Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1144 Година 2019,28.05. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, VІІ състав
на 10.04.2019 година
в публичното заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
при
секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело
номер 3037 по описа за 2018 година и като обсъди :
Производство пред първа инстанция.
Делото е образувано по жалба на Н.М.А. с адрес *** срещу Ревизионен акт
(РА) с № Р-16001617008168-091-001 от 19.06.2018 г., издаден от Н. Ж.К.-
началник на сектор в ТД на НАП - гр. Пловдив, възложил ревизията, и З.Г.Т.- главен
инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, Ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 519 от 10.09.2018
г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”(Д”ОДОП”), - Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, в ЧАСТТА, с
която на жалбоподателя са установени задължения както следва: годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2012 г. в размер на 622.82 лв. и
лихви 324.95 лв., за 2014 г. – 412.47 и
лихви – 131.38 лв., за 2015 г. – 347.75 и лихви – 75.36; данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2011 г. – 914.36 лв. и лихви 570.81 лв., за 2012 – 1 425.95 лв. и
лихви – 743.96 лв. и за 2015 г. – 18.35 лв. и лихви – 3.98 лв.; вноски за ДОО
за 2012 г. в размер на 716.27 лв. и лихви – 452.05 лв., за 2014 г. – 645.12 лв.
и лихви – 252.73 лв. и за 2015 г. -645.12 лв. и лихви – 187.20 лв.; вноски за
ЗО за 2012 г. в размер на 246.07 лв. и лихви 144.05 лв., за 2015 г. в размер на
201.60 лв. и лихви – 79.00 лв. и за 2015 г. – 201.60 лв. и лихви – 58.48 лв.;
вноски за ДЗПО-УПФ за 2012 г. в размер на 279.79 лв. и лихви – 176.59 лв., за
2014 г. в размер на 252.00 лв. и лихви – 98.72 лв. и за 2015 г. – 252.00 лв. и
лихви – 73.12 лв. и в ЧАСТТА, с която е само изменен за установени задължения за годишен данък по ЗДДФЛ за 2013
г., като от 934.82 лв. е намален на 923.24 лв. и лихви – от 392.75 лв. на
387.88 лв., вноски за ДОО за 2013 – намален от 1 061.77 лв. на
1 061.77 лв. и лихви – от 518.06 лв. на 490.83 лв.; вноски за ЗО за 2013г.
като е намален от 462.83 лв. на 462.01 лв. и лихви – 224.33 лв. на 207.77 лв. и
вноски за ДЗПО –УПФ за 2013 г. като е намален от 437.77 лв. на 414.76 лв. и
лихви – от 202.38 лв. на 191.74 лв.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на издадения акт, като на първо място,
жалбоподателят оспорва експертната оценка, дадена от вещите лица в хода на
ревизията по отношение на автомобилите. Твърди се, че органът по приходите не е
ценил приложените удостоверителни документи по преписката, както и, че са
налице големи разминавания в стойностите на оценъчната експертиза, както и, че
има големи неточности в изчисленията на сумите, които са му вменени като приход
през проверявания период. Не е съгласен и с констатациите относно определените
задължения за
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Н., която поддържа жалбата.
Ответникът - Директор на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, представляван от юриск. С., излага становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена при наличието на
правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт
по административен ред и в предвидения процесуален срок, поради което се явява
допустима.
Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) с № Р-16001617008168-020-001 от 23.11.2017г. (л.1682 т.5),
издадена от Н. К. -Началник на сектор при ТД на НАП - Пловдив, с обхват на
задължения за: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода: 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г.;
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г.; вноски за ДОО - за самоосигуряващи се за периода 01.01.2011
г. – 31.12.2015 г.; вноски за ДЗПО - УПФ за самоосигуряващи
се за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г. и вноски
за здравно осигуряване /ЗО/ за самоосигуряващи се за
периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г. Определен е
срок за приключване на ревизията до два месеца, считано от датата на връчване
на заповедта, което е сторено на 04.12.2017 г. по електронен път.
В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е изготвен и Ревизионният доклад (РД) с №
Р-16001617008168-092-001 (л.57, т.1). По делото липсват данни срещу така
изготвения доклад да е депозирано възражение в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК.
В срока по чл.119 ал.1 от ДОПК е издаден и обжалваният в настоящото
производство Ревизионният акт № Р-16001617008168-091-001/19.06.2018 г. (л.28,
т.1).
В срока по чл.152 ал.1 от ДОПК РА е
обжалван пред горестоящия административен орган,
който в срока по чл.155 ал.1 от с.к. се е произнесъл с Решение № 519/10.06.2018
г. (л.11, т.1), като е потвърдил РА в една част, а в друга – е изменил.
В административната преписка е
оптичен носител(л.3, т.1) удостоверяващи валидни електронни подписи от страна
на съответния орган по приходите.
С оглед делегирането на
правомощията, към административната преписка е приложена и Заповед №
РД-09-1/03.01.2017 г. (л.4, т.1) на териториалния директор на ТД на НАП –
Пловдив.
При така установеното и предвид липсата на конкретни доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, съдът намира ревизионното
производство за проведено при липсата на такива. Дори обаче да бяха налице
съществени нарушения на процесуалните правила, то съобразно чл.160 ал.1 от ДОПК, съдът не може да отмени акта само на това основание, а е длъжен да се
произнесе по съществото на спора.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Ревизията е повторна във връзка с
Решение № 663/09.11.2017 г. на Директора на Д „ОДОП“ – Пловдив, с което е
отменен РА № Р-16001617000599-091-001/21.08.2017 г. и преписката е върната за
извършване на нова ревизия.
По Закона за данък върху доходите на физическите лица.
Ревизираните периоди по ЗДДФЛ са от 2011 до 2015 г.
Н.М.А. е местно ФЛ по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице
по смисъла на чл.6 и чл.8 от с. з., за доходите, получени през отделните
данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията.
Лицето е регистрирало ЕТ „Е.- Н.А.“, но ЕТ не е пререгистриран и същият е
прекратен, считано от 01.01.2012 г. по силата на ТЗ.
Констатирано е,че за 2011г. Н.А. е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и е
декларирал доходи, подлежащи на облагане с патентен данък. Осъществяваната
дейност е търговия на дребно с хранителни стоки в гр. Хисар, ул. „Калоян“ № 7.
Органът по приходите е установил дължим годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ, както следва:
-
За 2012 г. - в размер на 622.82 лв.
и лихви – 324.95 лв.;
-
За 2013 г. - в размер на 934.82 лв.
и лихви – 392.75 лв.;
-
За 2014 г. – в размер на 412.47 лв.
и лихви – 131.38 лв.;
-
За 2015 г. – в размер на 347.75 лв.
и лихви – 75.36 лв.
С РА са установени дължим данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ по
години, както следва:
-
За 2011 г. – 914.36 лв. и лихви –
570.18 лв.;
-
За 2012 г. – 1 425.95 лв. и
лихви – 743.96 лв.;
-
За 2015 г. – 18.35 лв. и лихви –
3.98 лв.
Н.А. е семеен – съпруга Е.А., и има две деца.
С Протокол № 1428117/04.04.2018 г. (л.110, т.1) от досието на лицето са
присъединени доказателства от предходното ревизионно производство.
В хода на ревизията, с цел
изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на
жалбоподателя са извършени редица процесуални действия, подробно описани в РД.
Относно годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ.
Констатирано е, че през ревизирания период Н.А. и Е.А., в режим на СИО, са
продали над 40 автомобила и едно ремарке за товарен автомобил на обща стойност,
заявена пред нотариуси, в размер на 38 200 лв. От купувачите са изискани
писмени обяснения относно заплатената от тях действителна цена при покупката. В
отговор на изпратени искания и изисканите обяснения, голяма част от купувачите
са заявили заплатена от тях цена, която
според свидетелските показания е над два пъти по-висока.
В хода на извършената ревизия на Н.А.
с Акт за възлагане на експертиза № Р-16001617008168-01-001/03.04.2018 г.
(л.1427, т.5) е възложена и извършена оценителна експертиза от 12.04.2018 г.
(л.1410, т.5), приета с Протокол за приемане на резултати от възложена
експертиза № Р-16001617008168-145-001/12.04.2018 г. (л.1408, т.5), която
определя пазарната цена към датата на продажбата на МПС по смисъла на §1 т.8 от
ДР на ДОПК във връзка с § 1 т.10 от същите разпоредби.
Изготвена е таблица – стр. 3-6 от
РА, в която са описани имената на купувачите на автомобили, марката и модела на
МПС-то, датата на продажбата, сумата по договора за покупко-продажба, платената
от купувача сума, заявена в писмените обяснения пред органите на МВР, определената
с експертизата цена при продажбата и стойността, приета от органите по
приходите, като получен доход от Е. и Н.А..
Ревизиращият екип определя приходите
от продажбата на МПС, сравнявайки вписаната пред нотариуса сума в договора,
цената, заявена от купувачите пред органите на МВР в писмените обяснения и
определената с експертизата средна оценка при покупката на МПС. Приема, като
приход от продажбата на автомобили, заявената от купувачите пред органите на
МВР или определената с експертизата средна цена. За Е. и Н.А., в режим на СИО,
са определени доходи по години, както следва:
-
за 2011 г. общо в размер на
11 270 лв. за лицето 5 635 лв.;
-
за 2012 г. общо в размер на 61 110 лв. за лицето
30 555 лв.;
-
за 2013 г. общо в размер на 99 660 лв. за лицето
49 830 лв.;
-
за 2014 г. общо в размер на 63 810 лв. за лицето
31 905 лв.;
-
за 2015 г. общо в размер на 52 870 лв. за лицето 26 435
лв.
В случая за Н.А. са определени получени доходи от
продажбата на МПС в размер на ½ от посочените по-горе суми.
Получените от Н. и Е. А. доходи от продажбата на МПС
са определени като доходи от стопанска дейност.Тези доходи са облагаеми
съгласно разпоредбата на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ, според която „по реда на ал.1-6
се облагат доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по
смисъла на търговския закон, но не е регистрирано като едноличен
търговец“.
За лицето са определени разходи за покупка на
автомобили по аналог въз
основа на данни от други търговци на автомобили. Установена
е средната търговска надценка по години, с която са работили
други търговци със същия предмет на дейност. Определена е средна
надценка от 13.24 % за 2011 г., 22.42 % за 2012 г.,
20.54 % за 2013 г., 14.54 % за 2014 г. и 15.86 % за 2015 г. По години са определени разходи за лицето, както
следва: - за 2011 г. - 4 976.15 лв., за 2012 г. – 24 959.16 лв., за
2013 г. – 41 338.98 лв., за 2014 г. – 27 854.90 лв. и за 2015 г. – 22 816.33 лв.
Установено е, че Н. и Е. А. не са декларирали дейност,
свързана с покупко-продажба на автомобили и други МПС.
След извършен анализ на
всички представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени
запитвания до трети лица, е констатирано
за данъчните периоди от
2011г. до 2015г. наличие на предпоставките на чл.122
ал.1, т.2 от ДОПК, според който „налице са данни за укрити приходи или
доходи“, което води до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл.122 ал.2 от същия кодекс. С оглед на това, на
основание чл.124 ал.1 от ДОПК на лицето
е връчено уведомление (л.375, т.2), с което е уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства
по чл.122 ал.1, т.2 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за посочените периоди
ще бъде определена по реда на
чл.122 от ДОПК. На лицето е връчено
и уведомление по чл.17 ал.1, т.2 ДОПК (л.372, т.2).
Предвид
установеното обстоятелство по чл.122 ал.1 от ДОПК, органът по приходите
пристъпва към определяне на основата за облагане с данъци като взема предвид
всяко от относимите към лицето обстоятелства по
чл.122 ал.2 от ДОПК. Установените източници и размерът на доходите/приходите за
ревизираните периоди са описани в РД.
С
оглед направения анализ, ревизията е определила данъчна основа за облагане с
данък върху дохода въз основа на установените недекларирани доходи, след приспадане на дължимите ЗОВ. Върху така
изчислената годишна данъчна основа са определени и задълженията, предмет на
настоящата жалба.
За
2011 г. на лицето са определени приходи от продажба на автомобили в размер на
5 635 лв. и разходи за 4 976.15 лв. Установен е облагаем доход за 658,85 лв. и дължими вноски
за ЗОВ.
За 2011 г. определената годишна данъчна основа по чл.28 ал.1 от ЗДДФЛ е
нула и не се дължи данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ.
За
2012 г. на лицето са определени приходи от продажба на автомобили общо за
30 555 лв. и разходи 24 959.16 лв. Установен е облагаем доход
5 595.84 лв. и дължими вноски за ЗОВ за 1 443.73 лв.
За
2012 г. е определената годишна данъчна основа на доходите по чл.28 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 4 152.11 лв. и дължим годишен данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ /15 %/ в размер на 622.82 лв.
За
2013 г. на лицето са определени приходи от продажба на автомобили общо за
49 830 лв. и разходи 41 338.98 лв. Установен е облагаем доход 8 491. 02 лв. и дължими
вноски за ЗОВ - 2 258.88 лв.
За 2013 г. е опредЕ. годишна данъчна основа на
доходите по чл.28 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 6 232.14 лв. и дължим годишен
данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ /15 %/ в размер на 934.82 лв.
За
2014 г. на лицето са определени приходи от продажба на автомобили общо в размер
на 31 905 лв. и разходи 27 854.90 лв. Установен е облагаем доход
4 050.10 лв. и дължими вноски за ЗОВ за 1 300.32 лв.
За 2014 г. е определена годишна данъчна основа на доходите по чл.28 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 2 749.78 лв. и дължим годишен данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ /15 % / в размер на 412.47 лв.
За
2015 г. на лицето са определени приходи от продажба на автомобили общо в размер
на 26 435 лв. и разходи 22 816.33 лв. Установен е облагаем доход
3 618.67 лв. и дължими вноски за ЗОВ за 1 300.32 лв.
За 2015 г. е определена годишна данъчна основа на доходите по чл.28 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 2 318.35 лв. и дължим годишен данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ /15 % / в размер на 347.75 лв.
Относно
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ.
След направен
анализ на събраните в хода на ревизията доказателства
и получената информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ и
други, подробно описани в ревизионния доклад, неразделна част от ревизионния акт, органът по
приходите е преценил, че жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да
покриват като размер извършените от него разходи
през ревизирания период.
След извършена на Н.А.
съпоставка на получените доходи с направените разходи и анализ на всички
събрани доказателства е установено несъответствие на паричните средства
на получените доходи и извършени разходи за 2011 г. в размер на 9 143.57 лв.
и за 2012 г. - 14 259.54 лв.
Установеното несъответствие
за 2013 г. в размер на 1 932.35 лв., за 2014 г. – 699.09 лв.
и за 2015 г. – 418.01 лв.
е прието за
несъществено, поради което за тези
данъчни периоди за тези суми
не е определен дължим данък по
ЗДДФЛ.
След анализ на събраните доказателства
ревизиращият екип приема, че определеното
при ревизията несъответствие на получените доходи и извършените разходи за 2011 г. и за 2012 г. на Н.А. представлява придобит
доход от други източници.
За
2015 г. е установено, че на лицето са изплатени доходи от „Ди Ей Джи“ ЕООД в размер на 183.50 лв., които не са
декларирани с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Констатирано е, че данък върху изплатените
доходи не е удържан и същия е дължим от него в размер на 18.35 лв.
На основание чл.35 ал.6 от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на
облагаемите доходи, придобити през данъчната година от лицето от
всички други източници, които не са обложени
с окончателни данъци по реда на
ЗДДФЛ и ЗКПО, но не са посочени като
необлагаеми.
За да
потвърди РА в частта за така определените задължения за годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ за 2012, 2014 и 2015 г., решаващият орган изцяло е възприел мотивите
на ревизиращия екип. За да измени РА в частта за така определените задължения
за 2013 г., решаващият орган е посочил, към жалбата е приложено копие на
извлечение от нотариален регистър от 07.05.2013 г. При преглед на представеното
извлечение от нотариален регистър и на приложените към преписката доказателства
е установено, че по отношение на продажбата на автомобил „БМВ 318“ Н.А. не е
собственик на МПС. В случая при продажбата на автомобила пълномощник е Н.А. –
съпруг на ревизираното лице. Следователно при определяне на облагаемия доход от
продажбата на автомобилите и на годишната данъчна основа по ЗДДФЛ за 2013 г.
определените от ревизиращия екип приходи и разходи за автомобил „БМВ 318“
следва да се изключат.
Така за 2013 г. на Н.А. е
определена от органите по приходите цена при продажбата на автомобил „БМВ 318“
в размер от 1 150.00 лв. /½ от 2 300 лв./ и разходи за този
автомобил – 954.04 лв.
Предвид изложеното за
2013 г. на ревизираното лице се намаляват приходите от 49 830 лв. на
48 680 лв. и разходите от 41 338.98 лв. на 40 384.94 лв.
Определя се облагаем доход за лицето в размер на 8 295.06 лв., върху който
са дължими вноски за ЗОВ общо за 2 140.14 лв. За 2013 г. се определя годишна
данъчна основа по чл.28 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 6 154.92 лв. и дължим
годишен данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 923.24 лв.
С оглед изложеното
решаващият орган е изменил определените с РА задължения за годишен данък по
ЗДДФЛ на ЕТ от 934.82 лв. на 923.24 лв.
и на дължимите лихви от 392.75 лв. на 387.88 лв.
По отношение
констатациите на органа по приходите в частта за определените задължения за
данък по чл.17 от ЗДДФЛ, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на
ревизиращия екип, като е посочил подробно нормативната уредба, уреждаща този
вид отношения, както и, че в случая намира приложение и чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ,
според който, облагаеми по този закон са доходите от всички източници,
придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на
доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Посочено е също така, че, когато се установи, че доходът не може да бъде причислен към изброените
конкретни видове доходи, същият следва да се третира като доход от други
източници по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ. В случая, доходът на ревизираното лице е придобит вследствие на
неизяснена дейност и това обстоятелство
е относимо за определяне на източника на дохода като такъв, който попада в
категорията на т.нар. „други източници на доходи по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ,
доколкото не попада в изрично изброените източници на доходи в чл.10 ал.1 ЗДДФЛ, при което следва да се отчете и
обстоятелството, че в чл.35 т.6 от ЗДДФЛ попадат и доходи, чийто източник не е
установен в хода на производството, предвид посочения вече общ принцип на чл.12
ал.1 от ЗДДФЛ.
Решаващият орган не е
приел за основателно възражението на А. по отношение получени доходи в размер
на 10 000 лв. от изкупуване на слама и удостоверение от ЗК „Агра 2002“, тъй като при проверка в информационната база
данни на НАП е констатирано, че не са декларирани и изплащани доходи на Н.А. от
ЗК „Агра 2002“.
Предвид гореизложеното е
прието от директора на Д „ОДОП“ – Пловдив, че обжалваният акт е издаден в
съответствие със закона, поради което начисленият от страна на органа по
приходите данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ на лицето за 2011г. в размер на 914.36
лв. лв. и прилежащи лихви 570.81 лв., за 2012г. в размер на 1 425.95 лв. и
лихви 743.96 лв. и за 2015 г. в размер на 18.35 лв. и лихви 3.98 лв., поради
което и, същият е потвърден и в частта за определен данък по чл.17 от ЗДДФЛ.
Относно констатациите по КСО и
ЗЗО.
За ревизирания период органите по приходите са установили, че Н.А. е упражнявал трудова дейност – купувал и
продавал МПС, през 2011 г. като едноличен търговец. Същият не е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, т. е не е декларирал
доходи за облагане по този закон.
Това е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно: налице са
данни за укрити приходи или доходи. След
извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е
установен укрит доход.
Предвид констатациите в
частта по ЗДДФЛ за
2012 г., 2013 г., 2014 г., следва, че
се дължат осигурителни вноски за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. В
този смисъл е посочено, че производството по реда на чл.122 – 124 а от ДОПК
представлява особен процесуален ред, който дава възможност на органите по
приходите да установяват задължения и в случаите, когато не са налице необходимите
данни за извършване на ревизионното производство по общия ред. Когато органите
по приходите установят данни за укрити приходи, това дава основание да се
приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими
задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо
се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход по реда на чл.122 –
124 от ДОПК. В конкретния случай, тази трудова дейност е доказана. На база
установеното обстоятелство по чл.122 ал.1 от ДОПК, ревизията е преминала към
специфичния процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК за
установяване размера на дължимите данъци. С влизането в сила на Закона за
изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от
15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК
се прилагат съответно и за установяване на задължения за задължителни
осигурителни вноски, поради което ревизиращият орган е приложил разпоредбата на
чл.124 а от ДОПК и е преминал към установяване на осигурителния доход на ЗЛ, в който са
включени и укритите доходи.
В конкретния случай лицето
е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ. Осигурителният доход,
върху който жалбоподателят дължи ЗОВ за
ревизирания период е определен по реда на чл.124а от ДОПК, а размерът на
задължителните осигурителни вноски е установен съгласно КСО и ЗЗО.
Н.М.А. е задължително
осигурено лице на основание чл.4 ал.3, т.1 или т.2 от КСО и чл.40 ал.1, т.2 от ЗЗО. Дължи и вноски за ДЗПО-УПФ, поради
което и на лицето са определени допълнителни задължения за ЗОВ.
В съдебно заседание на
06.02.2018г. е изслушана и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза,
за изготвянето на която вещото лице е анализирало всички приложени по делото
документи, при което е констатирал, че ЕТ „В. Я.“ е закупил 3 автомобила: „Джип
компас спорт“ – заприходен на стойност 2 000
лв.,„Мерцедес С 320 ЦДИ“ – заприходен на стойност 2
000 лв. и „Мерцедес е 270 ЦДИ“ – заприходен на
стойност 1 000 лв.; ЕТ „П. П.“ е установен автомобил „Мерцедес спрентер 211 ЦДИ“ – заприходен на
стойност 1 100 лв. и „Лъки и сие – В. П.“ ЕООД –
автомобил „Мерцедес 312 Д“ заприходен на стойност 1
000 лв.
В хода на съдебното
производство са разпитани като свидетели лицата: - ..Б.Г., Д.А.А., В.Г.П., К.М.Ж., Н.Г.Н., И.А.М. и С.Н.С..
Свид.
Г. посочва, че е закупувал автомобил „Ленд ровър“ през 2012 г. за 300 лв. за желязо, тъй като
изкупувал черни и цветни метали. Автомобилът бил чукнат от лявата страна,
скоростната му кутия не работела, двигателят тропал, тапицерията била
раздърпана. Взел го за желязо.
Свид.
А. сочи, че е закупувал от Н. автомобили в качеството си на пълномощник на ЕТ „***“
и на „Трансауто“ два автомобила през 2012 и 2013 г. – „Мерцедес“, единият за
2 000 лв., другият – за 1 000 лв.
и през 2014 г. – БМВ, за 1 200 лв. Той е присъствал на сделките
пред нотариуса, той е давал и парите. Твърди, че Н. взема кола, кара а и после
– става само за моргата.
Свид.
П. твърди, че през 2013г. е закупил от жалбоподателя автомобил „Ивеко“ през 2013г.
за 400 лева с блокиран мотор. Прехвърлили автомобила при нотариус в Карлово, но
после разглобил автомобила и го продал на желязо, като не реализирал печалба.
Свид.
Ж. твърди, че преди 5-6 години закупил от Н. „Опел Астра“
производство 2000г. за сумата от 300 лв. Колата била в окаяно състояние –
сменил гарнитура, глави, водна помпа, нафтова помпа и накрая я дал за скрап.
Взел колата, за да я поправи и да си я кара. Била атрактивна оферта, тъй като
тези коли били модерни по онова време.
Свид.
Н. твърди, че е закупил от Н. през 2014 г. „БМВ“, производство 2005 г. за
1 800 лв. Прехвърлили я пред нотариус. Оказало се, че са и счупени
скоростите, закарал я на сервиз, водите изтекли. Казали му, че ремонтът ще
струва много пари и той я продал за 1 600 – 1 700 лв.
Според свид.
М., в началото на 2015г. закупил от Н. автомобил „Мазда
МВП“, производство 1998 г., за 900 лв., защото била в лошо състояние, но понеже
имал братовчед, който поправял коли, затова я взел. Позакърпил колата и я
продал, по-скоро заменил – за 500-600 лв.
От показанията на свид. С. се установява, че през 2015г. е закупил бусче „Мерцедес 110“ за около 400 лв., производство 1999 г.
Колата била развалена и затова била на такава цена. Той я поправил, карал я 2-3
години и я продал.
В хода на съдебното
производство не се представят нови доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
На първо място, съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК, съдебният контрол за
законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт в оспорената му част
включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материално - правните разпоредби по издаването
му.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав приема, че ревизионният акт е надлежно подписан
от компетентни длъжностни лица по смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК.
Издаден е в предвидената форма, съгласно чл.120 ал.1 от ДОПК и съдържа
изискуемите реквизити по чл.120 ал.2 от ДОПК. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения в ревизионното производство, които да са самостоятелно
основание за отмяна на ревизионния акт и предвид разпоредбата на чл.160 ал.4
във връзка с ал.1 от ДОПК и задължението на съда да реши делото по същество,
като установи размера на данъчните задължения, без възможност за връщане на
преписката за отстраняване на процесуални нарушения.
На второ място, органите по приходите са приложили принципите на
обективност и служебно начало, заложени в чл.3 и чл.5 от ДОПК, тъй като всички
протоколи от извършени насрещни проверки на задължени лица, на трети лица и
институции, искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от
трети лица, актове за възлагане на експертизи, протоколи за приемане на
резултати от експертизите и пр., са надлежно оформени по реда на ДОПК и
представляват годни доказателствени средства, и сочат на липса на преднамереност
в действията на органите по приходите.
Отделно от това, видно от така изготвените протоколи, органите на
данъчната администрация са положили максимални усилия за установяване на
фактите и обстоятелствата за определяне на данъчните задължения на лицето, като
са извършили проверки във всички информационни масиви /НАП, МДТ, ОД на МВР/
относно собствеността на МПС-тата, както и са
извършили насрещни проверки на лицата, които са ги закупили, за което
свидетелстват и представените по административната преписка обяснения в
приложеният към РД събрани в хода на проверката, извършена от РУ – Карлово при
ЖОД на МВР – Пловдив(т.3 и т.4). Самият факт, че част от лицата изобщо не са
открити, друга част са дали обяснения, които се разминават с декларираното от
лицето, включително и дадените от свидетелите показания в настоящото съдебно
производство, които ще бъдат разгледани подробно по-долу в настоящото
изложение, както и твърденията на жалбоподателя, че за част от закупените от
него автомобилите той е действал като пълномощник, обосновават извода за
наличието на укрити приходи. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че при
продажбата на МПС-тата, не е издаван документ за
платената сума, за което също свидетелстват почти всички от лицата, закупували
автомобили от А.. Или иначе казано, същият е реализирал доходи от тази си дейност, които не е
декларирал. Наред с това, следва да се отбележи, че А., сам в жалбата си до
настоящата инстанция, твърди, че е действал и като пълномощник, поради което не
следва се вменяват всички задължения, но липсват доказателства за
упълномощаване за подобни действия, представени, както в хода на ревизионното
производство, така и в настоящото съдебно такова.
На трето място, с оглед направените
в хода на ревизионното производство констатации, а именно – реализирани доходи
от покупко-продажба на МПС-та, липсата на декларирани доходи, както и
непредставяне на декларация по чл.124 ал.3 от ДОПК, органите на приходната
администрация са приели, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата
на чл.122 ал.1,т.2 от ДОПК, а именно: налице са данни за укрити приходи или
доходи.
При това положение, и във връзка с правилното разрешаване на текущия административноправен спор, в случая, ще следва да се
съобразят следните нормативни текстове.
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаване
на ревизионния акт. Данъчната основа правилно е определена по реда на чл.122
ал.1 и ал.2 от ДОПК, а не по общия ред. Няма нарушение на процедурата по чл.124 ДОПК. На данъчно задълженото лице е изпратено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК. Доходите за ревизираните години са от извършени продажби на МПС.
Според разпоредбата на чл.122 ал.1, т.2 от ДОПК - органът по приходите може
да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от
него по реда на ал.2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или
доходи а ревизирания период.
Съответно, според чл.123 ал.1 от ДОПК - В случаите по чл.122 ал.1 при
определяне на основата по реда на чл.122 ал.2 се смята до доказване на
противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход,
когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава
размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения
капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. Направените
разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а"
от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на
декларираните получени средства.
В случая, следва да се съобрази и разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК - В
производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда
на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със
събраните доказателства.
Ето защо, съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че неправилно и незаконосъобразно
са интерпретирани събраните по преписката доказателства, като в резултат на
това, неоснователно са му вменени задължения за данъци върху доходите на ФЛ по
ЗДДФЛ, осигуровки по КСО и ЗЗО и съответните лихви.
Относно задълженията по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ.
Според чл.6 ал.1 от ЗДДФЛ - местните физически лица са носители на
задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и
в чужбина.
В чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ са изброени подлежащите на облагане доходи –
“Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно
задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са
необлагаеми по силата на закон”, а съгласно чл.17 от с. з. общата годишна
данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл.25, 30, 32, 34 и 36,
намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.
В случая, след извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства,
е констатирано, че са налице и основанията на т.2 от ал.2 на чл.122 от ДОПК, а
именно: данни за укрити приходи или доходи.
Като последица от определената по реда на чл.122 от ДОПК основа за облагане
с преки данъци при условията на чл.124а от ДОПК ревизиращите са определили
окончателния размер на осигурителния доход за тези периоди, съгласно реда на
чл.122 – чл.124а от ДОПК и следващите се от това задължения за внасяне на допълнителни осигурителни
вноски за периоди 2011 - 2015 г., като са приели, че лицето е извършвало
трудова дейност, за която са дължими и задължителни осигурителни вноски.
Относно наличието на предпоставките по чл.124а от ДОПК, в случая е
необходимо да се отбележи следното:
С влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./,
разпоредбите на чл.122 – 124 ДОПК се прилагат съответно и за установяване на
задължителни осигурителни вноски, поради което ревизиращият орган правилно е
приложил разпоредбата на чл.124а от ДОПК и е преминал към установяване на
окончателния размер на осигурителния доход, в който е включен и доходът с
неустановен произход за съответните ревизирани периоди и облагаемата основа на
лицето. В случая, и доколкото анализът на събраните доказателства не дава
основания за формиране на друг извод, органът по приходите правилно е приел, че
доходите на лицето са от трудова дейност, за която са дължими ЗОВ.
Правният извод е, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезите на
чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, във връзка с чл.123 ДОПК, което предопределя определяне
на основата за облагане с процесния пряк данък по
реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, а оттам и определяне на окончателния размер на
осигурителния доход, и следващите се осигурителни вноски, в хипотезата на
чл.124а от ДОПК.
По съществото на спора следва да се
посочи, че всъщност той се концентрира в една посока – че неправилно е
определена данъчната основа за облагане с данък доходите на физическите лица,
респ. размерът на осигурителния доход, за всяка една от процесните
години, доколкото неправилно, от страна ревизиращите органи не са кредитирани
обясненията на лицето, че не то е осъществявало търговска дейност, изразяваща
се в продажба на ППС, а ги е използвал в дейността си като земеделски
производител и като собственик на магазин за хранителни стоки, до тяхното пълно
амортизиране.
В хода на ревизионното производство на лицето е направена съпоставка за
съответствие между стойностите на имуществото на ЗЛ и направените от него
разходи и декларираните и/или получени от него доходи за ревизираните периоди,
които са представени в табличен вид на стр.38 – 55 от РД(л.76 – л.84, т.1), но
задължения за доходи като ФЛ не са установени и същите не са предмет на
оспорване.
Или иначе казано, спорът всъщност,
съобразно изложеното в самата жалба се концентрира изключително и само относно
правилното приложение на материалния закон.
Първият спорен момент по делото е квалифицирането от приходната
администрация на доходите на А. като такива от стопанска дейност, които са
облагаеми по смисъла на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ, според който, по реда на ал. 1 - 6
се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец
по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.
За разрешаването на този спор е необходимо да се подложат на анализ фактите
във връзка с извършените продажби, обема/броя/ и начина на осъществяването им
от А., размера на заплатената сума за всеки един автомобил, а и други такива,
от които реализира доходи, като цяло, а не във връзка единствено и само със
спорните такива.
Не се спори по делото, че РЛ притежава голям брой автомобили, както и, че
за голяма част от тях са представени договори за покупко-продажба на МПС,
сключени, както само от самия Н.А., така и съвместно със съпругата му Е.А..
Безспорно е установен и голям брой продажби, установено от справките на РУ
– Карлово – ОД на МВР – Пловдив на автомобили, собственост на ревизираното
лице.
Безспорно е установено и, че в договорите за продажби са посочени занижени
стойности, а действителната цена е друга, пак потвърдено от дадените обяснения
на голяма част от купувачите, пред органите на МВР. Безспорно е установено и,
че А. не е издавал нито РКО, нито касов бон срещу така заплатените суми, нито е
издавал фактури. Не се спори, че от страна на приходната администрация са
установени голям брой лица, закупили МПС-та от А. и съпругата му, което се установява
от приложените по административната преписка, както протоколи за извършени
насрещни проверки на лицата, от които една част са признали, че са заплатили
цена различна от посочената в договорите, така и от обясненията, дадени пред
органите на МВР, които са аналогични, пак за голяма част от лицата.
При така събраните писмени и гласни доказателства, на въпросите: реализирал
ли е А. доходи от продажба на автомобили и представляват ли тези доходи, такива
от стопанска дейност, следва да се отговори и съобрази следното.
При така възприетото от съда относно законосъобразността на допълнително
вмените задължения за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, следва да се отговори по
следния начин.
Безспорно като местно физическо лице по смисъла на чл.4 ал.1, т.1 от ЗДДФЛ,
Н.А. е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл.4 и чл.6 от ЗДДФЛ за
доходите, получени от него през отделните данъчни (календарни) години, попадащи
в обхвата на ревизията.
В хода на ревизията е установено, че лицето няма регистрация по ТЗ; няма
участие като ФЛ в търговски дружества, кооперации и юридически лица с
нестопанска цел; няма обща регистрация по ДОПК с ЕИК по булстат,
както и регистрация по ЗДДС. РЛ не е осигурител и не е самоосигуряващо
се лице за периода 2012 – 2015 г.; няма декларирани действащи трудови договори,
както и данни за изплатени суми и
удържан данък по чл.57 и чл.73 от ЗДДФЛ.
За 2012 г., 2013, 2014 и за 2015 г. лицето не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
С РА допълнително установените данъчни задължения за данък върху дохода са
определени във връзка с установените продажби на стоки – превозни средства,
като данъчната основа е посочено да е формира по реда на чл.28 ал.1 от ЗДДФЛ за
доход, чийто размер е определен по правилото на чл.26 от ЗДДФЛ. Прието, че се
касае за доход от стопанска дейност като ЕТ, а съгласно чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ,
размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска
дейност като ЕТ се определя, като годишната данъчна основа по чл.28 ал.2 се
умножи по данъчна ставка 15 на сто.
В конкретния случай според съдебния състав, правилно органът по приходите е
приел, че се касае за доходи от
стопанска дейност като едноличен търговец и приложими са разпоредбите на
гл. V раздел ІІ от ЗДДФЛ, предвид на възприетото по-горе в това изложение, че в
случая осъществената от А. дейност по повод извършването на покупко-продажби на
множество МПС, попада в обхвата на чл.1
ал.1 т.5 от ТЗ, т.е. касае се за осъществена от лицето търговска дейност.
В този смисъл и подлежащият на облагане доход и данъчната основа е следвало
да бъдат определени именно по реда на чл.28, ал.2 във връзка с чл.26 и следв. от ЗДДФЛ.
Това е така и в случаите, когато физическото лице не е регистрирано като
едноличен търговец – аргумент от чл.26 ал.7 ЗДДФЛ. От значение е самата дейност
да може да бъде квалифицирна като търговска, а
случаят касае значителен брой продажби на МПС – над 40 автомобила за период от
5 години, което доказва, че се касае за търговска дейност, насочена към
реализиране на печалба.
Съгласно чл.26 ал.1 ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност като
едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, включваща и
финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без
заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Съответно данъчната
основа се определя по реда на чл.28 ал.2 от ЗДДФЛ.
Материално-правното основание за облагане на доходи от продажба на ППС,
която може да бъде определена като търговска дейност е нормата на чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ, която гласи: „Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за
доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, както и за доходите от
стопанска дейност по чл. 29а, се определя, като годишната данъчна основа по чл.
28, ал. 2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто.“.
В конкретния казус това означава най-общо, че правилно е прието наличието
на облагаем доход по смисъла на чл.28 от ЗДДФЛ, данъчната основан за който се
формира по реда на чл.26 от ЗДДФЛ, участваща при формирането на общата данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ и дължим данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ.
Всъщност при конкретно възприетото от съда /а и от самите органи по приходите,
като се съобрази РА в частта за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ/, в
случая А. е реализирал облагаемия доход, от стопанска дейност на физическо
лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано
като едноличен търговец /във връзка с тази си дейност/, по смисъла на чл.26
ал.7 от ЗДДФЛ, резултатът от която, за нуждите на данъчното облагане подлежи на
определяне по реда на чл.26 от ЗДДФЛ, респ. данъчната основа – по реда на чл.28
ал.2 от ЗДДФЛ, но който доход подлежи на облагане с данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ.
Изложеното по-горе прави излишно
обсъждането на приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ,
която касае какви автомобили са закупени от Н.А. от трима търговци – ЕТ „П. П.“,
ЕТ „В. Я.“ и „Лъки и сие – В. П.“ ЕООД и на какви
стойности са заприходени същите в счетоводството на
купувача, и която по никакъв начин променя изводите на приходната
администрация, а обратно – сочи, че органите по приходите са установили точните
суми, за които ас продадени колите. Отделно от това, фактът на осчетоводяване на първични счетоводни документи от получателя по
сделките, не може да установи по безспорен начин пазарната цена на стоките,
предмет на продажбата.
Прави впечатление обаче, че е поставена задача
да се установи стойността на четири автомобила, придобити от само и единствено
от дружества, което е крайно недостатъчно обстоятелство за оборване
констатациите на приходната администрация, при положение, че голямата част от
ППС са продадени на ФЛ, които в обясненията си, дадени, както пред приходната
администрация, така и пред органите на МВР, сочат, че отразените в договорите
за покупко-продажба суми не отговарят на действително платените.
Съдът не кредитира и показанията на
свидетелите, тъй като показанията им относно придобиването на автомобилите и
тяхната цена, както и състоянието, в което са ги купили, се разминават с
декларираните обстоятелства от тях пред КАТ. Така св. Б.Г. заяви да е закупил
автомобил „Ленд ровър“ на
цена 300 лв., а пред органите на КАТ е заявил като цена на придобиване 1 000
лв. плюс л.а. БМВ 520, оценен на стойност 3 500 лв., св. В.П.твърди, че е
закупил от жалбоподателя автомбил „Ивеко“ за 400 лева, а пред органите на КАТ е заявена цена
от 1 000 лв., св. К.Ж. заяви в с.з., че е закупел автомобил „Опел Астра“ за 300 лв., а пред органите на МВР е заявил сума в
размер на 3 000 лв., св. Н.Н. твърди, че е
закупил автомобил БМВ през лятото на 2014г. на цена 1 800 или 1 900 лева, а
пред органите на КАТ заявява, че цената е за автомобил „Ауди А6“ плюс сума и
св. С. С. в с.з. посочва сума на придобиване на автомобила 400 лв., а пред
органите на МВР – 4 000 плюс „Мерцедес 207, оценен на 1 000 лв.
Съдът не кредитира свидетелските показания на И. М., тъй като го намира за
заинтересован, предвид на обстоятелството, че същият са страна по сделката с
продавача. Видно от списъка на автомобилите, изготвен в РА, свидетелите са
посочили само по един закупен от тях автомобил, а всъщност са придобили и други
такива, както се посочи по-горе.
Наред с това, противно на всякаква
житейска логика звучат показанията на свидетелите относно закупуването на леки
автомобили в толкова лошо състояние, че дори накрая да не могат да бъдат
продадени, а са предадени за скрап.
С оглед изложеното по-горе, съдът
намира жалбата в частта за определени задължения за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ за ЕТ за неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена, а РА, в
тази му част, да бъде потвърден.
Относно
данък по чл.17 от ЗДДФЛ.
Що се отнася до установения данък
върху данъчната основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 914.36 лв., за
2012 г в размер на 1425.95 лв. и за 2015 г. в размер на 18.35 лв., съдът намира
изводите на приходната администрация за правилни и законосъобразни. Това е
така, тъй като не се обориха констатациите на приходната администрация по
отношение осъществяваната от А. и съпругата му стопанска дейност – продажба на
ППС, в режим на СИО, при което е реализиран доход от тези продажби, а доходът
от продажба на МПС е облагаем по реда на чл.33 от ЗДДФЛ, тъй като за него не са
приложими разпоредбите на чл.13 ал.1 т.2 б.“а“ от с.з.
Чл.13 ал.1, т.2 б.“а“ от ЗДДФЛ
гласи, че не са облагаеми доходите от продажба или замяна на движимо имущество,
с изключение на пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, ако
периодът между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната е
по-малък от една година, а съгласно чл.33 ал.2 т.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход
е положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване при
продажба или замяна на пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства.
Ето защо, съдът намира, че правилно
е определено задължението за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, предвид
констатираните доходи с неустановен произход, в размерите посочени по-горе, с
оглед обстоятелството, че е налице разлика между продажната цена и цената на
придобиване на автомобилите, която констатация не се обори от жалбоподателя в
настоящото съдебно производство, поради което жалбата е неоснователна и в тази и
част.
Относно констатациите в частта по КСО и ЗЗО.
Съгласно чл.124а от ДОПК
„Установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски при особени
случаи”, разпоредбите на чл.122 - 124 от същия кодекс се прилагат съответно за
установяване на задължителните осигурителни вноски.
При тълкуването на закона в тази част от ВАС и приемането на чл.124а от ДОПК за процесуално правно норма, респ. за приложимостта на този ред за
определяне на основата за изчисляване на дължимите осигурителни плащания и за
периоди отпреди влизането й в сила, настоящият състав на съда счита РА и в тази
чу част за правилен и законосъобразен.
Т.е. осигурителният доход, върху който жалбоподателят дължи ЗОВ за
ревизирания период правилно е определен
по реда на чл.124а от ДОПК, а размерът на задължителните осигурителни вноски е
установен съгласно приложимите за случая разпоредби на КСО и ЗЗО.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са
за тяхна cметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход
между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона
за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Тези
лица определят окончателния размер на осигурителния си доход на основание
разпоредбите на чл.6 ал.8 от КСО и чл.40
ал.1, т.2 от ЗЗО.
В случая, при определяне
на окончателния размер на осигурителния
доход и дължимите осигурителни
вноски на жалбоподателя, е взето
предвид обстоятелството, че
ЗЛ не е подавало данни с декларации обр.1 и обр.6 и,
че вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО не са правени. Задълженията на Н.А., в качеството му на самоосигуряващо се лице за осигурителни
вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗОса определени
по реда на
чл.6 ал.7 и ал.8, чл.157 ал.6 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО, съобразно действащите за периода размери на вноските. Взет е предвид максималният месечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващото
се лице, съгласно ЗБДОО за съответните
години, и доходите с неустановен
произход за 2012, 2013, 2014 и 2015 г.
Т. е. и по отношение на допълнително установените задължения за внасяне на
задължителни осигурителни вноски следва да се констатира, че жалбоподателят не
е опровергал нормативно установената материална доказателствена
сила на ревизионния акт, придадена му от разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК. Обратно, в случая органите
на приходната администрация, установиха
по безсъмнен начин проявлението
на фактите и обстоятелствата,
от който черпят правомощието си да определят допълнителни
задължения за осигурителни
вноски по реда на чл.124а от ДОПК, и констатациите
им са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства,
а направените въз основа на
тях правни изводи са съответни на материалния закон.
На основание чл.113 от КСО и чл.107
от ЗЗО за дължимите и невнесени в законоустановените
срокове осигурителни вноски е изчислена лихва, която съдът намира за правилно
определена.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправилно интерпретиране
на събраните по преписката доказателства, тъй като, каза се по-горе, налице са
показания на купувачите на автомобилите, дадени пред органите на МВР, които са
противоречие с твърденията на жалбоподателя, а и констатациите на приходната
администрация в тази насока не са оборени, включително от свидетелските
показания безспорно се установява, че Н.А. е осъществявал търговски сделки с
автомобили.„
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя и относно дадените от експертизата оценки за цените на
автомобилите, които суми са взети като приход за лицето и въз основа на тях са
определени задълженията му за данъци. При липсата на каквито и да било
документи от сделките – договори за покупко-продажбите, фактури за закупуване,
фактури за продажба, РКО, фискални бонове или банкови извлечения, в хипотезата
на ревизия по особения ред на ДОПК, жалбоподателят е този, който носи
последствията от тази липса. Няма спор, че така определените задължения не са
най-коректните, но при липсата на каквито и да било данни за сделките, органите
по приходите са положили необходимите усилия, включително с възлагането на
оценъчна експертиза, за да може при изчисляването на данъците и осигуровките се
доближат максимално до действителните им стойности.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че не е кредитиран удостоверителният документ, издаден от ЗП С.
П.. Каза се по-горе, а и тази констатация не е оборена в съдебна фаза, че в ИС
на НАП липсват данни за деклариране и изплащане на доходи на Н.А., както от ЗП
Стоил Попов, така и от „Агра 2002“.
Неоснователно е твърдението на А. в
жалбата, че са налице големи разминавания в сумите, посочените в таблиците на
стр. 3-6 от РА. Каза се, в същите са посочени данните, установени от лицата в
хода на ревизионното производство, както и тези, дадени пред органите на РУ –
Карлово – ОД на МВР – Пловдив, като последно сочените обяснения, при всички случаи са дадени под
страх от подвеждане под наказателна отговорност. Отделно от това, също се
посочи по-горе, показанията на свидетелите, дадени в настоящото съдебно
производство също се разминават с тези, дадени пред органите на МВР, още
повече, че всички те твърдят, че автомобилите са бракувани – или продадени на
части или за скрап, за което също липсват доказателства.
Що се отнася до твърденията за
неточности при изчисленията на сумите, които са вменени на лицето като приход
за проверявания период, съдът намира за необходимо, да отбележи, че съгласно
чл.124 ал.2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при
извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122
ал.1 е подкрепено със събраните доказателства. Като не е изискал от съда
назначаване на оценъчна експертиза, жалбоподателят не е положил достатъчно
усилия да обори констатациите на данъчната администрация.
Крайният извод на този състав на съда е, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена, а РА, като правилен и законосъобразен –
потвърден.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на
разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се
констатираха в размер на 970,81 лв., съобразно чл.8 ал.1, т.4 от Наредба
№1/009.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и поради мотивите, изложени по –
горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ІІ отд., VІІ
състав :
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.М.А. ***, срещу Ревизионен акт (РА) с №
Р-16001617008168-091-001 от 19.06.2018г., издаден от Н. Ж.К.– Началник на
сектор в ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията, и З.Г.Т.- главен инспектор по
приходите в ТД на НАП – Пловдив,Ръководител на ревизията, потвърден с Решение №519 от 10.09.2018г. на Директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика”(Д”ОДОП”)-Пловдив, при Централно
управление (ЦУ) на НАП, в ЧАСТТА, с която на А. са установени задължения както
следва: годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2012 г. в размер на 622.82 лв. и
лихви 324.95 лв., за 2014 г. – 412.47 и
лихви – 131.38 лв., за 2015 г. – 347.75 и лихви – 75.36; данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2011 г. – 914.36 лв. и лихви 570.81 лв., за 2012 – 1 425.95 лв. и
лихви – 743.96 лв. и за 2015 г. – 18.35 лв. и лихви – 3.98 лв.; вноски за ДОО
за 2012 г. в размер на 716.27 лв. и лихви – 452.05 лв., за 2014 г. – 645.12 лв.
и лихви – 252.73 лв. и за 2015г. -645.12 лв. и лихви – 187.20 лв.; вноски за ЗО
за 2012 г. в размер на 246.07 лв. и лихви 144.05 лв., за 2015 г. в размер на
201.60 лв. и лихви – 79.00 лв. и за 2015 г. – 201.60 лв. и лихви – 58.48 лв.;
вноски за ДЗПО-УПФ за 2012 г. в размер на 279.79 лв. и лихви – 176.59 лв., за
2014 г. в размер на 252.00 лв. и лихви – 98.72 лв. и за 2015 г. – 252.00 лв. и
лихви – 73.12 лв. и само е изменен в
ЧАСТТА за установени задължения за годишен данък по ЗДДФЛ за 2013 г., като от
934.82 лв. е намален на 923.24 лв. и лихви – от 392.75 лв. на 387.88 лв.,
вноски за ДОО за 2013 – намален от 1 061.77 лв. на 1 061.77 лв. и
лихви – от 518.06 лв. на 490.83 лв.; вноски за ЗО за 2013 като е намален от
462.83 лв. на 462.01 лв. и лихви – 224.33 лв. на 207.77 лв. и вноски за ДЗПО
–УПФ за 2013 г. като е намален от 437.77 лв. на 414.76 лв. и лихви – от 202.38
лв. на 191.74 лв, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
Н.М.А. *** да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от общо
970,81 (деветстотин и седемдесет и осемдесет и една стотинки), дължимо
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :