РЕШЕНИЕ
№ 1451
гр. Русе, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520106259 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Т. С. Г., ЕГН: **********, от гр.
Р***, чрез: адв. С. М., АК- Русе, с която са предявени осъдителни искове срещу ЗД „БУЛ
ИНС“АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, представлявано от изпълнителните
директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов – заедно, с правно
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 6032 лева, от общо 8000
лв., след приспадане на платените му 1968 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета на
мотоциклет марка „СУЗУКИ" с рег. № Р 0709 В, от деликт по чл.45 ЗЗД, в резултат на ПТП
настъпило на 25.08.2019 г. около 16.30 часа в град Ветово, обл. Русе на кръстовището на
улиците „Велико Търново" и ,,Трети Март", където ищецът Т. С. Г. е управлявал
мотоциклета, а зад него се е возела сьпругата му Ц. И. Г., когато от лявата страна на улицата
потеглил спрял автомобил марка "ТОЙОТА" с рег. № Р 0197 КВ, управляван от А. П. И.,
който изцяло преградил лентата, в която се движели и въпреки усилията на Т. Г. да спре, се
ударил в дясната страна на автомобила и съпругата му паднала на пътя. Претендира и
законната лихва от датата на Уведомлението/Претенция от 04.09.2019 г./. Предявен е и иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 429 ал. 2 т. 2 от КЗ: за законната лихва върху
главницата, считано от 04.09.2019 г. до окончателното изпълнение.
За автомобила управляван от И. към датата на настъпване на ПТП е имало валидно
сключен при ответното дружество и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/22/119000709753 със срок на
действие от 13.07.2019 г. до 12.07.2020 г., прекратена на 28.10.2019 г., валидна към датата на
събитието.
За случая е образувано досъдебно производство № 441/2019 г. по описа на ОД МВР -
Русе, по което е повдигнато обвинение на водача на лекия автомобил и признат за виновен
1
за причинена средна телесна повреда на Ц. И. Г., като обжалвал размера на наложеното
наказание по ВАНД № 57/2021 г. на РОС, но починал и делото е прекратено.
Ответникът е направил опис на претенцията и образувал Щета № 20100001249 от
14.01.2020 г. и е изплатил на ищеца сумата 1968 лв.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответното дружество, представлявано от
адв. М. Г. е подало отговор на исковата молба, с който оспорва механизма на ПТП, размера
на причинените вреди, твърдяната вина на застрахования и причинната връзка с
увреждането, че щетата е тотална. Счита, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат, тъй като водача на мотоциклета „сузуки“ се движил с превишена скорост. Счита,
че при определяне на обезщетението следва да се приспадне и стойността на запазените
части на увредения мотоциклет, които след като не били описани, следвало да се приемат за
запазени 25% от действителната стойност на мотоциклета.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 25.08.2019г. в гр. Ветово, обл. Русе, към кръстовището образувано от улиците
„В.Търново" и ,,Третu Март" се движил мотоциклет „Сузуки ГСХ 1300Р с peг.№ Р0709В с
водач Т. Г.. В същият момент лек автомобил „Тойота Корола", peг.№ Р 0197КВ с водач А.
И. внезапно предприема маневра десен завой, при което мотоциклета се блъсва в задната
дясна част на лекия автомобил. В резултат на произшествието били причинени значителни
имуществени вреди и средна телесна повреда на пътник от мотоциклета. За настъпилото
ПТП е съставен протокол за ПТП с пострадали №598/201 от 25.08.2019г. Към момента на
произшествието лек автомобил „Тойота Корола" е бил с валидна застраховка „Гражданска
отговорност" в ответното дружество с полица № BG/ 02/119001960892. След два огледа на
увредения мотоциклет от застрахователя е образувана щета № **********/14.01.2020г.
Оформено е опис-заключение за процесната щета на MПC, като на основание експертиза и
оценка на застрахователя е изплатено обезщетение за имуществени вреди на ищеца в размер
1968 лв.
За случая е образувано досъдебно производство № 441/2019 г. по описа на ОД МВР -
Русе, по което е повдигнато обвинение на водача на лекия автомобил и признат за виновен
за причинена средна телесна повреда на Ц. И.Г., като обжалвал размера на наложеното
наказание по ВАНД № 57/2021 г. на РОС, но починал и делото е прекратено.
Не е спорно между страните, че ответникът е направил опис на претенцията и
образувал Щета № 20100001249 от 14.01.2020 г. и е изплатил на ищеца сумата 1968 лв.
Не е спорно, че към момента на произшествието за автомобила марка "ТОЙОТА" с рег.
№ Р 0197 КВ, управляван от А.П. И. е имало валидно сключен при ответното дружество и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица № BG/22/119000709753 със срок на действие от 13.07.2019 г. до
12.07.2020 г., прекратена на 28.10.2019 г.
Ищецът претендира имуществени вреди до размера на действителните разходи по
възстановяване на мотоциклета, в размер 6032 лв., законната лихва и разноските по делото.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило по следния
механизъм: Водачът на л. а. „Тойота Корола" непосредствено преди ПТП е бил паркиран в
лявата част на платното за движение на ул."Трети март" в гр.Ветово, след което той е
потеглил и се е движил напред по посока на следващото кръстовище в същата лента за
движение. В същото време и в същата посока в дясната лента на пътното платно се е
движил мотоциклет Сузуки ГСХ 1300 Р" с peг.№ Р 0709 В, с водач Т. Г., сьс скорост около
53 км/час. В района на кръстовището водача на л.а. Тойота се насочва надясно към
ул."Велико Търново", като навлиза в лентата за движение на мотоциклета. В този момент
2
мотоциклета е на отстояние около 25 метра от мястото на удара, като лекия автомобил
попада в опасната му зона за спиране и произшествието е било непредотвратимо за водача
на мотоциклета. При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водача е длъжен да пропусне ППC, които се движат по нея.
Когато такава маневра трябва да извършат две ППC от две съседни пътни ленти, с
предимство е водача на ППС, което се намира в дясната пътна лента. Преди извършването
на тази маневра водача на лекия автомобил е имал ограничена видимост към мотоциклета
до 100 метра, но опасната зона за спиране на мотоциклета е много по-малка и той имал
техническа възможност да възприеме мотоциклета и да изчака неговото преминаване, след
което да извърши процесната маневра без да предизвика настъпването на ПТП.
Според вещото лице скоростта на движение на л.а. „Тойота Корола" е била - 21,6
км/час, а на мотоциклет Сузуки ГСХ 1300 Р" е била - 53,3 км/час, при което от водача на
мотоциклета е имало минимално превишение на скоростта с 3,3 км/час над определената в
ЗДВП в чл. 21 ал. 1 скорост от 50 км/ч. за категория „А“. Според вещото лице водачът на
мотоциклет Сузуки не е имал техническа възможност да предотврати ПТП при установената
и при разрешената скорост на движение. Водачът на л.а. „Тойота Корола" е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, като изчака преминаване на мотоциклета, след което да
изпълни процесната маневра. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в първия
момент преди настъпването на ПТП, в лявата страна на ул. „3-ти март“ е имало паркирани
автомобили, въпреки че там категорично е имало поставен знак „Забранено паркирането“. В
това число, на същото място е паркирал и лек автомобил „Тойота Корола“ в нарушение на
поставения знак и ЗДВП. В един момент л.а. Тойота излиза от редицата на паркираните
автомобили и тръгва по средата на пътя, по-скоро държи лявата лента на пътното платно,
когато стига до процесното кръстовище с ул. „Велико Търново“, водачът решава да направи
маневра „десен завой“ от лява лента, като тук вече се явява и елемента „внезапност“.
Мотоциклетът в този момент се е намирал на около 25 м. зад него, като се е движел със
скорост около 53 км. в час. Опасната му зона за спиране при тази скорост е била 37 метра,
т.е. на него са му били необходими 37 метра да направи спиране и да предотврати
произшествието, но тъй като лекия автомобил е бил в опасната му зона, намирал се е на 25
метра, той не е успял да предотврати произшествието и удара настъпва в дясната, т.е. в
неговата лента, за движение на мотоциклета. Лекият автомобил „Тойота Корола“ през
огледалото за обратно виждане е имал видимост на 100 метра назад, тъй като има завой,
който ограничава видимостта в рамките на това разстояние. По тази причина, заключението
на вещото лице е, че водача на лекия автомобил „Тойота“ е имал техническа възможност да
предотврати произшествието, ако е предприел такива действия да следи движещите се зад
него моторни превозни средства, а в случай че няма проблем и няма опасен момент би
могъл да предприеме тази маневра: „десен завой“ без да настъпи удара, докато мотоциклета
е нямал такава възможност.
Според експертизата стойността на необходимите части, консумативи и труд за
възстановяване на причинените щети по процесното МПС, се определя на стойност 11959,62
лв. Средната пазарна цена към момента за мотоциклет „Сузуки ГСХ 1300 Р" вещото лице
определя в размер 8180 лв. Определената стойност за възстановяване на процесния
мотоциклет „Сузуки ГСХ 1300 Р" с peг.№ Р 0709 в размер 11959,62 лв. е по-висока от
средната пазарна цена към момента, поради което вещото лице класифицира щетата като
тотална. Според заключението процесният мотоциклет не подлежи на ремонт и
възстановяване, тъй като са увредени много скъпи корпусни детайли в т.ч. рамата и няма
предлагане на пазара за тези части на алтернативни цени. Според вещото лице стойността на
запазените части от мотоциклет " Сузуки ГСХ 1300Р" с peг.№ Р0709В, годни за вторична
употреба са в размер на 1700 лв. При спадане от средната пазарна цена на процесния
мотоциклет- 8180 лв. на годните за вторична употреба резервни части - 1700 лв., определя
размер на щетата по мотоциклет "Сузуки ГСХ 1300Р" с peг.№ Р0709В от 6480 лв.
3
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че повредите по мотоциклета са подробно
описани от два огледа, които вещо лице на застрахователя е направило. Само рамата на
мотоциклета, която е приета от вещото лице на застрахователя, че е увредена, само тя струва
6400 лв. като оригинална резервна част, а ответното дружество са я калкулирали за 364 лв.
Поради това вещото лице не приема резервните части по калкулация на ответника. Сочи, че
са твърде ниски и в страната няма такъв доставчик, който да достави части с техните цени.
Вещото лице е приложило коефициент на овехтяване 0,4 и сочи, че сметките показват, че
тази щета по мотоциклета е тотална, не може да бъде друга. Само рамата на мотоциклета
дава условия за тотална щета.
Според показанията на изслушания по делото свидетел Ц. И. Г. се установява, че на
25.08.2020 г., някъде по обяд, излезли с мъжа й Т. Г. с мотора. Инцидента се случил на
центъра в гр. Ветово. Те пътували от центъра, по главната улица, в посока Полицията, като
се движили със съобразена скорост, с не повече от 40-50 км/час, в тяхното платно. Отляво
имало спрял автомобил, който внезапно направил обратен завой и им пресякъл пътя.
Свидетелката пострадала, съпруга й не толкова. Претърпяла операция в София и оживяла,
вече е добре. При самият сблъсък излетяла от мотора и счупила 3-4 прешлен на гръбнака. Т.
придобил мотора лятото на 2017 г. Преди това имал друг, който продал, понеже много искал
да си купи този модел „Сузуки ГСХ 1300“, който е по-мощен. Много си го пазел и мотора
бил в идеално състояние, без драскотина. Личало си, че не е падал никой с него мотор. По
принцип страшно много се грижил за него, държал си го в гаража, миел си го редовно и цял
живот си е бил с мотори, от както са заедно 20 години.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за възстановяването им.
В процесния случай безспорно се установява наличие на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП със застрахователна полица №
BG/22/119000709753 сключена със ЗД“Бул Инс“АД, по силата на което ответникът по
делото, е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил трети лица.
Страните не спорят относно настъпилия пътен инцидент на 25.08.2019 г. Има
разногласие по въпроса кой е виновен за ПТП-ищецът или А. П. И.. Съдът намира, че
причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а. автомобил марка
"ТОЙОТА" А. И., който е паркирал в лявата страна на ул. „3-ти март“ гр. Ветово, въпреки че
там категорично е имало поставен знак „Забранено паркирането“ в нарушение на
поставения знак и ЗДВП, когато стига до процесното кръстовище с ул. „Велико Търново“,
водачът внезапно прави маневра „десен завой“ от лява лента като навлиза в лентата за
движение на мотоциклета без да пропусне ППC, които се движат по нея в нарушение на чл.
25 ал. 1 и ал. 2 от ЗДВП. Когато такава маневра трябва да извършат две ППC от две съседни
пътни ленти, с предимство е водача на ППС, което се намира в дясната пътна лента. От
друга страна ищецът не е имал възможност да предотврати произшествието при
установената и при разрешената скорост на движение. Водачът на л.а. „Тойота Корола" е
имал техническа възможност да предотврати ПТП, като изчака преминаване на
4
мотоциклета, след което да изпълни процесната маневра.
По делото не се установява твърдението на ответника за съпричиняване поради
превишена скорост от водача на мотоциклета, тъй като скоростта 53,3 км/ч., с която се е
движил мотоциклета е към разрешената от 50 км./ч., при което разликата от 3,3 км/ч. не е
била решаваща, ищецът не е имал възможност да предотврати произшествието при
установената и при разрешената скорост на движение, според вещото лице.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на
такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение
/вината/ на пострадалия – в този смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. Принос по смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди – така решение № 165/26.10.2010 г. по гр. д.
№ 93/2010 г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато
с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато
приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно. Съпричиняването е обективно участие в процеса на настъпване на
вредата и не зависи от субективния елемент "вина". В този смисъл следва да се има предвид
т. 7 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, според която обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина. Не се установи по делото
причинна връзка с нарушението от 3,3 км/ч. превишение на скоростта на мотоциклета и
настъпилото ПТП.
При тези доказателства не се установиха твърденията на ответното дружество за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, пострадал при
ПТП.
Съдът приема, че събраните по делото доказателства водят на безспорен извод, че са
налице всички признаци от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД, за да се ангажира деликтната отговорност на А. П. И..
Съдът намира, че при настъпилото ПТП на ищеца са били причинени имуществени
вреди, като за стойността на необходимите части, консумативи и труд за възстановяване на
причинените щети по процесното МПС, приема заключението на вещото лице, което ги
определя на стойност 11959,62 лв. Като се приспадне платеното вече обезщетение от 1968
лв. и запазените части от 1700 лв. остават 8291,62 лв.
С оглед така установените факти, съдът приема, че следва да присъди в полза на Т. С.
Г. обезщетение за причинените му при инцидента имуществени вреди, в размер на 6032 лв.,
в който размер са претендирани с исковата молба. Сумата се дължи със законната лихва от
датата на Уведомлението/Претенция от 04.09.2019 г./.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да заплати направените от
ищеца разноски на обща стойност 1091 лв., от които 650 лв. адвокатско възнаграждение, 241
лв. държавна такса и 200 лв. депозит за вещо лице.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Изпълнителните Директори Стоян
5
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплатят на Т. С. Г., ЕГН: **********,
от гр. Р***, ул. „Н***“ № 14, вх. 4, ет. 3, ап. 7, сумата 6032 лв./шест хиляди и тридесет и два
лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП от на
25.08.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.09.2019 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Изпълнителните Директори Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплатят на Т. С. Г., ЕГН: **********,
от гр. Р***, ул. „Н***“ № 14, вх. 4, ет. 3, ап. 7, сумата 1091 лв./хиляда и деветдесет и един
лева/, направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6