Р Е Ш Е Н И Е
№1395 14.11.2019г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно
отделение, ХІI състав
На двадесет и пети октомври година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател: Мариета Бушандрова
Съдебни заседатели:
Секретар: Камелия Славейкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
Бушандрова
НАХД № 3902 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано
е по повод жалбата на К.К.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно
постановление № Е-467/29.07.2019г. на Кмета на Община Бургас, с което НП, за
нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност,
административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание „глоба”,
в размер на 100 лева, на основание чл. 472, ал.5, вр. чл. 428 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Недоволен
от Наказателното постановление, жалбоподателят го обжалва изцяло, като моли за
отмяна на наказателното постановление. Не сочи основания.
В
открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично. Изпраща надлежно
упълномощен процесуален представител. Последният не оспорва фактическата
обстановка, но моли за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
За
административнонаказващия орган – Община Бургас, се явява надлежно упълномощен
представител. Оспорват жалбата, не сочат доказателства. Молят наказателното
постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата
оплаквания, доводите на страните и като обсъди събраните доказателства, намира
жалбата за допустима, като подадена от легитимно да обжалва лице и депозирана в
законно-определения 7-дневен преклузивен срок, а по основателността й след
преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид възраженията и
доводите на страните и съобрази закона, приема от фактическа страна следното:
На 05.07.2019 г. в 21.40 часа, при извършена проверка
по прилагане разпоредбите на Закона за Ветеринарно - медицинската дейност в гр.
Бургас, площад „Бургаска комуна“, инспектори сектор „Контрол и
административно-наказателна дейност по опазване на околната среда“ установили,
че жалбоподателят К.К. разхожда куче - порода „Шиба Ину“, пол женски, на видима
възраст около 3 години, без поставен повод.
За констатираното нарушение, бил съставен АУАН на 05.07.2019
г, в присъствието на жалбоподателя, който при подписването му, не направил
възражения. Такива не били депозирани и в законно установения 3-дневен срок.
След връчване на АУАН,
административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към
издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени
и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, административно-наказващият
орган е наложил на жалбоподателя наказание „глоба”, в размер на 100 лева, на
основание чл. 472, ал.5, вр. чл. 428 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в
гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
При служебната проверка съдът намери, че при съставяне
на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на
атакуваното наказателно постановление, са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено
от компетентен административно –н аказващ орган, съгласно разпоредбата на чл.
472, ал. 5 от ЗДВ и съдържа всички изискуеми реквизити - описано е нарушението
и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване. По отношение неправилното изписване на датата на издаване на АУАН в
НП, съдът намира, че е налице очевидна техническа грешка, която не е от
категорията на съществените процесуални нарушения, водещи до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
Както в акта, така и в наказателното постановление има
пълно съвпадение на единния граждански номер на жалбоподателя, който е уникален
идентификационен номер за физическите лица в Република България. На всеки
единен граждански номер съответства само един субект - физическо лице. В случая
субекта на нарушението е ясен, правото му на защита не е нарушено, поради което
не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, тъй като при реализиране отговорността на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, от категорията на
абсолютните основания за отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВД,
забранява се извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без
намордник. Очевидно самото правило за поведение не прави разграничение между
породите кучета (дребни или по – едри), като въвежда забрана за извеждането на
всякакви кучета без поставен повод. От разпита на актосъставителя се
установява, че при извършената проверка, жалбоподателят е разхождал горепосоченото
куче, без поставен повод. По този начин, несъобразявайки поведението си с
абсолютната забрана на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВД, жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна страна описаното в акта нарушение, поради което в
съответствие със закона е била ангажирана неговата отговорност.
Наложената санкция е правилно индивидуализирана като
размер, още повече, че законът предвижда твърд и фиксиран размер на санкцията
за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност, а именно „глоба“, в размер на 100 лева, поради което и пред съда не е
поставен въпроса за нейната завишеност, респ. евентуална несправедливост.
Правилно е прието, че настоящият случай не може да се
определи като маловажен. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. №
1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93,
т. 9 НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. В случая, наличието или липсата на вредни последици не
следва да се коментира, тъй като деянието не е резултатно по характера си.
С оглед гореизложеното, обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № Е-467/29.07.2019г. на Кмета на Община Бургас против К.К.К., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, с което НП, за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 3
от Закона за ветеринарномедицинската дейност, административно-наказващият орган
е наложил на жалбоподателя наказание „глоба”, в размер на 100 лева, на
основание чл. 472, ал.5, вр. чл. 428 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност.
Решението подлежи на
обжалване по касационен ред пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ: М.БУШАНДРОВА
В.О.;К.С.