РЕШЕНИЕ
№ 1553
гр. Бургас, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120104870 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от П. Т. Н. срещу Т. Д. Н. иск по чл. 108 от ЗС за
установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 15 кв. м. от
поземлен имот с идентификатор**** по КККР на с. Ч**, одобрени със Заповед РД-18-
39/27.07.2015 г. на ИД на АГКК, целия с площ 1951 кв. м., Трайно предназначение:
Урбанизирана, Начин на ползване: Ниско застрояване, при граници на поземления имот:
***, ***, ****, *** и ****, която част от поземления имот е с граници: от северозапад –
улица, от североизток – УПИ IV 280 и югозапад – УПИ III – 280, придобити въз основа на
договор за дарение и осъждането му да предаде владението върху тази част. Съединени за
общо разглеждане са искове по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне
телена ограда изградена между процесния поземлен имот и поземлен имот с
идентификатор **** по КККР на с. Ч***, одобрени със Заповед РД-18-39/27.07.2015 г. на ИД
на АГКК, целия с площ 1063 кв. м., Трайно предназначение: Урбанизирана, Начин на
ползване: Ниско застрояване, при граници на поземления имот: ****, ****, ****, ****, ****,
**** и ****, както и изградените в поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с.
Ч*** стопанска постройка с идентификатор **** по КККР на с. Ч***, гараж с
идентификатор **** по КККР на с. Ч**** и метален навес с площ 6 кв. м., включително
монтираните в сграда с идентификатор **** по КККР на с. Ч*** три броя видеокамери.
Твърди се, че поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Ч***, в т. ч. и
процесните 15 кв. м. са придобити от ищеца въз основа на договор за дарение от 23.10.1997
г., а ответникът е собственик на съседния поземлен имот с идентификатор **** по КККР на
с. Ч*** и построените в него сграда, стопанска постройка, гараж и навес, придобити по
наследство и дарение. Сочи се, че през 2022 г. ответникът е монтирал телена ограда на
общата граница между двата имота по начин, че е отнел владението върху 15 кв. м.,
1
заключени в триъгълник, от собствения на ищеца имот, които са неправилно заснети като
част от поземления имот на ответника. Изложено е, че през 2024 г. ищецът е внесъл в СГКК
– Бургас проект за изменение на КК, но е получен отказ предвид възражението подадено от
ответника срещу исканото изменение, като на ищеца е указано, че има спор относно
собствеността. Поддържа се, че на границата между двата съседни имоти на страните, без да
са спазени нормативните отстояния, ответникът е изградил стопанска постройка, гараж и
неотразен в скиците метален навес с площ около 6 кв. м. и трите с едноскатни покриви, без
отводнителни улеи и тръби, с наклон към имота на ищеца, при което дъждовната вода
периодично уврежда складираните в имота на ищеца строителни материали и ерозира двора
му. Твърди се, че ответникът е монтирал в жилищната си сграда три броя видеокамери,
изцяло насочени към имота на ищеца, находящи се на нивото на втори етаж, съответно –
едната на северозапания ъгъл, другата на югозапания ъгъл, а третата над прозореца на
санитарния възел към имота на ищеца.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът по делото е депозирал
отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва се твърдението на ищеца, че е собственик на процесните 15 кв.
м., като твърди се твърди, че собственик на същите е ответника, като оградата по чл. 151 ал.
1 т. 11 от ЗУТ е поставена по вътрешната регулационна граница между имотите на страните,
която съвпада по кадастър и регулация. С оглед това се поддържа, че искът по чл. 108 от ЗС
и този по чл. 109 от ЗС с предмет телената ограда са неоснователен, доколкото процесната
реална част е собственост на ответника, а не на ищеца и оградата е прокарана по границата
между двата имота. По отношение на исковете по чл. 109 от ЗС с предмет гаража и
стопанската постройка се поддържа, че са неоснователни, доколкото и за двете има
административни разрешения, а за стопанската постройка има и подписана от ищеца
декларация-съгласие. Относно металния навес се твърди, че не представлява постройка, а
продължение на покрива на гаража до улицата, отворено от всички страни, освен от страната
на ищеца, където е поставена ламарина с височина в рамките на допустимите 220 см. По
отношение на исковете по чл. 109 от ЗС с предмет три камери се поддържа, че е
неоснователен, доколкото камерите са монтирани за видеонаблюдение на собствения на
ответника имота с цел защита от незаконни посегателства върху имота му.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищците поддържат
предявените искове. Допуснато изменение на исковете, чрез тяхното намаляване, както
следва: искът по чл. 108 ЗС е намален от 15 кв. м. на 6 кв. м., а искът по чл. 109 ЗС за
премахване на цялата телената ограда е намален с искане за премахване на общо 17,58
м, заключени между т. 9 и т. 19, съгласно Приложение № 1 от заключението на вещото
лице М. М.. В предоставения срок са депозирани писмени бележки от 19.06.2025 г.
В съдебното заседание, чрез процесуалните си представители, ответниците
поддържат отговора на исковата молба. В предоставения срок са депозирани писмени
бележки от 18.06.2025 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представените по делото Нотариален акт № **/23.10.1997
г. по дело № 11010/1997, ведно със скица, Нотариален акт № **/16.06.1975 г. по нот.д. №
4903/1975 г. на нотариус Т. Т., Нотариален акт № 8/23.10.1997 г. по нот.д. № 10997/1997 г.,
2
удостоверение за наследници на Д. Т. Н. и Нотариален акт №*/23.06.2022 г. по нот.д. №
376/2022 г. на нотариус с рег. № 458 в НК се установява, че собственик на поземлен имот с
идентификатор **** по КККР на с. Ч***, одобрени със Заповед РД-18-39/27.07.2015 г. на ИД
на АГКК, целия с площ 1951 кв. м., Трайно предназначение: Урбанизирана, Начин на
ползване: Ниско застрояване, при граници на поземления имот: ***, ****, ****, **** и ****
е ищеца, а собственик на съседния поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на с.
Ч***, одобрени със Заповед РД-18-39/27.07.2015 г. на ИД на АГКК, целия с площ 1063 кв. м.,
Трайно предназначение: Урбанизирана, Начин на ползване: Ниско застрояване, при граници
на поземления имот: ****, ****, ****, ***, ***, **** и ****, както и изградените в поземлен
имот с идентификатор **** по КККР на с. Ч*** стопанска постройка с идентификатор ***
по КККР на с. Ч****, гараж с идентификатор *** по КККР на с. Ч*** и метален навес с
площ 6 кв. м., включително монтираните в сграда с идентификатор **** по КККР на с. Ч***
три броя видеокамери е ответникът по делото /л. 6 – л. 11/.
Представен по делото е отказ на АГКК за изменение на ККР по отношение на имоти -
поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. Ч*** и поземлен имот с идентификатор
*** по КККР на с. Ч*** /л. 21/.
Представени като писмени доказателства от ответника са следните документи:
протокол за трасиране на границата между двата процесни имоти, разрешение за строеж за
„Допълващо застрояване – гараж и плътна ограда по дворищно регулационните граници на
имота, строително разрешение, декларация – съгласие от 17.08.2020 г., подписана от ищеца
за построяване на границата между двата процесни имота на стопанска сграда – склад за
инвентар и отоплителни материали и удостоверение за търпимост за „Постройка за инвентар
и отоплителни материали“ с идентификатор **** по КККР на с. Ч*** /л. 51 – 57/.
От заключението на вещото лице В. Р. по възложената съдебно – техническа
експертиза се установява, че съобразно действащата благоустройствена нормативна уредба
не е необходимо премахването на телената ограда, стопанска постройка, гараж, металния
навес и видеокамерите. Установява се, че СМР необходими за преустановяване на преченето
на ищеца, ако такова бъде установено по делото, са: за премахване на телената ограда е
необходимо същата да бъде демонтирана и да бъдат извадени металните колове, като
разходите за това са на стойност 100 лева; на стопанска постройка, гараж, металния навес
следва да бъдат монтирани улуци, казанчета, вертикални и хоризонтални тръби, като за
стопанската постройка разходите за ремонт са на стойност 320 лева, за гаража – 590 лева и за
навеса – 610 лева; видеокамерите следва да бъдат демонтирани, като разходите за това са на
стойност 50 лева /л. 93/.
От заключението на вещото лице Л. М. по възложената съдебно – техническа
експертиза се установява, че съгласно действащ ПУП на с. Ч***, вътрешната
дворищнорегулационна граница между двата имота съвпада с имотната граница по КК,
съгласно § 8, ал.1, т.3 от Предходните разпоредби на ЗУТ. С регулационен план на с.Ч***,
община К***, от 1921г. и този от 1983г. няма показана ограда между двата имота, като към
момента на изготвяне на заключението между двата имота има поставена паянтова ограда -
тип мрежа с покривало, с дължина, равна на 37.47м., разположена по
дворищнорегулационната граница между двата УПИ, която съвпада с имотната граница по
одобрена КК. Не е налице терен, представляващ част от УПИ IV-280, който да е заснет като
част от ПИ с идентификатор **** по КККР на с.Ч***. Изградените в **** по КККР на
с.Ч*** сгради са следните: Сграда с идентификатор **** - представлява гараж с масивна
конструкция и плосък покрив. Застроената площ на сградата по КК е 26кв.м., на един етаж.
Гаражът е долепен до съществуваща жилищна сграда с идентификатор ***** и тангира с
общата дворищнорегулационната граница между УПИ III-280 и УПИ IV-280. Измерена е
височината на сградата - 1.71 м. Застроената площ на гаража по геодезически измервания на
място е 25кв.м. Наклонът на покрива е към УПИ IV-280, няма поставени улуци и тръби,
съответно дъждовните води се оттичат в съседен ПИ **** по КККР. Пред гаража е изграден
метален навес, с височина 2.02м. и застроена площ 21кв.м. Наклонът на покрива е отново е
към УПИ IV-280, няма поставени улуци и тръби, съответно дъждовните води се оттичат в
3
съседен ПИ 80916.501.280 по КККР. Сграда с идентификатор ***** - представлява
стопанска постройка /котелно/ с масивна конструкция и плосък покрив. Застроената площ на
сградата по КК е 21кв.м., на един етаж. Постройката е долепена до съществуваща жилищна
сграда с идентификатор **** и тангира с общата дворищнорегулационната граница между
УПИ III-280 и УПИ IV-280. Измерена е височината на сградата - 2.06м. Застроената площ на
котелното по геодезически измервания на място е 24кв.м. Наклонът на покрива е към УПИ
IV-280, няма поставени улуци и тръби, съответно дъждовните води се оттичат в съседен ПИ
**** по КККР /л. 134/.
От заключението на вещото лице М. М. по възложената повторна съдебно –
техническа експертиза се установява, че УПИIV-280 и УПИ1П-280 в кв.34 по плана на
с.Ч****, общ.К*** от 1983г. произлизат и са отредени за имот пл.№ 280 (Приложение 2),
който произлиза от имоти УПИ I и УПИII в кв.45 по плана от 1926г., отредени за имот пл.№
60 (Приложение 3). Съгласно действащия ПУП на с. Ч**** вътрешната регулационна
граница между двата имота по трасировъчния карнет и плана трябва да е на не по-малко от 3
м спрямо строящата се към момента на одобрение на плана масивна жилищна сграда в УПИ
Ш-280. Между двата ПИ има изградена ограда от мрежа на метални колове, с дължини както
е показано на Приложение 1- между т.8 и т.9 е 30.35м ограда, между т.9 и т.13 минава по
задната стена на допълващото застрояване и е 6.13м, между т.13 и т. 16 е 7.75м ограда и
между т.16 и т.17 минава по изградения по границата навес — 3.70м. Оградата следва
границата на дворищната регулация,която е новопроектирана с ПУП-а от 1983г., но не
съвпада с нея. Двете линии се кръстосват като нанесената дворищна регулация по
трасировъчния карнет отстои най-много на 0,60м в т.16 при навлизането на УПИ III към
УПИ IV, а най-голямо обратно навлизане от УПИ IV към УПИ III в т.8 от заснимането е
1.20м. Границата по мрежата и постройките между двата имота, заснета по време на огледа,
съвпада с тази по КК като и се разминават много малко, а разликите са напълно
пренебрежими. Навлизането на УПИ III към УПИ IV е 6.0м2 (с жълт цвят на комбинираната
скица), а обратното навлизане от УПИ IV към УПИ III е 18.0м2 (със зелен цвят на
комбинираната скица). В имота на ответника по границата с ищеца са построени две
масивни сгради - 02 по КК е гараж с площ 26м2 и височина от към гърба — 1.75м, плосък
покрив, а 03 по КК е стопанска сграда с площ 21.5м2 и височина откъм гърба - 1.99м, плоски
покриви. Между гаража и улицата има изграден паянтов навес с площ около 15 м2 и
приблизителна височина около 2.6м. Отводняването на постройките е към ищеца /л. 173/.
От заключението на вещото лице Щ. П. по възложената повторна съдебно –
техническа експертиза се установява, че на къщата на ответника има монтирани три камери
– първа камера - монтирана на водосточната тръба на къщата, от страната срещуположна на
улицата, втора камера - монтирана също на водосточната тръба на къщата, от страната към
улицата и трета камера - монтирана на стената на къщата, от лявата страна ако се гледа от
улицата. Трите камери са с добра резолюция за заснимане, в т. ч. и имота на ищеца и
възможност за въртене /270 градуса по хоризонтала и 90 градуса по вертикала/ и управление
от мобилен телефон /л. 153/.
По инициатива на ищеца по делото е разпитан свидетелката М.Н. /*** на ищеца и в
лоши отношения с ответника/, от чийто показания се установява, че телената ограда на
общата граница на двата процесни имоти в с. Ч**** е монтирана от ответника през 2023 г.
Установява се, че в имота на ответника има изграден гараж, на границата между двата
имота, зад който има стопанска постройка и метален навес, находящ се в предната част на
гаража и трите с наклон на покрива към двора на ищеца, при което при дъжд водата се
изтича в двора на ищеца и унищожава или поврежда намиращите се там строителни
материали, трева, грозде и овошки. Установява се, че на къщата на ответника има
монтирани три броя камери, които според свидетелката са насочени към къщата на ищеца /л.
117 гръб/.
По инициатива на ответника по делото е разпитан свидетелката М. Д., от чийто
показания се установява, че свидетелката познава родителите на ответника от около 1980 г.,
когато са строени гаражът, стопанската постройка и навесът. Установява се, че и трите
4
постройки в имота на ответника са със скат, като наклонът е към другия двор. Установява
се, че при зададен въпрос от свидетелката на ответника „Какви са тези камери?“ в
отсрещната къща, ответникът е заявил, че откакто някой му е отрязал навеса е монтирал
камери, за да следи какво се случва с дома му, като свидетелката лично е възприела, че
навесът е отрязан /л. 180 гръб/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който са съединени три иска с
правно основание чл. 109 ЗС. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, за успешното провеждане на ревандикационния иск, ищеца следва да
установи, че е придобил правото на собственост върху процесната реалана част на
твърдяното в исковата молба придобивно основание. По отношение на предявените
негаторни искове ищецът следва да установи, че е титуляр на право на собственост върху
процесната реална част, придобита на посоченото основание, спрямо която реална част е
осъществено твърдяното неоснователно бездействие от ответника, а именно, че ответникът
не премахва оградата чрез която е заградена процесна реална част, построяването, без
спазване на нормативните отстояния на гараж, стопанска постройка, навес и разполагането
на камери в жилищната сграда на ответника, насочени към имота на ищеца, както и че това
фактическо състояния пречи на ищеца да упражнява своето право – че оградата е
разположена в 6 кв. м. от имота на ищеца, че гаражът, стопанската постройка, навесът са
разположени в противозаконна близост до имота на ищеца, при което дъждовната вода от
покривите им се оттича в имота му, както и че монтираните камери пречат на
упражняването на правото на собственост върху имота на ищеца. В тежест на ответника е да
докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Страните не спорят, а и от представените по делото Нотариален акт № **/23.10.1997
г. по дело № 11010/1997, ведно със скица, Нотариален акт № **/16.06.1975 г. по нот.д. №
4903/1975 г. на нотариус Т. Т., Нотариален акт № */23.10.1997 г. по нот.д. № 10997/1997 г.,
удостоверение за наследници на Д. Т. Н. и Нотариален акт №*/23.06.2022 г. по нот.д. №
376/2022 г. на нотариус с рег. № *** в НК се установява, че собственик на поземлен имот с
идентификатор **** по КККР на с. Ч***, одобрени със Заповед РД-18-39/27.07.2015 г. на ИД
на АГКК, целия с площ 1951 кв. м., Трайно предназначение: Урбанизирана, Начин на
ползване: Ниско застрояване, при граници на поземления имот: ***, ***, ***, **** и **** е
ищеца, а собственик на съседния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Ч***,
одобрени със Заповед РД-18-39/27.07.2015 г. на ИД на АГКК, целия с площ 1063 кв. м.,
Трайно предназначение: Урбанизирана, Начин на ползване: Ниско застрояване, при граници
на поземления имот: ****, ****, ****, ****, ****, **** и ****, както и изградените в
поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на с. Черни връх стопанска постройка с
идентификатор **** по КККР на с. Ч****, гараж с идентификатор **** по КККР на с. Ч***
и метален навес с площ 6 кв. м., включително монтираните в сграда с идентификатор *****
по КККР на с. Ч**** три броя видеокамери е ответникът по делото /л. 6 – л. 11/, което
обуславя легитимацията на страните по делото.
По иска по чл. 108 ЗС и иска по чл. 109 ЗС относно телената ограда.
Уважаването на предявения ревандикационен иск, тоест достигането до извод, че
ответникът е завзел част от имота на ищеца, ограждайки я с телена ограда обуславя и извод,
че същата пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху тази част, поради
което е уместно двата иска да бъдат разгледани заедно.
По делото не се спори, а и с ангажираните от страните писмени доказателства се
установи, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с.
Ч****, а ответникът – на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. Ч****.
Спорен по делото въпрос е установил ли е без правно основание ответникът
фактическа власт върху реална част от притежавания от ищеца имот. За да разреши така
5
очертания спор, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице М. М. по назначената
съдебно – техническа експертиза, от което се установи, че оградата между двата имота
следва границата на дворищната регулация, но не съвпада с нея, като навлизането на УПИ
III /идентичен с имота на ответника/ към УПИ IV /идентичен с имота на ищеца/ е 6 кв. м.,
означени с жълт цвят на комбинираната скица, изготвена в Приложение № 4 към
заключението, което приподписано от съда се явява неразделна част от решението.
Настоящият съдебен състав намира, че по този въпрос не следва да базира своите изводите
на заключението на вещото лице Л. М., доколкото същото е изготвено без да се ползват
трасировъчните данни от община К*** и в заключението е извършвана съпоставка на база
кадастралната карта, вместо на база регулационния план, при което не е извършено
прецизно геодезично заснемане.
Неоснователно е застъпеното от ответника в писмената защита от 18.06.2025 г.
становище, че следва да бъде кредитирано заключението на Л. М., тъй като в случая
заповедта за одобряване на КК е влязла в сила, а съобразно решение по адм. д. № 6711/2014
г. на ВАС когато заповедта за одобряване е влязла в сила, то тя е основание за изменение на
регулацията по следните съображения: КККР има единствено информационно-
оповестителна функция. На отразяване в кадастъра – КК и КР, подлежи всяко установяване
и изменение на правото на собственост, както и промени в титуляря на правата. Именно в
това се изразява и изискването на чл. 51 ЗКИР кадастърът да бъде поддържан в актуално
състояние, тоест същият следва да отразява правилно вече настъпило пораждане, изменение
или прекратяване на правото на собственост. В случая, вещните последици, в това число
досежно границата между двата съседни имота, са породени от регулацията, която трябва да
бъде вярно отразена в КККР, а не обратното – регулацията да се изменя, съобразно
отразеното в КККР, именно защото кадастърът не доказва, нито създава вещни права, а само
отразява такива – така в т. 4 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014
г. на ОСГК на ВКС, Решение № 99/26.06.2014 г. по гр. д. № 4583/2013 г. на I г. о. на ВКС и
други.
Така мотивиран, съдът намира за доказано твърдението на ищеца, че ответникът е
установил фактическа власт върху част от имота на ищеца. Поради наличието на всички
изискуеми предпоставки, предявеният ревандикационен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
От Приложение № 1 към заключението на вещото лице М. М. се установи, че
процесната реална част от 6 кв. м. е оградена с телена мрежа, с бетонни колове, обозначена в
приложението с т. 9 до т. 17, с обща дължина 17,58 м. Тъй като прегражда достъпа, оградата
изцяло осуетява възможността на ищеца да упражнява правно на собственост върху
процесната реална част, което обуславя извод за основателност и на предявения негаторен
иск досежно оградата. Същият следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да
премахне оградата, в частта заключена между т. 9 до т. 17 от Приложение № 1 от
заключението. Настоящото решение не е пречка процесната ограда да бъде само преместена
в съответствие с регулационната линия, съобразно комбинираната скица, изготвена в
Приложение № 4, стига да бъде премахната от имота на ищеца.
По иска по чл. 109 ЗС относно стопанска постройка, гараж и метален навес.
По делото не се спори, а и с ангажираните от страните писмени доказателства се
установи, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на с.
Ч****, а ответникът – на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. Ч****. Не е
спорно, а и от заключенията на вещите лица Л. М. и М. М. по назначената основна и
повторна съдебно – технически експертизи се установи, че в имота на ответника по
границата с ищеца са построени стопанска постройка с идентификатор *** по КККР на с.
Черни връх, гараж с идентификатор *** по КККР на с. Ч***, като между гаража и улицата
има изграден паянтов навес с площ около 15 кв. м. и приблизителна височина около 2.6 м. /л.
173/.
Спорен по делото въпрос е налице ли е основание за ответника да разположи
6
постройките на общата граница с ищеца и пречат ли същите за упражняване правото на
собственост на ищеца върху собствения му имот, респективно следва ли да измести същите
или да предприеме други действие по преустановяване на преченето.
Като пречещи упражняване правото на собственост, в исковата молба са изтъкнати
от ищеца следните фактори – че постройките са изградени в нарушение на изискванията за
отстояние, тоест че не са спазени изискванията на благоустройствените закони за отстояние
на постройките от границата на съседния имот, както и че покривите на постройките са с
наклон към имота на ищеца, като при дъжд, водата се изтича в него и поврежда находящите
се там строителни материали и причинява ерозия на двора.
По отношение на довода за неспазени отстояния, съдът приема следното: За
уважаване на иска по чл. 109 ЗС не е достатъчно да се установи, че постройките са
изградени в отклонение от техническите правила и норми, а е необходимо да се установи
дали естеството на отклоненията е такова, че пречи на собственика на съседния имот –
ищеца, да упражнява правото си на собственост. Настоящият състав приема, че по принцип
неспазването на нормативно установените изисквания за отстояние само по себе си смущава
упражняването на включеното в правото на собственост, правомощие за ползване, тоест
възможността да се извличат полезните свойства от имота, доколкото засенчвайки част от
почвата прави невъзможно отглеждането на растения и създава предпоставки за задържане
на влага, поради което прави тази част от имота непригодна и за съхранение на дървени,
строителни и други материали. В случая обаче, от заключението на вещото лице В. Р. по
възложената съдебно – техническа експертиза се установи, че разположените на границата
стопанска постройка, гараж и металния навес не нарушават действащата благоустройствена
нормативна уредба, поради което не е необходимо тяхното премахване. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като компетентно, обосновано и неоспорено от страните.
Изводите в него се подкрепят и от ангажираните от ответника писмени доказателства -
разрешение за строеж за „Допълващо застрояване – гараж и плътна ограда по дворищно
регулационните граници на имота, строително разрешение, декларация – съгласие от
17.08.2020 г., подписана от ищеца за построяване на границата между двата процесни имота
на стопанска сграда – склад за инвентар и отоплителни материали и удостоверение за
търпимост за „Постройка за инвентар и отоплителни материали“ с идентификатор **** по
КККР на с. Ч*** /л. 51 – 57/. Тези доказателства напълно кореспондират с изводите на
вещото лице за законност на постройките, като за стопанската постройка е представено и
подписано от ищеца съгласие за нейното построяване на границата. С оглед гореизложеното
доводът на ищеца за неспазени отстояние е неоснователен.
По отношение на довода на ищеца за наличие на наклон на покривите на
постройките към имота на ищеца, съдът приема следното: Изграждането на наклон на
покривите на постройките по начин, че дъждовната вода се изтича в двора на ищеца е от
естеството да смути пълноценното упражняване правото на собственост върху него,
доколкото прави част от имота непригодна за засяване на насаждения и съхраняване на
строителни и други материали. В случая, от заключенията на вещите лица Л. М. и М. М. по
възложените основна и повторна съдебно – техническа експертизи се установи, че наклона
на покривите и на трите постройки са към имота на ищеца, при което дъждовната вода се
изтича в него. Тези изводи на вещите лица се потвърждават и от показанията на разпитаните
по делото двама свидетели, които заявяват, че наклонът на покривите на трите постройки е
към двора на ищеца. Обстоятелството, че това пречи на ищеца да упражнява своето право на
собственост се установява от показанията на свидетелката М. Н. според които при дъжд,
водата реално се изтича в двора на ищеца и унищожава овошки и поврежда строителните
материали. Като взе предвид възможната заинтересованост на свидетелката /*** на ищеца и
в лоши отношения с ответника/, съдът дава вяра на депозираните от същата показания,
доколкото са пълни, логично и уверено депозирани и основани на непосредствени
впечатления. От заключението на вещото лице Л. М. се установи, че на постройките няма
монтирана отводнителна система – улуци и тръби. С оглед това и предвид гореизложеното,
съдът приема, че изградените по този начин покриви на трите сгради – с наклон към имота
7
на ищеца, водещи до периодично изливане на дъждовна вода в неговия имот, пречат на
пълноценното упражняване правото му на собственост, поради което предявените негаторни
искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По отношение на направеното с исковата молба искане за премахване на трите
постройки, съдът приема следното: Търсената защита с иска по чл. 109 ЗС трябва да
съответства на нарушението и да се ограничава до преустановяване на онези действия или
състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца,
без да нарушава и да ограничава необосновано правата на ответника, тоест следва да има
съответствие по интензитет между осигурената на ищеца защита и нарушението,
осъществено от ответника. Именно поради това и в съответствие с чл. 6 ГПК, съдът е
обвързан от заявения от ищеца начин на смущаване на собствеността и как то следва то да
бъде преодоляно, но не е обвързан от завените от ищеца конкретни искания за действията и
бездействията, необходими за преодоляването му. Следвайки принципното положение за
необходимост от пропорционалност /съизмеримост/ между осигурената на ищеца защита и
осъщественото от ответника нарушение, в случай, че бъде достигнато до извод, че
нарушението може да бъде преустановено с по-леки средства, съдът не може да осъди
ответника да осъществи поведение, което да ограничава необосновано неговите права в по-
голяма степен от необходимата за преустановяване на преченето. В този смисъл е Решение
№ 50056/10.07.2023 г. по гр. д. № 2598/2022 г. на II г. о. на ВКС, според което ищецът следва
да посочи в какво се състои смущаването на пълноценното упражняване на вещното му
право и по какъв начин счита, че следва да бъде преодоляно състоянието и/или да се осуети
бъдещо накърняване на правата му. Съдът обаче не е обвързан от заявените от ищеца
конкретни искания за тези действия, респ. бездействия. За установяване за какво конкретно
поведение следва да бъде осъден ответника по правило са необходими специални знания.
Въз основа на експертното заключение се установява конкретното състояние на имота или
на имотите на ищеца и ответника, отражението върху правата на ищеца на извършваното от
ответника или на състоянието, което той поддържа в собствения си имот, както и
необходимите действия/бездействия за преустановяване накърняването на възможността на
ищеца да упражнява вещните си права. Когато са необходими специални знания по смисъла
на чл. 195 ГПК от ищеца не може да се изисква още в петитума на исковата молба да посочи
точно какви действия или бездействия претендира от ответника, за да бъде преодоляно
смущаването на упражняването на вещните му права. В такава хипотеза съдът е обвързан
само от квалификацията на формулирания петитум – дали се иска възстановяване на
предходното преди нарушението състояние чрез премахване на нещо новоизградено или
чрез възстановяване на нещо премахнато, или изпълнение на възложено по закон
задължение, или чрез друго действие с оглед конкретиката на съответния правен спор; дали
се иска бъдещо бездействие с оглед преодоляване на риск от накърняване възможността
ищеца пълноценно да ползва собствеността си; дали се иска бъдещо съдействие с оглед
възможността ищецът пълноценно да упражнява вещните си права и т. н. Спрямо тази
квалификация съдът преценява дали установените чрез експертното заключение или
следващи по силата на възложена със закон компетентност конкретни действия, респ.
бездействия на ответника попадат във формулирания от ищеца петитум на иска по чл. 109
ЗС.
В конкретния случай, от заключенията на вещите лице Л. М. и В. Р. по възложените
съдебно – технически експертизи се установи, че процесните три постройки нямат
отводнителни системи, но за разрешаване на проблема с дъждовната вода не е необходимо
премахването на стопанската постройка, гаража и металния навес. Установява се, че
преченето може да бъде преустановено като на стопанска постройка, гараж, металния навес
се монтират улуци, казанчета, вертикални и хоризонтални тръби /л. 93/. Следователно
достатъчно за осигуряване на защитата на ищеца в пълен обем е - не премахването на
постройките, а осъждане на ответника да изгради за своя сметка отводнителна система на
трите постройки, като по този начин нарушението ще бъде преустановено без да се засягат
необосновано правата на ответника, в какъвто смисъл следва да бъде и диспозитива на
решението.
8
По иска по чл. 109 ЗС относно трите видеокамери.
Страните по делото не спорят, че върху стената на собствената на ответника къщата
с идентификатор **** по КККР на с. Ч*** има монтирани три броя видеокамери с
технически параметри позволяващи заснемане в далечина, в т. ч. и имота на ищеца, както и
че камерите могат да извършват ротация, позволяваща заснемане във всички посоки.
Последното се установява и от заключението на вещото лице Щ. П. по възложената
повторна съдебно – техническа експертиза /л. 153/, което съдът кредитира като компетентно,
обосновано и неоспорено от страните.
Спорен между страните е въпросът дали поставянето от ответника на процесните
видеокамери, представлява неоснователно негово поведение и дали това поведение пречи
на ищеца да упражнява правото си на собственост върху своя имот.
Принципно положение е, че за да се окачестви едно действие по смисъла на чл. 109
ЗС като неоснователно, тоест противоправно, то следва да съществува правна забрана за
осъществяването му, а ако такава липсва неоснователността на действието е обусловена от
това, че то пречи на друго лице да упражнява правото си. В сега действащото българско
законодателство не съществува забрана за монтиране на видеокамери в частна собственост,
с цел съхраняване на собствеността. Този извод не се разколебава от наличието на чл. 32, ал.
2 от КРБ според, който никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван
или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично
несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Тази разпоредба не предвижда забрана за
поставяне на видеонаблюдение в частна собственост, а гаранция за неприкосновеност на
личния живот, чието накърняване обаче може да бъде защитено чрез друг способ, различен
от иска по чл. 109 ЗС. Освен това, в допълнение следва да се посочи, че тази разпоредба има
предвид действия по фотографиране и филмиране насочени срещу конкретно лице или лица,
именно с цел да се проследи личния му живот, а подобни данни по делото липсват. Обратно,
свидетелката М. Д., разпитана по инициатива на ответника е заявила, че при зададен въпрос
от свидетелката на ответника „Какви са тези камери?“ в отсрещната къща, ответникът е
заявил, че откакто някой му е отрязал навеса е монтирал камери, за да следи какво се случва
с дома му, като свидетелката лично е възприела, че навесът е отрязан /л. 180 гръб/.
Последното опровергава твърденията на ищеца, че ответникът е монтирал видеокамерите,
специално за да следи неговия личен живот и този на членовете на неговото семейство. Този
извод не се разколебава от показанията на разпитаната, по инициатива на ищеца, негова
дъщеря М.Н., според която видеокамерите са насочени специално към къщата на ищеца /л.
117 гръб/, доколкото се касае до предположение на свидетелката, която сама е споделила в
съдебното заседание, че е в лоши отношения с ответника. Дори и една или няколко от
видеокамерите да бъдат насочени в даден момент към имота на ищеца или да бъдат
поставени в режим на автоматична, периодична ротация, при което имотът на ищеца или
самият ищец попадат пред обектива на камерата, то при липса на категорични данни за
целенасочено следене на ищеца следва да се приеме, че с видеонаблюдението се цели охрана
собствеността на ответника. Освен това, както бе посочено по-горе, дори и да се установи,
че видеонаблюдението е поставено от ответника в нарушение на чл. 32, ал. 2 КРБ, тоест с
цел да се следи личния живот на ищеца, то способът за защита от такова нарушение е
различен от иска по чл. 109 ЗС.
Неоснователността на монтирането на видеокамери от ответника в случая не е
обусловено и от наличие на пречене на ищеца да упражнява правото си на собственост,
доколкото монтирането на видеокамери и поставянето им в активен режим не е от
естеството да смути или осуети, което и да е от трите правомощия – владеене, ползване и
разпореждане, включени в правото на собственост. Последните могат да бъдат упражнявани
свободно от ищеца независимо дали в съседния имот има монтирани камери или не.
Монтирането на видеокамери и поставянето им в активен режим са от естеството да
накърнят единствено неприкосновеността на личния живот /и то ако това нарушава чл. 32,
ал. 2 КРБ /, за което обаче защитата е по ред различен от настоящия.
9
По изложените съображения, предявеният от ищеца иск по чл. 109 ЗС досежно
премахване на трите броя видеокамери от имота на ищеца е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Държавна такса и разноски.
Дължимата от ищеца държавна такса за предявените три броя негаторни искове е
приблизително определена от съда при завеждане на делото по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК и
внесена в бюджета от ищеца. Държавната такса, изчислена според стойността на СМР,
необходими за преустановяване на преченето /съобразно тълкувателно решение по
тълкувателно дело № 4.2015 г. на ОСГК на ВКС/, не надвишава вече внесената от ищеца
държавна такса, поради което ищецът не следва да бъде осъждан за довнасяне на държавна
такса по реда на чл. 77 ГПК.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане, представените
доказателства и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се полагат направените по
делото съдебно – деловодни разноски, за които са представени доказателства. По делото са
ангажирани доказателства за всяка от разноските заявени в представения от ищеца списък
по чл. 80 ГПК в общ размер от 3788 лева. Съобразно уважената част от исковете /три
уважени и един отхвърлен/ ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 2841
лева, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част от исковете.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане, представените
доказателства и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника се полагат направените
по делото съдебно – деловодни разноски, за които са представени доказателства. По делото
са ангажирани доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1500 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковете ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 375 лева, представляваща направени по делото съдебно-деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете /един иск е отхвърлен/.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца П. Т. Н., ЕГН
********** с адрес гр. Б***, ж. к. „*** и ответника Т. Д. Н., ЕГН ********** с адрес с.
Ч***, общ. К***, че ищецът е собственик на реална част, с площ 6 кв. м. от поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на с. Ч***, одобрени със Заповед РД-18-39/27.07.2015 г.
на ИД на АГКК, целия с площ 1951 кв. м., Трайно предназначение: Урбанизирана, Начин на
ползване: Ниско застрояване, при граници на поземления имот: ***, ***, ****, **** и ****,
която част от поземления имот е с граници: от северозапад – улица, от североизток – УПИ IV
280 и югозапад – УПИ III – 280, придобита въз основа на договор за дарение, която реална
част е защрихована с жълто на скицата на л. 180 от делото на РС - Бургас, приподписана от
съда и съставляваща неразделна част от решението, КАТО ОСЪЖДА ответника да предаде
на ищеца владението върху реална част, с площ от 6 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на с. Че***, одобрени със Заповед РД-18-39/27.07.2015 г. на ИД
на АГКК, целия с площ 1951 кв. м., Трайно предназначение: Урбанизирана, Начин на
ползване: Ниско застрояване, при граници на поземления имот: ***, ****, ****, **** и ****,
която част от поземления имот е с граници: от северозапад – улица, от североизток – УПИ IV
280 и югозапад – УПИ III – 280, придобита въз основа на договор за дарение, която реална
част е защрихована с жълто на скицата на л. 180 от делото на РС - Бургас, приподписана от
съда и съставляваща неразделна част от решението, на основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Т. Д. Н., ЕГН ********** с адрес с. Ч***, общ. К***, по предявен от П. Т.
Н., ЕГН ********** с адрес гр. Б***, ж. к. *** иск по чл. 109 ЗС да премахне, находящата
10
се в собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. Ч***х,
одобрени със Заповед РД-18-39/27.07.2015 г. на ИД на АГКК, целия с площ 1951 кв. м.,
Трайно предназначение: Урбанизирана, Начин на ползване: Ниско застрояване, при граници
на поземления имот: ***, ****, ****, **** и ****, телена ограда, с бетонни колове, в частта
от общо 17,58 м. заключени между т. 9 до т. 17, от Приложение № 1, от заключението на
вещото лице М. М., находящо се на л. 177 от делото на РС - Бургас, приподписано от съда и
съставляващо неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Т. Д. Н., ЕГН ********** с адрес с. Ч***, общ. К****, по предявен от П. Т.
Н., ЕГН ********** с адрес гр. Б***, ж. к. *** иск по чл. 109 ЗС да преустанови
неоснователните действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост
върху поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. Ч***, одобрени със Заповед РД-
18-39/27.07.2015 г. на ИД на АГКК, целия с площ 1951 кв. м., Трайно предназначение:
Урбанизирана, Начин на ползване: Ниско застрояване, при граници на поземления имот:
****, *****, ****, **** и ****, като монтира в находящите се в поземлен имот с
идентификатор **** по КККР на с. Ч**** стопанска постройка с идентификатор **** по
КККР на с. Ч***, гараж с идентификатор **** по КККР на с. Ч*** и метален навес,
отводнителна система - улуци, казанчета, вертикални и хоризонтални тръби, по начин, че
дъждовната вода да не се оттича в двора на поземления имот на ищеца.
ОТХВЪРЛЯ предявения П. Т. Н., ЕГН ********** с адрес гр. Б***, ж. к. **** срещу
Т. Д. Н., ЕГН ********** с адрес с. Ч***, общ. К*** иск по чл. 109 ЗС за премахване на
монтираните в сграда с идентификатор **** по КККР на с. Ч*** три броя видеокамери.
ОСЪЖДА Т. Д. Н., ЕГН ********** с адрес с. Ч****, общ. К***, да заплати на П.
Т. Н., ЕГН ********** с адрес гр. Б***, ж. к. ***, сумата от 2841 лева /две хиляди
осемстотин четиридесет и един лева/, представляваща направени по делото съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. Т. Н., ЕГН ********** с адрес гр. Б***, ж. к.***, да заплати на Т. Д.
Н., ЕГН ********** с адрес с. Ч***, общ. К***, сумата от 375 лева /триста седемдесет и
пет лева/, представляваща направени в производството съдебно – деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11