МОТИВИ към решение №70/17.06.2020г. по нахд №355/2020г.
по описа на АРС ІІІ н.с.
С постановление от 27.05.2020г. Районна
прокуратура - Асеновград е направила предложение обвиняемият Г.Ф.Т. *** да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за
извършено престъпление по чл.325, ал.3 вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура Асеновград, поддържа внесеното
предложение. Счита, че обвинението е доказано, като обвиняемият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено наказание при условията
на чл.78а от НК, а именно глоба в размер към минимума. Като основание за това
посочва вида и характера на извършеното от него деяние, характеристичните му
данни и семейното му и имотно състояние. Пледира спрямо обв. Т. да се приложи и
и текста на чл. 37, ал.1,т.7 от НК, като същия бъде лишен от право да управлява
МПС за срок от осем месеца.
Защитника на обвиняемият-адвокат С.Я.,
по същество счита делото за изяснено. По отношение на наказанията, адв. Я.
счита, че след като се вземат предвид всички смекчаващи вината обстоятелства,
то обв. Т. следва да се освободи от
наказателна отговорност, като му се наложи наказание „Глоба” в размер на около
1000лв., както спрямо него да се вземе предвид посоченото в разпоредбата на
чл.78а, ал.4 от НК .
Обв. Г.Ф.Т. признава вината си и
моли за минимално наказание.
След като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
Обвиняемият Г.Ф.Т. е роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно образование, работещ в Англия,
гр. Ливърпул, като таксиметров шофьор, женен, неосъждан, с адрес гр.
Асеновград, ж.к. „Изток“ № 3, вх. Б, ет. 3, ап. 21, ЕГН **********.
Обв. Г.Ф.Т. е правоспособен водач
на МПС категории „В“ и „АМ“ /справка лист
от 39 от ДП/. Същият притежава лек автомобил марка „Мерцедес“ , с рег. № РВ
8770 ХР.
Св. А.К.е управител на строителна
фирма „Спортстрой“ ЕАД. Една от базите на дружеството се намира в гр.
Асеновград ул. „Цар Иван Асен II“ № 127 до 129 /което представлява бивше ТКЗС/.
Св. И.К.е баща на св. А.К.и му помага в дейността. Около 15.00 ч. на 05.03.2020
г., св. И.К.се намирал в базата
собственост на сина му, като по същото време потеглил със служебен автомобил
марка „Пежо Партнер“ с рег. № СА 6186 НК. Преди да излезе на улицата св. К.се
огледал в двете посоки и след като не установил да има автомобили завил надясно
по посока на дома си. Той се движел се със скорост около 40 км/ч, като о време
на движение, след около 50 метра бил
изпреварен от лекия автомобил „Мерцедес“ с рег. № РВ 8770 ХР управляван от обв.
Т.. Двамата не се познавали. Св. К.бил дългогодишен водач на МПС и преценил, че
скоростта на изпреварилия го автомобил е около 100 км/ч, която скорост му се
видяла много висока и опасна за движение в населено място. За това св. К.присветнал „къси-дълги“ светлини с цел обвиняемият да
намали скоростта. Въпреки това обв. Т., първоначално не намалил скоростта, но
навлизайки в двупосочно движение на улицата я намалил. Двамата се движели един
след друг, когато пред магазин „БББ“ на същата улица спрели пред пешеходна
пътека, по която преминавали две пешеходки, пресичайки отляво на дясно по
посока на движението на автомобилите. Обв. Т. бил спрял вдясно на пътното
платно и не потеглил веднага след преминаване на пешеходките. Св. И.К.се
възползвал от това и заобиколил автомобила на обвиняемия, който се амбицирал и
решил да потърси отговорност от водача на изпреварилия го автомобил. Обв. Т.
бил ядосан, като в състоянието което се намирал, не преценил че може да се стигне до нарушаване на
обществения ред,но все пак имал нагласата за саморазправа с другия шофьор. В
изпълнение на взетото решение, обвиняемия започнал да се движи зад автомобила
на св. К., като започнал да му присветва
„къси-дълги“ светлини и да прави опит да го изпревари. Движейки се един зад
друг, свидетелят и обвиняемият преминали през кръгово движение образувано от
пресичане на улиците „Цар Иван Асен II”, „Александър Стамболийски“ и „Васил
Левски“. Св. К., преминавайки през кръговото движение се насочил по ул. „Васил
Левски“, където следвал прав участък. Изминавайки известно разстояние, с цел да
даде път на пешеходци, св. К.спрял
автомобила си пред пешеходна пътека намираща се преди кръстовището с улица
„Захари Стоянов“ /в района на противопожарна служба/. Възползвайки се от
спирането обв. Т. рязко заобиколил автомобила на свидетеля и спрял косо на
него. След това обв. Т. излязъл от своя автомобил и решил да потърси обяснение
от св. К.за неговите действия. Обв. Т. се приближил до предната лява врата на
автомобила на св.К., където се намирал свидетелят и му направил знак да свали
прозореца. Св. К.не свалил прозореца и веднага след това обвиняемият отворил
предната лява врата, след което отправил обидни думи и с дясната си ръка
нанесъл удар в областта на лявото ухо на свидетеля. Св. К.изпитал силна болка и
се отпуснал на облегалката, като обв. Т. нанесъл втори удар с дясната си ръка
отново в лицето на свидетеля. Тези действия били забелязани от св. Л.А., която
по това време преминавала през пешеходната пътека. Св. А.останала силно
възмутена от видяното и се изплашила, но успяла да види лекия автомобил, в
който след това се качил обвиняемия, както и да запомни четирите цифри на
регистрационния номер. Обв. Т. използвал суматохата и се качил в автомобила си,
като продължил движението си. В същото време св. К., който се освестил, също
продължил движението си с автомобила си , като се прибрал в дома си.
Впоследствие св. И.К.се обадил по телефона на сина си св. А.К.и му разказал за
инцидента. Последния от своя страна отишъл до дома на баща си, където при
срещата си с него видял, че има кръв по главата. Това го мотивирало да го
закарал за оказване на медицинска помощ в МБАЛ гр. Асеновград. Св. И.К.бил
приет в здравното заведение, където останал на лечение до 08.03.2020 г.
Междувременно св. А.К., след като оставил баща си за лечение дал гласност на
инцидента във „Фейсбук“ и се свързал със св. Л.А., която му разказала за
видяното от нея. Същата вечер св. А.К.подал сигнал в РУ Асеновград и било
образувано досъдебно производство.
По случая започнал работа св. Д.К.– полицай
при РУ Асеновград. В хода на проверката бил установен и адреса на обв. Т.. Около
21.30 ч. на 05.03.2020г., св. К.и колега му Й.Д.посетили жилището на обвиняемия,
където се срещнали с него. В последствие обв. Т. бил съпроводен до сградата на
РУ Асеновград.
Със Заповед № 50/05.03.2020 г.
обв. Г.Т. бил задържан за 24 часа по ЗМВР, считано от 21.55 ч., както и с
постановление на Районна прокуратура гр. Асеновград за срок от 72 часа.
Впоследствие било внесено искане до Районен съд гр. Асеновград за вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като съдът не е уважил това
искане и е взел мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2000 лв.
От заключението на назначената в
хода на досъдебното производство СМЕ /листи от 28 до 34 от ДП/ се установява, че в резултат
на нанесените удари от страна на обв. Т. на И.А.К.е било причинено: мозъчно
сътресение. разкъсно-контузни рани по лявата ушна
мида и зад лявата ушна мида в нейната основа. кръвонасядания
и оток в лявата половина на главата. в окосмената й част и по лявата половина
на шията. по кожата на долната устна и брадата вляво. по кожата на горната
устна вляво и на лигавицата на лявата буза. травматичен оток по лявата половина
на лицето в областта на долната челюст.
Според вещото лице мозъчното
сътресение (протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата на
леко зашеметяване) и разкъсно-контузните рани по
лявата ушна мида и зад лявата ушна мида в нейната основа по отделно и по
съвкупност са му причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
129 от НК / т.е. налице е лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК/ .
Според вещото лице кръвонасяданията и отока в лявата половина на главата, в
окосмената й част и по лявата половина на шията, по кожата на долната устна и
брадата вляво, по кожата на горната устна вляво и на лигавицата на лявата буза,
травматичния оток по лявата половина на лицето в областта на долната челюст по
отделно и по съвкупност са му причинили болка и страдание, без разстройство на
здравето / т.е налице е лека телесна повреда по чл.130, ал. 2 от НК/.
Вещото лице е на становище, че
описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е
възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава в материалите
по досъдебното производство от пострадалият и свидетелката, а именно при нанасяне
на удари с юмруци по лявата ушна мида, лявата половина на брадата и по горната
устна в ляво към лявата носно-устна гънка.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
както и от заключението на вещото лице по назначената СМЕ. Тя се установява
изцяло от обясненията на обвиняемия, от показанията на разпитаните по делото
свидетели, които съдът кредитира изцяло тъй като по същество, се
безпротиворечеви и взаимно се допълват, като в тях няма стремеж към изопачаване
на обективната действителност.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на 05.03.2020 г. обв. Г.Ф.Т. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по
чл.325,ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като на същата дата в в гр. Асеновград,
обл. Пловдивска, е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото – шофиране с рискови маневри,
агресивно поведение и нанасяне на удари на лицето И.А.К.от гр. Асеновград, с
което му е причинил две леки телесни повреди, изразяващи се в разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и болка и страдание без
разстройство на здравето, като деянието е извършено при управляване на моторно
превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № РВ 8770 ХР.
От обективна страна се
установява, че на посочената дата и място, обвиняемият Т. е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието е извършено при управление на МПС. Той
е управлявал МПС- лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № РВ 8770 ХР, посредством който,
през деня е предприел демонстративно преследване на автомобила управляван от
св. К., което е било съпроводено с
присветване на светлини и оказване на психологичен натиск на другия
водач. За самия обвиняем, това не е било достатъчно, нещо повече, при първата
появила му се възможност, което се е случило при спирането на св.К.на пешеходната пътека, той е установил
автомобила косо на преследвания лек автомобил, след което слизайки е нанесъл и
два удара в главата на св. К., с което му е причинили и леки телесни повреди.
Деянието е извършено демонстративно
пред множество хора с което драстично е било нарушено общественото спокойствие
От субективна страна деянието е
извършено виновно под формата на пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и във волево отношение ги е желал. Същият е
съзнавал, че се намира на оживено място, че начинът по който управлява автомобила
скандализира обществото и е извършил съответните действия,включително и
спирането на пешеходната пътека и нанасяне на ударите без да се съобразява с
тези обстоятелства и с правнозащитените права и интереси на присъстващите,
както и личността на пострадалия, които олицетворяват обществото. В съзнанието
на обв. Т. е имало представи, че
действията му са непристойни и че с тях нарушава обществения ред, но е
продължил с тези си действия, като е дал израз на своето пренебрежително
отношение и с това е изразил своето неуважение към обществото.
При така посочената правна квалификация съдът намира, че в случая
са налице условията на чл.78а, ал.1 от НК. За деянието по чл.325, ал.3 вр. ал.1
от НК се предвижда на виновното лице да се наложи наказание „Лишаване от
свобода” до три години и „ лишаване от право по чл.37, ал.1,т.7 от НК. Видно е,
че обвиняемият е пълнолетен и към момента на извършване на деянието не е
освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК.
Видно от приложената по делото
справка за съдимост обвиняемият е бил
осъждан на два пъти. С определение № 108/21.06.2012г. но НОХД № 338/2012г. по
описа на РС Асеновград, обв. Т. е бил признат за виновен в това, че на
27.03.2012г. е осъществил изпълнителното
деяние по чл. 308, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на осем месеца. На основание чл. 66, ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание е било отложено с изпитателен срок от
три години, считано от влизане на определението в сила. Определението е влязло в
сила на 28.03.2012г.
С определение № 86/11.11.2015г. но НОХД № 1740/2015г. по описа на ОС Пловдив,
обв. Т. е бил признат за виновен в това, че на 06.03.2015г. е осъществил
изпълнителното деяние по чл. 354а, ал.5 вр.ал.3,т.1 от НК, за което му е било
наложено наказание „Глоба“ в размер на 400 лева. Определението е влязло в сила
на 11.11.2015г.
За първото осъждане на обв.Т. е
настъпила реабилитация на 28.03.2015г , на основание чл. 86, ал.1,т.1 от НК,
тъй като в определения му изпитателен тригодишен изпитателен срок на условното
осъждане, той не е извършил ново престъпление поради което да изтърпи условното
наказание.
За второто осъждане на обв.Т. е
настъпила реабилитация на 11.11.2017г , на основание
чл. 88а, ал.1 вр. чл. 82, ал.1 т.5 от НК. От приложената на лист 37 от ДП
справка се установява, че наложеното на обв.Т. наказание „Глоба“ в размер на
400 лева по НОХД № 1740/2015г. е било изтърпяно чрез нейното плащане на 11.11.2015г. От момента на плащането са изтекли повече от две години
в който срок той не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер за
което се предвижда наказание „лишаване от свобода“.
Предвид и горното, към настоящия
момент обв. Т. следва да счита за неосъждан, като същия не е бил освобождаван и
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а НК. Престъплението, за което му е повдигнато обвинение е извършено
виновно и за него НК предвижда наказание „лишаване от свобода до три години и
лишаване от права по чл. 37ал.1 т.7 от НК”. Не са налице и отрицателните
предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК, като от престъплението, не са причинени
съставомерни имуществени вреди. С оглед на изложените фактически и правни
изводи и тъй като са налице материалноправните предпоставки за това,
обвиняемият бе признат за виновен за извършено престъпление по чл. 325, ал.3
вр. ал.1 НК, като на основание 78а НК бе освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК предвижда административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При
индивидуализирането на административното наказание “глоба” съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия признанието на вината,
съжалението и добрите му характеристични данни. Като отегчаващи вината
обстоятелства се отчете това, че деянието е било придружено с причиняване на леки телесни повреди на св. К.,
поради което съдът прие, че на обвиняемия
следва да бъде наложено наказание малко над законоустановения минимум. Ето
защо съдът определи и наложи на обвиняемия административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева, като
счете, че именно така определеният размер на глобата, се явява справедлив и в
най-голяма степен ще допринесе за постигане целите на наказанието. Определеният
размер на глобата е съобразен със семейното и материално положение на
обвиняемият и данните за личността му.
В разпоредбата на чл. 325 ал.3 от НК е предвидено и възможност за налагане на
кумулативно предвидено наказание лишаване от права, но доколкото по
делото се установи, че обвиняемият работи като шофьор на такси в гр. Ливърпул,
Англия , като това за него се явява и единствен източник на доходи, с които
осигурява семейството си, то съдът съобразно своите правомощия по чл. 78а, ал.4
от НК, счете, че спрямо него не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.37
ал.1,т.1 от НК.
Престъплението е извършено от
обв. Т. с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им.
Съобразно своето решение съдът
осъди обвиняемия Г.Ф.Т. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на ОД
на МВР - Пловдив, сумата от 256,20 лв.,
представляваща разноски по водене на делото.
Мотивиран от горното, Съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: