Решение по дело №512/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260050
Дата: 9 декември 2020 г.
Съдия: Стела Венциславова Дандарова
Дело: 20205000500512
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  № 260050

 

 

гр. Пловдив,  09.12.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ:ВЕРА ИВАНОВА

СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

с участието на секретаря Мила Тошева, като разгледа докладваното от съдия Дандарова  в.гр.д. № 512 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.25 ГПК.

Образувано е по въззивнажалба на Ю.В.А. против решение № 643/29.06.2020г. по гр.д.№ 2741 по описа на Окръжен съд Пловдив с което е уважен иска по чл. 439 ГПК предявен от Р.М.Ш. срещу Ю.В.А., като признава за установено по отношение на ответницата,че не разполага с право на принудително изпълнение по изп.д.№ ************** на ЧСИ П. Н.,за сумата 32 673.94 лв.,представляваща главница,включена в общо дължимата сума от 47 655.56 лв.,за която ,съгласно съобщение изх.№ 12246/23.10.19г. на ЧСИ Н.,изпратено до Р.Ш.,срещу него е предприето принудително изпълнение в полза на Я. А. до размер на ½ част от онова,което е изплатено на първоначалния взискател в пълно погашение на дълга по изп.лист от 17.02.2017г.,издаден на осн.Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 2048/2017г. на ПРС,от средства,получени от проведена публична продан на ипотекирания в негова полза недвижим имот-СИО на страните в производството и А. е осъдена да заплати на Ш. 3 271.26 лв. разноски в производството. По изложени в жалбата съображения се иска отмяна на решението и постановяване на ново с което да се уважи предявения иск.

С постъпилият отговор от Р.Ш. се поддържа становище,че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ю.А. и Р.Ш. са сключили граждански брак на 24.02.2006г. Не е спорно,че същият е прекратен с решение по гр.д.№ 5447/18г. на ПРС. На 28.04.2006г. Р.Ш. е сключил с Б. *** ЕАД договор за жилищен кредит в размер на 82 600 лв.за покупка на апартамент в ****.Кредита е обезпечен с ипотека върху имота. На 04.05.2006г. с нот.акт № * том * н.д.№ ***/****г. на нотариус С. Й. ищеца и ответницата са закупили цитирания по горе апартамент,избено помещение,идеални части от общите части на сградата,заедно с гараж № 5,като 400 лв. са платени на продавача в деня на подписване на договора, а останалата част от продажната цена в размер на 82 600 лв.ще бъде изплатена от разрешения кредит.

Б.та се е снабдила по ч.гр.д.№ 2048/17г. на ПРС със Заповед за незабавно изпълнение № 1237/16.02.17г.срещу длъжника Р.Ш. по сключения договор за жилищен кредит.Издаден е изпълнителен лист от 17.02.17г. Б. е образувала изп.д.№ 268/17г. с длъжник Ш..В това производство ответницата е имала качеството на ипотекарен длъжник. При проведена публична продан е продаден ипотекирания имот, удовлетворени са Б. взискател и присъединените взискатели ДТ на *** и Общината,ЧСИ за дължимите такси и е останала сумата16 745.02 лв.

По молба на ответницата Ю.А.,ЧСИ е конституирал същата като взискател в качеството и на ипотекарен длъжник,за сума в размер на ½ от изплатената на Б.,събрана изцяло вследствие на извършена публична продан на недвижим имот СИО между длъжника и ипотекарния длъжник ,ипотекиран в полза на Б.,на осн. чл. 74 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЗД във вр. с чл. 429 ГПК.Дълга на длъжника е възлизал на 47 655.56 лв. от които 32 673.94 лв. главница.

С оглед горното съдът направи следните изводи:

Предявен е иск по чл. 439 ГПК.

Ищецът е твърдял,че ЧСИ неправилно е конституирал ответницата като взискател на мястото на първоначалния взискател-Б.та,като суброгирана в правата и.

В изпълнителния процес взискател и длъжник могат да бъдат само лицата посочени в изпълнителния лист.Чл.429 ал.1 ГПК са посочени изключенията за взискателя и по тази причина е недопустимо разширителното му тълкуване. В изпълнение на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист изпълнение могат да искат наследниците и частните правоприемници на взискателя,както и поръчителят и солидарния длъжник,които са платили дълга.Приемството и плащането се установява с писмени доказателства.Съдебният изпълнител няма компетентност да проверява материалноправните предпоставки за съществуването на дълга.Регресното право е материално правна предпоставка на законната суброгация и съдебният изпълнител не е компетентен да я установява. Тази проверка е възложена на съда и той я осъществява в предвидените за това производства.Съдебният изпълнител е оправомощен да констатира плащането,установимо с писмени доказателства.

В хипотезата на законна суброгация правоприемството по чл. 429 ал.1 ГПК принадлежи на поръчителят ,респективно на солидарния длъжник,които са платили дълга. Всяко друго трето лице,което твърди,че се е суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния лист,следва в съответното съдебно производство да се снабди с изпълнително основание.В него трябва да заяви своето регресно право срещу длъжника по изпълнителния лист и всички останали предпоставки на законната суброгация на които се позовава,но въпреки това с правото на принудително изпълнение на удовлетворения кредитор по издадения изпълнителен лист разполага само поръчителят или солидарния длъжник.

Тъй като ответницата не е нито поръчител нито солидарен длъжник,не разполага с правото да продължи изпълнението въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист , неправилно е конституирана от ЧСИ на мястото на първоначалния взискател.Тя не разполага с правото на принудително изпълнение срещу длъжника,което прави предявения иск основателен.

Недвижимият имот придобит по време на брака между страните е СИО по силата на чл. 19 ал.1 СК/отм/Правилно окръжният съд е отказал в това производство да се произнесе по инцидентно въведените от ответницата твърдения за нищожност на договора за продажба като прикриващ в нейна полза дарение и че изтегления от ищеца кредит не е бил използван за задоволяване нуждите на семейството за закупуване на недвижимия имот и в резултат за нея са настъпили законните предпоставки за за суброгирането и в правата на първоначалния взискател,тъй като за частта за която е конституирана е платила чужд дълг.Както бе посочено и по горе в хипотезите на законна суброгация, правоприемството по чл. 429 ал.1 ГПК принадлежи единствено на поръчителя,респективно на солидарния длъжник,които са платили дълга, а не на всяко трето лице,което твърди,че по силата на закона се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор по изпълнителния лист.

Окръжният съд като е стигнал до същите изводи е постановил правилно решение,което следва да се потвърди.

С оглед изхода от въззивното производство следва жалбоподателката да бъде осъдена да заплати на въззиваемия Ш. сумата 1 960 лв. разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 643/29.06.2020г. постановено по гр.д.№ 2741/2019г. по описа на Пловдивския окръжен съд, 22-ри гр.с.

ОСЪЖДА Ю.В.А., с ЕГН ********** да заплати на Р.М.Ш. с ЕГН ********** сумата 1 960/хиляда деветстотин и шестдесет/ лева разноски пред въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му.

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                    ЧЛЕНОВЕ: