№ 34865
гр. София, 18.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110166229 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК.
Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед № 7148/11.3.2022 година за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК и въз основа на нея и изпълнителен лист на
11.3.2022 година.
По делото е постъпила молба от заявителя, с която се иска съдът да извърши поправка
на очевидна фактическа грешка, относно изписаните в заповедта и изпълнителния лист
суми.
При горното съдът като съобрази постъпилата молба и издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, и издадения въз основа на нея изпълнителен лист за да
се произнесе съобрази следното:
Съгласно т.7 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 година, постановено по
тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата
– „По силата на задължението на гражданския съд да разгледа всяка подадена до него молба
за защита и съдействие /чл.2 ГПК/ заповедният съд е длъжен да се произнесе по молба за
поправка, допълване или тълкуване на постановен от него акт. Да се приеме противното би
означавало да се допусне съществуването в правния мир на погрешно, непълно или неясно
произнасяне на съда, което не е в състояние да постигне целите на производството“. В тази
връзка при искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по аналогия намира приложение и разпоредбата на чл.406,
ал.4 от ГПК относно поправката на изпълнителен лист.
Съобразно повелята на чл.247 от ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на
страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
В разглеждания случай, съдът е посочил неправилно, че сумата от 34,80 лева
представлява лихва върху просрочена главница, вместо лихва върху редовна главница, както
и неправилно е посочил, че се претендира и се дължи сумата от 19,30 лева – неустойка за
просрочена главница.
Мотивиран от горното и на основание т.7 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 година, постановено по тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на
ВКС във връзка с чл.247, ал.1 от ГПК, съдът
1
РАЗПОРЕДИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № 7148/11.3.2022
година за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа
на нея и изпълнителен лист на 11.3.2022 година, в следния смисъл:
като вместо:
„Длъжникът Н. М. Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес – ............ да
заплати на заявителя кредитор “.......“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление -
........., представлявано от ........... - главен изпълнителен директор и .............., изпълнителен
директор, ............, изпълнителен директор, следните суми:
- сумата от 490,74 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за кредитна
карта за бизнес клиенти № 178/20.11.2014 г., сключен между „.......“ АД, като кредитор и
„...........“ ООД, ЕИК ..........- в несъстоятелност и Н. М. Й., ЕГН **********, като Солидарен
длъжник, по който Банката е предоставила на кредитополучателя кредитна карта с разрешен
кредитен лимит 2000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявлението пред заповедния съд - 19.11.2021 година до изплащане на
вземането;
- сумата 34,80 лева, представляваща договорна лихва за просрочена главница,
начислена за периода от 16.03.2021 година до 23.06.2021 година;
-сумата от 19,30 лева, представляваща неустойка за просрочена главница за периода от
28.07.2021 година до 14.12.2021 година;
- сумата от 39,00 лева, представляваща лихва за просрочена главница за периода от
23.06.2021 г.до 18.11.2021 г.;
- сумата на сторените по делото разноски от 25,00 лева, представляваща разноски за
заплатена държавна такса за образуване на делото и сумата от 214,00 лева, за заплатено
адвокатски възнаграждение с вкл.ДДС.“,
се чете:
„Длъжникът Н. М. Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес – ............ да
заплати на заявителя кредитор “.......“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление - ........., представлявано от ........... - главен изпълнителен директор и
.............., изпълнителен директор, ............, изпълнителен директор, следните суми:
- сумата от 490,74 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
кредитна карта за бизнес клиенти № 178/20.11.2014 г., сключен между „.......“ АД, като
кредитор и „...........“ ООД, ЕИК ..........- в несъстоятелност и Н. М. Й., ЕГН **********,
като Солидарен длъжник, по който Банката е предоставила на кредитополучателя
кредитна карта с разрешен кредитен лимит 2000 лв., ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд -
19.11.2021 година до изплащане на вземането;
- сумата 34,80 лева, представляваща договорна лихва върху редовна главница,
начислена за периода от 16.03.2021 година до 23.06.2021 година;
- сумата от 39,00 лева, представляваща лихва за просрочена главница за периода
от 23.06.2021 г.до 18.11.2021 г.;
- сумата на сторените по делото разноски от 25,00 лева, представляваща разноски
за заплатена държавна такса за образуване на делото и сумата от 214,00 лева, за
заплатено адвокатски възнаграждение с вкл.ДДС.“.
Препис от настоящето да се връчи на заявителя, като същото подлежи на обжалване
2
пред Софийски градски съд –в двуседмичен срок от връчване на настоящето, а на длъжника
– от съдебния изпълнител.
Настоящето е неразделна част от Заповед № 7148/11.3.2022 година за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на нея и
изпълнителен лист на 11.3.2022 година.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3