РЕШЕНИЕ
№1055/31.5.2019г.
Година 2019 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и трети състав
На тринадесети май Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 5858 по описа на съда за
2018г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „Е.С.“ ООД, представлявано от М.В.П. против Наказателно постановление № 03-007400 / 31.05.2017г. на
Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „Е.С.“ ООД е наложено административно наказание „
Имуществена санкция"
в размер на 10 000 лева, на основание чл. 414 ал.1 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление
като се твърди, че е допуснато съществено нарушение на материалния закон, че не
е налице обективната и субективната страна на нарушението, а самото му
установяване не е подкрепено с доказателства.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв. З.
отново пледира за отмяна на
постановлението като изразява становище, че
в хода на производството е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като актът не е бил връчен по реда на ЗАНН.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание се
явява упълномощен представител,
оспорва жалбата и моли съда, да
потвърди атакуваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно.
След преценка на
доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 21.12.2016г.служители на Дирекция ИТ – Варна , една от които св. С.М.,
, извършили проверка в офис на „Е.С.“ ООД, чийто предмет на дейност бил „ консултантска дейност
по информационни технологии“.При нея били установени нарушения на трудовото
законодателство и с Протокол № ПР 1700034/09.01.2017г. били дадени задължителни предписания и срокове за тяхното
изпълнение. Протоколът бил изпратен на
адреса на дружеството , като пратката била върната в цялост с отбелязване, че
не е била потърсена.След това, на основание чл.61 ал.3 от АПК, Съобщение № 01 /31.01.2017г. за протокола
било публикувано на таблото за съобщения в Д“ИТ“-Варна.
На
08.03.2017г. св.М. извършила нова проверка
„Е.С.“ ООД. Били изискани необходимите за проверката документи, свързани
с изпълнение на дадените на дружеството предписания, като на служител на
дружеството била връчена призовка за явяване в Д „ИТ“-Варна на 15.03.2017г. На
посочената дата обаче не се явил представител на работодателя и на контролните
органи не били представени никакви документи.
Поради това св.М. приела, че от страна на дружеството не е оказано
съдействие на контролен орган при изпълнение на служебните му задължения. На 11.04.2017г. по телефона тя уведомила
управителя на дружеството, че следва да се яви на 13.04.2017г. в Д“ИТ“ за съставяне на акт.На
посочената дата отново не се явил представител на дружеството.За това на
18.04.2017г., при условията на чл.40
ал.2 от ЗАНН св. М. съставила против „ Е.С.“
ООД акт за установяване на нарушение за това, че в качеството на работодател не е оказал
съдействие на контролен орган при изпълнение на служебните му задължения,1 тъй като
след връчена по надлежния ред призовка № 404/08.03.2017г. за представяне на
изискани документи, на датата на призовката не се явил в
Д“ИТ“-Варна представител лично или друг упълномощен представител , за да
представи изисканите с призовката документи във връзка с образуваното
административно производство. Било
прието че нарушението е извършено на 15.03.2017г. в гр.Варна и квалифицирано
като такова по чл.402 ал.2 от КТ. След съставяне на акта той бил изпратен на
адреса на дружеството, като пратката била върната в цялост като
непотърсена.Поради това, отново по реда на чл.416 ал.3 и ал.4 от АПК, Съобщение № 07/17.05.2017г. за съставянето на
акта било поставено на таблото за обявяване в Д“ИТ“-Варна и в публикувано в
интернет-страницата на „ГИТ“-София.Било прието, че по този начин актът е
връчен.
На 31.05.2017г. било издадено и наказателното
постановление, с което наказващият орган изцяло възприел описаната фактическа
обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.402 ал.2 от КТ. За него, на
основание чл.414 ал.1 на „ Е.С.”
ООД била наложена „Имуществена санкция” в размер на 10 000лв.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитана С.М. –актосъставител.От
показанията й се установи, че при
извършване на последваща проверка в обект на дружеството в гр.Варна, на служител е била връчена призовка за
представяне на документи на 15.03.2017г., касаещи изпълнение на дадени в
предходен период предписания.Свидетелката посочи, че след като на посочената
дата не се е явил никой по този начин не е било оказано съдействие на контролния
орган. Св.М. поясни още, че управителя
на дружеството е бил уведомен за съставянето на акта, но не се явил, както и че самия акт е бил връчен по реда,
предвиден в КТ и АПК.
Съдът
приобщи към доказателствата по делото представените писмени
доказателства-протокол от проверка от 09.01.2017г., съобщения и др., които
кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се установява
от събраните по делото доказателства и тези по административно-наказателната преписка ,
които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът, въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна.Съдът намира, че тя е депозирана
и в предвидения в закона срок, с оглед служебно изисканите и представени
доказателства за датата, на която нарушителя е узнал за издаденото наказателно
постановление.
Наказателното постановление
№ 03-007400/ 31.05.2017г. е издадено от компетентен орган- от Директора
на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна , съгласно заповед № 0280/03.08.2010г. на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” – София и в
шестмесечния преклузивен срок. Посочени са
нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че
на 08.03.2017г. на служител на дружеството
е била връчена призовка за представяне на необходими
за приключване на проверка документи, които не са били предоставени на
контролните органи на посочената в нея дата 15.03.2017г., а и след това .С това безспорно е била нарушена
разпоредбата на чл.402 ал.2 от КТ, която задължава работодателите, органите по
назначаването, длъжностните лица,
работниците и служителите да оказват съдействие на контролните органи
при изпълнение на техните функции.Т.е. това нарушение може да бъде осъществено
чрез бездействие, каквото в случая е било налице.Поради това съдът намира, че
от обективна страна безспорно е било допуснато нарушение на чл.402 ал.2 от КТ.
Съдът
намира обаче, че в хода на производството са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като в хода на производството е била
нарушена процедурата по връчване на акта, с което пък безспорно е било
ограничено правото на защита на нарушителя.
Актът е връчен по реда на чл.416 ал.3 от КТ.Тази разпоредба предвижда, че актът за установяване
на административно нарушение се връчва
на нарушителя лично срещу подпис,
а при невъзможност да му се
връчи се изпраща по пощата
с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не
бъде намерено на адреса на
управление, на постоянния му адрес
или по месторабота,
връчването се извършва чрез поставяне
на съобщение за съставянето на акта, подлежащ
на връчване, на таблото за
обявления и в интернет страницата на съответния
орган по чл. 399, 400 и 401. Специалният ред за връчване на акта по
чл.416 ал.3 от КТ предполага връчване по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка само и единствено при невъзможност за лично връчване на нарушителя срещу
подпис, в случая на представляващия нарушителя. Разписана е процедура и ако лицето не бъде
намерено на адреса на управление,
на постоянния му адрес или
по месторабота- връчването да се извършва чрез поставяне
на съобщение за съставянето на акта, подлежащ
на връчване, на таблото за
обявления и в интернет страницата на съответния
орган по чл. 399, 400 и 401. Използването на последния способ
е възможно само при кумулативно наличие и на двете
предпоставки- невъзможност за лично връчване
на представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на
управление. В случая по преписката е приложена една обратна разписка, в която
е посочено, че пратката не е била потърсена. Няма
доказателства, че управителя на дружеството е бил търсен по друг начин за
връчване на акта, например по телефона,
както е бил уведомен за неговото съставяне. В този смисъл съдът намира, че не са
били налице предпоставките за връчване на акта
чрез поставяне на съобщение
за неговото съставяне на таблото за обявления, тъй
като не са били изчерпени възможностите за
лично връчване на представляващия дружеството, визирани в чл.43 ал.4 от ЗАНН. Предвиденото задължение за контролните органи за предявяване
и връчване на акта представлява
гаранция за лицата, срещу които
е повдигнато административно
обвинение, че ще им бъде
осигурена възможността да упражнят в пълен
обем правото си на защита.
Като са били предприти действия по връчване
на акта при
липса на предпоставките на чл.416, ал.3 от КТ, е било
опорочено цялото административно-наказателно производство. Редът за връчване на актове за
установяване на административни нарушения, които се развиват
по реда на
ЗАНН е предвиден именно в този закон. При
тях
е приложимо тълкуването
, дадено от Върховният съд, а впоследствие и от ВКС в редица решения във връзка с чл.
269, ал. 3,
т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.), приложим по препращане от
чл. 84 от
ЗАНН. Според него
"щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване
точното местонахождение на издирваното лице по всички
допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази
активност следва да се осъществява
продължителен период от време. Издирвателните мероприятия
не следва да се ограничават
в определен часови интервал и до един
и същи адрес, след като лицето
не бива откривано
там. В издирването
следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение
към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР." В случая актът е следвало да бъде
изпратен на поделение на МВР /"съответната служба" по см. на чл. 43
ал.4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл. 43 ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат акта на нарушителя. След като изобщо
не са били
предприети действия за връчване на
акта по реда на чл.
43 ал.4 от ЗАНН, то не са били
налице и правни и фактически основания да се пристъпи
към издаване на наказателно постановление, а е следвало да се обсъди
възможността за спиране на административно-наказателното производство по реда на
чл. 43 ал.6 от ЗАНН.Наказващият орган обаче е издал постановлението вместо да върне преписката на актосъставителя.
При това положение е допуснато съществено нарушение на процесуалните
превила, довело до съществено накърняване
на правото на защита на
санкционираното дружество, като същото е било
лишено от възможността да разбере фактическия състав на обвинението,
което му се повдига и да
организира адекватно защитата си. Всъщност първият момент, от който наказаният
субект участва в производството е в неговата съдебна фаза, което е недопустимо.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от горното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-007400 / 31.05.2017г. на
Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „Е.С.“ ООД е наложено административно наказание „
Имуществена санкция"
в размер на 10 000 лева, на основание чл. 414 ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: