Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна, 12.03.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Каварненски
районен съд, в публично заседание на осми февруари, през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Гр.д. №569по описа за 2016г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
делото е образувано по искова молба с вх.№4157/28.12.2016г., подадена от Е.В.С.
с ГН ********** ***, чрез адв.Ю.О. – ДАК, срещу „****“, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр.****, ул.“****“, №**, представлявана от В.Л.М.. С
молбата са предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми: 3624.63
лева, представляваща неизплатена наемна вноска за стопанската 2011-2012г.;
сумата от 3173.15 лева, представляваща наемна вноска за стопанска 2012-2013г.;
сумата от 3172.16 лева, представляваща наемна цена за стопанската 2013-2014г. и
сумата от 3627 лева, наемна цена за стопанската 2014-2015г.
В молбата си ищецът твърди, че е собственик на
недвижими имоти, представляващи: земеделска земя – нива с площ от 29.997
дка с идентификатор ****, нива с площ от
20.696 дка имот с идентификатор **** и нива с площ от 39.998 дка имот с
идентификатор ****.
По силата на договори за наем от 2010г. и до
настоящата 2016г. е отдавал под наем земята на ответната кооперация, като тя
следвало да му заплаща договорените суми за наем. Твърди, че до 2011г.
договорите се изпълнявали съгласно клаузите на договорите, а след това се
изплащало само половината от договорената сума. Останалата половина от сумата
била изплащана на бившата му съпруга В.Н.С..
Ищецът твърди още, че е отправял покани до ответника
да заплати цялата договорена сума, но и до настоящия момент това не било
сторено. Така съгласно договора ответника заплатил общо сума от 13 596.94 лева
представляваща дължимите суми за половината от договорената наемна сума за
стопанските 2011-2012г.; 2012-2013г.; 2013-2014г. и 2014-2015г.
Сочи, че сумите били превеждани по банков път, като
остатъка и до настоящия момент не бил преведен.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 13 596.94 лева,
представляваща половината от неизплатените наемни вноски за стопанските
2011-2012г.; 2012-2013г.; 2013-2014г. и 2014-2015г. Претендира разноски в
производството. В с.з., чрез упълномощения адв.О. поддържа иска.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът представя писмен
отговор. С него заявява, че счита иска за допустим, но неоснователен. Посочва,
че ищеца сам е подал заявление до кооперацията с вх.№20/14.04.2016г., с което
направил признание, че до момента не възразява срещу извършеното разпределение
на сумата и заплащане половината от нея на бившата му съпруга, но за в бъдеще
желае той да получава сумите.
Сочи, че на 01.10.2011г. кооперацията сключила договор
за наем ½ ид.ч. на земеделските земи със съпругата на ищеца В.Н.С., като
тя устно уведомила кооперацията, че бракът й с Е.С. е прекратен. С уведомително
писмо вх.№18229.11.2011г. В.С. официално
уведомила ответника, че с влязло в сила решение на ДРС от ***г., бракът й с Е.В.С.
е прекратен. Според решението, придобитото по време на брака недвижимо
имущество оставало в обикновена съсобственост в равни квоти, в това число и
полагаемото плащане по договори за наем.
Отделно от това ответника посочва, че на 08.02.20113г.
сключил договор за наем с ищеца за предоставяне под наем на 1/2 ид.ч. от
процесните земеделски земи. На 03.07.2014г. също сключен договор за наем на
½ ид.ч. от нивите. На базата на сключените договори ответника изплащал
дължимата наемна вноска на ищеца и счита себе си за изряден платец.
Отделно от това прави възражение за погасени по
давност на вземанията за стопанската 2011-2012г., в размер на 3624.63 лева и за
стопанската 2012-2013г. в размер на
3173.15 лева.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски в производството.
В с.з., чрез упълномощения адв.В.Й. оспорва исковете
на ищеца.
На страната на ответника е привлечено трето
лице-помагач, бившата съпруга на ищеца В.Н.С.. В дадения й срок представя
писмен отговор. Счита ищцовите претенции за неоснователни за частта над
½ ид.ч. Твърди, че процесните имоти са придобити по време на бракът й с
ищеца, а разводът е прекратен, считано от ***г. С решението за развод страните
уредили и имуществените си отношения, като било установено, че недвижимото имущество
остава в обикновена съсобственост между тях при равни квоти.
Каварненският районен съд, след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на поземлени
имоти, вписан в СВ Каварна вх.рег.№*** от ****, акт №*, том **, дело №****,
ищецът Е.С. е закупил три поземлени имота – ниви, съответно нива с кадастрален
№**** с площ от 29.997 дка в землището на гр.****, нива с кадастрален №**** с
площ от 20.969 дка в землището на гр.**** и нива с кадастрален №**** с площ от
39998 дка в землището на с.Тюленово, общ.****.
Към исковата молба ищецът е представил три договора за
наем на земеделска земя – от 2016г., от 2015г. и от 2011г., като първите два
договора са сключени за цялата площ от земята, а договора от 2011г. е за
½ ид.ч. от имотите.
В с.з. са представени договорите от 2011г. сключен
между ответната кооперация и Е.С., договор от 2011г. сключен с В.Н.С. за
½ ид.ч. от имотите, договор от
2013г. сключен с Е.С. за ½ ид.ч. от имотите, договор сключен 2014г. за
½ ид.ч. от имотите и договор от 2015г., сключен с Е.С. за цялата площ от
имотите.
Със заявление вх.№20/14.04.2016г. отправено до
ответната кооперация, ищецът С. заявил желание след подаване на заявлението
целите суми от наем на земеделските земи да се изплащат на него, а не както до
сега половината на бившата му съпруга В.С.. Във заявлението е записано, че
ищеца не възразява по направеното разпределение до този момент на сумите, но
занапред желае той да получава цялата сума.
С уведомително писмо до Кооперация „****“, с
вх.№182/29.11.2011г. съпругата на ищеца В.С. е представила влязло в сила
бракоразводно решение и поискала занапред сумите от наем на земеделските земи
да се разпределят и изплащат по ½ ид.ч. на двамата. Към уведомителното
писмо е представила решение за развод. Според т.8 от него, придобитото по време
на брака недвижими имущество оставало обикновена съсобственост между съпрузите,
при равни квоти.
От разпита на свидетелите на ответната страна В.Г.М.–
гл.счетоводител на кооперацията и К. С. Г. – касиер се установява, че
първоначално не ищеца, а неговия тъст с пълномощно от С. предоставил земята на
кооперацията. В последствие след 2011г.в кооперацията получили уведомително
писмо от бившата съпруга на ищеца, с което ги уведомила за развода и, че земята
е съсобствена при 1/2 ид.ч. за двамата, като и посочила банкова сметка, ***. През
2016г. С. отишъл в кооперацията и написал заявление, че няма претенции за така
извършените плащания до този момент, но занапред не желае да се разделя сумата,
а да се изплаща на него. След 2016г. идвал и лично да подписва договорите.
Според свидетелката Г., ищецът имал за първи път претенции през 2016г.
Според заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, става ясно, че изплатената
сума от кооперацията на ищеца и на бившата му съпруга В.С. са в размер на 13 603.52 лева, като по
години са в следния размер: за стопанската 2011-2012г. – 3627.61 лева; за
стопанската 2012-2013г. е в размер на 3174.15 лева; за стопанската 2013-2014г.
е в размер на 3174.16 лева и за стопанската 2014-2015г. е в размер на 3627.60
лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове черпят своето правно основание от
разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 228 и сл. от ЗЗД.
Между ищеца и ответника по делото са възникнали
валидни облигационни правоотношения, породени от сключени между тях договори за
наем в изискуемата от закона писмена форма.
Ищецът не е единствен собственик на трите земеделски
имота. Нивите са придобити по време на брака му с В.Н.С., сключен на ***г. и
прекратен с развод по взаимно съгласие на ***г. (датата на постановяване на
решението по гр.д.№ 1579/2011г. по описа на Районен съд – Добрич). На основание
пар. 4, ал. 1 от ПЗР на СК вр. чл. 21, ал. 1 и ал. 3, чл. 27, ал. 1 и чл. 28 от СК, същите са бездялова съпружеска имуществена общност до ***г. и се притежават
от двамата бивши съпрузи в обикновена съсобственост след тази дата при равни
дялове, с оглед т. 8 от споразумението на съпрузите по чл. 51 от СК.
Договорите са сключени след прекратяване на брака
между съпрузите.
Съпружеската имуществена общност е съпритежание, което
представлява особена, съвместна бездялова собственост, като притежатели
едновременно са двамата съпрузи, които нямат изразени дялове и обособени лични
части в общността, с които да могат да се разпореждат. С прекратяването на
брака между съпрузите бездяловата съпружеска имуществена общност се превръща в
обикновена съсобственост между тях (така чл. 27, ал. 1 от СК), като дяловете на
съпрузите са равни, съгласно разпоредбата на чл. 28 от СК.
Отдаването под наем или аренда на недвижимо имущество
е акт на обикновено управление. Съгласно чл. 22, ал. 1, изр. 3 от СК от 1985г.
(действащ към 2007г. и 2008г.), действия на управление относно общите вещи и
права върху вещи може да извършва всеки от съпрузите. По аргумент от чл. 25,
ал. 2 от СК от 1985г., за поетите от единия съпруг с договора за аренда
задължения двамата съпрузи отговарят солидарно. Вземането им за рента съответно
е едно неделимо, тъй както неделима е и съсобствеността им. С прекратяването на
брака съпружеската общност се конвертира в дялова такава, но това не води
автоматично до отпадане на задълженията на бившите съпрузи по договора за
аренда, а съответно и на правата им. Щом за тях е възникнало едно общо неделимо
вземане, след превръщането му в делимо при равни дялове, бившите вече съпрузи
са кредитори всеки за половината от цялото вземане. Поради това длъжникът точно
и с погасителен ефект е извършил плащане на дължимите ренти по договорите,
сключени през 2011, 2012, 2013, 2014години, на всеки от двамата съпрузи по
равно. Нещо повече, в уведомителното писмо (от м.април 2016г.) той изрично е признал, че до този момент не е
възразявал половината от дължимата рента да се изплаща на неговата съпруга.
Дори да се приеме, че половината от сумите са били платени от кооперацията на
некредитор, с това писмено заявление ищецът – кредиторът, е потвърдил плащането
по смисъла на чл. 75, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗЗД и затова следва да се
приеме, че то е с погасителен ефект.
Горното налага извода, че исковете на ищеца са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
За пълното на изложението следва да се добави, че с
отговора си ответника е направил
възражение за погасяване на част от задължението по давност. Безспорно на
основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД, задълженията до 2013г.са погасени по давност.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, л.3 от ГПК,
ищеца дължи на ответника сторените по делото разноски, които са в размер на
950.00 лева.
Водим от гореизложеното Каварненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.В.С. с ГН ********** ***, чрез адв.Ю.О.
– ДАК срещу „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, ул.“****“,
№**, представлявана от В.Л.М. , иск за заплащане на сумата от 13 596.94 лева,
представляваща незаплатена наемна цена по договори за наем на земеделска земя,
както следва: за стопанската 2011-2012г.
в размер на 3624.63 лева, за стопанската 2012-2013г. в размер на 3173.15 лева,
за стопанската 2013-2014г. в размер на 3172.16 лева и за стопанската
2014-2015г. в размер на 3627 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.В.С. с ГН ********** ***, чрез адв.Ю.О. – ДАК, да
заплати на „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, ул.“****“,
№**, представлявана от В.Л.М., разноски по делото в размер на 950.00
/деветстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….