Присъда по дело №3750/2024 на Софийски районен съд

М О Т И В И
към присъда по НОХД №3750/2024г. по описа на РС - София

Срещу подсъдимия А. А. Б. е внесен обвинителен акт за това, че на 17.07.2023г.,
около 11:25 часа в района на спирка №2051 ЦГМ по линия на автобус №*** „ул.
Надежда“, намираща се в гр.София, ж.к. „Люлин“, ул. „Адам Мискевич“, отнел чужди
движими вещи - 1бр. дамско златно колие, 14 карата, с лого „Italу“, изписан на детайл с
форма на сърце, в близост до закопчалката, с общо тегло 7.85 грама на стойност 706.50
лева от владението на М. П. П. с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила - издърпал златното колие от врата на пострадалата П. –
престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, Прокурорът поддържа обвинението и го намира за
доказано от самопризнанията на подсъдимия, които се потвърждават от събраните в
хода на ДП доказателства. Счита, че следва да се признае за виновен по така
повдигнатото му обвинение и да му се наложи наказание лишаване от свобода за срок
от три години, което да бъде намалено с 1/3, съобразно разпоредбата на чл.58а от НК и
да се изтърпи при първоначален общ режим. Веществените доказателства, счита че
следва да останат в кориците на делото, като на Б. да се възложат сторените разноски.
ЧО П., поддържа становището на прокурора по отношение на присъдата.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Т., намира предвид на
самопризнанията на подсъдимия и събраните в ДП доказателства, че е категорично
доказано престъплението, в което е обвинен. Поддържа становището на представителя
на СРП за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да
се намали, съобразно изискванията на закона, явяващо се справедливо.
Подсъдимият - лично, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на ОА и не желае да се събират доказателства за тях, като изцяло се присъединява
към пледоарията на защитника си.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК доказателствата по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А. А. Б. е българин, български гражданин, не е женен, осъждан е,
с основно образование, работи в сервиз за ГТП като общ работник, роден е на
**.**.****г. в гр. София и живее в същия град, ж.к. „******“, ул. „******“ №***, с
ЕГН: **********.
От направените по реда на чл.371, т.2 от НПК самопризнания на подсъдимия и
от доказателствата, събрани на ДП, проверени от съда при постановяване на
определението по чл.372, ал.4 от НПК, се установи по категоричен начин, че той е
извършил престъплението, в което е обвинен.
На 17.07.2023г. в около 11:15 часа пострадалата П. оставила автомобила си в
сервиз за ремонт и застанала на спирка №2051 ЦГМ по линия на автобус №*** „ул.
Надежда“, намираща се в гр.София, ж.к. „Люлин“, ул. „Адам Мискевич“, за да изчака
идването на автобуса й за ж.к. „Надежда“. Оставали 15 минути да идването на
превозното средство, поради което тя седнала на пейка на спирката. На врата си носила
дамско златно колие, 14 карата, с лого „Italу“, изписан на детайл с форма на сърце, в
близост до закопчалката, с общо тегло 7.85 грама, а в ръцете си държала мобилен
телефон и дамската си чанта. Около 7 минути преди идването на автобуса или в около
1

11:25 часа на спирката дошъл и подсъдимия. Той застанал близо до пострадалата,
поради което тя се притеснила и прибрала мобилния си телефон в дамската си чанта,
но Б. забелязал златното й колие и решил да го отнеме, поради което той седнал до нея
на пейката. П. тръгнала да се изправя, за да се отдалечи от него, но в този момент
подсъдимият рязко с една ръка се пресегнал към деколтето на пострадалата, хванал
колието й, издърпал го силно, в резултат на което то останало в ръката му. Б. побягнал
в посока на училищен двор, след това завил наляво към къщите от другата страна на
моста „Бакърена фабрика“. П. се опитала да го последва, но изостанала, изморила се и
затова се отказала. Тя се явила в 09 РУ-СДВР и подала сигнал по случая.
В резултат на проведени издирвателни мероприятия, Б. бил установен и на
20.07.2023г. бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР. Той бил посочен като лице под
№4 при проведено на същия ден разпознаване на лица от пострадалата, за което бил
съставен протокол от това следствено действие. В последствие спрямо него било
издадено постановление от наблюдаващ прокурор задържане до 72 часа и била взета
МНО „Задържане под стража“ с определение по ЧНД №10053/23г. на СРС, НО, 18-ти
състав.
Според заключението по оценителната експертиза, пазарната стойност на
инкриминираната вещ - 1бр. дамско златно колие, 14 карата, с лого „Italу“, изписан на
детайл с форма на сърце, в близост до закопчалката, общо тегло 7.85 грама е 706.50
лева, при минимална работна заплата за страната от 780 лева.
При тези факти, съдът, намира че подсъдимият е извършил от обективна и
субективна страна престъплението по чл.198, ал.1 от НК и следва да бъде признат за
виновен по така повдигнатото му обвинение.
Категорично се доказа от самопризнанията на подсъдимия и показанията на
свид. П. от ДП, времето и мястото на извършване на деянието - на 17.07.2023г., около
11:25 часа в района на спирка №2051 ЦГМ по линия на автобус №*** „ул. Надежда“,
намираща се в гр.София, ж.к. „Люлин“, ул. „Адам Мискевич“. Тогава подсъдимият се е
приближил до пострадалата и е издърпал златното й колие от врата, след което е
побягнал в неизвестна посока.
Безпротиворечиво от самопризнанията на подсъдимия, потвърдени от
показанията на свид. П. и протокола за разпознаване на лица от 20.07.2023г. в ДП, се
доказа авторството на деянието - Б. е негов извършител. Той е мъжът, който се е
приближил до пострадалата, издърпал е златното колие от врата й, след което е
побягнал. Тя е имала възможност да възприеме лицето и ръста му и подробно го е
описала в показанията си. След три дни го е посочила при разпознаването и е описала
въз основа на какви белези. Действието е извършено в съответствие с правилата на
НПК, поради което е годно доказателствено средство, макар видеозаписите да са
негодни за лицевото му идентифициране. Следва да се отчетат тук и показанията на
свидетелите П. и Н. от ДП, които са полицейски служители, криминална група при 09
РУ-СДВР. Те са прегледали предоставите записи от камери за видеонаблюдение в
района, същите записи на приобщения като веществено доказателство CD диск и са
разпознали подсъдимия, който им е служебно известен. Именно те са насочили
разследващите към Б., който в настоящото производство призна пред съда авторството
на деянието. Само за пълнота на изложението трябва да се каже, че от показанията на
свидетелите И. и М. също се потвърждават самопризнанията на Б., че той е отнел
колието на П. и е побягнал в указаната от нея посока, което всъщност се вижда и на
записите от камерите на предадения доброволно CD диск, тъй като те живеят именно в
2

кв. „******“, ул. „******“ №*** и покрай тях е минал подсъдимият тичайки, като ги е
помолил да го скрият, но те са отказали и само са му дали вода. Описанието, което
правят на лицето, тъй като не го познават, дрехите, с които е облечен напълно
съвпадат с описанието на пострадалата и лицето, което е заснето на записите
тичешком.
Не остана съмнение в механизма на деянието, предвид самопризнанията на
подсъдимия и показанията на свид. П. от ДП. Б. е използвал сила, за да отнеме колието
от врата на пострадалата – издърпал го е. Така чрез сила, той е отнел движимата вещ,
която е чужда собственост, лишавайки П. от владението върху същата и установявайки
своята фактическа власт. Намерението му е да присвои вещта, поради което се
оттеглил тичайки от мястото на деянието, като е наложило да се провеждат
издирвателни мероприятия за установяване и задържането му. Инкриминираната вещ
не е собственост на подсъдимия, а на пострадалата, т.е. тя е чужда за Б., според
неговите самопризнания и показанията на П.. Тази вещ е била във владение на
собственика й, която не е давала съгласие, да се завладее от подсъдимия, а това се е
случило чрез използваната сила от него при издърпването на колието от врата на
пострадалата, поради което е и противозаконно това отнемане.
Стойността на вещта е установена от оценителната експертиза.
Подсъдимият е извършил деянието умишлено при форма на вината пряк умисъл,
тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Б. призна пред съда, че
е осъзнавал всеки от елементите на престъплението - вещта е чужда, той е използвал
сила, с намерение да я присвои без съгласието на собственика.
При индивидуализиране на вида и размера на наказанието, съдът е длъжен да
съобрази разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, като приложи чл.58а от НК и по
конкретно чл.58а, ал.1 от НК. Отчетени смекчаващи вината обстоятелства е единствено
стойността на вещта, която е под минималната работна заплата за страната. Отчетени
отегчаващи вината обстоятелства се явяват мястото и времето на извършване на
деянието - на публично място, спирка на МГТ, в светлата част на денонощието, спрямо
лице, което е от женски пол, т.е. физически по-слабо от извършителя, от което той се е
възползвал. Освен това, деянието е извършено в изпитателния срок на предходно
осъждане за същото престъпление, а подсъдимият не изказа съжаление от стореното,
което означава, че е с оформен криминален профил и престъпни навици, а наложеното
наказание не е изиграло предписаната от закона роля, като той не е осъзнал
противообществения характер на стореното от него. Така при преобладаващо
отегчаващи вината обстоятелства, но при съображение, че не е необходимо
наказанието да е най-тежкото, а е достатъчно извършителят да знае, че то е
неотвратимо, съдът е определил наказание лишаване от свобода за срок над
минималния, около средния размер, предвиден в санкционната част на чл.198, ал.1 от
НК - четири години. По правилата на чл.58а, ал.1 от НК наказанието е намалено с една
трета и така на Б. съдът, е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две
години и осем месеца, с което ще се изпълнят целите, визирани в чл.36 от НК. На осн.
чл.59, ал.2 и ал.1, т.1 от НК съдът, е зачел и приспаднал от наложеното наказание,
времето на задържане, включително с МНО „Задържане под стража“, считано от
20.07.2023г.
Това наказание, следва да се изтърпи при първоначален строг режим на осн.
чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС, тъй като престъплението е умишлено, извършено е в
3

изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание
да се изтърпи отделно и сборът от двете наказания надвишава две години.
На осн. чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от
свобода за срок от една година по НОХД №7059/2022г. на СРС, тъй като настоящото
деяние, за което на Б. е наложено наказание лишаване от свобода е извършено в
изпитателния срок от три години по чл.66, ал.1 от НК, определен с влязла в сила
присъда на 07.06.2022г., като е зачетено и приспаднато времето на задържане,
включително с МНО „Задържане под стража“, считано от 30.03.2022г. на осн. чл.59,
ал.2 и ал.1, т.1 от НК.
Приведеното в изпълнение наказание по чл.68, ал.1 от НК, също следва да се
изтърпи при първоначален строг режим на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС, тъй
като сборът от двете наказания - сега наложеното за настоящото престъпление и
приведеното в изпълнение по предходното осъждане надвишава две години.
Съдът е постановил веществените доказателства - 1бр. CD диск, находящ се на
л.122 от ДП да останат към делото, след влизане на присъдата в сила, тъй като записите
са изготвени само за целите на това производство.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия да заплати в полза на
МВР, направените в ДП разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 555.90
лева, а на осн. чл.190, ал.2 от НПК, Б. е осъден да заплати в полза на СРС държавна
такса от по 5.00 лева при издаване на 2бр. изпълнителни листа. Първият изпълнителен
лист, ще се издаде в полза на МВР след влизане на присъдата в сила за разноските от
ДП, за което се дължи едната държавна такса на СРП. Вторият изпълнителен лист, ще
се издаде в случай, че след получаване на уведомление по ДОПК за доброволно
плащане на първата държавна такса за първия изпълнителен лист, в 7-дневен срок Б. не
стори това, което ще наложи принудителното й събиране с издаване на втори
изпълнителен лист и съответно за него ще се дължи на СРС и втора държавна такса от
5.00 лева.
Съдът не е присъдил в полза на ЧО П. разноски, тъй като тя не е поискала
такива по правилата на чл.189, ал.3 от НПК, а и няма доказателства да е направила
разноски в производството.
Водим от тези съображения, съдът постанови присъдата си.
4

Номер на акта:	281
Дата:	7 май 2024 г.
Съдия:	Мария Христова Шойлекова Маринова

Дело:	20241110203750
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 март 2024 г.

Присъда по дело №3750/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите