Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
17.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на втори май през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №2944/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Д.Г.Д.,
с която е предявен срещу Г. Ф. иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ
/отм./, за сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди и сумата от 7300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
от произшествие, осъществено на 05.03.2015 г. и причинено от неидентифицирано
моторно превозно средство. Претендира законната лихва от 26.06.2016, както и
направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че е пострадала при произшествие,
осъществило се на 05.03.2015 г. и причинено от неидентифицирано моторно
превозно средство, в резултат на което са й нанесени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените болки и страдания от получените телесни увреждания
и имуществени вреди – разходи за лечение.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че не се установява по
отношение на ищцата да е осъществен деликт от водач на неидентифицирано МПС. Претендира
разноски.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./:
Установява
се от писмените доказателства (Констативен протокол за ПТП от 09.03.2015
г. – л.6) и авто-техническата експертиза, че на 05.03.2015г. в гр. Благоевград, на
кръстовището на бул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и бул. „Св. Д. Солунски“, е
настъпило пътнотранспортно произшествие при следния механизъм: ищцата е пресичала на пешеходна пътека тип
зебра на разрешителен зелен сигнал и в средата на пешеходната пътека е блъсната
от автомобил, като удара бил от дясната й страна, след което паднала на земята.
Съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза, мястото на удара
между неустановения автомобил и пострадалата пешеходка по ширина на платното за
движение на ул. Св.св. Кирил и Методий, е на около 9 метра вдясно от левия
бордюр по посока на движението на автомобила и по дължина на платното за
движение и е в зоната на пешеходната пътека след кръстовището по посока на
автомобила. Установява се още, че скоростта на автомобила е била около 20
км./ч. и че причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на
неустановения автомобил, който е преминал през кръстовището и навлизайки върху
пешеходната пътека на изхода на кръстовището, по която в този момент е
пресичала пострадалата пешеходка. Поради това съдът приема, че причина за
произшествието са действията на неустановения водач, който не изпълнил
задълженията си по чл.119, ал.1 ЗДвП - да пропусне стъпилата на пешеходната
пътека или преминаваща по нея пешеходка, като намали скоростта или спре.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от
произшествието ищцата е получила травматично увреждане на гръбначния стълб в
поясната област, изразяващо се в счупване на тялото на първо поясен прешлен.
Проведено е
болнично лечение от 05.03.2015г. до 16.03.2015г., по време на което е оперирана
за стабилизация на гръбначния стълб с метални импланти и домашно-амбулаторно
лечение от 16.03.2015 г. за около 10-12 месеца. По време на лечението ищцата е
търпяла болки с много голям интензитет непосредствено след ПТП за 9-10 дни,
болки с умерен интензитет за около 6 месеца, след което интензитетът на болките
и страданията е намалявал постепенно до края на първата година. На ищцата й
предстои нова операция за изваждане на металните импланти, която ще доведе до
нови болки и страдания за около 30 дни. При такива увреждания е обичайно
пострадалият да изпитва болки при влажно и студено време и при по-продължително
ходене и стоене до около 3 години след произшествието. Деформацията на счупен
прешлен е трайна, счупването на прешлен и оперативното му лечение създават
условия за развитие постепенно на артрозни промени в гръбначната област, като
тези промени обикновено се появяват няколко години след травмата и предизвикват
болки и ограничение на движенията на гръбначния стълб. Вещото лице посочва, че
процесната травмата може да се получи вследствие на удар от МПС, както и при падане,
като най-често счупване на прешлени се получава при транспортни травми. Съдът
приема, че съвместният анализ на писмените доказателства, авто-техническата и
медицинската експертиза с категоричност установяват посочения механизъм на
произшествието и причинната връзка между него и настъпилите за ищцата
травматични увреждания.
От
показанията на свидетеля В.Ш., дъщеря на ищцата, се установява, че след
инцидента в продължителен период от време е била на легло, като едва след
третия месец е започнала да става и да се обслужва сама. В момента се придвижва
сама, но има болки. Възстановила е трудовата си дейност като медицински
работник, но поради признатата й с ЕР на ТЕЛК 50% намалена работоспособност, не
извършва в пълен обем работата си от преди произшествието.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. От ангажираните писмени доказателства и заключението на авто-техническата
експертиза се установи деянието на водача на неизвестния автомобил, което съдът
намира за противоправно – в нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП. От писмените
доказателства, съставени от органите на досъдебното производство, медицинските
документи и приетите по делото авто-техническа и медицинска експертиза
безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и травматичните
увреждания на ищцата.
При така
установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл.288, ал.1,
т.1 КЗ /отм./ - претърпени са неимуществени вреди от телесни увреждания, когато
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. В полза
на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, представляващи физически болки и страдания и негативни изживявания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти: вида на увреждането – счупване на прешлен
на гръбнака; интензитет и продължителност на болката, продължителния период на
възстановяване и как уврежданията са й се отразили с оглед нейната възраст,
начин на живот и среда. Лечението на ищцата е оперативно, продължило за период
от около една година, предстои й нова операция за изваждане на металната
остеосинтеза, призната й е 50% намалена работоспособност. При така установените
факти и преценявайки вида и характера на травматичното увреждане, отнасяйки го
към възрастта и начина на живот на пострадалата и съобразявайки начина на
настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни
емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 40000
лв. Искът следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли за разликата до
предявения размер.
Основателна е
претенцията за имуществени вреди. Видно от представените писмени доказателства
(л.11), ищцата е направила разходи за лечението си в размер на 7300 лв. – цена
на металните импланти, необходими за извършената операция. От разпита на вещото
лице се установи, че имплантите не се заплащат от Здравната каса. Ето защо в
полза на ищцата е възникнало и вземане за имуществени вреди за сумата от 7300
лв. Искът е основателен.
Съгласно
чл.288, ал.7 КЗ /отм. Гаранционният Ф. дължи лихва за забава от датата, на
която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице,
който не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията. Видно от писмо изх. № 24-01-511.1/29.06.2016 г. от Г. Ф. (л.23), на
същата дата е постановен отказ за изплащане на обезщетение, поради което лихва
за забава се дължи от 29.06.2016 г.
По
разноските:
На ищцата
следва да се присъдят направените разноски за държавна такса и експертизи в
размер на 850 лв.
На
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1706,16 лв.
На ответника
следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата
от 160,37 лв., включваща юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
следва да заплати по сметка на Софийския градски съд дължимата държавна такса в
размер на 1492 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на Д.Г.Д., ЕГН: **********, както следва:
на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ
/отм./ сумата от 40000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от произшествие, осъществено
на 05.03.2015 г., по вина на водач на неидентифицирано моторно превозно
средство, заедно със законна лихва от 29.06.2016
г. до окончателното й изплащане,
на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ
/отм./ сумата от 7300 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от произшествие, осъществено на 05.03.2015 г.,
по вина на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, заедно със законна лихва от 29.06.2016 г. до
окончателното й изплащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 850 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 80000 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да
заплати на адв. Я.Д.Д., ЕГН:**********,
на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1706,16
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН: **********, да заплати на Г. Ф., ***, на основание чл.78, ал.3,
вр. ал.8 ГПК, сумата от 160,37 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1492 лв., представляваща държавна
такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: