Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260050
гр. Пловдив, 09.12.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРА ИВАНОВА
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
с участието на секретаря Мила Тошева,
като разгледа докладваното от съдия Дандарова в.гр.д. № 512 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.25 ГПК.
Образувано е по
въззивнажалба на Ю.В.А. против решение № 643/29.06.2020г. по гр.д.№ 2741 по
описа на Окръжен съд Пловдив с което е уважен иска по чл. 439 ГПК предявен от Р.М.Ш.
срещу Ю.В.А., като признава за установено по отношение на ответницата,че не
разполага с право на принудително изпълнение по изп.д.№ ************** на ЧСИ П.
Н.,за сумата 32 673.94 лв.,представляваща главница,включена в общо
дължимата сума от 47 655.56 лв.,за която ,съгласно съобщение изх.№
12246/23.10.19г. на ЧСИ Н.,изпратено до Р.Ш.,срещу него е предприето
принудително изпълнение в полза на Я. А. до размер на ½ част от
онова,което е изплатено на първоначалния взискател в пълно погашение на дълга
по изп.лист от 17.02.2017г.,издаден на осн.Заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д.№ 2048/2017г. на ПРС,от средства,получени от проведена публична продан
на ипотекирания в негова полза недвижим имот-СИО на страните в производството и
А. е осъдена да заплати на Ш. 3 271.26 лв. разноски в производството. По
изложени в жалбата съображения се иска отмяна на решението и постановяване на
ново с което да се уважи предявения иск.
С постъпилият отговор
от Р.Ш. се поддържа становище,че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Ю.А. и Р.Ш. са
сключили граждански брак на 24.02.2006г. Не е спорно,че същият е прекратен с
решение по гр.д.№ 5447/18г. на ПРС. На 28.04.2006г. Р.Ш. е сключил с Б. *** ЕАД
договор за жилищен кредит в размер на 82 600 лв.за покупка на апартамент в
****.Кредита е обезпечен с ипотека върху имота. На 04.05.2006г. с нот.акт № *
том * н.д.№ ***/****г. на нотариус С. Й. ищеца и ответницата са закупили
цитирания по горе апартамент,избено помещение,идеални части от общите части на
сградата,заедно с гараж № 5,като 400 лв. са платени на продавача в деня на
подписване на договора, а останалата част от продажната цена в размер на
82 600 лв.ще бъде изплатена от разрешения кредит.
Б.та се е снабдила по
ч.гр.д.№ 2048/17г. на ПРС със Заповед за незабавно изпълнение №
1237/16.02.17г.срещу длъжника Р.Ш. по сключения договор за жилищен
кредит.Издаден е изпълнителен лист от 17.02.17г. Б. е образувала изп.д.№
268/17г. с длъжник Ш..В това производство ответницата е имала качеството на ипотекарен
длъжник. При проведена публична продан е продаден ипотекирания имот,
удовлетворени са Б. взискател и присъединените взискатели ДТ на *** и Общината,ЧСИ
за дължимите такси и е останала сумата16 745.02 лв.
По молба на
ответницата Ю.А.,ЧСИ е конституирал същата като взискател в качеството и на
ипотекарен длъжник,за сума в размер на ½ от изплатената на Б.,събрана
изцяло вследствие на извършена публична продан на недвижим имот СИО между
длъжника и ипотекарния длъжник ,ипотекиран в полза на Б.,на осн. чл. 74 ЗЗД във
вр. с чл. 155 ЗЗД във вр. с чл. 429 ГПК.Дълга на длъжника е възлизал на
47 655.56 лв. от които 32 673.94 лв. главница.
С оглед горното съдът
направи следните изводи:
Предявен е иск по чл.
439 ГПК.
Ищецът е твърдял,че
ЧСИ неправилно е конституирал ответницата като взискател на мястото на
първоначалния взискател-Б.та,като суброгирана в правата и.
В изпълнителния
процес взискател и длъжник могат да бъдат само лицата посочени в изпълнителния
лист.Чл.429 ал.1 ГПК са посочени изключенията за взискателя и по тази причина е
недопустимо разширителното му тълкуване. В изпълнение на издадения в полза на
взискателя изпълнителен лист изпълнение могат да искат наследниците и частните
правоприемници на взискателя,както и поръчителят и солидарния длъжник,които са
платили дълга.Приемството и плащането се установява с писмени
доказателства.Съдебният изпълнител няма компетентност да проверява
материалноправните предпоставки за съществуването на дълга.Регресното право е
материално правна предпоставка на законната суброгация и съдебният изпълнител
не е компетентен да я установява. Тази проверка е възложена на съда и той я
осъществява в предвидените за това производства.Съдебният изпълнител е
оправомощен да констатира плащането,установимо с писмени доказателства.
В хипотезата на
законна суброгация правоприемството по чл. 429 ал.1 ГПК принадлежи на
поръчителят ,респективно на солидарния длъжник,които са платили дълга. Всяко
друго трето лице,което твърди,че се е суброгирало в правата на кредитора по
изпълнителния лист,следва в съответното съдебно производство да се снабди с
изпълнително основание.В него трябва да заяви своето регресно право срещу
длъжника по изпълнителния лист и всички останали предпоставки на законната
суброгация на които се позовава,но въпреки това с правото на принудително
изпълнение на удовлетворения кредитор по издадения изпълнителен лист разполага
само поръчителят или солидарния длъжник.
Тъй като ответницата
не е нито поръчител нито солидарен длъжник,не разполага с правото да продължи
изпълнението въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист ,
неправилно е конституирана от ЧСИ на мястото на първоначалния взискател.Тя не
разполага с правото на принудително изпълнение срещу длъжника,което прави
предявения иск основателен.
Недвижимият имот
придобит по време на брака между страните е СИО по силата на чл. 19 ал.1 СК/отм/Правилно окръжният съд е отказал в това производство да се произнесе по
инцидентно въведените от ответницата твърдения за нищожност на договора за
продажба като прикриващ в нейна полза дарение и че изтегления от ищеца кредит
не е бил използван за задоволяване нуждите на семейството за закупуване на
недвижимия имот и в резултат за нея са настъпили законните предпоставки за за
суброгирането и в правата на първоначалния взискател,тъй като за частта за
която е конституирана е платила чужд дълг.Както бе посочено и по горе в
хипотезите на законна суброгация, правоприемството по чл. 429 ал.1 ГПК
принадлежи единствено на поръчителя,респективно на солидарния длъжник,които са
платили дълга, а не на всяко трето лице,което твърди,че по силата на закона се
е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор по изпълнителния лист.
Окръжният съд като е
стигнал до същите изводи е постановил правилно решение,което следва да се
потвърди.
С оглед изхода от
въззивното производство следва жалбоподателката да бъде осъдена да заплати на
въззиваемия Ш. сумата 1 960 лв. разноски във въззивното производство за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
643/29.06.2020г. постановено по гр.д.№ 2741/2019г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, 22-ри гр.с.
ОСЪЖДА Ю.В.А., с ЕГН **********
да заплати на Р.М.Ш. с ЕГН ********** сумата 1 960/хиляда деветстотин и
шестдесет/ лева разноски пред въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: