Р Е Ш Е Н И Е№ 129
гр. Кюстендил,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, в открито съдебно заседание
на шестнадесети април
през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Веселина Джонева
при участието на секретаря Емилия Стойкова,
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева
в.гр.д. № 315
по описа на КнОС за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с чл.141 от СК.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба от адв. К.Р. в качеството му на процесуален
представител по пълномощие на Р.Л.А., със съдебен адрес:***, адв. К.Р., против
решение № 552/
С оспорвания първоинстанционен
съдебен акт КнРС е отхвърлил като неоснователен, предявеният от Р.Л.А., ЕГН **********
*** против А.В.А., ЕГН ********** ***0 иск да бъде осъдена да му заплаща
месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на предявяване на иска
до настъпването на законни причини за изменението или прекратяването й, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Осъдил е Р.Л.А., ЕГН ********** ***,
да заплати на А.В.А., ЕГН **********,***0, сумата от 300 лева, представляваща сторените от последната
разноски по воденето на делото.
Предмет на разглеждане в
първоинстанционното производство е спор относно дължимостта на претендираната
от ищеца издръжка от ответницата – негова внучка, респективно възможностите на
последната да дава такава и нуждата от издръжка на ищеца. Във въззивната жалба
са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати
съществени процесуални нарушения, материална незаконосъобразност и
необоснованост.
Като съществено нарушение на
процесуалните правила се сочи недопускането на надлежно заявени искания за
събиране на доказателства в първоинстанционното производство. Сочи се, че е
допуснато и нарушение, изразяващо се в необсъждането на относими за спора
доказателства, каквито са изготвените от съответните лекари рецепти, с които са
предписвани медикаменти на ищеца.
Според въззивника изводите на
първоинстанционния съд относно невъзможността на ответницата да дава
претендираната издръжка са необосновани и несъобразени с установени по делото
обстоятелства относно имущественото състояние на ответницата, като се акцентира
на притежаваните от А. недвижими имоти, сочи се, че „стопанските“ разсъждения
на съда във връзка с ликвидността на жилищата в гр. София не са основани на
обективни факти.
Сочи се, че допуснатите
съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението са обусловили
незаконосъобразността на извода относно невъзможността ответницата да заплаща
издръжка в полза на ищеца – нейн дядо, респективно такава в претендирания
размер от 200 лева.
Въззиваемата А.В.А. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че не са налице
сочените основания за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като
решението е съобразено с приложимите за процесуалния казус разпоредби на СК.
Решаващите изводи за неоснователност на иска са правилни и изведени въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, въз основа на надлежно събрани,
обсъдени поотделно и в съвкупност доказателства. Отрича да са допуснати сочените
от ъвззивника съществени нарушения на процесуалните правила.
Настоящият
съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във
възивната жалба, както и съобразно събраните по делото доказателства и след
като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
В изпълнение на разпоредбата на
чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши проверка на депозираната жалба и
констатира, че същата е редовна и допустима – отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект,
срещу подлежащ на обжалване акт.
С оглед извършената от съда
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният състав констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивен
контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба съдът, след преценка на събраните от
първа инстанция доказателства, както и доказателствата, събрани в хода на настоящото
производство, намира, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Първоинстанционният съд, въз
основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно
е определил правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл.141, т.4
от СК, с който се претендира да бъде осъдена ответницата А.В.А. да заплаща на
ищеца – нейн дядо Р.Л.А. месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от
датата на предявяване на иска до настъпването на законни причини за изменението
или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска. Направените в жалбата оплаквания
за неправилност на съдебното решение не се приемат за основателни, тъй като
въззивният съд след подробно обсъждане на възможностите на ответницата да дава
издръжка на своя дядо Р.Л. А., достига до идентични изводи с КнРС относно
обстоятелството, че въззиваемата А. няма финансовата възможност да плаща
издръжка в претендирания размер.
Производството пред
Кюстендилският районен съд се е развило по повод депозирана от Р.Л.А., ЕГН **********
***, против А.В.А., ЕГН ********** ***0, искова молба, по силата на която е
предявен иск да бъде осъдена ответницата да му заплаща месечна издръжка в
размер на 200 лева, считано от датата на
предявяване на иска до настъпването на законни причини за изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от ответницата, която оспорва иска по основание и
размер, моли за отхвърлянето му.
По делото не е спорно, че ищеца е
дядо на ответницата, че отношенията между двамата са влошени, както и че
ответницата от 2006 г. живее в Кралство Испания.
- 2 -
От представените по делото
удостоверение за наследници № 973/
Ответникът признава, че не е
предявявал иск за издръжка против братята си, както и против внука си Д.В. А..
По делото също така е установено,
че ищецът е пенсионер и съгласно удостоверение № 3040-09-74/
От представените заверени копия
на рецептурна книжка на хронично болния, рецепти, медицинско направление, както
и от назначената във въззивното производство съдебно – медицинска експертиза,
се установява, че ищецът страда от стеноза на дясна вътрешна сънна артерия,
артериална хипертония, прекаран миокарден инфаркт през 1990 г.; кисти на
бъбреците двустранно и киста на черния дроб, като при обостряне на оплакванията
от гастроинтестиналния тракт е наложително включването на гастропротектори,
както и хепатопротективна терапия. За хипертоничната болест е на постоянно
поддържащо лечение с хипотензива Renitec с рецептурна книжка. Установено
е също така, че провел лечение в амбулаторни условия за болки в шийния отдел на
гръбначния стълб с клинични данни за плекситен синдром С4-5-6. Отчетено е, че
ищецът се нуждае от поддържащо лечение за изброените заболявания, като обаче
сумите за лечение е трудно да бъдат определени.
От приетите в хода на въззивното
производство заверено ксерокопие от медицинско направление с изх. Амб. №178/
По делото е установено също така,
че ответницата е разведена, видно от удостоверение за семейно положение, съпруга
и деца, като КнРС с решението си по гр.д.№ 1064/2006 г./, прекратявайки брака е
възложил на нея да упражнява родителските права по отношение на роденото от
брака малолетно дете Н.Н. Б., а бащата е осъден да му заплаща месечна издръжка
в размер на 60.00 - шестдесет лева. Няма доказателства тази издръжка да е
изменена по съдебен ред. Ответницата е майка и на Д. Н.Б., видно от
удостоверение за раждане от *** год., като няма доказателства бащата да е
осъден да изплаща издръжка за това дете, което обстоятелство се потвърди и от
събраните в хода на въззивното производство доказателства.
По делото също така е установено,
че ответницата и двете й малолетни деца живеят в Мадрид, Кралство Испания,
както и че децата учат там. Установено е, че ответницата е била осигурено лице
в системата за социално осигуряване в продължение на общо 4 години, 6 месеца и
10 дни. Същата получава месечни доходи в размер на 640 евро. Ответницата не
получава пенсия от системата за социално осигуряване, нито друга публична
пенсия. Установено е също така, че ответницата заплаща месечен наем в размер на
500 евро. Ответницата няма сключени трудови договори и осигуряване в Р.България
в периода
При така установеното от
фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Предявен е иск по чл.139 вр.
чл.141, л.1, т.4 СК.
Съгласно чл. 139 от СК, право на издръжка има лице, което
е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си.
Според чл. 140 от СК,
лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред от: 1. деца
и съпруг; 2. родители; 3. бивш съпруг; 4. внуци и правнуци; 5. братя и сестри;
6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен. Ако лицата от предходен ред
нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.
Размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. (чл. 142, ал.1 от СК)
По предявения иск по
чл. 139 вр. чл. 140, ал. 1, т. 4 от СК, при анализ на събраните пред двете
съдебни инстанции доказателства, КнОС намира, че същият е неоснователен и правилно
отхвърлен с обжалваното решение.
По делото е
установено, че въззивникът - ищец е дядо на ответницата. КнОС приема, че няма
лица от предходни редове, от които ищеца да търси издръжка. Има друг внук, т.е
лице от същия ред, както и ответницата, респективно възможност да търси
издръжка от него. Същият има двама братя, но те са от следващ ред задължени
лица. Въззивникът разполага с месечен
доход от 274.75 лева от пенсия. По делото е безспорно установено, че същият е
във влошено здравословно състояние, което и с оглед напредналата му възраст –
83 години, предполага същият ежемесечно да закупува лекарства, за да поддържа
здравето си, което обстоятелство бе безспорно установено по делото. С оглед
това, както и предвид общото здравословно състояние и финансово положение на
ищеца, следва да се приеме, че нуждата му от допълнителна издръжка, обуславяща
правото му да я търси от своите низходящи, съгласно разпоредбата на чл. 139 и чл. 140, ал. 1, т. 1 от СК е реална
и основателна.
По делото е
установено, че ответницата - въззиваема е майка на две ненавършили пълнолетие
деца, спрямо които упражнява родителските права след прекратяване на брака с
бащата им. Задължението на ответницата за издръжка на нейните ненавършили
пълнолетие деца – едното непълнолетно, а другото малолетно е безусловно.
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си съгласно
чл. 143, ал.2 от СК.
Като взе предвид
установените месечни доходи на ответницата в размер на 640 евро, доколкото по
делото не се събраха доказателства за реализирани по високи доходи от
получавани социални помощи или наеми от притежаваните от ответницата недвижими
имоти, а от друга страна размера на заплащания от същата месечен наем, възлизащ
на 500 евро, настоящият състав намира, че след приспадане на безусловно
дължимата издръжка за всяко от децата, които са на възраст 8 г. и 15 г., и за
които следва да дава издръжка, средствата, с които да осигури собствената си
издръжка, са твърде недостатъчни, за да може да дава издръжка и на ищеца – неин
дядо. КнОС споделя извода на районния съд, че при липса на категорични данни за
допълнително получавани от ответницата доходи – от социални помощи и
-
3 -
евентуално получавани наеми от притежаваните от нея недвижими
имоти, същите
не могат да се презумират. Доводите на въззивника, че същата има
финансова възможност да му заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева,
останаха недоказани от него в производството. При това положение КнОС намира,
че ответницата няма възможност да дава издръжка на дядо си, поради което искът
е неоснователен .
Решението на
КнРС, с което искът е отхвърлен е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид
неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се дължат разноски за
въззивното производство. Въззиваемата страна не претендира разноски, с оглед на
което такива не следва да й се присъждат.
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 552/
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280,
ал.2, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: