МОТИВИ към Присъда № 1 от 07.01.2015 год. по НОХД N 493/2014г. по
описа на Бургаски окръжен съд.
Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод внесен
обвинителен акт на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, с който на съд е
предаден Ж.Д.С. ЕГН ********** , с обвинение за
извършено престъпление по чл. чл.244, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно
за това, че през периода 22.06.2011г.***,
при условията на продължавано престъпление, прокарал в обращение неистински
парични знаци, като знаел, че са подправени, както следва:
1.1.На 22.06.2011 год., в гр. Б., ж.к. *********в,
кафене «*********»
прокарал в обращение чрез продажбата им
на служители под прикритие с идентификационни номера/СПИН/
** и **, подправени парични
знаци като знаел, че са подправени, а именно: 58/петдесет
и осем/ броя неистински банкноти с номинал от по
100/сто/ щатски долара, както следва: 14/четиринадесет/ броя от по 100/сто/
щатски долара със сериен № ***********; 9/девет/ броя от по 100/сто/ щатски долара
със сериен № *************; 11/единадесет/ броя
от по 100/сто/ щатски долара със сериен № **************; 12/дванадесет/ броя
от по 100/сто/ щатски долара със сериен номер в горния ляв ъгъл със сер. № ************** и
в долния десен ъгъл сер. №**********; 11/единадесет/ броя от по 100/сто/ щатски
долара със сериен № ************; 1/един/ брой от 100/сто/ щатски долара със сер. № ******************;
1.2. На 16.07.2011 год., в гр. Б., ж.к. **********,
кафене «********», прокарал
в обращение чрез
продажбата им на служители под прикритие с идентификационни номера /СПИН/ ** и **, подправени парични знаци , като знаел, че са
подправени, а именно: 10/десет/ броя неистински банкноти с номинал от по
100/сто/ евро, както следва: 1/един/ брой от 100/сто/ евро със сер. № ***************; 1/един/ брой от
100/сто/ евро със сер. № ************; 1/един/ брой от
100/сто/ евро със сер. № ***********;
1/един/ брой от 100/сто/ евро със сер. № ************; 1/един/ брой от 100/сто/ евро със сер. № ************;
1/един/ брой от 100/сто/ евро със сер. № *************;
1/един/ брой от 100/сто/ евро със сер. № ************; 1/един/ брой от 100/сто/ евро със сер. № ********** и
2/два/ броя от 100/сто/ евро със сер. № *****************;
1.3.
На 18.08.2011 год., в гр. Б., ж.к. **************,
кафене «*********»
прокарал в обращение
чрез продажбата им на служител под прикритие с идентификационен
номер /СПИН/ **, подправени парични знаци, като
знаел, че са подправени, а именно: 1/един/ брой неистинска банкнота с номинал
от 200/двеста/ евро със сер. №
***************.
В
съдебното заседание представителя на държавното обвинение поддържа повдигнатото
обвинение, което счита за доказано по безспорен начин от събраните по делото
доказателства и предлага за извършеното престъпление,
на подсъдимия С. да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от 5
години, при първоначален срог режим на изтърпяване, с
оглед предходното осъждане на дееца за тежко умишлено престъпление по НОХД№1571/2010г. на БОС. Да бъде приведено в изпълнение и
наказанието лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца по него.
Подсъдимият
С. не се признава за виновен по повдигнатото
обвинение. Признава отчасти фактическата обстановка възприета в
обвинителния акт , но отрича да е продавал неистинските банкноти на мнимите
„купувачи“, твърдейки че функцията му е била единствено да посредничи
за осъществяването на сделките. В последната си дума моли съда да го
признае за невинен и постанови оправдателна присъда.
Служебно
назначения му защитник изразява становище за недоказаност на обвинението в
престъпление по чл.244, ал.1
от НК. Също пледира за признаване подсъдимия за невинен и оправдаването му. Счита,
че в случая полицейските служители под прикритие целенасочено са провокирали , подтиквали са подзащитния му да
извърши престъпление, поради което за стореното от него не следва да бъде
наказван. Настоява, че на първата сделка подсъдимият е само присъствал, но не е
участвал. За следващите недоказано счита е останало твърдението на обвинението,
че е притежавал неистинските парични знаци и е уговарял срещите с т.нар. „клиенти“.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимият Ж.С. е роден на ***г*** , със средно образование, разведен , едноличен
собственик на „************“ ****,
осъждан с влязла в сила на 15.04.2011г. присъда по НОХД№1571/10г.***, за престъпление по чл.257,
ал.1 от НК.
В
края на месец май 2011г. св.П.Т.
се завърнал в страната, след продължителен престой в чужбина.
В
началото на месец юни 2011г.*** той срещнал в центъра
на града подсъдимия Ж.С.. Докато разговаряли, С. го
попитал дали познава някой, който може да му предостави за продажба неистински
щатски долари. Уверил го, че има клиенти от София, които му плащали добре и ако
намери неограничено количество неистински щатски долари, биха спечелили и
двамата. Добавил също, че двукратно е продавал банкноти на тези клиенти и те са
сигурни хора. Св. Т. отговорил, че няма
конкретно някого предвид, но докато бил в чужбина му предлагали неистински евра и евентуално ще потърси. Уговорили се да се чуят след
ден-два.
През
месец Юни 2011 год. в гр.Бургас
служители под прикритие с идентификационни номера/СПИН/
** и ** се
свързали със св. М.М.
и поискали да закупят от него неистински еврови
и доларови банкноти . За целта последния
потърсил подсъдимия С., който да го снабди с неистинската валута. Ж.С. обещал да му предостави 6000 неистински щатски долара
със сравнително добро качество, поискал обаче клиентите да дойдат на „негова
територия”, а именно в гр. Б., ж.к. ************,
кафе «*********». .
От своя страна Св. М. предал на СПИН ** и **, че може да им достави търсените от тях неистински
банкноти.
На 22.06.2011г. св. М.М. уведомил подсъдимия Ж.С., че
клиентите са пристигнали и поискал да му
посочи къде да се срещнат с тях. В същия ден , около 16.20
часа СПИН ** и ** се настанили в
заведение в гр.Б., находящо се в МОЛ «**************»,разположено
вляво от входа на сградата. Около 16.40 часа към
тяхната маса се приближил св. М.М. и им заявил, че
мястото не е добро защото има охранителни камери и че трябва да отидат на друго
място, а именно в гр. Б., ж.к. ***********,
кафе «*********»,
където ги чакал човека с неистинските банкноти. „Клиентите“ последвали с управлявания от тях
лек автомобил св. М. до въпросното кафене, където вече ги очаквал подсъдимия С.
. Св. М. му ги представил и
тримата седнали на същата маса при него.
В
продължение на няколко минути разговаряли на общи теми, след което подсъдимият С.
предложил да говорят по същество. Посочил намиращ се наблизо храст и казал, че
«нещата» /неистинските доларови банкноти/
са там и „клиентите” могат да ги погледнат. Съобразно указанията му, св. М.
отишъл до храста и извадил от там част от синя тениска, съдържаща полиетиленов
плик, в който били поставени неистински банкноти с номинал от по 100щатски долара. След това го отворил , извадил от него
една банкнота с номинал от 100 щатски долара и я подал на СПИН 37.
Подсъдимият
Ж.С. предложил единият от тях заедно със св. М.М. да отиде до автомобила , където да разгледа наистинската валута/ „нещата“/ и съответно да си избере тези банкноти, които му
харесват. Тогава СПИН ** и св. М., се качили в автомобила на служителите под
прикритие, за да разгледат банкнотите. Там св. М.М.
му обяснил, че цената за една неистинска банкнота от 100 американски долара е
20 лева/“ банкнотите са на 20%“/. Купувачът се
съгласил и след като разгледал представените му неистински банкноти заявил, че
би искал да ги купи, но окончателен отговор дали ще вземе всички, ще даде след
като говори и с другия клиент/ СПИН**/. Показал на св. М.,
че номерата на някои от банкнотите се разминават и го попитал колко са
банкнотите. Той му отговорил, че са 6000 щатски долара. Преброявайки банкнотите
обаче, първия констатирал, че са 5800
щатски долара. Двамата се уверили,
че в плика има 58 броя банкноти с
номинал от по 100 щатски долара, а
именно както впоследствие се установявя със следните
номера: 14 броя от по 100 щатски долара със сериен № **********; 9
броя от по 100 щатски долара със сериен № *************;
11 броя от по 100 щатски долара със сериен № ************; 12 броя от по 100
щатски долара със сериен номер в горния ляв ъгъл със сер.
№ *********** и
в долния десен ъгъл сер. № *************; 11 броя от по 100
щатски долара със сериен № ************; 1
брой от 100 щатски долара със сер. № ***************.
След
това оставили банкнотите в превозното средство и се върнали при подсъдимия и
втория „клиент“. Там СПИН ** обяснил на СПИН **, че серийните номера на някои от
банкнотите се разминават. Последния на свой ред отишъл в автомобила и там
установил, че повече от 10 от банкнотите са с разминаващи се номера.
През
това време подсъдимият Ж.С. предложил на първия „клиент“/СПИН **/ да им продаде оше 70 000 неистински щатски долара , които
имал в наличност , но били леко изцапани , защото били заровени за да не ги
открият при полицейска акция в гр.Варна . СПИН ** поискал да види 4-5
от тези банкноти , за да прецени дали иска да ги купи. После го попитал дали
може да им осигури неистински еврови банкноти и с
какво качество. Подсъдимия С. и св.М. обяснили на
двамата „клиенти“, че еврата /в купюри от 100 евро/ са с много
добро качество и се продават на цена 25% от номинала на банкнотата. Последните
поискали на следващата среща да видят мостри от тях .
След
този разговор СПИН ** и
св. М. отново влезли в автомобила на „клиентите“ и там първия платил на втория в брой сумата от 1560лв. Когато се върнали на масата при подсъдимия и втория
клиент, отново пресметнали цената, която точно дължат за банкнотите, след което
Ж.С. поискал и получил от свидетеля М. своята част от
цената, а именно сумата от 1250 лв. После СПИН ** и ** си тръгнали .
На 15.07.2011 год., около 15.10 часа, СПИН ** потърсил подсъдимия Ж.С.,
като му позвънил на ползвания от него телефонен номер ************* . Поискал след час
да се видят на мястото на предишната им
среща.
Около
17.00 часа двамата „клиенти“ /СПИН
** и **/ пристигнали в кафе
„************” в
к-с „***********” в гр. Б., където ги чакал
подсъдимия сам. Изразил безпокойство от провеждани по същото време акции на
полицията. От своя страна „клиентите” също споделили, че се притесняват като
него. След това първият от тях казал на подсъдимия, че желаят да закупят 5000
неистински щатски долара от същите, от които са взели предния път. Той
отговорил, че са се „пообрали” и в момента разполага
само с 4000, които обаче се намирали далеч и трябвало да пътува, за да ги вземе/ в смисъл, че ще отнеме време да им ги достави/. После обяснил, че предварително обявеното им
предния път голямо количество неистински долари вече не било актуално. Първият
клиент го попитал какво предлага да направят в този случай, на което подсъдимия
повторил казаното , че банкнотите които предлага , се намират при негов човек в
гр. Русе и трябвало да отиде до там да ги вземе. На запитването дали е
приготвил мострите от еврото, подсъдимият обяснил, че ще им ги донесе, ако му
платят тяхната цена, която била 25% от номиналната стойност на банкнотата.
Изразил увереност, че там от където взема неистинските еврови
банкноти със сигурност има достатъчно количество.
Запитан
кога може да им достави мострите от банкнотите ако в момента му платят,
подсъдимият отговорил, че ще ги имат на следващия ден /на
16.07.2011 год./ . Тогава
подсъдимия получил от първия клиент/ СПИН **/ сумата от 500 лева,
представляващи продажната им цена.
Подсъдимият
предложил също да им достави и качествени
неистински еврови банкноти с номинал от 200
евро на банкнота, при цена от 20% от номиналната стойност на банкнотата. СПИН ** отклонил офертата, като
потвърдил че за сега ще вземат само от 100 евровите
банкноти. Подсъдимият им казал , че трябва да проведе един телефонен разговор и
се отдалечил. Позвънил по телефона на св.П.Т.. Казал му, че има клиенти, които искат мостри от
неистинските еврови банкноти и че трябва да им
осигури до следващия ден 10 броя от тях с номинал от по 100 евро. Св. Т. му
потвърдил, че ще ги получи от неговия човек от Пловдив , който от там ще ги
изпрати по автобус, но трябва предварително да му се преведе цената за тях.
След като приключил телефонния си разговор, подсъдимият С. заявил на СПИН №**, че може да му достави 4000 неистински щатски долара
в неделя /на 17.07.2011 год./. Последният обаче отвърнал, че в този ден не му е
удобно и предложил да го направят в събота
/на 16.07.2011 год./, когато както се разбрали ще се видят за да получи
мострите от неистинските еврови банкноти. Подсъдимият
С. отвърнал, че ще си помисли. След това се разбрали по повод уговорката за
мострите от неистинските еврови банкноти, да се чуят
по телефона на следващия ден.
След
тази среща подсъдимия Ж.С. се свързал отново с св.П.Т. . Казал му , че парите за неистинската валута е у
него . Т. обещал, че лично ще се чуе със
св. Ш. и ще му каже да изпрати неистинските банкноти.
От С. поискал само след като изпрати цената за мострите, да му даде 10-цифрения
код , за да може той от своя страна да го предаде на св.Ш..
На
следващия ден -16.07.2011г., подсъдимият Ж.С. срещнал св. М.Б. , негов стар познат , на когото обяснил, че трябва да
изпрати едни пари, но в себе си няма лична карта и затова го моли да ги
изпратят от негово име. Св. Б. се съгласил да свърши
услугата . Тогава двамата заедно отишли в офис на ************* в гр.Б., където свидетелят дал личната си карта на подсъдимия
и последния попълнил данните от документа му в регистрационната бланка за
изпращане на пари /данни за изпращач, получател, сума
и др. - бланка за изпращане на пари на ********* с № ********: ****************** год. /стр. 82 от Том № 4/ и Регистрационна карта за изпращане на пари на ************* от
дата 16.07.2011 год. /стр. 83 от Том № 4/ и дал на
служителката сумата от 410лв., а Б. се подписал за
изпращач. Служителката предала 10-цифрения код на подсъдимия, който пък го дал на св. П.Т.,
а той от своя страна на св.Г.Ш.. Отразено в
цитираната регистрационна бланка е, че
изпращач на сумата е св. Б., а получател св. Ш. ***.
След
като получил изпратената сума, св.Г.Ш. изпратил по
шофьора на автобус от П. за Б. с
ДКН ********* поставени
в плик 10 броя неистински стоеврови банкноти до гр.Б.и се обадил на св. Т., за да го информира, че
банкнотите са изпратени и автобусът ще
пристигне на автогара „*********” в гр.Б.. В късния следобед
на 16.07.2011 г. св.Т. уведомил подсъдимия С., че мострите пътуват за гр. Б.по автобус и трябва да отиде да си ги получи при
пристигането му на автогарата в гр.Б.. Малко преди 20.00 часа подсъдимият С. се отправил към Автогара „******” и
докато чакал пристигането на автобуса, срещнал свой стар познат - св.Г.Т.. След като автобусът пристигнал и Ж.С. взел пакета изпратен му от св.Ш.,
той се отправил към мястото на предварителната уговорена среща със СПИН ** и № 37, а именно - ж.к. ***********,
кафене «***********».
В около
20.30 часа влязъл в същото кафене, където вече го
чакали СПИН ** и ** и им предал пакета с неистинските еврови банкноти - 10 бр. с номинал от по 100 евро, както и
втори пакет, за който им заявил, че съдържа 7 бр. банкноти с номинал от по 100
щатски долара, за да ги разгледат и ако ги харесат, да ги вземат. Последните огледали
банкнотите и заявили, че евровите които били платили
предния път са с добро качество и ще ги вземат, но доларовите не са и му ги
върнали. Дадената му за тях цена била 500
лева , съставляваща 25 % от номиналната им стойност. Попитали
го кога ще могат да направят сделка с еврови банкноти
от същия вид в по-голямо количество. Подсъдимия отвърнал, че тази сделка ще
стане в гр. Пловдив и на свой ред искал да узнае какво количество възнамеряват
да поръчат. Те му посочили около 20-30 хиляди, като за точното количество ще го
уведомят допълнително. След като приключила срещата им, подсъдимият Ж.С. се свързал със св. П.Т.,
споделил удовлетворението и изразил увереност, че сделката за продажба на
по-голяма сума неистински банкноти в гр.Пловдив ще се
осъществи.
На 11.08.11г. СПИН
** и подсъдимия се срещнали
на същото място. На въпросите на продавача купувачът принципно заявил, че би
искал да закупи неистински стоеврови банкноти общо в
размер на 50 000евро. Поискал също да види
мостра от банкнота от 200евро.
Подсъдимият
Ж.С. се поинтересувал в каква валута ще му платят за
неистинските евро, на което СПИН ** отвърнал , че смята да плати в лева. Тогава С. направил
коментар, че независимо в каква валута ще му се плати, той смята да превърти
парите през чеинджбюра , защото по този начин те няма
да бъдат намерени у него, ако са били „белязани“ предварително. Обещал да
провери как стоят нещата с 200евровите банкноти .
Уговорили се инициативата за следващата среща да е на клиента .
Срещнали
се отново същата вечер, около 19ч., в същото кафене. По време на срещата подсъдимият
му обяснил, че ще му достави неистински банкноти от по 200евро,
но цената за 1 банкнота от 200евро е 50% от номинал. Уточнил също, че както предния
път, банкнотата ще му бъде доставена на следващия ден и цената за тази банкнота
е в размер на 200лв. СПИН ** му платил исканата цена и заявил, че ако качеството на банкнотата му
хареса, ще поръча допълнително количество от тези банкноти, а именно общо с
номинал от 50000евро. Уговорили да се чуят по
телефона на следващия ден, след което се разделили.
Следващата
среща между двамата била на 12.08.2011год. , отново в кафене „*******”. По време на нея ,
на поставените му от подсъдимия въпроси „клиентът“ отговорил, че ще вземат 50
000 неистински еврови банкноти, а обсъжданите предния
път 4000 неистински щатски долара няма да купят, защото в момента няма пазар за
тях и исканата цената е много висока. На запитването относно сделката в гр.
Пловдив, в каква валута ще му се плати, „клиентът“ посочил левовата.
На 18.08.2011год., в около 19.15ч. СПИН **/ идентичен с №**/ и подсъдимия се срещнали за пореден път, отново в кафене „***********” в гр.Б.. По време на срещата подсъдимият С. предал на купувача –служител под прикритие 1 бр.
неистинска банкнота с номинал от 200 евро , която била предварително
заплатена, но която и двамата установили , че е с много лошо качество. Тогава
подсъдимия обяснил, че не може да му
върне парите за нея, но ако иска може да си я приспадне от парите, които ще
плати при следващата сделка в гр. Пловдив. СПИН
**/ **/ взел банкнотата и
му казал, че ще си помисли . На въпрос на
Ж.С. за сумата на поръчката на неистинските
евро банкноти, която ще направи, служителят му обяснил, че в момента има добър
пазар и възнамерява да поръча 200 000 евро, ако намали малко цената. С това
срещата приключила, като двамата се уговорили да се чуят допълнително, за да
уточнят подробности около сделката.
Последвали
нови телефонни разговори между подсъдимия и СПИН ** за уточняване на нова покупка на
неистинската валута , а именно 10 000 неистински евро в банкноти с номинал от
по 100 евро и уговорка за среща на която да се извърши предаването на стоката.
В тази връзка на 01.09.2011 год.,
рано сутринта, подсъдимият и св.П.Т. пристигнали в
гр. Пловдив, където по-късно на същия ден били задържани от служители на МВР -
Пловдив, във връзка с обвинение за продажбата им на СПИН ** и **/ идентични с ** и **/. Последното деяние на подсъдимия С. е
разследвано по ДП №59/2011г. по описа на отдел БОП-Пловдив.
С
постановление изх.№2307/19.12.2012г. на БОП
производството по настоящото дело по обвинение в извършване на престъпление по чл.244, ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК срещу П.Т. е било прекратено , а с постановление изх.№2307/22.04.2014г. и това срещу Г.Ш..
Гореописаните
банкноти придобити от служителите под прикритие, са били приобщени надлежно по досъдебното производство, с предаването им на водещия
разследването.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена
от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства - свидетелските показания на лицата П.Т., Ж.Т., Г.Ш., Ю. М.,
Д. Г., Р.В., Г.Т., И.С., А.П., Я.У. , З. К.
и К.С., прочетените по реда на чл.281
от НПК свидетелски показания дадени на досъдебното
производство от лицата М.М. и И.Х.,
показанията на разпитаните по реда на чл.139, ал.8 от НПК при съблюдаване правилата на 141а, , ал.1-4 от НПК свидетели
–служители под прикритие с идентификационни номера ** и **/ съвпадащи с тези под №** и **/, частично от
обясненията на подсъдимия, протоколите за оглед на веществени доказателства,
техническите експертизи за истинност на банкноти, свидетелството за съдимост,
както и веществените доказателства приобщени по делото- гореописаните
неистински банкноти и веществените доказателствени средства от приложените ***- звукозаписи и
видеозаписи .
От
приложения по делото протокол за извършен в хода на досъдебното
производство оглед на веществени доказателства от 22.07.2011г.
/л.55-57, т.1/ става ясно,
че завития в част/парче/ от синя тениска прозрачен
полиетиленов плик съдържа надлежно описани при отварянето му и фотографирани 58
броя банкноти, с номинал от по 100 /сто/ щатски
долара, със следните серийни номера:
-
14/четиринадесет/ броя от по 100/сто/ щатски долара със сериен № ************; 9/девет/ броя
от по 100/сто/ щатски долара със сериен № ***************;
- 11/единадесет/ броя
от по 100/сто/ щатски долара със сериен № ************;
- 12/дванадесет/ броя
от по 100/сто/ щатски долара със сериен номер в горния ляв ъгъл със сер. № *********** и
в долния десен ъгъл сер. №
**********************;
- 11/единадесет/ броя
от по 100/сто/ щатски долара със сериен № **************;
-1/един/ брой от
100/сто/ щатски долара със сер. №
****************;
От
следващия протокол за оглед на веществени доказателства от 23.11.2011г./л.66-68,
т.1/ се установява, че при това действие по
разследване са били огледани, описани и фотографирания вещите:
1.Хартиен плик №1, съдържащ 1 /един/ брой
банкнота с номинал 200 /двеста/ евро със сер.№ *************;
2.Хартиен плик №2, съдържащ 10 /десет/ броя
банкноти с номинал от по 100 /сто/ евро, със следните
серийни номера:
-
1/един/ брой от 100/сто/ евро със сер.
№ *************;
-
1/един/ брой от 100/сто/ евро със сер.
№ **************;
-
1/един/ брой от 100/сто/ евро със сер.
№ **************;
-
1/един/ брой от 100/сто/ евро със сер.
№ **************;
-
1/един/ брой от 100/сто/ евро със сер.
№ **************;
-
1/един/ брой от 100/сто/ евро със сер.
№ **************;
-
1/един/ брой от 100/сто/ евро със сер.
№ ************;
-
1/един/ брой от 100/сто/ евро със сер.
№ ***********;
2/два/ броя от 100/сто/ евро със сер.
№ **************;
3.Хартиен
плик №3, съдържащ 58 броя банкноти, с номинал от по
100 /сто/ щатски долара, със следните серийни номера:
- 14/четиринадесет/
броя от по 100/сто/ щатски долара със сериен № ************;
- 9/девет/ броя от по
100/сто/ щатски долара със сериен № **************;
- 11/единадесет/ броя
от по 100/сто/ щатски долара със сериен № ***********;
- 12/дванадесет/ броя
от по 100/сто/ щатски долара със сериен номер в горния ляв ъгъл със сер. № ******** и
в долния десен ъгъл сер. № *************;
- 11/единадесет/ броя
от по 100/сто/ щатски долара със сериен № ***********;
- 1/един/ брой от
100/сто/ щатски долара със сер. №
************;
Неоспорени
от страните и приети по делото са заключенията по извършените ДНК/ на л.29-31, том ІІ от ДП/ , дактилоскопната / на л.37 , том ІІ от ДП/,
графическата / на л.38-39 , том ІІ от ДП/, техническата /изготвена от в.л.З.С. на л.15-25, т.ІІ от ДП/ , за истинност на
парични знаци по протокол 568/12.03.12г. и за изследване на документи и ценни книжа по
протокол №182/л.41-44, т.ІІ
от ДП/
експертизи. Прието е и заключението
по изготвената техническа експертиза за истинност на парични знаци по
протокол №3325/05.12.2011г./ на л.5,
т.ІІ от ДП/ .
От
заключенията по извършените технически експертизи за истинност на банкноти /Протокол №3325/05.12.2011г., л.5-7, т.2 и протокол № 568/12.03.2012 г. / се установява, че всички описани по- горе банкноти,
предмет на инкриминираните деяния, а именно 58 бр. банкноти с номинал от по 100
щатски долара, 10 бр. банкноти с номинал от по 100 евро и 1бр.
банкнота с номинал от по 200 евро, са неистински. Всички
банкноти са отпечатани с офсетов печат, върху хартия различна по плътност и
морфологични белези от тази на оригиналните банкноти. В печатното изображение
на 200евровата банкнота липсва релефа, а водния знак и холограмния
стикер са имитирани. В банкнотите от 100щ.д. и 100евро релефа, водния
знак и холограмния стикер са имитирани.
Нещо повече
в резултат на извършено сравнително изследване, вещото лице е констатирало, че
всички изследвани банкноти от по 100евро са идентични
помежду си, както и с тези иззети по друго дело в гр.Пловдив,
поради което прави извод, че са изработени в една и съща печатница.
Установява
се също от заключението обективирано в протокол №3325.1/06.02.2012г. за извършена допълнителна техническа
експертиза за истинност на банкноти-111бр., както
следва: 1бр. банкнота от 200евро;
10бр. от по 100евро/всички
съставляващи в.д.по ДП №24 на БОП-Бургас/ и 100бр. от по 100евро по ДП №59/11 на БОП-Пловдив
, че всички иследвани банкноти са изработени при
използването на едни и същи инструменти и вложени материали.
Видно
от приобщените по реда на чл.283 от НПК по делото материали
е, че инкриминираните вещи-неистински банкноти във всеки от трите случая
описани по-горе, непосредствено след получаването им , са били предавани от
съответния служител под прикритие на ръководителя на специализираната дирекция
с нарочен протокол и завеждани в регистъра на институцията под съответен номер.
След предаването им на разследващия по делото са били извършени два огледа на
същите като веществени доказателства и по отношение на същите са назначени
цитираните по-горе технически експертизи .Установява
се следователно, че именно те са били изследвани от вещите лица и е установена
тяхната неистинност .
Съгласно
заключението на вещото лице по ДНК експертизата на веществени доказателства/ външната и вътрешната повърхност на част от
синя тениска/ ДНК профил не е изолиран, поради
недостатъчно количество на клетъчния материал по тях /л.29-31,
т.2/
Изследвани
по протокол №182 от 23.12.2011г. са били също 2бр.
банкноти с номинал от 100щ.д., една банкнота от 50щ.д., 1бр. банкнота от 100грузински лили и 1бр.
пътнически чек на ********** с
номинал от 100щ.д.. Вещото лице по тази експертиза за
истинност на банкноти е е заключило, че евровата и щатската валута са неистински и са изработени от
една и съща печатница или фалшификатор,
а грузинската банкнота и чекът са
истински.
От
заключението по графологическата експертиза/л.41-42а, т.8 от ДП/
се установява, че подписа, положен в графа „подпис на изпращача” в
регистрационна карта за изпращане на пари на „**********” от дата 16.07.2011г. /стр.83, т.4/ е изпълнен от св.М. Б., а текста е
изпълнен ръкопечатно , поради което не може да се
установи неговият автор.
Не
се оспорват и са установени посредством свидетелските показания на същите ,обясненията на подсъдимия , както и от приетите по делото
по реда на чл.283 от НПК ВДС-та от приложените СРС, с
категоричност следните връзки :
1./ между подсъдимия Ж.С./
*********/, св.М./ по прякор И./, св.Т./******/ ,
Х.Х. /*******/ и Ю.М./*****/ ;
2./ между Д.Г./
***********/, Ю.М. и Р.В./********/.
3./
между И.С. и Д.Г..
4./
между подсъдимия Ж.С. и св.Г.Т..
5./
между свидетелите Д.Г. , И.Х.
и М.М..
Разпитан
, пред съда И.С. свидетелства , че се познава със св.Д.Г., но в показанията му не се съдържат сведения за
релевантни за предмета на настоящото дело факти и обстоятелства.
От
показанията на свидетелите-полицейски служители П., У.
, К. и С. става ясно, че по първоначални данни е извършвана проверка на
сведения за разпространение на неистински парични знаци- банкноти с номинал от
по 100щатски долара, но от св.М.М.
/ с прякор „****“/и И.Х./ по прякор „****“/
.
Св.
И.Х. въпреки неколкократните опити за призоваване не беше
намерен , а видно и от справката за пътуванията на лицето е напуснал страната
на 11.06.14г. с л.а *** с рег.№********и няма данни да се е връщал в България до прилючване на делото пред първата инстанция.
Не
беше установен и св.М.М., за да бъде разпитан по
делото. От справката за същия е видно, че е излязъл от граничен пункт на РБългария на 01.02.12г. с л.а ******** рег.№********** и
не се е завръщал обратно в страната.
Въпреки
проведеното щателно издирване от органите на МВР, местонахождението на тези
двама свидетели не беше установено, с оглед на което на основание чл.281 от НПК , със съгласие на всички страни по делото, съдът
прочете показанията им дадени на досъдебното
производство и ги приобщи по делото/ за св.М.-на л.34-36 и на л.102, т.1 от ДП , а за св.И.Х. на л.25-27, т.1 от ДП/.
В
началото на лятото 2011г. според изложеното от св.М.
го потърсили момче и момиче от София търсещи да купят неистински банкноти от по
100щ.д. Затова това звъннал на подсъдимия, който му
казал, че имало на едно място 6000 такива и можел да отиде да ги вземе.
Срещнали се същия ден. Ж. бил донесъл парите овити в торбичка или парцал, но не ги държал в себе си а ги
бил оставил в градинката. По указание на подсъдимия М. взел парите и заедно с
един от купувачите ги занесли в автомобила да ги разгледат. Там се установило,
че са по-малко , но ги платили и ги взели. М. взел своята част , а останалите
дал на подсъдимия С..
От
показанията на св.И.Х.
става ясно, че се познава с подсъдимия Ж.С./ когото
посочва като „********“/,
св.М., св.Т. и св.Г.. С подсъдимия го запознал св.М.
през месец май 2011г., когато помежду си имали
някаква работа общо двамата.
Видно
е от заключението поизвършената техническа експертиза
на иззетите от дома на св.Ю.М. е, че в указателя му
са записани мобилни номера срещу имената на лица с прозвища ********/ **************/,
, ******** /*************/ и
И./**********/.
Конкретните
действия на подсъдимия, в тяхната логическа последователност, насочени именно
към продажба на притежаваните от него неистински парични знаци са изложени
последователно и подробно от служителите под прикритие с номера ** и **/** и **/. Същите дават
категорични сведения за контактите с подсъдимия, за времето, мястото и начина
на водените разговори с него, кога, къде
и по какъв начин ги е снабдил с неистинските парични знаци , срещу каква цена и кога и по
какъв начин му е била платена. Показанията им кореспондират и се допълват от тези на свидетелите М., Т. и Ш., в които последните споделят, че подсъдимия се е стремял
целенасочено да се сдобие с неистинска валута, която да продаде на мнимите си
„клиенти“ и от това да реализира облага за себе си. В същата насока са и
показанията на св.Ж.Т., от които става ясно, че
подсъдимия многократно е търсил свидетеля Т. и е провеждал разговори с него.
От
прочетените по реда на чл.281, ал.1,
т.4 и 5 от НПК показания на св.М.,
се установява, че подсъдимия е притежавал и съхранявал банкнотите предмет на
престъпното деяние на 22.06.2011г. и упорито е търсел
начин за пласирането им. Този извод се подкрепя и от изложеното от св.Ю.М. на досъдебното
производство, чиито показания са приобщени по делото с прочитането им по реда
на чл.281 от НПК и от които се установява, че
свидетеля Р.В. е дал на подсъдимия /„******“/
няколко хиляди неистински щатски долара, а именно 58 банкноти от по сто щатски
долара.
Следва
да се подчертае, че под понятието „мостри“, всъщност се има предвид определен
брой неистински банкноти, които клиентът ще закупи и ако ги хареса като
качество ще поръча да му се достави по-голямо количество от същите . В случая показателно за престъпния произход
на продадените вещи - имитации на редовно отпечатани банкноти с номинал от 100щ.д. е наличието на по няколко броя банкноти със
съвпадащи серийни номера. Следователно без
значение е как подсъдимия и свидетелите са наричали инкриминираните вещи ,
безспорно се касае за неистински парични знаци.
Неистинността на банкнотите , както се посочи по-горе е
установена посредством приетите като неоспорени и компетентно дадени заключения
по извършените технически експертизи, в
което е изяснено, че същите не са действителни парични знаци , а са изготвени
чрез отпечатването им на офсет.
Неоснователно
е възражението на защитата за липса на безспорни доказателства, че получените
от клиентите банкноти са идентични с изследваните от вещите лица по съдебно-техническите
експертизи за истинност. Както се посочи
по-горе, освен че не се оспорва че са били предадени именно неистински
банкноти и то в същия размер, за което свидетелстват СПИН ** и **, а за първата сделка и от св.М.,
но също така се установява, че същите незабавно след получаването им са били
предадени с протокол и по опис на ръководителя на службата заявител , а от там
и на разследващия орган извършил два огледа на същите като веществени
доказателства, който на свой ред ги е предоставил за извършване на съдебно-техническите експертизи
в резултата на изследването при които е установена тяхната неистинност. Не
възниква поради това съмнение в идентичността на получените от мнимите купувачи
при сключване на забранените от закона сделки и изследваните от вещите лица
инкриминирани вещи .
По отношение продажбата на 58бр. неистински банкноти с номинал от по 100 щ.д. на 22.06.2011г. :
Не
се спори , че между служителите под прикритие и подсъдимия са проведени няколко
срещи, свързани с покупка на неистинска валута, всичките в гр.Б., к-с“
**********“
кафене „*********“.
В частност не се подлага на съмнение и тази на 22.06.2011г.
, на която са присъствали подсъъдимия Ж.С., св.М.М. и служителите под
прикритие с номера 36 и 37.
За
това как е протекла срещата между него, подсъдимия, служителите под
прикритие на 22.06.11г.,
от кого, колко неистински банкноти и срещу каква цена са били закупени ,
съответно продадени и на кого са платени, подробни сведения дава св.М. , в показанията
му на досъдебното
производство пред съдия, прочетени по реда на чл.281,
ал.4 от НПК / на л.102 , т.1 от ДП поради липсата на резултат от щателното издирване
местонахождението на лицето . Същите се подкрепят и от последователните, ясни и
взаимосвързани показания на служителите под прикритие , кореспондиращи и с
останалите доказателства по делото, както и от обясненията на самия подсъдим.
Установява
се от същите, че на посочената дата служителите под прикритие са се срещнали
със св.М. в кафене , находящо се на входа на МОЛ „*********“ в
гр.Б.. Последния опасявайки се от наличието на охранителни
камери, които ще заснемат действията им, предложил заедно да се придвижат до
кв.*********. Отивайки
заедно там, на една от масите в кафене „*********“ видяли
подсъдимия Ж.С. и тримата седнали при него.
Разговаряли кратко , след което С. им посочил храст встрани до заведението и
казал от там да вземат неистинските банкноти, които да разгледат в автомобила
на купувачите. След като взел пакета с неистинските банкноти, св. М. и СПИН ** разгледали
съдържанието му във возилото на клиентите/СПИН ** и **/, където първия
заявил на втория, че банкнотите са общо 6000щ.д. и
цената на всяка банкнота е 20% от номинала й.
При преброяването установили обаче,
че са 58бр. с един и същ номинал от по 100щ.д. и част от серийните номера били отпечатани наобратно. След като и СПИН ** ги видял, все пак потвърдили че
ще ги вземат. Междувременно
подсъдимия Ж.С. предложил да им продаде още 70 000 неистински щ.д.
СПИН ** поискал да види мостри от тях.
След това СПИН ** и св.М.
отново отишли в автомобила на купувачите, където първия платил на втория за неистинските
щатски долари общо 1560лв. Върнали се на масата и след кратко пресмятане, от получената от
него цена св.М. дал на Ж.С.
сумата от 1252лв. Купувачите се уговорили с
подсъдимия занапред да се срещат с него, а не със св.М.,
с което срещата им приключила.
Според
Св.М. , той е потърсил подсъдимия , който се надявал
да му осигури търсените от клиентите 100доларови
банкноти. Ж.С. потвърдил че има на едно място 6000
такива и може да го снабди с тях. На проведената в същия ден среща Ж.С. вече бил донесъл парите обвити в торбичка или парцал,
които бил оставил в градинката отстрани.
Тази
последователност по време, място и участващи лица на срещата по предаване на
неистинските банкноти с номинал от по 100щ.д. се очертава
и според изготвените *** по приложените ***.
Подсъдимият
също не оспорва , че се е съгласил да участва в срещата между св.М. и потенциалните клиенти на неистинска валута, както и
че е имал роля да ги убеди в качеството на стоката, която той пред тях наричал
„нещата“. Така също, че е бил наясно, че предмет на сделката са именно неистински
банкноти т.е престъпно създадени , не съобразно
предвидения от закона ред. Осведомен е бил и за обстоятелството, че за тях
клиентите ще платят цена определяема като процент от
формално отпечатания върху тях номинал. Отрича да е притежавал неистинските
100-доларови банкноти, твърдейки, че непознато за него лице ги е оставило в
храстите до заведението за св.М. .
Тази
теза, че не е упражнявал фактическата власт върху инкриминираните вещи преди
предаването им на клиентите, не почива на здравата житейска логика. Същата се
явява и оборена посредством показанията на св.М.,
тези на св.Ю.М. , на св.Д.Г.
и на св.П.Т..
За
това, че в началото на месец юни 2011г. подсъдимия Ж.С. упорито е търсел да се снабди с неистински щатски
долари свидетелства П.Т..*** и се заприказвали. Подсъдимият го попитал
дали познава някого, който продава фалщиви долари за
негови сигурни клиенти. Т. отрекъл , но си спомнил за св.Ш.
с когото се запознал в чужбина и който му бил споделял ,че
би могъл ако на някого е нужно да намери неитински еврови банкноти. През следващите дни подсъдимия често го посещавал
в дома му. Казал му, че освен долари, купувачите му искат да купят и евро , настоявал Т. да го свърже с човека с фалшивите
пари и да му осигури мостра от банкнотите, която да покаже на купувачите.
На
следващо място св.М. сочи, че през лятото на 2011г.
при него и св. Г. дошъл св.Р.В.
и им показал пачка с пари от около 5 или 6хиляди
щатски долара, поставени в плик. Казал им, че един човек му ги бил дал, а В. му
платил за тях 500 или 600лева. Точи човек му ги бил
„вързал“, което означавало че му ги е оставил временно и по-късно ще си ги
откупи. После В. си тръгнал с торбата с
тези пари. След известно време се срещнали и В. му казал, че си е възстановил
парите, които бил дал за тези банкноти. След прочитане по реда на чл.281, ал.4 от НПК показанията
му дадени на досъдебното проиводство,
в които е заявил изрично, че В. му предложил лично на него да пласира тези неистински
банкноти , а след това и му разказал, че
се е отървал от тях като ги дал на **********/подсъдимия/, свидетелят
заяви че с оглед изминалия период от време вече не си спомня тези факти.
Съдът
дава вяра на изложеното от този свидетел в досъдебната
фаза на наказателния процес, поради близостта по време с периода на
осъществяване на събитията за които дава сведения , когато спомените за
конкретните факти и обстоятелства са били все още достатъчно ясни и пълни.
За
провеждането на въпросната среща през месец юни 2011г.***
, на която са присъствали св.В. и св.Д.Г.
свидетелства и втория в показанията си пред съда . След прочитане на
показанията му от досъдебното производство по реда на
чл.281 от НПК същия потвърждава верността им, в това
число и относно заявеното , че по време на срещата св.В.
му е показал доларови банкноти в торба, за които му споделил че са неистински.
Св.Р.В. отрича да е знаел,
че придобитите от него банкноти са неистински и да ги е предавал на подсъдимия
, но от изготвените *** по
приложените *** става ясно, че по
същото време именно 6000долара се намират у него ,
както и че от тях друго лице е „вдигнал 200“ за себе си. Именно липсата на
въпросните 200щ.д. / 2бр.
от по 100щ.д./от пачката с неистинските банкноти се
установява при преброяването на банкнотите от купувача-СПИН ** и св.М..
От
поведението на св.М. преди и по време на преброяването
е видно, че св.М. е бил изненадан от липсата на тези
две банкноти от по 100щ.д., което е индиция за отсъствието на принос в осигуряването им.
Прави
впечатление също, че подсъдимия
по своя преценка променя мястото на срещата , където на него би било по-удобно
, а св.М. потегля. Няма данни от този момент нататък
до срещата в кафене „********“ да са били проведени срещи или разговори между
него и трето лице, което да се придвижи до новото място на среща и да остави в
храстите до кафенето въпросните инкриминирани вещи. Такива няма осъществени и
между подсъдимия и някое трето лице . Това опровергава
тезата на подсъдимия, че неизвестно нему лице е оставило за св.М.
неистинските банкноти, преди издването на св.М. и служителите под прикритие. Затова и съдът приема, че подсъдимият лично е
донесъл неистинските банкноти до мястото на срещата с клиентите. Безспорно е
също, че С. е бил запознат с престъпния произход на банкнотите, поради което не
представляват редовно платежно средство, забранено е тяхното придобиване, държане,
както и сделките с тях.
Този
извод се налага също и от цялостното поведение на подсъдимия, за което
свидетелстват СПИН ** и **, с което същия е
демонстрирал, че от него зависи сключването на сделката, а не от св.М.. Това е наложило занапред срещите им да бъдат директно
между клиентите и подсъдимия С.. Може да се заключи поради това, че в
престъпната деятелност по разпространение на неистински парични знаци св.М. е имал само спомагателни функции.
В
същата насока са и показанията на св.Ж.Т., живееща на
семейни начала със св.Т., която в показанията си
споделя, че наричала подсъдимия „********“. Употребата на същото прозвище по отношение на
подсъдимия и от св.Д.Г. и св.М.
се потвърждава от приобщените по делото ВДС по приложените СРС .
По повод продажбата на 10бр. неистински банкноти с номинал от по 100евро на 16.07.2011г.:
В
подкрепа на обвинителната теза , че извършено на цитираната дата от подсъдимия
прокарване в обращение на неистински парични знаци са показанията на свидетелите
под прикритие, обясненията на подсъдимия , както и веществените
доказателства-инкриминираните банкноти , чиято неистинност е потвърдена
посредством извършените технически експертизи. Не се спори относно следното: следобяд на 15.07.11г. в кафене „*********“ между
служителите под прикритие и подсъдимия Ж.С. е
проведена среща, по време на която първите поискали да купят още 5000щ.д. от тези неистински банкноти, които взели предния
път. С. отговорил , че ще е трудно да намери долари, защото били свършили и ако
искат, ще се наложи той да пътува до Русе, от където да вземе 4000лв. от негов човек.
След
това се договорили за продажбата на 10 наистинските еврови банкноти от по 100евро /т.нар.„мостри“/, за което купувачите сега да платят на подсъдимия
сумата от 500лв. , а на следващият ден той да им ги предостави
. След като подсъдимият С. получил в
брой 500лв. за мострите, той споменал, че има и
неистински еврови банкноти с номинал от по 200евро, на цена по 20% от номинала. Купувачът отклонил предложението. Уговорили
се за среща на следващия ден.
Изложеното
кореспондира и с показанията на св.Т., според който
по време на тази среща подсъдимия му позвънил и попитал дали може да му осигури
за следващия ден 10 банкноти от по 100евро. Т. пък потърсил
по телефона св. Ш., който обявил цена за една банкнота в процент от
номинала й, а именно 20% от номинала. На следващия ден подсъдимия казал на Т.,
че парите за тези 10 банкноти получени от
купувачите /служителите под прикритие/
са у него. Т. потърсил Ш., и му предал това . Посредния му указал да ги изпратят на негово име до гр.Пловдив по „***********“, а после той от своя страна, след като ги получи , ще
им изпрати неистинските банкноти по автобус от Пловдив за Б.. Т. казал това на
подсъдимия и той се отправил към такова бюро в Б., от където да
преведе парите за Ш.. По-късно подсъдимия потърсил Т.
, потвърдил му, че е изпратил парите и му издиктувал
10-цифрения код, който Ш. трябва да знае за да има
право да ги получи. Т. от своя страна позвънил на Ш.
и му го казал. Ш. му обещал, че на следващия ден ще
прати неистинските банкноти и същите ще пристигнат надвечер с автобус от
Пловдив за Б.с. Т.
предал това на подсъдими , който сам на следващия ден отишъл и получил
фалшивата валута/ т.нар.“мостри“/.
Изнесеното
от Т. се потвърждава и допълва от св.Б., който
заявява пред съда, че при срещата с подсъдимия, последния го помолил да му
услужи с личната си карта, за да изпрати някому пари чрез бюро за преводи „
Уестърн юнион“. Формулярът попълнил подсъдимия, но се подписал Б. , тъй
като били вписани неговите данни в заявлението.
Получаването
от подсъдимия С. на неистинските парични знаци-10бр.
банкноти с номинал от по 100 евро
в плик , изпратен му от св.Ш. ***
до Б. се потвърждава и от показанията на св.Г.Т., който сочи, че двамата чакали на автобусната
спирка и когато дошъл автобуса С.
получил своята пратка , но също от тези на св.Ш., а
така и от обясненията на самия подсъдим.
От
последните, подкрепяни и от показанията на СПИН ** и ** става ясно, че същата вечер на 16.07.11г. към 19-20ч. вечерта, в кафене „********“, при срещата си със
служителя под прикритие, подсъдимия им е предал две навити рула хартия, първия
от които съдържащо вече заплатените 10бр. неистински
100 еврови
банкноти, а втория 7бр. неистински банкноти с номинал
от 100щ.д. След като ги разгледал СПИН ** потвърдил, че
одобрява и ще вземе само евровите, а вторите върнал
на подсъдимия. Уговорили се, че
следващата покупка ще е отново за неистински еврови
банкноти, чийто размер ще уточнят допълнително .
Въпросните
неистински банкноти , както се посочи са били обект на изследване по
техническите експертизи и е установена тяхната неистинност.
По повод продажбата на 1бр. неистинска банкнота с номинал от 200евро на 18.08.2011г.:
Според
свидетеля Т. , след около 10-15дни / следователно
края на месец юли 2011г./ подсъдимия го посетил
отново и му споделил, че неговите купувачи искали да купят 70 000 евро, а след няколко дни вече уточнил че става дума
за 10 000 евро на 20% от
номинала. От предстоящата продажба Т. щял да получи 500лв.
като комисиона. С тази цел да продадат 10 000евро,
двамата с подсъдимия потеглили на 01.09.2011г. за гр.Пловдив, където по-късно били задържани.
От
обясненията на подсъдимия , потвърждаващи се напълно от показанията на СПИН ** се установява, че на 11.08.11г. е
проведена среща между тях, отново в кафене „*********“, на която СПИН ** проявил интерес да види
мостра от 200евро. По-късно същият ден, вечерта около 19ч.,
двамата се срещнали отново в същото кафене. Подсъдимият му обяснил, че ще му достави неистински
банкноти от по 200евро на цена 50% от стойността им,
на следващия ден след като я плати. Уточнил че цената за 1бр.
банкнота от 200евро е 200лв.
СПИН ** му платил исканите 200лв. , след което се разделили.
На 18.08.2011г. двамата срещнали в същото кафене като предните
пъти. По време на срещата С. му дал 1бр. банкнота от 200евро,
продупчена на три места , за която обяснил че е мострата от 200евро.
СПИН ** изразил недоволство
от качеството на банкнотата, след което обсъдили евентуалната поръчка за еврови банкноти от по 100евро.
Въпросните
неистински банкноти , както се посочи са били обект на изследване по
техническите експертизи и е установена тяхната неистинност.
Последвала
нова среща на 19.08.11г. и уговорка за покупка на
нови 10 000 неистински банкноти,
които следвало клиентите да получат в гр.Пловдив. На 01.09.2011г. именно там св.Т. и
подсъдимия С. били задържани, във връзка с продажбата на 10000неистински
еврови банкноти на посочените служители под прикритие
№** и **/** и **/.
По възражението на защитата, че не
следва да се дава вяра на свидетелите М. , Ш. и Т., защото
те също следвало да застанат на подсъдимата скамейка редом до подсъдимия С. и
които според него са се наговорили с показанията си да дискредитират последния
за да не понесат самите те наказателна отговорност, съдът намира следното: На
първо място изцяло в правомощията на прокурора е съобразно фактите и доказателствата с които разполага и
на база извършената от него преценка да повдигне обвинение срещу лицата, за което
счете че е доказано. На второ,
показанията на изброените свидетели са
последователни, логични, взаимосвързани и кореспондиращи едни с други и се
допълват взаимно. Нещо повече, в голямата
си част се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства, а част от
тях и от обясненията на подъсдимия. Ето защо, съдът
няма причина да счита същите за недостоверни, неотговарящи на действително
случилото се и с тях преднамерено да е лъжесвидетелствано
за релевантни по делото факти.
ІІ. ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Съобразно направените фактически констатации, от
правна страна е изводимо, че на посочените дати в гр.
Б., в кафене „*******“ в кв.**********, подсъдимият Ж.С.
е прокарал в паричния оборот подправени парични знаци, за които знаел, че са
такива и следователно не представляват редовно платежно средство. Осъществен е
престъпният състав на чл.244, ал.1
от НК от раздел ІV „Престъпления против паричната и кредитната система” на
Глава шеста от Особената част на НК, отличаващо се с висока степен на
обществена опасност и представляващо тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл. 93, т. 8 от НК.
Непосредствен обект
на осъщественото посегателство са обществените отношения, свързани с нормалното
функциониране на паричното обращение в страната .
Наказуеми
са действията, които биха могли да доведат до създаване и включване в паричното
обръщение на подправени парични знаци-изготвени неистински или преправени
истински. Под прокарване следва да се разбира
реализирането на привидната стойност на фалшификата както чрез използването
му като редовно платежно средство, с
което се въвежда в заблуждение получаващия банкнотата, но също така и чрез
предаването му срещу заплащане на друго
лице, което е наясно с характеристиките на валутата като изготвена не по
предвидения от закона ред . Извършител по смисъла на закона е всяко лице взело
участие в изпълнителното деяние по разпространение , ако са налице
предпоставките и от субективна страна, а
именно знанието, че банкнотите са компрометирани, не са отпечатани по
предвидения от закона ред, следователно не са редовно платежно средство. Не е
необходимо получателя/купувача/
на неистинските банкноти да е бил в неведение относно престъпния им произход,
за да е съставомерно прокарването им в обращение от
подсъдимия, който му ги предоставя срещу заплащане на процент от отпечатаната
върху тях номинална стойност.
От обективна страна се установява, че подсъдимият на
посочените по-горе време и място неправомерно, разполагайки с отпечатани на
офсет изображения наподобяващи истински банкноти от по 100щатски
долара,100 евро и 200евро, ги
е предал на трето лице-купувач, в изпълнение на сделка по тяхната продажба, с
което е осъществил изпълнителното деяние по прокарването им в обращение. За тях
освен това е получил исканата в замяна левова равностойност и по този начин си
е набавил общо сумата от 1950лв./ 1250лв. плюс 500лв. плюс 200лв./.
Деянията в случая са извършени чрез продажбата
на служителите под прикритие с номера ** и **/** и **/ на
подправени парични знаци-първо 58бр., след това на още
10бр. банкноти с номинал от 100евро,
а накрая и на 1банкнота от 200евро,
установени като неистински, съгласно заключението по извършените експертизи за
техническо изследване на същите .
Повдигнатото и поддържано по отношение на
подсъдимия обвинение е в извършване на престъпление по чл.244,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК относно това, че е прокарал в обращение неистински
парични знаци, продавайки ги срещу редовни платежни средства на трети лица.
Размяната на парични знаци от една валута с такива в друга е
известно като обмяна на валута. По съществото си обмяната или замяната включва
в себе си две продажбени правоотношения . Предмет на всяка от тези две сделки
би следвало да е редовно платежно средство, но в различна валута. Тогава обаче,
когато предоставяните от едната страна банкноти са неистински и поради това страните
ги третират като предмет на продажба различен от категорията „пари“ , тогава не
се казае за обмяна на валута. В този случай тези страни сключват сделка за продажба на
една или няколко вещи извън посочената категория, срещу покупната им цена. На
този принцип са сключени трикратно сделки за продажба на движими вещи-отпечатани
на офсет и наподобяващи истински банкноти със съответен номинал, като за тях
купувача плаща сума формирана като
процент от привидния номинал посочен върху тях.
Осъществена следователно е първата форма на
изпълнителното деяние, а именно прокарването в обращение на подправени парични
знаци, щом са предоставени на трето лице и на същите е придадена определена
стойност, в случая поисканата за тях
цена. Такива вещи освен че са забранени за придобиване и притежаване, но нямат
и стойност т.к не могат да послужат за употребата им
като редовно платежно средство , каквото би било тяхното предназначение. С
получаването поради това на паричен еквивалент за същите се ощетява купувача им
т.к неговия патримониум
намалява с размера на платената за тях цена. Последващите действия с тази
неистинска валута, на лица неосведомени за престъпния й характер, би
съставлявало измама по смисъла на закона.
По
изложените по-горе съображения съдът приема, че в случая прокарването в
обращение като форма на изпълнителното деяние деецът е осъществил чрез
продажбата им за цена в български лева , а не обмяна на валута в български
лева, тъй като купувачът е бил наясно с качеството на стоката и обстоятелството
на престъпното създаване на закупените банкноти. Изпълнителното деяние е довършено
с факта на физическото предаване на банкнотите в държане на трети
лица-свидетелите служители под прикритие с идентификационни номера **/**/ и **/**/.
От субективна страна подсъдимият е
осъществил фактическия състав на престъплението
при пряк умисъл, след като е съзнавал, че предоставените за плащане
банкноти са неистински , поради което не представляват редовно платежно
средство и ги е използвал за да изпълни задължението си да предаде уговорените
вещи, срещу определена за тях продажна цена.
Деянията са извършени от подсъдимия виновно, при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Във
всеки от случаите е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на общественоопасинте последици и е
искал те да настъпят, като пряко ги е целял. В съзнанието му е имало формирани
представи, че банкнотите са престъпно създадени и затова не представлямат
редовно платежно средство, както и че прокарва тези неистински парични знаци в
обращение. Знанието на дееца на обстоятелството, че продаваните
от него банкноти са неистински се извежда от обективираните
му действия. Установените по делото фактически обстоятелства сочат, че подсъдимия
при изключително голяма конспиративност, но настойчиво и продължително –в
рамките на 3 месеца се е снабдявал с неистинските банкноти, които после продавал
.
Престъплението е довършено с реализирането на
продажбените сделки, при които в обращение са прокарани подправените парични
знаци, което подсъдимият е осъществил чрез три самостоятелни по своя характер
деяния квалифицирани по чл.244, ал.1
от НК, едно след друго, през непродължителен период от време в рамките на 3
месеца през около 1месец едно от друго, извършени при една и съща обстановка и
еднородност на проявеното от страна на подсъдимия субективно отношение към
стореното, при което всяко следващо деяние се явява от обективна
и субективна страна продължение на предшестващите , поради което и престъпната деятелност следва да се квалифицира като едно единствено
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Причините и условия, способствали за извършване на
престъплението се коренят в ниската правна и морална култура на подсъдимия,
незачитането на действащия в страната правов ред, осигуряващ правилното
протичане на паричния оборот и стремежа на дееца за облагодетелстване по
неправомерен начин.
Неоснователни
са възраженията на защитата, че деянието не е съставомерно
поради знанието на клиентите относно неистинския характер на придобитата стока
имитираща купюри от банкноти в различна валута,
поради следното: Съдебната практика е
константна по този въпрос, приемайки не само че наказателната отговорност не се
изключва, но отива и нещо повече. При въвеждане в заблуждение на контрахента по една сделка относно редовността на платежното
средство получено за доставената стоката или услугата, с действията си
подсъдимият би осъществил не едно , а две престъпления в условията на идеална
съвкупност – прокарване в обращение неистински парични знаци и измама. Това е
така, тъй като паралелно
се увреждат разнородни обществени отношения, чието нормално функциониране има
самостоятелен характер и не се влияе от отрицателните последици, настъпили в
другия засегнат сектор. Това обаче не означава, че стореното от дееца, при
знание от купувача за неистинския характер на банкнотите , предаването им на
това трето лице е позволено от закона и е извън действието на състава по чл.244 от НК. Означава само, че деецът няма да носи
наказателна отговорност и за извършена по отношение на купувача измама. / вж. Решение №222 от 01.06.2009г. на 7 с-в на САС по ВНОХД263/09г.
/
Неоснователно е искането за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност, с мотива, че целенасочено и преднамерено
е бил провокиран, да извърши инкриминираните деяния. Всъщност общо правило в
българската наказателноправна доктрина е, че всяко пълнолетно лице, което не е
лишено от възможността самостоятелно
психически да взема решения и волево да направлява действията си или да се
въздържа от такива, отговаря за тях, когато това негово поведение изпълва
признаците на предвиден в НК състав на престъпление. Наред с извършителя,
наказателна отговорност за стореното носят за съучастието си също подбудителя и
помагача, съобразно собствения принос. Престъпно е онова деяние-действие или
бездействие, което е общественоопасно и за него действащия по време на
извършване закон предвижда съответно наказание. Не се наказва приготовлението при което деецът се е отказал да
извърши намисленото, както и недовършения опит или довършения при който деецът
е предотвратил настъпването на престъпните последици, каквито не са налице в
настоящия случай, при който изпълнителното деяние е извършено и са настъпили
престъпните последици. Отделно от това, изрично за непрестъпно,
следователно и ненаказуемо с чл.9, ал.2 от НК е обявено всяко деяние, чиято степен на обществената
опасност е твърде ниска за да оправдае прилагането на наказателната репресия.
Хипотезите , при които деянието би било
лишено от качеството обществена опасност, са тези на институтите на неизбежната
отбрана, на крайната необходимост, на
оправдания стопански риск, при които деецът не следва да бъде санкциониран. Във всички останали случаи,
освобождаването на дееца от наказателна отговорност следва да е изрично
предвидено в състава на съответното престъпление/ напр. чл.183, ал.3
от НК, по чл.191, ал.4 от
НК и др./ .
Накрая, само за пълнота, следва да се
отбележи, че съобразно разпоредбата на чл.12б от НК /ДВ. Бр.32 от
2010г./ действията на служителите под прикритие в случая са не са обществено
опасни , а напротив обществено полезни, поради което и не са укорими от закона .
Това
е така, тъй като по предвидения от закона ред са били проведени всички мероприятия
по експлоатиране на *** и
изготвяне на *** от същите, както и
по събиране на доказателства с помощта на фигурата служител под прикритие. Не е
надхвърлена също границата на допустимата намеса на последните, в качеството им
на такива, щом е очевидна и проявената от подсъдимия активност, трайно
афиширана готовност и инициативност за извършване на неколкократни продажби на
неистинска валута на значителна стойност.
Съобразявайки
изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.244, ал.1 от НК.
ІІІ. ПО
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО.
При преценка на обстоятелствата от значение за
индивидуализация на наказанието на подсъдимия Ж.С.,
съдът съобрази следното:
Обществена опасност на деянието е висока, с оглед систематичното място на
престъпленията против против паричната и кредитната система по НК, същественото
засягане на обществените отношения по нормалното функциониране на паричното
обращение в страната отричайки значителния брой неистински банкноти прокарани в
обращение, както и многократността на актовете включени в продължаваното
престъпление , сами по себе си съставляващи престъпления по чл.244, ал.1 от НК и включването на трети подпомагащи подсъдимия
лица в действията по снабдяването му с предмета на престъплението .
Степента на обществена опасност на дееца също е сравнително
висока. Този извод следва както от конкретния казус, в който се доказа добрата планираност и конспиративност на извършените деяния, както
и проявена комбинативност и настойчивост в
извършването на деянията. Налага се също от справката за осъжданията на
подсъдимия С. , видно от която е, че първото от деянията по настоящото
обвинение е осъществено едва три месеца след влизане в сила на присъда за друго
тежко умишлено престъпление/данъчно престъпление/ и в изпитателния срок на наложеното му за
него наказание. Последното е показателно
за оформените у дееца нагласи за поведение запретено от закона.
Като отегчаващи вината му обстоятелства, съдът приема високата
стойност на предмета на престъпление, преследваната користната цел за
прокарването на неистинските банкноти с намерение за лично облагодетелстване .
Отчетени като смекчаващи са частичното съдействие за
разкриване на обективната истина по делото и заявената от подсъдимия трудова
ангажираност.
Поради това, съдът, ръководейки се от доказателствата
по делото и следвайки своето вътрешно убеждение, намира , че целите на
наказанието , посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия С. с определяне на наказанието при
условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице
многобройни или изключителни по своята същност обстоятелства.
За престъплението по чл.244,
ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ от 2 до 8 години. За справедливо и съответно на извършеното , на
подсъдимия Ж.С. съдът намира, че ще бъде да се
определи наказание при лек превес на отегчаващите вината му обстоятелства,
между средния и горния размер предвиден в санкцията за този престъпен състав, а
именно шест години „лишаване от свобода” . Предвид наличието преди извършване
на настоящото престъпление на друга влязла в сила присъда за тежко умишлено
престъпление , за което на подсъдимия е било наложено наказание лишаване от
свобода , намира, че същото следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим
в Затвор , съобразно разпоредбата на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1
от ЗИНЗС . Постановено е от срока на
наложеното наказание да се приспадне времето в което подсъдимият е бил задържан
под стража и по ЗМВР, на основание чл.59, ал.1 от НК.
С налагането на
така определеното наказание съдът счита, че биха се постигнали целите да се
поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави в
страната, наред с което ще се въздейства и възспиращо
върху него и възпитателно и предупредително върху останалите членове на
обществото.
Приведено на основание чл.68,
ал.1 от НК в изпълнение е наказанието лишаване от
свобода за срок от две години, наложено на подсъдимия Ж.С. с влязла в сила на 15.04.2011г.
присъда по НОХД№1571/10г. на БОС/
чиято година неточно поради техническа грешка е изписана в диспозитива на
присъдата като 2012г./, в изпитателния срок на което е извършено настоящото
престъпление.
По отношение на
веществените доказателства предмет на престъпление – 58бр.
неистински банкноти с номинал от по 100щ.д., 100бр. неистински
банкноти с номинал от по 100евро и 1бр. неистинска банкнота с номинал от 200евро
, съдът постанови след влизане в сила на присъдата, на основание чл.112, ал.2 от НК да бъдат
унищожени.
Да се унищожат като вещи без стойност също и приложените
по делото ксерокопие на лична картаи два броя листи
от тефтер с имена и цифри, а останалите вещи, чието притежаване не е забранено
от закона, да се върнат на собственика им.
С оглед признаването му виновен по повдигнатото
обвинение , на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Ж.С.,
съдът го осъди да заплати направените в досъдебното
производство по делото разноски от 684.13 лева и тези
в съдебната фаза в размер на 112.87лв..
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..........................