Решение по дело №16092/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 08.09.2021 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                 Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Юлиана Шулева, гр. Д. 16 092/2019 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД да заплати следните суми:

1. на В.Ю.В.

- 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 05.11.2018 г., на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ),  връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, плюс законната лихва от 10.07.2019 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен от 200 000,00 лева;

- 450,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;

2. на адвокат И.Й. – 5 236,00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

4. на СГС – 5 900,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6. В.В. е със съдебен адрес – адвокат И.Й.,***, офис 4. ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е с адрес: гр. София, бул. „********

 

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

 

[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 3 000,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

[4] Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ответника З. „А.“ АД.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищците

 

[5] В.В. е заявила в искова молба от 09.12.2019 г., че на 07.05.2019 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Г.Г.. От това ПТП В.В. е получила:

- счупване на големия пищял на левия крак;

- счупване на големия и малкия пищял на десния крак;

- счупване на сакрума;

- счупвания на срамната кост;

- травма на дясното коляно;

- рани по лявото ходило и главата.

 

[6] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Г.Г. е била застрахована при ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД (ЗДРАВЕ). От уврежданията В.В. е претърпяла болки, страдания и неудобства. На 10.07.2019 г. тя е уведомила ЗДРАВЕ за настъпването на ПТП, а на 29.07.2019 г. е поискала от ЗДРАВЕ да ѝ изплати обезщетение за неимуществени вреди, но той не го е направил. Затова В.В. моли съда да осъди ЗДРАВЕ да ѝ заплати:

- 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от общо дължимите 200 000,00 лева;

- законната лихва върху обезщетението от 10.07.2019 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5; молбата за увеличение на иска и определението на съда за допускането му, л. 248 и л. 255).

 

2.            На ответника

 

[7] ЗДРАВЕ е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. Г.Г. не е причинил ПТП, а дори да го е причинил, ПТП е било съизвършено и от В.Й., чиято ГО е била застрахована при З. „А.“ АД (А.);

2. ищцата не е претърпяла от ПТП твърдените вреди, а дори да е, тя не се е лекувала правилно;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

4. законна лихва евентуално се дължи от 09.09.2019 г., когато ЗДРАВЕ е отказал да изплати обезщетение на ищцата. Затова ЗДРАВЕ моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 48--50).

 

3.            На трето лице помагач на ответника

 

[8] З. „А.“ АД (А.) е заявил, че:

1.            единствено Г.Г. е предизвикал ПТП, понеже е управлявал автомобила „Мерцедес“ с превишена и несъобразена скорост;

2.             В.Й. не е извършил нарушение, което да е довело до ПТП;

3.            В.В. не е претърпяла твърдените от нея вреди;

4.            търсеното обезщетение е прекомерно;

5.            правото на иск за обезщетение за забава е погасено по давност. Затова А. моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 88-91).

 

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] Не се спори, че В.В. е била родена на *** г. Тя е била ученичка в 11 клас, чувствала се е добре, през лятото е ходила на море (показанията на свидетелкатаБ., л. 168-169).

 

[10] На 07.05.2019 г. около 13:40 часа Г.Г. е управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с 64 км/ч по бул. „Владимир Вазов“ в гр. София, с посока на движение от кръстовището с ул. „Тодорини кукли“ към кръстовището с ул. „Левски вековен“. Максималната разрешена скорост е била 50 км/ч. Времето е било сухо, а видимостта добра (протокола за оглед, л. 96-101; заключението на вещото лице доцент Х., л. 212-240; споразумението по наказателното дело, л. 243-245).

 

[11] В тази част бул. „Владимир Вазов“ е имал две платна за движение, разделени от Перловска река. Пътното платно, по което се е движил автомобилът „Мерцедес“, е било с четири ленти, а той се е движил във втората пътна лента отляво надясно (пак там).

 

[12] По същото време в лявата пътна лента на ул. „Левски вековен“ В.Й. е управлявал лек автомобил „Алфа Ромео“, който е трябвало да пресече платното на бул. „Владимир Вазов“. На моста над Перловска река В.В. с група съученици е чакала светването на зелен сигнал на светофара, за да пресече бул. „Владимир Вазов“ (показанията на свидетелите: Б., л. 166-167; Г., л. 167-168; Й., л. 252-253). Докато за лекия автомобил „Алфа Ромео“ и пешеходците на моста над реката е светел червен сигнал, за автомобила „Мерцедес“ е светел зелен (заключението на вещото лице доцент Х.).

 

[13] На червен за него сигнал на светофара В.Й. е потеглил с автомобила „Алфа Ромео“ и е навлязъл в кръстовището с бул. „Владимир Вазов“ (показанията на свидетеля Б.; заключението на вещото лице доцент Х.). Към този момент автомобилът „Мерцедес“ е бил на 104,80 метра от стоп линията. В.Й. е спрял с автомобила „Алфа Ромео“, когато е бил с 0,7 метра навътре в лентата за движение на лекия автомобил „Мерцедес“ (заключението на вещото лице доцент Х.).

 

[14] За да избегне удар, Г.Г. едновременно е предприел спиране и навиване на волана наляво. Така автомобилът „Мерцедес“ се е отклонил и е ударил групата деца на моста над Перловска река, между които е била и В.В. (споразумението по наказателното дело, л. 243-245; заключението на вещото лице доцент Х.). Ако Г.Г. е управлявал автомобила „Мерцедес“ с 50 км/ч, той би могъл да спре преди автомобила „Алфа Ромео“, а дори със скоростта, с която той се е движил, той би могъл да заобиколи автомобила „Алфа Ромео“ (заключението на вещото лице доцент Х.; показанията на вещото лице доцент Х., л. 254-гръб).

 

[15] От удара В.В. е получила:

- политравма с контузия на главата и разкъсно-контузни рани в областта на дясната вежда и челната област от по един сантиметър всяка;

- счупване на горното и долното рамо на дясната срамна кост в таза;

- парафораминално счупване на сакрума вдясно и сублуксация на лявата сакро-илиячна става в таза;

- счупване на левия голям пищял в средната му част с дислокация и нарушение на периоста;

- счупване на еминенция интеркондилика на десния голям пищял с хондрален дефект на латералния тибиален кондил и развитие на синовиит;

-                 разкъсно-контузна рана в областта на лявото ходило (заключението на вещото лице д-р М., л. 188-194; споразумението по наказателното дело, л. 243-245). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на Г.Г. е била застрахована при ответника ЗДРАВЕ, а тази на В.Й. е била застрахована при третото привлечено лице А..

 

[16] В.В. е била оперирана, като лекарите закрито са наместили счупването на левия голям пищял и са го фиксирали с интрамедуларен пирон с проксимално и дистално заключване. Счупването на сакрума и луксацията на лявата сакро-илиячна става са били наместени открито и са били фиксирани с плака в задния отдел на таза. Около два месеца по-късно на В.В. е била извършена артроскопия и е бил установен хондрален дефект на латералния тибиален кондил и синовиит.

 

[17] В.В. се е възстановявала около една година. При прегледа от вещото лице тя все още е била с траверсната плака в таза.

 

[18] В.В. е изпитвала много силни болки в острия момент на лечението. Те са се дължали на характера на счупванията и на поставянето на уретрален катетър. Болките са били силни и в следоперативния период. Обслужването ѝ е било много затруднено, защото около два месеца е била неподвижна. Рехабилитацията на В.В. е започнала един-два дни след постъпването в болница, по време на болничното ѝ лечение, и след изписването ѝ е продължила в домашни условия.

 

[19] Счупванията са зараснали добре. Възможно е след 10-15 години В.В. да развие дегенеративен артрит от счупването на еминенция интеркодилика и хондралния дефект на латералния тибиален кондил. Тя има едносантиметрови трайни белези на дясната вежда и в средата на челото над веждите, както и по двете колена и единия глезен. През лятото В.В. се облича с дълги панталони и избягва да плува в морето, защото се срамува от белезите. През зимата изпитва болки в областта на счупванията (заключението на вещото лице д-р М., л. 188-194; показанията на свидетелкатаБ., л. 168-169).

 

[20] Уврежданията на В.В. са много по-тежки от тези, предмет на обезщетяване на решение на САС 276-2015-7ми с-в по в. гр. д. 3 898/2014 г., защото при нея е имало двойно прекъсване на опората в задния отдел на таза и счупвания на двата долни крайника, което е удължило постелния режим на лечение и периода на възстановяване (показанията на вещото лице д-р М., л. 198-199).

 

[21] На 10.07.2019 г. В.В. е уведомила ЗДРАВЕ за настъпването на ПТП и му е представила доказателства за това и уврежданията, които е претърпяла (л. 17-18). На 19.03.2021 г. е влязло в сила споразумение по н. о. х. д. 4 100/2021 г., с което Г.Г. се е признал за виновен, че, като е управлявал автомобила „Мерцедес“ с превишена скорост е нарушил правилата за движение и така е причинил уврежданията на В.В. (протокола, л. 243-245). Не се спори, че ЗДРАВЕ не е изплащал обезщетение на В.В..

 

[22] В.В. е заплатила: 100,00 лева държавна такса, като съдът я е освободил от заплащане на държавната такса над тази сума (л. 38 и л. 34); 350,00 лева на вещи лица (л. 63). Тя е била представлявана безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 82 и л. 247). ЗДРАВЕ е заплатил: 250,00 лева на вещи лица (л. 69-70); 60,00 лева за разпит на свидетели (л. 79).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[23] В.В. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждания вследствие на ПТП.

 

1.              По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[24] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователна сума, определена в застрахователния договор, отговорността на застрахования за имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя  по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[25] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са:

1. В.В. да е участвала в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на В.В.;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ЗДРАВЕ;

4. вследствие на уврежданията В.В. да е претърпяла неимуществени вреди;

5. ЗДРАВЕ да не е изплатил на В.В. обезщетение за тези вреди. 

 

[26] Съдът установи, че:

1. на 05.11.2018 г. В.В. е участвала в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2. от ПТП В.В. е претърпяла увреждания;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил Г.Г. (това се установява от споразумението по наказателното дело, което е задължително за настоящия съд в тази му част), чиято ГО е била застрахована при ответника ЗДРАВЕ;

4. от уврежданията В.В. е претърпяла болки, страдания и неудобства;

5. ЗДРАВЕ не е заплатил обезщетение на В.В..

 

[27] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди.

 

[28] Моментът на определяне на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 05.11.2018 г.

 

[29] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[30] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[31] На второ място трябва да се съобрази практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането). Въпреки че настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[32] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил:

- 700 000,00 лева до 01.01.2010 г.;

- 1 000 000,00 лева след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм));

- 2 000 000,00 лева след 11.06.2012 г. до 01.01.2016 г. (чл. 266 от КЗ (отм)). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[33] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Тя е била:

- 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[1]

- 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[2];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[3];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[4];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.[5]

- 510,00 лева от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.[6] Увеличението на МРЗ от 01.02.2013 г. до 05.11.2018 г. е било 64,52 % (510,00-310,00/310,00х100,00).

[34] Съдът установи, че към датата на ПТП В.В. е била на 17 години. Тя е била ученичка в 11 клас, чувствала се е добре, през лятото е ходила на море.

 

[35] Вследствие на ПТП В.В. е получила:

- политравма с контузия на главата и разкъсно-контузни рани в областта на дясната вежда и челната област от по един сантиметър всяка;

- счупване на горното и долното рамо на дясната срамна кост в таза;

- парафораминално счупване на сакрума вдясно и сублуксация на лявата сакро-илиячна става в таза;

- счупване на левия голям пищял в средната му част с дислокация и нарушение на периоста;

- счупване на еминенция интеркондилика на десния голям пищял с хондрален дефект на латералния тибиален кондил и развитие на синовиит;

- разкъсно-контузна рана в областта на лявото ходило.

 

[36] В.В. е била оперирана, като лекарите закрито са наместили счупването на левия голям пищял и са го фиксирали с интрамедуларен пирон с проксимално и дистално заключване. Счупването на сакрума и луксацията на лявата сакро-илиячна става са били наместени открито и са били фиксирани с плака в задния отдел на таза. Около два месеца по-късно на В.В. е била извършена артроскопия и е бил установен хондрален дефект на латералния тибиален кондил и синовиит.

 

[37] В.В. се е възстановявала около една година. При прегледа от вещото лице тя все още е била с траверсната плака в таза.

 

[38] В.В. е изпитвала много силни болки в острия момент на лечението. Те са се дължали на характера на счупванията и на поставянето на уретрален катетър. Болките са били силни и в следоперативния период. Обслужването ѝ е било много затруднено, защото около два месеца е била неподвижна. Рехабилитацията на В.В. е започнала един-два дни след постъпването в болница, по време на болничното ѝ лечение, и след изписването ѝ е продължила в домашни условия.

 

[39] Счупванията са зараснали добре. Възможно е след 10-15 години В.В. да развие дегенеративен артрит от счупването на еминенция интеркодилика и хондралния дефект на латералния тибиален кондил. Тя има едносантиметрови трайни белези на дясната вежда и в средата на челото над веждите, както и по двете колена и единия глезен. През лятото В. В.се облича с дълги панталони и избягва да плува в морето, защото се срамува от белезите. През зимата изпитва болки в областта на счупванията.

 

[40] Макар и близък като случай, уврежданията на В.В. са много по-тежки от тези, предмет на обезщетяване на решение на САС 276-2015-7-ми с-в по в. гр. д. 3 898/2014 г., защото при нея е имало двойно прекъсване на опората в задния отдел на таза и счупвания на двата долни крайника, което е удължило постелния режим на лечение и периода на възстановяване. С това решение САС е определил обезщетение от 120 000,00 лева за увреждания от 01.02.2013 г.[7].

 

[41] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че уврежданията на В.В. са много по-тежки от тези, предмет на обезщетяване по цитираното решение на САС. Съдът отчита и, че решението на САС е за увреждания от 2013 г., когато МРЗ е била с 64,52% по-ниска от тази към 05.11.2018 г., когато е била увредена В.В.. Затова съдът приема, че 160 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от В.В..

 

[42] В.В. търси 150 000,00 лева обезщетение. Понеже е недопустимо съдът да присъди повече от поисканото, съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати на В.В. 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

[43] Ето защо съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати на В.В. 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

2.              По възражението на ЗДРАВЕ, че В.Й. е съизвършил непозволеното увреждане

 

[44] Съдът е допуснал привличането на А., при когото към 05.11.2018 г. е била застрахована ГО на В.Й.. Съдът е направил това, защото ако се установи, че В.Й. е съизвършил непозволеното увреждане, ЗДРАВЕ би имал право на регресен иск срещу А. за заплатеното обезщетение съответно на участието на В.Й. в извършването на непозволеното увреждане.

 

[45] ГПК изрично възприема принципа на процесуална ефективност, част от който е принципът за разглеждане на делата в разумен срок (чл. 13 от ГПК). Точно процесуалната ефективност налага съдът не само да се произнесе относно това, дали В.Й. е съизвършил непозволеното увреждане, но и какъв е процентът на съизвършителство, защото така би се избегнала необходимостта от водене на последващи дела за установяването му.

 

[46] Червената светлина на светофара забранява преминаването (чл. 37, ал. 1, т. 7 от ППЗДвП). Ето защо преминаването на такава е правонарушение.

 

[47] Съдът установи, че В.Й. *** на червен за него сигнал на светофара и на зелен сигнал за Г.Г.. В.Й. е навлязъл на 0,7 метра в лентата за движение на Г.Г.. Така В.Й. е нарушил правилото на чл. 37, ал. 1, т. 7 от ППЗДвП.

 

[48] Самото навлизане на В.Й. *** на червен за него сигнал и зелен за Г.Г. е довело до предприемането от Г.Г. на действия за избягване на удар между тях, които са довели до настъпването на ПТП. Г.Г. не би предприел такива действия, ако В.Й. не е бил навлязъл в булеварда. Ето защо съдът приема, че действията на В.Й. не само са противоправни, но и са допринесли за настъпването на вредоносния резултат – ПТП.

 

[49] Съдът установи, че дори и при това навлизане на В.Й. в кръстовището и при скоростта на движение на автомобила „Мерцедес“, Г.Г. е могъл да избегне удара. Нещо повече, съдът установи, че Г.Г. е могъл да избегне удара и, ако се е движил с максимално разрешената скорост и е предприел спиране. Затова съдът приема, че съизвършването от Г.Г. е по-голямо от това на В.Й.. Затова съдът определя процент на съизвършване от В.Й. 30.

 

3.              По разноските

 

[50] В.В. търси разноски. Тя е направила такива за 450,00 лева и е била представлявана безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС.

 

[51] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Ето защо съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати на В.В. 450,00 лева разноски по делото, а на адвокат И.Й. 5 236,00 лева възнаграждение с ДДС (3 530,00+(150 000,00-100 000,00)х0,02х1,2). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати по сметка на СГС 5 900,00 лева държавна такса (6 000,00-100,00).

Съдия: