Решение по дело №766/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260050
Дата: 24 ноември 2020 г. (в сила от 10 март 2021 г.)
Съдия: Анна Петкова Донкова Кутрова
Дело: 20195320200766
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр. Карлово, 24.11.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

                  

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

 

с участието на секретаря Красимира Божакова, като разгледа НАХД № 766 по описа на Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         С наказателно постановление № **г. на Директора на Д. „Н.п.Ц.Б.“, на С.Н.М. ЕГН ********** ***, на основание чл. 81 ал. 1 т. 1  от ЗЗТ  е  наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева за нарушение на  чл. 21 т. 16 от ЗЗТ във вр. т. 15 от част 3.2.1.2. „ Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21 т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025г.

         Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят  М. и е депозирал жалба срещу него  пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, излага съображения, оспорва извършване на нарушението. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Не претендира разноски.

         Ответната по жалбата страна – Д. „Н.п.Ц.Б.“, оспорва жалбата. Процесуалният й представител пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира разноски.

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

         Разгледана по същество е основателна, макар и по различни от изложените съображения.

         След като обсъди събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

Срещу жалбоподателя е съставен от актосъставител Н. акт за установяване на административно нарушение № **., в който е отразено, че от неизвестен момент до .. г., на територията на Ц.Б.П.У.К. О.у ю г. м. М.ст М., ферма „М.“***, жалбоподателят е изградил временен паянтов обект, тип „парник“, с дължина 36 м, ширина 6 м и височина 2 м, находящ се източно от основната сграда на фермата. Обектът е изграден от 18 бр. метални тръби и дървени колове, закотвени в почвата, като 10 м от дължината му е покрита с найлон. Посочено е, че по този начин е извършил нарушение: изграждане на временен обект без писмено съгласуване от ДНПЦБ по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ, в нарушение на забраната, регламентирана в разпоредбата на чл. 21 т. 16 от ЗЗТ във връзка с т. 15 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 2, т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г., а именно: “В националните паркове се забраняват: ...т.16. други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление“ във връзка с т. 15 от част 3.2.1.2. от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г.: „На основание на чл. 21 т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на Н. п.Ц. Б. за всички зони с изключение на зона Р., се забранява: ...т.15 Изграждане на временни обекти, които не представляват строителство по Закона за устройство на територията - сезонни кошари, навеси, сеновали, дьрварници, заслони за пастири, тоалетни, огради и др., без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ“. Отразено е, че нарушението е констатирано при проверка на място от служителите на ДНПЦБ на 16.05.2019 г. (Констативен протокол №*/16.05.2019 г., като на С.Н.М. е издадено от Директора на ДНПЦБ Предписание №3 (изх. №78 ПР-3/28.05.2019 г.), съгласно т. 1 от което, обектът задължително трябва да се премахне в срок до 30.06.2019 г. вкл. На 09.07.2019 г. и на 09.08.2019 г., служители на ДНПЦБ установяват, като са съставени съответно Констативен протокол №./. г. и Констативен протокол №./.. г., че обектът не е премахнат от територията на НПЦБ.

         Възоснова на така съставения акт, компетентният за това орган, съгласно чл. 85 ал. 1 от ЗЗТ и Заповед № РД-93/05.02.2003г. на Министъра на околната среда и водите, Д. на Д.. НПЦБ, Г. е издал обжалваното наказателно постановление.

         Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност.

За да предизвикат целените с издаването им правни последици,  актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, следва да съдържат определени в закона обстоятелства, факти и данни,  посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като в чл. 42 т.3 предл.1 от ЗАНН и чл. 57 ал.1 т.5 предл.2 от ЗАНН е въведено изрично задължение на актосъставителя и наказващия орган да посочат датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед проверката за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. В конкретния случай актосъставителят и АНО се посочили, че деянието е започнало от неизвестен момент и е довършено на 16.05.2019г. – датата на извършване на проверката от контролните органи, при която е установен изградения вече временен обект. Съдът намира този подход за очертаване на датата на деянието за некоректен и незаконосъобразен, доколкото цели заобикаляне на задължението на АНО да установи точния момент на извършване на нарушението. В случая не се касае до деяние, което да може да се окачестви като т.н. продължено противоправно поведение, когато нарушението се извършва непрекъснато във времето, докато не бъде преустановено от съответните органи или по волята на дееца. В случая процесният временен обект е изграден (довършен) в точно определен момент – т.е. на точно определена дата или период от време, като в тежест на контролния и наказващия орган е било да съберат сведения, вкл. от очевидци и да установят кога точно се е случило това. Разпитаните свидетели си спомнят датата на извършване на проверката, когато са го забелязали, като не знаят и не са изследвали кога е изграден навеса. При това положение, след като на датата приета за довършване на нарушението обектът вече е бил наличен и не са извършвани някакви дейности по изграждане, а като начало е посочен неизвестен момент, според съда контролният и наказващият орган не са изпълнили задължението си да изследват всички обстоятелства, имащи отношение и касаещи фактическия състав на твърдяното нарушение, датата на извършването му, което по изложените съображения следва да се приравни на липса на посочване на такава дата.

Посочения порок в съдържанието на АУАН и издаденото възоснова на него наказателно постановление е съществен, засягащ задължителен техен реквизит, от категорията на нарушаващите правото на защита на нарушителя, поради което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

По същество според съда е бил реализиран състава на нарушението по чл. 21 т. 16 от ЗЗТ във вр. т. 15 от част 3.2.1.2. „ Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21 т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025г. Жалбоподателят възразява, че процесният обект е в рамките на негов собствен недвижим имот, поради което не е следвало да съгласува изграждането му писмено с ДНПЦБ. Съдът счита възражението за неоснователно. Съгласно чл. 7 ал. 1 от ЗЗТ разпоредбите на посочения закон се прилагат за всички защитени територии независимо от собствеността върху горите, земите и водните площи в тях. Разпоредбата на чл. 11 задължава дори и собствениците,  и ползвателите  на гори, земи и водни площи в защитените територии да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й, а спор, че имотите, на които твърди да е собственик жалбоподателя, са в рамките на територията на парка, не е налице по делото.

С оглед изхода на делото, в тежест на жалбоподателя не следва да се възлагат направените от въззиваемата страна разноски.

         Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ../..г. на Д. на Д. „Н.п.Ц.Б.“, с което на С.Н.М. ЕГН ********** ***, на основание чл. 81 ал. 1 т. 1  от ЗЗТ  е  наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева за нарушение на  чл. 21 т. 16 от ЗЗТ във вр. т. 15 от част 3.2.1.2. „ Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21 т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от П. на НПЦБ .г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Б.