НК. Съгласно
съдебната практика при съизвършителството всеки от съучастниците извършвайки
част от престъпната дейност съзнава предхождащите действия на другия
съучастник. Съизвършителство по чл. 20 НК има не само когато всеки от
съучастниците участвува в извършването на дейности, очертаващи всички елементи
на престъплението, но и когато той осъществява само отделни елементи на
престъпния състав, като съзнава, че другите му съучастници извършват другите
елементи на престъплението. Съизвършителство е на лице и когато престъпната
дейност на съизвършителите, с която се осъществява съставът на едно
престъпление, се извършва последователно, а в определени случаи и с известни
интервали, като в тези случаи не е необходимо съизвършителите да извършват
заедно и едновременна тази престъпна дейност, а само да имат конкретен общ
умисъл като обединяващ момент на съизвършителството. За наличието на
съизвършителство от обективна страна е достатъчно всеки от съучастниците да
извърши такъв елемент от общата дейност, че тя като цяло да причини последиците
от престъплението. От субективна страна съизвършителят има съзнанието, че не е
сам и волята да осъществи намерението си заедно с останалите участници в
изпълнителното деяние. Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че тримата подсъдими са направили опит да
отнемат чужда движима вещ – парична сума, като за целта унищожили металната
огнеопорна касса, в която се намирали вещите предмет на кражбата, т.е. установи
се, че последните са насочили
действията си към отварянето на огнеопорната каса, като причастността им е
проявена чрез физическо посегателство довело до унищожаването й. Неоснователни
са възраженията на адв. Г., че е останал не разкрит в хода на съдебното
производство въпроса, кой точно от тримата е унижощил металната огнеупорна каса.
Съдът намира, че тримата подсъдими в опита си да отнемат чуждото движимо
имущество – парични средства, намиращи се в металната огнеопорна каса са
въздействали по такъв начин върху нея, че това видно от заключението на стоково
– техническата оценителна експертиза е довело до унищожаването й. В предвид
обстоятелството, че се касае за повдигнато обвинение по чл.216, ал.1 от НК,
извършено при условията на чл.20, ал.2 от НК, обстоятелството кой точно от
тримата подсъдими е разрязъл вратата на огнеопорната касса е без значение, тъй
като физически е невъзможно и тримата едновременно да разрежат вратата на
огнеорорната каса.
Настоящата инстанция оправда
подсъдимите А.М., М.М. и М.М. по първоначално повдигнатите им обвинения по
чл.195, ал.2 от НК. Съдът намери, че от събраните по делото доказателства не може да се
направи обоснован и
несъмнен
извод за
субективната съставомерност на престъплението по чл.195, ал.2 от НК, за което А.М.,
М.М. и М.М.М. са били привлечени в
качеството на обвиняеми и предадени на съд. От събраните доказателства по делото преценени в тяхната взаимна връзка и
обусловеност, действително се установява, че подсъдимите са направили опит да
отнемат чужди движими вещи – парична сума. Не се събраха обаче в хода на
производството доказателства от които да се установява, че тримата подсъдими са знаели, че в банкомата
собственост на „Юробанк и Еф Джи България” АД София се е намирала сумата от
22290 лева. В тази връзка съдът споделя становището на защитата на тримата
подсъдими, че умисъла и на тримата подсъдими не е обхващал големи размери, а това да извършат
кражба на парични средства от този банкомат без да имат представа колко парични
средства може да има вътре. Тъй
като от субективна страна престъплението по чл.195, ал.2 от НК се осъществява
само при пряк умисъл, като форма на вина, и предвид обстоятелството, че прекият
умисъл в случая следва да включва наличието на представи в съзнанието на
извършителя, че извършва кражба на парични средства в големи размери, както и
като съобрази, че в случая се касае за опит за кражба, като тримата подсъдими не
са проникнали до касетите с парични средства, и не са знаели в момента на
извършване на деянието, какви парични средства се намират в тези касети,
намери, и тримата подсъдими за невиновни
и ги оправда по първоначално повдигнатите им обвинения по чл.195, ал.2 от НК,
тъй като състава на престъплението е съвкупност от обективни и субективни
признаци, чрез които законодателя в норма от особената част на НК е очертал
даден вид престъпление и по този начин го е разграничил от другите видове
престъпления.
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият М.М. не е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.195 ал.2 във връзка с ал.1 т.3 предл-2-ро, т.4 предл.2-ро и предл.3-то във връзка с чл.18 ал.1 във връзка с чл. 26 ал.1 от НК, за това, че за времето от 02.00 до 02.30 часа на
16.03.2009г. в с.Орешак, Община Троян, в административната сграда на „Национално изложение на народните и художествените занаяти", чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот
– счупване на прозорец, чрез използване на техническо средство - шлифовалка и по специален начин — чрез отключване
катинар на вътрешно помещение, да е
направил опит да отнеме от банкомат на „ОББ"АД-София, чужди движими вещи - парична сума в големи размери – 60 000 лева, без съгласието на
ръководството на банката, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено по независещи от него причини, както и
да е извършил престъплението при условията на продължавано престъпление, поради
което на основание чл.304 от НПК, ГО ОПРАВДАВА за това престъпление.
От доказателствата, събрани на досъдебното
производство и по време на съдебното следствие не се установи по безспорен и
категоричен начин подс. М.М. да е автор
на това престъпление. По делото не се доказаха по несъмнен начин инкриминирани
действия извършени от подсъдимия в с. Орешак, Община
Троян, в административната сграда на „Национално изложение на народните и художествените занаяти"
осъществяващи състава на престъплението по чл.195 ал.2 във връзка с ал.1 т.3 предл-2-ро, т.4
предл.2-ро и предл.3-то във връзка с чл.18 ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК. Действително в хода на съдебното производство подс.
М.М. е заявил, че се признава за виновен по повдигнатите му
обвинения, и че фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт
отговарят на истината. Видно обаче от внесения обвинителен
акт единственото, което представителят на обвинението е посочил за кражбата в
с. Орешак, Община Троян, е че при огледа в близост до мястото в металната
ограда, през което похитителите проникнали е бил открит газов пистолет марка
„Магнум”, модел
ЕКОL FIRAT PA с фабр. № ЕF 7120325, с пълнител и зареден с патрон в
патронника, като намерените по него дактилоскопни следи не били годни за
идентификация, и че видно от назначената и реализирана в НИКК - МВР ДНК
експертиза на веществени доказателства ДНК - профила на биологичния материал,
оставен по газовия пистолет, съвпадал напълно с генотипа на подс. М.С.М.. Съдът
споделя становището на адв. Г., че извода на прокурора, че М.М. е участвал в това
престъпление се извлича само от намерения извън територията на административната сграда на „Национално изложение
на народните и
художествените занаяти" от външната страна на оградата газов пистолет на който са открити
биологични следи и е установено, че пистолета е държан в ръцете на този
подсъдим. Както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното
следствие не се събраха, каквито и да било доказателства, от които да се
установява, че подс. М.М. е влизал в сградата и е участвал в извършването на това престъпление. Видно е и от
обстоятелствената част на обвинителния акт, че липсва описание подс. М.М. да е
влизал в тази сграда и да е участвал в извършването на това престъпление.
Според защитата пистолета може да е собственост на подс. М.М., носен от него,
може да е паднал там извън
територията на изложението, друг път и намерен при огледа, може да е
държан и предаден от него на друго лице, обстоятелства, които не са изследвани
в хода на досъдебното производство, които възражения се споделят и от настоящия
състав. Ето защо съдът намира, че повдигнатото на подс. М.М. обвинение за престъпление
по чл.195 ал.2 във връзка с ал.1 т.3 предл-2-ро, т.4 предл.2-ро и предл.3-то във връзка с чл.18 ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, извършено на 16.03.2009 год. в с. Орешак, Община Троян, се явява недоказано съгласно
изискванията на закона, а
присъдата не може да почива на предположения. Въпреки, че подс. М.М. в хода на
съдебното производство призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, съгласно които факти на 16.03.2009 год. е бил направен
опит за кражба, и извън сградата е намерен пистолет с биологични следи от подс.
М.М., по които факти между страните няма спор, но предвид обстоятелството, че
липсват доказателства, както гласни така и писмени, от които да се установява,
че подс. М.М. е участвал в тази кражба,
и предвид обстоятеството, че в обвинителния акт в обстоятелствената част не е
посочено подс. М.М. да е влязъл в сградата и да е направил опит да открадне
каквото и да било, съдът намира, че при тези факти не може да се произнесе с
осъдителна присъда, тъй като последната не може да почива на предположения.
Разглеждането на делото по дифиренцираната процедура на чл.371, т.2 от НПК, не
задължава съда във всички случай да се произнесе в осъдителна присъда, което
обстоятелство се извлича и от разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, където
изрично е посочено, че „..ако съдът постанови осъдителна присъда, определя
наказанието при условията на чл.58а от НК”. С оглед на гореизложеното
настоящата инстанция, намира, че липсват безспорни доказателства по делото, от
които да се установява, че подс. М. е автор на посоченото деяние. Обвинението
срещу него за тази кражба се основава само на намерения биологичен материал,
оставен по газовия пистолет, който пистолет е бил намерен от външната страна на
металната ограда на сградата, в която е бил извършен опит за кражба. Липсват
каквито и да било, както преки така и косвени доказателства от които да се
установява участието на подс. М.М. в тази кражба. Несъставомерността на
деянието от обективна страна означава, че е невъзможно да са осъществени признаците
на състава на престъплението от субективна страна, поради което обсъждането
наличието на умисъл е безпредметно.
Предвид обстоятеството, че съда оправда подс. М.М.
за престъплението по чл.195 ал.2 във връзка с ал.1 т.3 предл-2-ро, т.4 предл.2-ро
и предл.3-то във връзка с чл.18 ал.1 от НК, извършено
на 16.03.2009 год. в с. Орешак, община Троян. Съдът намери, че с оглед
оправдателната присъда за престъплението извършено на 16.03.2009 год., не е
налице и чл.26, ал.1 от НК, поради което го оправда и затова престъплението
да е извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК. Тъй като липсват две или
повече деяния, които да са извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината при което всяка следваща
кражба се е явявала от обективна и субективна страна продължение на предходната.
Поради
изложеното, съдът прие, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, и
призна подс. М.М. за невинен и го оправда в съответствие с чл.304 от НПК по предявеното
му обвинение по чл.195 ал.2 във връзка с ал.1 т.3 предл-2-ро, т.4
предл.2-ро и предл.3-то във връзка с чл.18 ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК
Настоящата инстанция намира, че от направените самопризнания на тримата подсъдими
и събраните на досъдебното производство писмени доказателства, които го
подкрепят, както и от показанията на разпитаните на досъдебното производство
свидетели, и заключенията на допуснатите и реализирани в хода на досъдебното
производство експертизи, и веществените доказателства по делото по безспорен
начин е установено, че тримата подсъдими са автори на деянията за които съдът
се произнесе с осъдителна присъда.
Предвид на така изложените съображения, съдът квалифицира деянията, призна
подсъдимите за виновни и ги осъди.
Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от направените
от тримата подсъдими самопризнания, от писмените доказателствата по делото,
които ги подрепят, от разпитаните на досъдебното производство свидетели, от
заключенията на допуснатите и реализирани в хода на досъдебното производство
експертизи, от приложените по делото веществени доказателства.
Причини за извършване на престъпленията и за тримата подсъдими са стремежът към лично облагодеталстване по неправомерен начин.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подс. М.С.М. за престъплението по чл. 195 ал.1, т.3 предл.2-ро, т.4 предл.2-ро и т.5 във връзка с чл.18 ал.1 от НК, настоящата инстанция на осн. чл.
373, ал.2 от НПК определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК
– като предвид направените самопризнания и проявена критичност към извършеното, липсата на предишни
осъждания, семейното и имотно състояние на подсъдимия, младата му възласт, обстоятелството,
че в случая се касае за недовършен опит за кражба, както и в предвид обстоятелството, че за престъплението за което е предаден на съд
е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години, определи
наказанието под най-ниския предел, поради което и на основание чл.195 ал.1, т.3 предл.2-ро, т.4 предл.2-ро и т.5 във връзка с чл.18 ал.1 във вр. с чл.58а във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, му наложи наказание 11
единадесет месеца лишаване от свобода.
На
основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание
за срок от три години от влизане на присъдата в сила, като прие, че с оглед
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и най - вече с оглед поправяне
на осъденият не е наложително реалното изтърпяване на наказанието.
При определяне на вида и
размера на наказанието на подс. М.М. за престъплението по чл.216, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, настоящата инстанция на осн. чл.
373, ал.2 от НПК определи наказанието при условията на чл.55, ал.1,
т.2, б. «б» от НК – като предвид
направените самопризнания и проявена критичност към
извършеното, както и липсата на минали осъждания, и възстаняването
на причинените имуществени вреди, младата му възраст, както и предвид
обстоятелството, че за престъплението за което е предаден на съд е
предвидено наказание лишаване от свобода до пет години, замени наказанието
лишаване от свобода тъй като не е предвиден най – нисък предел с Пробация,
поради което и на основание чл.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК, го
осъди на пробация, при следните пробационни мерки:
На осн. чл.42а, ал.2, т.1 от НК
Задължителна регистрация по настоящ адрес с. Бохот, обл. Плевенска, ул. «Г.
Бенковски» №9 за срок от осем месеца,
като подс. М. се явява и подписва пред
пробационен служител или определено от
него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО.
На осн. чл.42а, ал.2, т.2 от НК Задължителни периодични срещи с проб.
служител за срок от осем МЕСЕЦА.
На основание чл.23, ал.1 от НК,
съдат определи на подсъдимият М.М. едно общо най – тежко наказание 11 /ЕДИНАДЕСЕТ/
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На
основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на определеното общо най
– тежко наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила, като
прие, че с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и най - вече с
оглед поправяне на осъденият не е наложително реалното изтърпяване на
наказанието.
На осн. чл.59 ал.1 от НК, съдът
приспадна от така наложеното общо най – тежко наказание лишаване от свобода,
времето през което подс. М.С.М.
е бил задържан, и времето през което е бил с мярка за неотклонение “Задържане
под стража”, считано от 15.05.2009 год. до 22.01.2010год., включително.
Съдът намира, че така
наложеното наказание на подс. М.М. е справедливо, и че съответства на
обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. А.С.М. за престъплението по чл. 195 ал.1, т.3 предл.2-ро, т.4 предл.2-ро и т.5 във връзка с чл.18 ал.1 от НК, настоящата инстанция на осн. чл.
373, ал.2 от НПК определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК
– като предвид направените самопризнания и проявена критичност към извършеното, липсата на предишни
осъждания /реабилитиран по право – Съгласно Тълкователно решение №54/ от
1.06.1961 год. по н.д. №34/61 г. на ОСНК – „Реабилитация по право по чл. 86 НК може да настъпи както за лицата, които са осъдени с една присъда, така и за
тези, които са осъдени с няколко присъди, но са налице условията за определяне
на едно общо наказание съгласно чл.23 и чл.250 НК./, семейното и имотно състояние на подсъдимия, влошеното му здравословно
състояние и младата му възраст, обстоятелството, че в случая се касае за
недовършен опит за кражба, както и в предвид обстоятелството, че за престъплението за
което е предаден на съд е предвидено наказание лишаване от свобода от една до
десет години, определи наказанието под най-ниския предел, поради което и на
основание чл.195 ал.1, т.3 предл.2-ро, т.4 предл.2-ро и т.5 във връзка с чл.18 ал.1 във вр. с чл.58а във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, му наложи наказание 11
единадесет месеца лишаване от свобода.
На
основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание
за срок от три години от влизане на присъдата в сила, като прие, че с оглед
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и най - вече с оглед поправяне
на осъденият не е наложително реалното изтърпяване на наказанието.
При определяне на вида и
размера на наказанието на подс. А.М. за престъплението по чл.216, ал.1 във връзка с чл.20,
ал.2 от НК, настоящата
инстанция на осн. чл. 373, ал.2 от НПК определи наказанието при
условията на чл.55, ал.1, т.2, б. «б» от НК –
като предвид направените самопризнания и проявена
критичност към извършеното, както и липсата на минали осъждания
/реабилитиран по право/, здравословното състояние на подсъдимия, младата му
възраст и въстаняването на причинените имуществени вреди, както и предвид обстоятелството,
че за престъплението за което е предаден на съд е предвидено
наказание лишаване от свобода до пет години, замени наказанието лишаване от
свобода тъй като не е предвиден най – нисък предел с Пробация, поради което и
на основание чл.216,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК, го осъди на
пробация, при следните пробационни мерки: На осн. чл.42а, ал.2, т.1 от НК
Задължителна регистрация по настоящ адрес с. Бохот, обл. Плевенска, ул.
«Странджа» №8 за срок от осем месеца,
като подс. М. се явява и подписва пред
пробационен служител или определено от
него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО. На
осн. чл.42а, ал.2, т.2 от НК
Задължителни периодични срещи с проб. служител за срок от осем МЕСЕЦА.
На основание чл.23, ал.1 от НК,
съдат определи на подсъдимият А.М. едно общо най – тежко наказание 11
/ЕДИНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На
основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на определеното общо най
– тежко наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила, като
прие, че с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и най - вече с
оглед поправяне на осъденият не е наложително реалното изтърпяване на
наказанието.
На осн. чл.59 ал.1 от НК, съдът
приспадна от така наложеното общо най – тежко наказание лишаване от свобода,
времето през което подс. А.С.М.
е бил задържан, и времето през което е бил настанен в психиатрично заведение за
изследване, считано от 15.05.2009 год. до 21.06.2009 год., включително и
времето през което е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”,
считано от 26.06.2009 год. до 22.01.2010год. включително.
Съдът намира, че така наложеното
наказание на подс. А.М. е справедливо, и че съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. М. ШЕБИЛЕВ М. за престъплението по чл. 195 ал.1, т.3 предл.2-ро, т.4 предл.2-ро и т.5 във връзка с чл.18 ал.1 от НК, настоящата инстанция на осн. чл.
373, ал.2 от НПК определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК
– като предвид направените самопризнания и проявена критичност към извършеното, липсата на предишни
осъждания, семейното и имотно състояние на подсъдимия, младата му възраст, обстоятелството,
че в случая се касае за недовършен опит за кражба, както и в предвид обстоятелството, че за престъплението за което е предаден на съд
е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години, определи
наказанието под най-ниския предел, поради което и на основание чл.195 ал.1, т.3 предл.2-ро, т.4 предл.2-ро и т.5 във връзка с чл.18 ал.1 във вр. с чл.58а във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, му наложи наказание 11
единадесет месеца лишаване от свобода.
На
основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание
за срок от три години от влизане на присъдата в сила, като прие, че с оглед
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и най - вече с оглед поправяне
на осъденият не е наложително реалното изтърпяване на наказанието.
При определяне на вида и
размера на наказанието на подс. М. ШЕБИЛЕВ М. за престъплението по чл.216, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, настоящата инстанция на осн. чл.
373, ал.2 от НПК определи наказанието при условията на чл.55, ал.1,
т.2, б. «б» от НК – като предвид
направените самопризнания и проявена критичност към
извършеното, както и липсата на минали осъждания, младата
му възраст и въстаняването на причинените имуществени вреди, както и предвид
обстоятелството, че за престъплението за което е предаден на съд е
предвидено наказание лишаване от свобода до пет години, замени наказанието
лишаване от свобода тъй като не е предвиден най – нисък предел с Пробация,
поради което и на основание чл.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК, го
осъди на пробация, при следните пробационни мерки:
На осн. чл.42а, ал.2, т.1 от НК
Задължителна регистрация по настоящ адрес с. Бохот, обл. Плевенска, ул. «Г. Бенковски»
№9 за срок от осем месеца, като подс. М.
се явява и подписва пред пробационен
служител или определено от него
длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО.
На осн. чл.42а, ал.2, т.2 от НК Задължителни периодични срещи с проб.
служител за срок от осем МЕСЕЦА.
На основание чл.23, ал.1 от НК,
съдат определи на подсъдимият М.М. едно общо най – тежко наказание 11
/ЕДИНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На
основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на определеното общо най
– тежко наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила, като
прие, че с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и най - вече с
оглед поправяне на осъденият не е наложително реалното изтърпяване на
наказанието.
На осн.
чл.59 ал.1 от НК, съдът приспадна от така наложеното общо най – тежко наказание
лишаване от свобода, времето през което подс. М.М. е бил задържан, и времето
през което е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от
15.05.2009 год. до 22.01.2010год., включително.
Съдът намира, че така
наложеното наказание на подс. М.М. е справедливо, и че съответства на
обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът
намира, че в случая представителят на обвинението мотивира изключително високата степен на обществена
опасност на деянието на тримата подсъдими с множеството квалифициращи признаци от състава на престъплението, които
обаче, са елементи от състава на повдигнатите на тримата подсъдими обвинения,
за които законодателя е предвидил по високо наказание, и последните не могат да
се отчетат като отекчаващи вината обстоятелства. Съдът намира, че в случая не е
основателно и направеното от представителят на обвинението възражение, че в
случая е налице организирана група, и че това също говорило за високата степен
на обществена опасност на тримата подсъдими. От доказателствата в делото не се
установява от фактическа страна участниците в кражбата предварително да са се
споразумели относно плана, начина и средствата за извършване на престъплението и относно ролите при
извършването му, поради което не е
налице организирана група.
При
този изход на процеса, съдът осъди тримата подсъдими, да заплатят солидарно на ОД
на МВР Ловеч сумата от 1434.82 лева представляваща разноски по делото за експертизи.
Направените
по делото разноски в размер на 693.76 лева по сметка ***, за престъплението по
чл. 195 ал.2 във връзка с ал.1 т.3 предл-2-ро, т.4 предл.2-ро и предл.3-то във връзка с чл.18 ал.1 във връзка с чл. 26 ал.1 от НК, за което подс. М.М. беше оправдан на
осн. чл.190, ал.1 от НК остават за сметка ***.
При
този изход на процеса съдът постанови: ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1брой ножица за рязане
на арматура /резач/, 1 брой клещи резачки с надпис на тях "Мг.Вricolagе", 1 брой срязан катинар, 7 броя дискове за
шлифовалка, следи от стъпки от обувка с кръгчета и елипси, 7 броя парчета от бял Многожилен кабел, част от следа от обувка, част от следа от
обувка, 1 брой срязан катинар, 1 брой ел. инструмент /шлифовалка/ с прикрепен
кабел на него и диск, 1 брой отвертка с
надпис "МS" и черно-оранжева
дръжка, 1 брой черен на цвят прожектор с надпис "роliсе", 2 броя разкъсани парчета плат, 1 брой
кожен, черен на цвят кобур, 1 брой отвертка с надпис на нея 1,5x5,5x15мм, 1 чифт гумено
платнени ръкавици с оранжев цвят на гумата и мръсно бял плат, 1 чифт работни
платнени ръкавици, обшити частично с кожи, бял плик, съдържащ микроследи,
иззети с допълнителен оглед от 09.07.2009 г., 1 брой катинар, 1 брой щанга тип
"кози крак", фин прах, примесен с метални частици, командно табло на
СОТ, акумулатор "СВ12-7.2", Сирена на надпис S/№ *********-3215QС и датчик на СОТ, 5 броя кабели със следи от срез, да се
отнемат в полза на държавата, като предвид ниската им стойност след влизане на
присъдата в сила да бъдат унищожени. ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 брой пистолет марка "Екоl firat Magnum” саl 9тт РА, ЕF7120325 и 5 бр. патрони, да
се отнемат в полза на държавата, като след влизане на присъдата в сила да се
предадат на РУ на МВР Ловеч за унищожаване.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА -
кафяв плик, съдържащ дрехи /1 чифт черни плетени ръкавици, 1 чифт черни чорапи
с бяла и кафява гравюра от двете страни под формата на ромбове, светло-кафява
на цвят обувка полуотворен тип, 1 брой дясна светло кафяво обувка полуотворен
тип, 1 чифт черни на цвят чорапи с хоризонтални линии надпис "Lotto", 1 бр. блуза с дълъг ръкав с яка и цип синя
на цвят с райета в предната част, 1 бр.
зелен на цвят панталон с по четири джоба от двете страни/, /иззети при личен
обиск на А.С.М. на 15.05.2009г./, след влизане на присъдата в сила да се върнат
на А.С.М..
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА -
кафяв плик, съдържащ дрехи /1 чифт черни на цвят обувки с надпис в страни «Sport”, 1 чифт светло и тъмносиньо чорапи, 1 бр. черно
на цвят анцунгово долнище 1 бр. дънково яке, 1 бр. тъмносиня блуза с яка и
цип/, /иззети при личен обиск на М.С.М. на 15.05.2009г./, след влизане на
присъдата в сила да се върнат на М.С.М..
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА -
кафяв плик, съдържащ
дрехи /1 чифт
черни на цвят
спортни обувки надпис върху
езика "ХСЕSS",
1 чифт светлосиви чорапи
с над върху тях
"ААА", 1 бр.
светлосини дънки, 1
бр. черна на цвят блуза, 1 бр.
тъмносиньо на цвят
яке с надпис
"ВМУ Роwег"/,
/иззети при личен обиск
на М. Шебилев М. на 15.05.2009г./, след влизане на присъдата в сила да
се върнат на М. Шебилев М..
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.