Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Кюстендил, 27.05.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в открито съдебно заседание
на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Районен съдия : Н.Н.
при секретаря Валентина Спирова,
като разгледа
докладваното от съдията АНД№429 по описа на съда за 2019г. и, за да се
произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по жалба от И.И.Т., ЕГН **********
*** против наказателно постановление №16-1116-001274 от 28.10.2016г., издадено
от началник група към сектор “ПП” при ОДМВР-гр.Благоевград, с което на
жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.6; чл.183, ал.4, т.7, пр.1 и чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП са наложени административни наказания, съответно: “глоба”
в размер на 50 лева, “глоба” в размер 50 лева и “глоба” в размер 10 лева.
Иска се отмяна на наказателното постановление,
поради неговата незаконосъобразност.
Административнонаказващият орган не е взел участие
в производството.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с
доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
На 14.10.2016г. около 13:35ч. в гр.Благоевград по
ул.“Броди“ в посока към бул.“П.К.Яворов“ жалбоподателят управлявал лек
автомобил Тойота Рав4 с рег***, собственост на трето лице. Бил спрян за проверка
от полицейските служители – св.Р. и Н., които установили, че използва мобилен
телефон по време на управление, без да ползва устройство, позволяващо
ползването му без участието на ръцете. Установили още, че същият не използвал
обезопасителния колан, с който автомобила бил оборудван. При проверката водачът
не представил контролен талон.
Съставен бил АУАН срещу жалбоподателя, в който са
отразени описаните по-горе констатации. Прието е, че са нарушени разпоредбите
на чл.104а; чл.137а, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Актът е
предявен и връчен без възражения по надлежния ред.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП. В
постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН и са
наложени посочените наказания.
НП не връчено по надлежния ред. В него е вписана
датата 13.02.2017г. и чл.58 ЗАНН.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства, а именно - документите, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, показанията на свидетеля Р..
Приемайки, че АУАН е редовно съставен и предвид
разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, съдът зачете неговата доказателствена сила,
доколкото по делото не се събраха доказателства за противното.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
АУАН е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 ЗДвП, компетентно да осъществява контрол по този закон. Издаденото въз основа
на акта НП, също е издадено от компетентен орган. АУАН е надлежно предявен и
връчен на нарушителя, съгласно изискванията на ЗАНН; на същия е предоставена
възможност да подаде възражения по акта. Както АУАН, така и издаденото въз
основа на него НП притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушенията
са описани с всички техни релевантни признаци, ясно и безпротиворечиво са
формулирани, по начин, ненакърняващ правото на нарушителя да разбере в
извършването на какви нарушения е обвинен, респ. наказан. Възраженията за
противното са неоснователни.
Установи се от събраните по делото доказателства,
че жалбоподателят при посочените в НП условия е използвал мобилен телефон по
време на управление на процесното превозно средство без устройство, позволяващо
използването му без участието на ръцете. Същевременно не е изпълнил
задължението за използване на предпазен (обезопасителен) колан, управлявайки
автомобил, оборудван с такъв. Жалбоподателят не е носел и контролен талон към
СУМПС.
С тези деяния водачът е нарушил разпоредбите на
чл.104а; чл.137а, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, като по този начин виновно е
осъществил административнонаказателните състави по чл.183, ал.4, т.6; чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП. АНО правилно е приложил
материалния закон, като е наложил абсолютно определената санкция, предвидена за
всяко от посочените нарушения. Не се установи наличие на някое от изключенията
по чл.137а, ал.2 ЗДвП.
Липсват предпоставки за приложение на чл.28 ЗАНН.
Ето защо, НП следва да се
потвърди.
Воден от горното и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №16-1116-001274 от 28.10.2016г., издадено от началник група към
сектор “ПП” при ОДМВР-гр.Благоевград, с което на И.И.Т., ЕГН ********** *** на
основание чл.183, ал.4, т.6; чл.183, ал.4, т.7, пр.1 и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП са наложени административни наказания, съответно: “глоба” в размер на 50
лева, “глоба” в размер 50 лева и “глоба” в размер 10 лева.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Административен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Районен съдия: