РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Пазарджик, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220100915 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.55 ал.1, предл. първо от
ЗЗД.
Подадена е искова молба от Р. ИВ. Й., с ЕГН **********, живуща в
гр.Пазарджик, ул."*********, чрез своя процесуален представител адв.В.Н. -
САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.„******** против „Вива Кредит“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин
7“, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, АТЦ „Силвър център“ , ет.2, офис 73Г,
представлявано от Д. С. Д., в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди,
че на 10.10.2019г. сключила договор за паричен заем №5556018 с „Вива
Кредит” ООД. Твърди, че в договора е посочено, че за извършената от
кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 275.00 лева. В договора е
посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 500.00 лева, размерът на
погасителната вноска е 37,83 лева /в която са включени част от дължимите
главница, лихва и такса за експресно разглеждане/, срокът на заема е
1
четиридесет и две седмици /на двадесет и два броя двуседмични вноски/.
Уговорено е, че фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40.32 %,
годишният процент на разходите е в размер на 49.37 %, а общата сума, която
следва да върне Р. ИВ. Й. е в размер на 832.26 лева.
Твърди, че в договора е посочено, че заемателят се задължава в 3-
дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения на задълженията му по договора: Поръчител -
физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя
си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да е навършило 21-
годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален
стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен
доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна
история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна
история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител
по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател, или Банкова гаранция, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. В договора е
посочено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 220 лева, която се
разсрочва и заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като
в този случай дължимата вноска е в размер на 47.83 лева, а общото
задължение по договора става в размер на 1052.26 лева.
Ищцата твърди, че й е начислена неустойка в общ размер на 220 лева,
тъй като същата не е представила в срок надлежни поръчители, банкова
гаранция или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.
Твърди, че е изплатила на „Вива Кредит“ ООД сумата в общ размер на
478.30 лева, представляващи десет вноски по 47.83 лева с падежи -
24.10.2019г., 07.11.2019г., 21.11.2019г., 05.12.2019г., 19.12.2019г.,
02.01.2020г., 16.01.2020г., 30.01.2020г., 13.02.2020г. и 27.02.2020г.
На 28.02.2020г. ищцата Р. ИВ. Й. сключила договор за паричен заем
№5594571 с „Вива Кредит” ООД. В чл.1 ал.3 от договора е посочено, че за
извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на
заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане
2
на документи за отпускане на паричен заем в размер на 628.80 лева.
Твърди, че в чл.2 ал.1 от договора е посочено, че с неговото сключване
се погасяват изцяло задълженията на Р.Й. по първоначално сключения
договор за паричен заем №5556018 от 10.10.2019г., които към датата на
подписването му - 28.02.2020г. - са в размер на 426.72 лева.
Сочи, че в чл.3 ал.1 от договора е посочено, че сумата по отпуснатия
заем е в размер на 1000.00 лева, размерът на погасителната вноска е 62.90
лева /в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за
експресно разглеждане/, срокът на заема е шестдесет седмици /на тридесет
броя двуседмични вноски/. Уговорено е, че фиксираният годишен лихвен
процент е в размер на 40.32 %, годишният процент на разходите е в размер на
49.37 %, а общата сума, която следва да върне Р. ИВ. Й. е в размер на 1887.00
лева.
Посочва, че следва да се вземе предвид обстоятелството, че ищцата е
получила реално сумата в размер на 573,28 лева, а не както е посочено в
договора - 1000.00 лева, тъй като ответното дружество е прихванало остатъка
от дължимата се по първоначалния договор за паричен заем №5556018 сума
426.72 лева.
Сочи, че в чл.5 ал.1 от договора е посочено, че заемателят се задължава
в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора:
Поръчител -физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да е
навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да
има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да
няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има
кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е
поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за
паричен заем в качеството си на заемател, или Банкова гаранция, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.
Сочи, че в чл.5 ал.2 от договора е посочено, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят
3
дължи неустойка в размер на 419,40 лева, която се разсрочва и заплаща на
равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай
дължимата вноска е в размер на 76.88 лева, а общото задължение по договора
става в размер на 2306.40 лева.
Ищцата твърди, че й е начислена неустойка в общ размер на 419.40
лева, тъй като същата не е представила в срок надлежни поръчители, банкова
гаранция или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.
Твърди, че е погасила изцяло сумата по сключения договор за паричен
заем №5594571, а именно в общ размер на 2306.40 лева.
Твърди, че процесните договори са нищожни /недействителни/ на
основание чл.22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, във връзка с чл.26
ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречат на
законоустановените императивни правила.
Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл.10 ал.1, във
връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Смята, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра
- по един за всяка от страните по договора.
Също така в нарушение на чл.147а от ЗЗП /Закона за защита на
потребителите/ на ищцата не са предоставени подписани от кредитодателя
Общи условия към договора за потребителски кредит, същата не се е
съгласила с тях, не ги е подписала, респ. последните не я обвързват. На
ищцата не е бил предоставен и погасителен план към процесния договор.
Счита, че договорите за потребителски кредит са нищожни на
основание чл.11 ал.1, т.10, във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице
съществен елемент от тяхното съдържание, а именно годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита.
Твърди, че в нарушение на императивните правила, в договорите за
потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без
изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване.
Счита, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по
4
кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посоченият в договорите ГПР от 49.37 % е в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл.19 ал.1, във връзка с чл.10 ал.2 и чл.10а ал.2
и 4 от ЗПК. В договорите единствено е посочен фиксиран лихвен процент
/ГЛП/ по заема от 40.32 %, без обаче да става ясно как тази стойност се
съотнася към ГПР по договорите. Описаните в съдържанието на договорите
такси и разходи (в това число такси за допълнителна услуга „експресно
разглеждане“, възнаградителни лихви и неустойки) обаче водят до различен
размер на ГПР от посочения.
Сочи, че съгласно Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/2017г. на СЕС
„На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни
ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за
изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това
изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят
е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания
договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с
всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението
му“.
Счита, че в договорите за потребителски кредит е налице грешно
посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 120.49 % за
първия договор за паричен заем №5556018, респективно в размер на 111.98 %
за втория договор за паричен заем №5594571/ е над максимално установения
праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК.
Сочи, че в договорите е посочено, че за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем в размер на 275.00 лева за първия договор за паричен заем
№5556018, респективно в размер на 628.80 лева за втория договор за паричен
заем №5594571.
Твърди, че подобно възнаграждение за „експресно разглеждане на
заявката“ не се дължи на основание чл.10а ал.2 от ЗПК, тъй като заемателят
не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
е част от усвояването на кредита, поради което счита, че възнаграждение за
5
такъв вид услуги не се дължи. В тази връзка счита, че тази такса по своята
същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която
се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР, като в
случая това законово изискване не е спазено.
Твърди, че начислените възнаграждения за експресно разглеждане на
заявката са заплатени при начална липса на основание.
Счита и че в случая това възнаграждение, в общ размер на 903,80 лева
/275.00 лева за първия договор и 628.80 лева за втория договор/, представлява
заплащане на такса за услуги, които реално не са й предоставени.
Също така счита, че клаузите, уреждащи заплащането на цена за
допълнителни услуги, са изцяло неравноправни и нищожни. Същите са във
вреда на потребителя по смисъла на чл.143 ал.1, т.3 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ - не отговарят на изискванията за добросъвестност и
водят до неравновесие в правата на страните, тъй като за да се възползва
длъжникът от всички допълнителни услуги по сключеното споразумение се
изисква одобрение от кредитора. От горното следва, че потребителят следва
да плати предварително за възможност, която изцяло зависи от волята на
кредитора. С тези клаузи се въвежда задължение на едната страна по договора
да заплати за услуга, която има по силата на самия закон, което води до
значителна неравноправност на същите.
Твърди, че тези клаузи не са индивидуално уговорени, съгласно чл.146
от ЗЗП.
Твърди, че в първия договор за паричен заем №5556018, респективно
във втория договор за паричен заем №5594571, е посочено, че заемателят се
задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави
на заемодателя едно от посочените по-горе обезпечения на задълженията му
по договора.
В договорите е посочено, че в случай на неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 220
лева за първия договор, респективно 419,40 лева за втория договор, които се
разсрочват и заплащат на равни части към всяка от погасителните вноски,
като в този случай дължимата вноска е в размер на 47.83 лева за първия
договор, респективно - 76.88 лева за втория договор, а общото задължение
става в размер на 1052.26 лева за първия договор, респективно в размер на
6
2306.40 лева за втория договор.
Счита, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в
толкова кратък срок банкова гаранция или поръчители, отговарящи на всички
изисквания, посочени в договора.
Ето защо твърди, че е налице нищожност на договорите по смисъла на
чл.26 ал.2, пр.1 от ЗЗД. Настоящият случай касае еднотипни договори за
паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Сочи, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора
преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл счита, че клаузата, с която в процесния договор за
паричен заем е уговорено, че се дължи неустойка в общ размер на 220 лева за
първия договор, респективно 419.40 лева за втория договор, при
неизпълнение на задължението за осигуряване, в тридневен срок, на
обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на
определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с
преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК.
Счита, че замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от
ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към
този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът,
както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/.
Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение
едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му
нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
7
Твърди, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили
вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка,
която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т.3 от
Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т. д. №1/2009г. на Върховния
касационен съд/.
Счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26 ал.1, пр.2
от ЗЗД. Разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК предвижда, че при забава на
потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забава.
Твърди, че с процесните клаузи за неустойка в полза на кредитора се
уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.
Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма
да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се
обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33 ал.1 от ЗПК. Счита, че
подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.
Отбелязва, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите
са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 от
ЗЗД дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая
кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да
санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието
плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Смята, че от горното е
изводимо, че нито една от страните не е имала реално намерение да се
представя обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от
ЗЗД, при непредставено обезпечение. Счита, че ако кредиторът е имал за цел
да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато
е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се
приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се
предоставят и „неустойката" да не се дължи, то смята, че това плащане не се
явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под
условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на
8
„задължението" да се предостави обезпечение, не са типичните последици от
договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът
продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но
при по-висока цена, прикрита като неустойка.
Счита, че тези клаузи е изцяло неравноправна и нищожна на основание
чл.143 ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите /3ЗП/, тъй като същата
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е
индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.
Твърди, че в пряко нарушение на императивното правило на чл.19 ал.1,
във връзка с чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК ответното дружество не е включило в
ГПР разходите за заплащане на допълнителна услуга ,.експресно
разглеждане“ в размер на 275.00 лева за първия договор, респективно в
размер на 628.80 лева за втория договор, както и разходите за заплащане на
„неустойка“ в общ размер на 220 лева за първия договор, респективно 419.40
лева за втория договор, които по своята същност представляват печалба за
кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради
което трябва да е част от ГЛП и ГПР. При условие, че ГПР беше
законосъобразно описан, действителният такъв щеше да възлиза на 120.49 %
за първия договор, респективно в размер на 111.98 % за втория договор /а не
както е посочен в договорите - 49,37 %/. Ето защо счита, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, водеща до нищожност на
договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за
действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.
Сочи, че според императивната разпоредба на чл.19 ал.4 ЗПК, ГПР не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с Постановление на
Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо
счита, че на основание чл.19 ал.5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал.4, са нищожни.
Твърди, че с тези действия „Вива Кредит“ ООД е заобиколило
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, като съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
9
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на закона, е нищожна.
Твърди, че всички приложими към сключването, изпълнението,
прекратяването и развалянето на потребителски договори национални
нормативни актове /ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република
България, въз основа на присъединяването ни към Европейския съюз и
произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското
законодателство с европейското. Ето защо счита, че приложимото
национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно
духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива
2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити.
Счита, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на
размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има
единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин
потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Целта на уредбата на
ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин
изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за
съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на
потребителя.
Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се
установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата
Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и
нормативно значение. Гореописаните такси /в това число и такса „експресно
разглеждане на заявката“, както и начислената „неустойка“/ безспорно
попадат в изискванията на Директивата - те са предвидими общи разходи,
които обуславят сключването на договора при тези условия и са
предварително заложени. По тези съображения тези клаузи изискват размерът
им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Ето защо счита,
че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за
недействителност на договорите. В подкрепа на това е и обстоятелството, че
посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора. Това
следва и от сравнителноправния прочит на уредбите на държавите от ЕС,
имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС, където
10
това изискване последователно и ясно е формулирано и затвърждавано.
Счита, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното
посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща
търговска практика“ по смисъла на чл.68д ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по
смисъла на правото на ЕС.
Позовава се на Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на СЕС.
Твърди, че договорите за потребителски кредит са нищожни на
основание чл.11 ал.1, т.9, във връзка с чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.26 ал.1,
пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузите за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна
поради противоречие с добрите нрави.
Смята определения от кредитодателя размер на възнаградителната
лихва (в който се включва и начислената такса „експресно разглеждане на
заявката“ и начислената „неустойка“) за изключително висок и противоречащ
на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва
за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за
обезпечени заеми. В тази връзка недействителността на уговорката относно
договорната лихва води до нищожност и на целия договор /per argumentum
чл.11 ал.1, т.9, във връзка с чл.22 от ЗПК/.
Твърди, че договорите за потребителски кредит са нищожни и на
основание чл.11 ал.1, т.20, във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен
съществен елемент от тяхното съдържание, а именно наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може
да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата, съгласно чл.29 ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден.
Твърди, че е налице разлика между посочените в процесните договори
за потребителски кредит суми, подлежащи на връщане, и тези, които ищцата
реално е върнала на ответното дружество.
11
Счита, че клаузите в процесните договори не са формулирани по ясен и
недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147 ал.1 от ЗЗП и
разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки,
не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл.143 ал.2, т.19 от ЗЗП.
Твърди, че е налице унищожаемост на процесните договори на
основание чл.33 ал.1 от ЗЗД с оглед сключването им поради крайна нужда и
явно неизгодни условия.
Ищцата твърди, че е била принудена да сключи договорите за
потребителски кредит, предвид обстоятелството, че се е намирала в крайна
нужда. Към този момент тя не е разполагала достатъчно финансови средства
да задоволи своите и на нейното семейство основни потребности - заплащане
на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен
характер. Именно тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането
на вътрешната й воля да сключи договорите. При условие, че тези факти не
бяха на лице – нямало да сключи процесните договори, а най-малкото със
сигурност нямало да ги сключи при тези условия.
Твърди, че са налице явно неизгодни условия по процесните договори с
оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на
насрещните престации. Твърди, че е получила сумата в размер на 500.00 лева
по първия договор, респективно сумата в размер на 1000.00 лева по втория
договор, като впоследствие е върнала сумата от общо 2784.70 лева /478.30
лева по първия договор, респективно - 2306.40 лева по втория договор/,
респективно ответното дружество реално е получило възнаграждение за
предоставените заеми в размер на 1284.70 лева или печалба за предоставената
услуга в размер на повече от 50 %. Твърди, че това обстоятелство явно не
съответства на пазарните и икономически условия в страната към момента на
предоставяне на заемите – 10.10.2019г., респективно 28.02.2020г.
Евентуално, ако съдът приеме договорите за валидни и действителни,
счита, че отделните клаузи от същите са нищожни на основание чл.26 ал.1,
пр.1 от ЗЗД, поради нарушение на закона, чл.26 ал.1, пр.2 от ЗЗД, поради
нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП,
поради неравноправност.
Твърди, че ответното дружество е отпуснало на ищцата общ заем в
12
размер на 1500.00 (500 лева по първия договор, респективно 1000.00 лева по
втория договор/, като впоследствие тя е погасила и превела единствено на
ответното дружество изцяло сумата в общ размер на 2784.70 лева /478.30 лева
по първия договор, респективно 2306.40 лева по втория договор/.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита“.
Ето защо счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на
настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл.23,
във връзка с чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.55 ал.1, предл.I от ЗЗД за
претърпените имуществени вреди в размер на сумата от 1284.70 лева -
разликата между заплатената от ищцата на ответното дружество сума
(2784.70 лева) и получената от нея сума (1500.00 лева).
Моли съда да осъди, на основание чл.23, във връзка с чл.22 от ЗПК, във
връзка с чл.55 ал.1, предл.I от ЗЗД, ответника „Вива Кредит” ООД, с ЕИК
********* да й заплати сумата в размер на 50 лева, като частичен иск от
сумата в размер на 1284.70 лева /хиляда двеста осемдесет и четири лева и
седемдесет ст./, представляваща недължимо платени суми по потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по
делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
Сочи банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените суми.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
С допълнителна уточняваща молба с вх.№5866/05.04.2021г. ищцата е
конкретизирала претенциите си, в изпълнение на дадените й от съда указания.
Формулирала е и следния петитум на исковата молба, а именно: Моли
съда да осъди, на основание чл.23, във връзка с чл.22 от ЗПК, във връзка с
чл.55 ал.1, предл.I от ЗЗД, ответника „Вива Кредит” ООД, с ЕИК *********
да й заплати сумата в размер на 25 лева, като частичен иск от сумата в размер
на 905.02 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за
паричен заем №5556018, ведно със законната лихва върху нея, считано от
13
датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както
и сумата в размер на 25 лева, като частичен иск от сумата в размер на 2306.40
лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем
№5594571, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответното дружество, с който оспорва изцяло изложените
от ищеца претенции и твърдения.
Счита така предявените искове за процесуално допустими, но изцяло
неоснователни, поради което ги оспорва.
Счита, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва да
бъдат изцяло отхвърлени.
Относно твърдението, че сключените договори за паричен заем
противоречат на изискването на чл.10 ал.1 ЗПК счита, че същото е
неоснователно. Твърди, че Договор №5556018/10.10.2019 год. и Договор
№5594571/28.02.2020 год. са сключени от разстояние при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и
на Закона за потребителския кредит. Преди сключване на договора, на
заемателя му са предоставени стандартен европейски формуляр, съдържащ
информация, касаеща финансовата услуга от разстояние по смисъла на чл.8
от ЗПФУР. С подписването на договора, заемателят е декларирал, че се е
запознал с предоставената му информация.
Твърди, че Общите условия, приложими към договори за кредит са
предоставени на ищцата на предоставеният от нея електронен адрес.
Процесните договори са сключени в писмена форма, по ясен и
разбираем начин, като всички техни елементи са представени с еднакъв по
вид формат и размер на шрифта - не по-малък от 12. Налице са всички
изискуеми законоустановени реквизити и са изпълнени всички условия,
обосноваващи валидността на договорите, и следователно те имат
правнообвързваща сила спрямо страните по тях.
14
Моли да се има предвид, че са налице всички изискуеми
законоустановени реквизити и са изпълнени всички условия, обосноваващи
валидността на договора, и следователно той има правнообвързваща сила
спрямо страните по тях. Възразява, че изложените твърдения от страна на
процесуалния представител на ищеца са бланкетни.
По отношение на твърдението, че липсва погасителен план, сочи, че
съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1, т.11 от ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В случая, видно от процесните договори, в тях се съдържа
необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, поради което следва да се приеме, че
погасителният план е инкорпориран в самите договори. Доколкото в него е
уговорен фиксиран годишен лихвен процент, като не е предвидено заплащане
на суми, дължими при различни лихвени проценти, то не е било необходимо
да се посочва последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми. Сочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по
Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити
/Решение по дело С-42/15 от 09.11.16г., Решение от 05.09.19г. по дело С-
331/18/ в договора за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез
вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част
от съответната вноска е предназначена за погасяване на главницата, като не
се допуска национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит
трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която показва
погасяването на главницата, лихвите и другите разходи. С оглед горното
счита, че изискванията на чл.11 ал.1, т.11 са изпълнени от заемодателя.
По отношение възражението за неспазване на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК
възразява, че неоснователно е и твърдението, че не е посочен начинът на
изчисляване на ГПР и липсва яснота по какъв начин е формиран същия.
Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита /арг. чл.11, т.10 от ЗПК/,
включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
15
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит (арг. чл.19 ал.1 ЗПК). Твърди, че в настоящия случай размерът на
годишния процент на разходите (ГПР) по процесните договори е както
следва: по Договор №5556018/10.10.2019г. - 49.38 %, по Договор
№5594571/28.02.2020г. - 49.37 %, като и в договорите е изрично посочен в
чл.3, т.8 от Договор 5594571/28.02.2020г., и в чл.2, т.8 от Договор
№5556018/10.10.2019 год. Изчисленията за ГПР са направени към момента на
сключване на съответния договор за кредит, като в договора ясно се сочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка
от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, с оглед което
същият е законосъобразно формиран по определения в приложение №1 към
ЗПК начин. В така посоченото приложение са посочени редът и начинът на
изчисление на годишния процент на разходите по едно кредитно
правоотношение, както и значимите компоненти на неговото формулиране.
При това положение следва да се приеме, че в сключения договор за заем
ясно и точно е формулиран начинът на изчисление на годишния процент на
разходите по кредитното правоотношение. За заемателя е налице изрична и
ясна информация относно начина на формиране на крайната цена на
годишните разходи по кредита.
Твърди, че в сключените Договори за заем: №5556018/10.10.2019г. и
№5594571/28.02.2020г. ясно и точно е формулиран начинът на изчисление на
годишния процент на разходите по кредитното правоотношение. За ищеца
към момента на сключване на всеки един от договорите за заем е налице
изрична, ясна и детайлна информация относно начина на формиране на
крайната цена на годишните разходи по кредита, поради което изцяло
необосновани са твърденията заложени в депозираната искова молба, че в
случая е налице нарушение на разпоредбата на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК. Видно
от съдържанието на сключените договори за заем, същите имат всички
необходими законоустановени реквизити.
Възразява, че неоснователно е и твърдението на ищеца, че неустойката,
16
предвидена в процесните договори за заем е нищожна, тъй като е уговорена в
нарушение на добрите нрави и е прекомерна.
Твърди, че неправилни и неоснователни са доводите, изложени в
депозираната искова молба, че от страна на заемателя е следвало да бъде
предоставено обезпечение, чрез поръчителство на две физически лица или
солидарна отговорност, видно от съдържанието на процесните договори,
между страните е уговорено предоставянето на едно от две алтернативно
посочени обезпечения - поръчителство на две физически лица или банкова
гаранция. Видно от процесните договори за заем между страните не е било
уговаряно представяне на обезпечение, чрез поемане на солидарно
задължение по договора за кредит, с оглед което това твърдение на ищеца е
изцяло неоснователно и не отговаря на действителността. Не може да се
приеме, че уговорената между страните неустойка е прекомерна, с оглед
размера на сумата по процесното договорно правоотношение. За определяне
на това дали същата е прекомерна или не, следва да се изследват въпросите за
това какво задължение тя обезпечава и каква е основната цел на уговарянето
й. За да се приеме, че една договорна неустойка е прекомерна, е необходимо
да се прецени какви вреди покрива същата. В случая уговорената неустойка
цели да обезпечи изпълнението на цялото задължение по сключения договор
за заем, което без предоставяне на някое от уговорените обезпечения се явява
във висока степен несъбираемо.
Твърди, че следва да се приеме, че уговорената между страните
неустойка следва да се преценява, дали противоречи на добрите нрави, на
база цялата сума дължима по договора, а видно от данните в процесния
случай тя не достига размера на сумата по договора. Видно от клаузите на
сключения договор за заем се касае до фиксиран размер на неустойката.
Законодателят не е предвидил задължение в договорните правоотношения
между страните, при уговорка за неустойка, да бъде определян редът и
начинът за формирането й. В процесния случай, уговорената между страните
неустойка е свързана с липса на обезпечение. Същевременно размерът й е
ясен и не е необходимо да се правят каквито и да било изчисления, за да се
установи нейният размер.
Сочи, че неустойката цели да дисциплинира заемателя и последният да
предприеме действия по осигуряване, в рамките на уговорения между
17
страните срок, обезпечение по заемното правоотношение. В настоящия
случай, то не е предоставено. Целта на исканото от страна на заемодателя
обезпечение е да се диверсифицира рискът от неизпълнение на задължението
за погасяване в срок на задълженията по сключените договори за заем. На
следващо място при неизпълнение на това договорно задължение от страна на
заемателя, рискът от непогасяване на задълженията по сключения договор за
заем е по-висок. Липсата на предоставена банкова гаранция или
поръчителство по заемното правоотношение, водят до висока степен на риск
от непогасяване на задълженията по процесния договор за заем. Именно в
това се състои и обезпечителният и санкционният характер на уговорената
между страните неустойка по конкретните заемни правоотношения.
При това положение и с оглед дадените от ВКС тълкувания, за това
кога една договорна неустойка следва да се счита за нищожна, и при
преценка на конкретните факти и обстоятелства, в настоящия случай -
високата степен на риск от неизпълнение на задължението за погасяване на
процесния заем, не може да се приеме, че уговорената между страните
неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Твърди, че изцяло необосновани се явяват и доводите, изложени в
депозираната искова молба, че клаузата за неустойка е недействителна на
основание чл.21 ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които по
своето същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава
изискването по чл.19 ал.4 ЗПК - ГПР не може да е по-висок от пет пъти
законната лихва. Видно от съдържанието на сключените договори за заем -
чл.5 ал.2 или чл.4 ал.2 - при неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение по заемното правоотношение, заемателят дължи неустойка в
точно определен размер, която следва да бъде заплатена от негова страна не
наведнъж, а на периодични вноски, които съвпадат с датите на вноските по
заема. Това обаче не означава автоматично кумулиране на дължимата
неустойка по договора с дължимите вноски по заема и съответно с ГПР.
Целта е да се осигури възможно най-ефективен и удобен за заемателя начин
за погасяване на заемното правоотношение без това да се отрази на неговия
бюджет. Именно поради тази причина е разсрочено и погасяването на
задължението за неустойка по заемното правоотношение. В случая
разсрочването на задължението за заплащане на неустойка по договора за
18
заем не е с цел увеличение размера на месечната вноска по заема и на ГПР, а с
цел предоставяне на облекчен режим за заемателя за погасяване на
задълженията по договора и е уговорено изцяло в полза на заемателя.
Твърди, че изцяло необосновани са доводите, че поръчителството или
солидарната отговорност по договора за кредит, следва да бъдат учредени в
изключително кратък срок, като следва да се представи документация, която е
невъзможно да бъде събрана от поръчителя. В случая следва да се има
предвид, че още при кандидатстване за отпускане на процесния кредит,
заемателят е бил наясно какви обезпечения ще следва да предостави, за да
сключи договора при най-изгодни за себе си условия. Съгласил се е с тях или
е поел отговорността да заплати дължимата неустойка при непредоставяне на
обезпечение по заема. Още към момента на сключване на договора за заем
ищцата е разполагала с възможността да поиска по-дълъг срок за
предоставяне на обезпечение по заема или да поиска замяна на един от
предложените в договора варианти на обезпечение с друг. В тази връзка е
необходимо да се отчете, че клаузата за неустойка от договора за заем сочи
„едно от следните обезпечения", като същите са предвидени при условията на
алтернативност. В случая заемателят не само не е предоставил обезпечение по
заема - поръчителството на две физически лица, но не е предприел и действия
по предоставяне на другото предвидено в договора алтернативно обезпечение
- банкова гаранция за сумата по сключения договор, за предоставяне, на която
не се изисква събиране на друга документация, освен предоставянето на
самата банкова гаранция.
При това положение и доколкото в самия договор за заем е предвидена
алтернативна възможност за предоставяне на обезпечение по сключения
договор за заем и в настоящия случай нито едно от тях не е изпълнено от
страна на заемателя, то изцяло неоснователен се явява изложения в исковата
молба довод, че заемодателят е създал условия за предоставяне на
обезпечение, които на практика се явяват неизпълними, за да се дължи от
страна на заемателя неустойка по договора.
Сочи, че от своя страна неустойката по своята същност обезпечава
изпълнението на дадено задължение и обезщетява вредите, които изправната
страна би претърпяла от неизпълнението или лошото изпълнение. Предвид
така изложеното, договорната лихва, разходите по кредита, таксите по
19
кредита и неустойката по едно договорно задължение имат различно
предназначение и не може да се приеме, че същите покриват едно и също
нещо, а по този начин се нарушавала разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК.
Възразява, че разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК касае общият разход по
кредита и няма нищо общо с уговорката за неустойка по договора за заем.
Видно от разпоредбата на чл.19 ал.3, т.1 от ЗПК при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Т.е. към годишния процент на разходите не се
включват уговорените между страните неустойки за неизпълнение на едно
договорно задължение. Следва да се отбележи, че посочените разходи по
кредита касаят ситуация, в която и двете страни по заемното правоотношение
изпълняват своите задължения стриктно и в съответствие с договореното -
арг. от чл.2, т.8 от сключения договор за заем, като при неизпълнение на
някое от задълженията на страните, това би довело до промяна на размера на
разходите.
Твърди, че в процесния договор за кредит неустойката е уговорена като
обезпечение на цялото задължение на заемателя по договора, което включва
главница, лихви и ГПР. В тази връзка следва да се отбележи, че от практиката
на съдилищата по аналогични казуси се установява, че неустойка в размер
малко над 20 % от главницата с период на връщане на заема - 1 месец не е
необосновано висока, както и неустойка в размер малко над 70 % от
главницата, с период на връщане на заема - 6 месеца, също не представлява
неравноправна клауза. В този смисъл неустойка над 80 % с период на
връщане на заема една година не е прекомерна. Сочи съдебна практика.
Твърди, че съгласно цитираната съдебна практика критерий за
прекомерността на неустойката е процентното съотношение между размера
на договорената между страните неустойка и цената на договора. В
практиката се застъпва и мнението, че неустойката е законосъобразно
уговорена между страните, ако нейният размер не надвишава този на
главницата. В настоящия случай неустойката обезпечава цялото вземане по
договора и видно от уговорките в договора за заем същата не надвишава
размера на главницата. С оглед казаното дотук няма основание да се приеме,
че двустранно уговорената между страните неустойка е прекомерна.
20
Твърди, че неоснователно е твърдението на ищеца, че клаузата за
неустойка противоречи и на материалния закон - чл.71 ЗЗД, тъй като когато
длъжникът по двустранен договор не представи исканите обезпечения,
последният може да иска изпълнение на всички задължения по договора
предсрочно, като с неустойката, според ищеца се иска натоварване на
кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, които противоречат
на материалния закон. Така изложеният довод не кореспондира нито с
уговореното между страните в сключения договор за заем, нито с
предназначението на неустойката, което бе описано детайлно по-горе в
настоящия отговор. По своята същност неустойката обезпечава
неизпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, докато текстът на чл.71 ЗЗД
само урежда възможността срочното задължение да се иска и преди срока,
ако длъжникът е станал неплатежоспособен.
Твърди, че за да е налице недействителност на една договорна клауза,
поради противоречието й със закона, е необходимо тази договорна
разпоредба да противоречи на императивна правна норма. Така в практиката
на ВКС се приема, че една сделка е нищожна, когато противоречи на
императивна правна норма /така Решение №227 от 7.09.2010г. на ВКС по т. д.
№409/2009г., II т. о., ТК, докладчик председателят В. А./.
Императивни са тези правни норми, които не допускат отклонение от
предписаното от закона правило. Докато диспозитивните правни норми, от
своя страна уреждат отношението, но само доколкото участниците в него не
са предвидили нещо друго. При диспозитивните правни норми отново има
правило за поведение, но то се задейства само в случай, че участниците в
отношението не са уговорили друго. По своята същност диспозитивните
правни норми уреждат по такъв начин отношенията между страните по едно
правоотношение, че с тях не се засяга чужда правна сфера, те предоставят
една възможност, но не и задължение на страните. При така даденото
разграничение между понятията императивни и диспозитивни правни норми
и подвеждане на разпоредбата на чл.71 от ЗЗД под тях, се стига до извода, че
тази законова разпоредба е диспозитивна.
Не може да бъде споделена тезата, че клаузата за неустойка
противоречи на разпоредбата на чл.33 от ЗПК, която предвижда, че при
21
забава кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забава. Посочената законова разпоредба касае забава в
плащанията на погасителни вноски по договорните правоотношения, а не
неизпълнение на някое друго договорно задължение на заемателя и
възникване на задължението за заплащане на неустойка. Двете клаузи нямат
общо и след като законодателят не е предвидил изрично забрана за други
уговорки за налагане на санкция на заемателя при неизпълнение на неговите
договорни задължения, то следва да се приеме, че уговорката за неустойка
между страните е валидна и действителна и е породила своето правно
действие.
Следва да се отбележи, че действително нормата на чл.33 от ЗПК е
императивна, но тя визира непогасяването на главницата по едно заемно
правоотношение. Разпоредбата засяга наличието на забава именно във
връщането на главница. От своя страна задължението за неустойка е свързано
със съвсем различно задължение, което в процесния случай е предоставянето
на обезпечение по договора за заем. В този смисъл клаузата за неустойка не
може да бъде свързана с разпоредбата за задължение за връщане на
главницата. Двете касаят различни задължения по правоотношението и
смесването им се явява недопустимо.
Отбелязва, че в исковата молба не е уточнен периодът, за който ищецът
твърди, че има надвзети суми за възнаградителни лихви, което ограничава
ответника във възможността му да организира защита срещу твърденията на
ищеца.
Твърди, че неоснователни и недоказани са твърденията на ищеца, че
процесният договор за заем противоречи на разпоредбата на чл.11 ал.1, т.9 от
ЗПК.
Необосновано е твърдението, заложено в депозираната искова молба, че
в договора за заем не са посочени условията за прилагане на договорения
лихвен процент, размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя
във времето с изплащането на всяка една от вноските, посочени в
погасителния план.
Сочи, че по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗПК „лихвен процент по
кредита е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив
процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения
22
кредит." Фиксираният лихвен процент по кредита е определен от закона като
„лихвен процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на
която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за
целия срок на договора за кредит или уговарят няколко лихвени процента за
отделни периоди от продължителността на договора за кредит, през които се
прилага само определения фиксиран лихвен процент" /§ 1, т.5 от ДР на ЗПК/.
Твърди, че в чл.3 ал.1, т.5 от Договор за заем №5604045/10.04.2020г. е
посочено, че страните са уговорили именно такъв фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40.32%. В чл.3, ал.1, т.5 от Договор за заем
№5594571/28.02.2020г. е посочено, че страните са уговорили именно такъв
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.32 %. В чл.2 ал.1, т.5 от
Договор за заем №5556018/10.10.2019г. е посочено, че страните са уговорили
именно такъв фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.32 %. При
положение, че лихвения процент е точно фиксиран в договора и ясен за
страните по него, то не може да се приеме, че са нарушени изискванията на
чл.11, т.9 ЗПК. При фиксирана лихва липсва задължение в договора да се
съдържа информацията по чл.11 ал.1, т.9 ЗПК. Това е така, тъй като
изискването на чл.11 ал.1, т.9 от ЗПК за посочване на условия за прилагане на
договорения лихвен процент се отнася за случаи, в които има специфични
такива - например при различни лихвени проценти за различни периоди от
време или уговаряне на променлив лихвен процент. В настоящия случай,
видно и от чл.3, т.5 от процесните Договори за заем лихвеният процент е
фиксиран за целия срок на договора, непроменлив и съгласно изискванията на
закона - на годишна база. Освен това главницата, върху която договореният
фиксиран лихвен процент се начислява, също е изрично посочена в договора.
Размерът на договореният лихвен процент е ясно посочен в чл.3, т.5 от
първия договор, и в чл.2, т.5 от втория договор, като в същия член е посочено,
че лихвеният процент, дължим от ищеца - заемател е фиксиран, определя се
на годишна база, същият е посочен с цифров израз в проценти, с което
напълно е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Следва да се отбележи,
че разпоредбата на чл.22, във връзка с чл.11 ал.1, т.9 ЗПК не въвежда
изискване да се отрази в договора как лихвата да се разпределя във времето с
изплащането на всяка една от дължимите вноски.
Твърди, че Законът за потребителския кредит не вменява задължение за
посочване на размера на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във
23
времето с изплащане на всяка една от месечните вноски, посочени в
погасителния план. Поради изложеното не се изисква и предоставяне на
информация за последователността на разпределяне на вноските между
различните неизплатени суми. В тази насока е и практиката на Съда на ЕС
обективирана в Решение от 09.11.2016г. по дело №С-42/15, с което се тълкува
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.,
в което се приема, че „в договора за кредит не е необходимо да се посочват
точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията
по този договор да позволяват на потребителя да установи лесно и със
сигурност падежите на тези вноски", както и че „в срочния договор за кредит,
предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не
трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от
съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница".
При това положение не може да се приеме, че сключеният договор за
заем противоречи на разпоредбата на чл.11 ал.1, т.9 от ЗПК.
Възразява, че уговорената между страните лихва по заемното
правоотношение не е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Твърди, че изцяло необосновани, недоказани и неоснователни са
изложените от ищеца в исковата молба доводи, че уговорената между
страните в договорите за заем възнаградителна лихва противоречи на добрите
нрави. Всеизвестен е законоустановеният принцип за свобода на договаряне
между страните, свързан с автономията на волята на гражданскоправните
субекти, страните са свободни сами да определят съдържанието на сключения
от тях договор. В съответствие с този принцип страните двустранно са
уговорили размера на дължимата по процесните договори възнаградителна
лихва. Трайна е съдебната практика, съгласно която сумите, дължими за
лихви и таксата за управление, представляват цената на заетите парични
средства. Цена, която се заплаща от ползвателя на средствата в полза на
кредитора - така Решение №77 от 22.04.2015г. по гр. д. №4452/2014г. на ВКС
ГК, III ГО. В този смисъл, по своята същност договорната лихва съставлява
цена на предоставената от заемодателя услуга - предоставената в заем сума.
За ищеца в настоящото производство е била налице изрична, детайлна и
изчерпателна информация относно начина на определяне на лихвения
процент, вида и размера на задължението за погасяване на вноските, както и
24
падежът на всяка вноска, изрично посочени в процесните договори и в
изготвен за целта погасителен план, връчен на ищеца при подписване на
договора.
Твърди, че противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката
противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала.
Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи
принципи, на чието нарушаване законодателят е придал правно значение,
приравнявайки го по последица с нарушение на закона, затова вложеният в
това понятие смисъл, следва да се тълкува, че в посочената категория попадат
само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи,
права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е
в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на
някоя от договарящите страни - такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения,
намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на
несправедливо облагодетелстване /така Решение №288 по гр. д. №2293/15 г.,
ІІІ г. о. на ВКС, Решение №227 от 7.09.2010г. на ВКС по т. д. №409/2009г., II
т. о., ТК, докладчик председателят В. А./. Възразява, че в случая ищецът не
сочи какви точно добри нрави са накърнени със сключените договори за
кредит, от изложеното в исковата молба не е ясно и в какво точно се изразява
противоречието със същите. Съдебната практика /така Тълкувателно решение
№1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело №21/2009г., ОСТК, Определение
№287/03.05.2017г. по дело №201/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. и др./ приема, че
накърняването им се преценява за всеки конкретен случай въз основа на
данните по делото.
Сочи, че при тези изяснения на понятието добри нрави и при данните и
фактите по делото, а именно обстоятелството, че по процесния кредит е
уговорен и фиксиран лихвен процент, за който ясно, точно и подробно е
разписано в сключения договор за заем как е формулиран, то не може да се
приеме за основателен изложеният в исковата молба довод, че клаузата, с
която е уговорена възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави.
Вярно е, че в практиката на ВКС се приема, че уговорена между страните
лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва съставлява по
своята същност уговорка, която противоречи на добрите нрави. В практиката
си ВКС поддържа, че наличието на уговорена лихва за забава, която
25
надвишава „трикратния размер" на законната лихва представлява
противоречие на добрите нрави, а не на уговорената между сраните
възнаградителна лихва.
Именно с оглед специфичните особености на процесните договори за
заем следва да се добави, че максималния размер на договорната лихва е
ограничен единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно
да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави; противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна
лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва - докато
уговорената в настоящия договор лихва не е за забава, а възнаградителна
такава.
От изложеното следва, че уговорената от страните в договорите за заем
възнаградителна лихва е в размер изцяло съобразен с трайно установената по
този въпрос съдебна практика, поради което не е налице и твърдяното от
ищеца основание за нищожност на същата. В настоящия случай се касае за
възнаградителна лихва, т. е. парите, за ползването, на които се дължи лихва се
наричат "капитал". Още с параграф 1 от ПМС №72/08.04.1994г. е отменено
ПМС №1238/25.06.1951г. за определяне максималния процент на договорните
лихви, въпреки разпоредбата на чл.10 ал.2 ЗЗД, че лихви могат да се уговарят
до размер, определен от МС, такъв подзаконов акт все още не е издаден и
принципно за страните не съществува пречка да уговорят възнаградителна
лихва над размера на законната лихва.
По отношение на твърдението за неспазване на чл.11 ал.1, т.20 от ЗПК
относно посочване правото на отказ, твърди, че възражението на ищеца е
напълно неоснователно. Видно от чл.6, т.2 от първия договор и чл.5, т.2 от
втория договор, императивното изискване на чл.11 ал.1, т.20 от ЗПК също е
спазено. Клаузата на договорите предвиждат и информират потребителя за
това, че може да упражни правото си на отказ, съгласно чл.29 ал.2 от ЗПК.
Посочените клаузи изрично предвиждат и информират потребителя, че той
има право да се откаже от договора, поради каквато и да е причина в срок от
14 календарни дни от подписването му, като писмено уведоми за това
кредитора. В този случай изрично е предвидено, че кредитът следва да бъде
изплатен изцяло в срок най-много 30 календарни дни от датата на
уведомяването. Поради изложеното счита, че не може да се приеме
26
твърдението за неспазване или заобикаляне и на разпоредбата на чл.11 ал.1,
т.20 от ЗПК.
Счита, че са неоснователни твърденията на ищеца, че договорите за
заем са сключени поради крайна необходимост и явно неизгодни условия.
Твърди, че ищецът не представя доказателства за материалното си
състояние към момента на сключване на договорите. Счита, че към момента
на сключване на договорите заемополучателят не се е намирал в хипотезата
на крайна нужда. За да е налице хипотезата на крайна нужда, лицето следва
да се е намирало в такова материално състояние, при което същото да изпитва
сериозни материални затруднения, които го принуждават да сключи
неизгодна за себе си сделка. Крайната нужда, явно неизгодните условия и
връзката между затрудненото материално положение на лицето и
сключването на сделката при тези условия, следва да са налице кумулативно,
за да възникне правото на унищожаване на сделката. Няма данни ищецът към
момента на сключване на договорите да се е намирал в крайна нужда и
условията на договорите да са явно неизгодни за него. Нещо повече искът за
унищожаване на сделката като сключена, поради крайна нужда и при явно
неизгодни условия, следва да се предяви в едногодишен срок от сключване на
сделката. В настоящия случай от сключване на договорите е изминал
значително по-дълг период. Ищецът не само не се е опитал да унищожи
сделката в едногодишен срок от сключването, но и впоследствие
нееднократно е пристъпил към рефинансиране, чрез сключване на
последващите договори.
Досежно твърденията, изложени в исковата молба, че процесните
договори за заем са нищожни, тъй като клаузите му са неравноправни, счита
същите за неоснователни и по следните съображения: Съгласно разпоредбата
на чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са
обвързващи за потребителя - по арг. от чл.6, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО. Съгласно разпоредбата на чл.146 ал.1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.146 ал.1 ЗЗП, което да
27
доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва
да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от
противното на чл.146 ал.2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които
не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. В процесният случай договорът за паричен
заем е сключен по предложение /искане/, направено от кредитополучателя, от
което може да се направи извод, че му е дадена възможност да влияе върху
съдържанието на клаузите на договора. Същият се е запознал с
преддоговорната информация, попълнил е въпросник за кандидатстване на
кредит, въз основа на които са договорени клаузите от договора. Ищецът не е
бил поставен в положение на по-слаба страна от гледна точка на степента му
на информираност и на възможностите, които му се предоставят да
преговаря. Принципът на добросъвестност изисква в договорните отношения
да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото интерес,
а не само на индивидуалния такъв на някой от договарящите страни. В
настоящия случай този принцип не е нарушен, тъй като в договора между
страните са защитени правата и на двете страни. Правото на заемополучателя
да получи заемната сума, да се откаже от договора, да извърши предсрочно
погасяване са реципрочни на правото на кредитора да получи плащането,
разсрочено на ежемесечни вноски.
По отношение на клаузата за предоставена услуга за експресно
разглеждане на документи и платената от ищеца такса за предоставянето й
взема становище, че в исковата си молба ищецът твърди, че таксата не се
дължи, тъй като същата представлява такса за отпускане на кредита, което
категорично не било вярно.
Твърди, че услугата експресно разглеждане на документи е доброволна
услуга, която няма нищо общо с такса за отпускане на кредита. Експресното
разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на
кредита, тъй като го предхожда времево. Действително експресното
разглеждане на документи представлява една услуга, предхождаща
одобряването на отпускане на кредит и усвояването му, която услуга няма
задължителен характер. Лицето, което кандидатства за кредит, по своя
преценка избира дали да ползва тази услуга. Обстоятелството, че ищецът е
бил запознат с тези условия, избрал е доброволно да ползва услугата по
експресно разглеждане на документи срещу такса в конкретно посочен
28
размер, се потвърждава от чл.1 ал.3 от договора. Услугата експресно
разглеждане на документи няма общо с отпускането на кредита, а с факта
дали потребителят желае документите му да бъдат разгледани по-бързо с
оглед необходимостта от получаване на бърз отговор. Потребителят е имал
възможност свободно и доброволно да реши дали да се възползва или да
изчака 10 дни. От друга страна искането за ползване на посочената услуга
създава за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и
съответно за ангажирането на допълнителни ресурси. Таксата за експресно
разглеждане представлява цената на предоставяната от кредитора услуга, а
именно по експресно разглеждане на документите и поради това той е
свободен да определи какъв да е нейният размер. И в този случай приложение
намира свободата на договаряне между страните, прогласена в чл.9 от ЗЗД.
Видно от чл.1 (2) от договора за паричен заем, услугата по експресно
разглеждане на документи е за допълнителна услуга, клиентът доброволно е
избрал дали да се възползва от нея, следователно на основание чл.19, във
връзка с Приложение №1 към чл.19 ал.2 от ЗПК стойността на същата не
следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора.
Обръща внимание, че въпреки осъществяването на услугата по
експресно разглеждане на документите, договор за паричен заем може да не
бъде подписан и съответно заемното правоотношение по предоставяне на
потребителски кредит да не възникне по желание, на която и да е от страните.
Липсата на законова регламентация на цената на тази услуга не е случайна,
тъй като единствено финансовата институция може да остойности цената на
всички ресурси, необходими за предоставяне на тази услуга. Следва да се
вземе предвид, че експресното разглеждане в толкова кратък срок от подаване
на заявката изисква бърза реакция от страна на заемодателя, ангажиране на
по-голям административен и човешки ресурс, което логично оскъпява
услугата. Не е без значение фактът, че дружеството не изисква от ищеца
еднократно заплащане на таксата за експресно разглеждане. Плащането на
таксата е разсрочено с погасителните вноски по кредита, което е в интерес на
ищеца.
Не възразява да се приемат представените с исковата молба
доказателства.
Посочва банковата сметка на дружеството.
29
Моли съда, като вземе предвид изложеното в отговора на исковата
молба, както и събраните по делото писмени доказателства, да постанови
решение, с което да отхвърли предявените срещу дружеството искове и да
присъди на дружеството направените разноски в производството в пълен
размер.
Предявените искове се поддържат изцяло от пълномощника на ищцата,
с представените по делото писмени становища. Моли съда да уважи исковете
изцяло. Претендира разноските по делото по представения списък по чл.80 от
ГПК.
Ответникът, редовно призован, не изпраща свои представител в
съдебните заседания. Представя писмено становище, с което поддържа
подадения писмен отговор и моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни, по подробно изложените съображения.
С протоколно определение от 08.02.2022г., постановено в
производството по делото, по искането на ищцата и на основание чл.214 ал.1
от ГПК е допуснато изменение на предявените искови претенции от ищцата
срещу ответното дружество като е увеличен размерът на същите, както
следва: увеличение на първия от предявените искове от сумата в размер на 25
лева на сумата в размер на 422,72 лева, представляваща недължимо платена
сума по Договор за паричен заем №5556018, ведно със законната лиха върху
нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и увеличение размера на втория иск от сумата в размер на
25 лева на сумата в размер на 1011,86 лева, представляваща недължимо
платени суми по Договор за паричен заем №5594571, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане и с оглед молбата на ищцата, приложена към
писменото становище с вх.№23779/13.12.2021г.
Съдът, като се запозна с твърденията, изложени от ищцата в исковата
молба и с възраженията на ответника в писмения отговор и като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
От представените и приети по делото писмени доказателства, се
установява, че на 10.10.2019г. между ищцата Р. ИВ. Й. като заемател и
ответното дружество „Вива Кредит“ ООД като заемодател е бил сключен
30
Договор за паричен заем Viva Standard 14 №5556018-10.10.2019 по силата, на
който заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя
сумата от 500 лева, наричана заемна сума, а заемателят се задължава да върне
същата на заемодателя, при следните условия: 1.Размер на погасителна вноска
в лева 39,50, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса
за експресно разглеждане; 2.Срок на заема - 44 седмици; 3.Брой вноски – 22;
4.Датите на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно
посочени; 5.Фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,32 %; 6.Лихвен
процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0,11 %;
6.Общ размер на всички плащания с включена такса за експресно
разглеждане 869,00 лева, като същият е сборът от общия размер на заемната
сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания
в т.8; 8.Годишен процент на разходите на заема – 49,38%. Посочено е, че при
изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е
валиден в посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в
срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за
събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от
задълженията по договора; 9.Вид на предоставения заем – потребителски
заем; 10.Условия за усвояване на цялата сума по заема – в офис на Вива
Кредит.
Съгласно чл.2 ал.2 от договора, с подписването му, заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има
силата на разписка за предадена, съответно получена сума.
С чл.4 ал.1 от договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно:
1.Поръчител - физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст; да
работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия
си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000
лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен
кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период
на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен
заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател,
31
или 2.Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след
падежа за плащане по договора.
С чл.4 ал.2 от договора, страните се съгласяват, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят
дължи неустойка в размер на 183,26 лева, която се разсрочва и заплаща на
равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай
дължимата вноска е в размер на 47.83 лева, а общото задължение по договора
става в размер на 1052.26 лева.
Съгласно договора, в случай, че заемателят е избрал доброволно да се
ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
одобрение на паричен заем, то същият се задължава да заплати такса за
експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен заем в размер на
275.00 лева. В случай, че заемателят не предостави обезпечението в срок до 3
дни, считано от усвояване на сумата по договора за паричен заем, дължи
неустойка в размер на 183,26 лева. Размерът на погасителната вноска е 47,83
лева и в нея са включени: част от дължимите главница, лихва, неустойка и
такса за експресно разглеждане.
Ищцата твърди, че по договора й е начислена неустойка в общ размер
на 220 лева, тъй като същата не е представила в срок надлежни поръчители,
банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.
Твърди, че е изплатила на „Вива Кредит“ ООД сумата в общ размер на
478.30 лева, представляващи десет вноски по 47.83 лева с падежи -
24.10.2019г., 07.11.2019г., 21.11.2019г., 05.12.2019г., 19.12.2019г.,
02.01.2020г., 16.01.2020г., 30.01.2020г., 13.02.2020г. и 27.02.2020г.
На 28.02.2020г. между ищцата Р. ИВ. Й. като заемател и ответното
дружество „Вива Кредит“ ООД като заемодател е бил сключен Договор за
паричен заем Standard 14 №5594571-28.02.2020 по силата, на който страните
се съгласяват да се рефинансира текущия заем на заемателя, като същият
заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен
заем с КИД 5556018 от 10.10.2019г., което към датата на подписване на този
договор е в размер на 426,72 лева - чл.2 ал.1 от договора.
Съгласно чл.2 ал.2 от договора страните правят изрично изявление за
прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната сума
32
по този договор, заемодателят прихваща задължението на заемателя,
посочено в ал.1. След извършеното прихващане задължението на заемателя се
погасява изцяло, а заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната
сума по този договор, съгласно договореното в чл.3 ал.2 от договора.
С чл.3 ал.1 от договора заемодателят се задължава да предаде в
собственост на заемателя сумата от 1000 лева, а заемателят се задължава да
върне същата на заемодателя, при следните условия: 1.Размер на погасителна
вноска – 62,90 лева, в която са включени част от дължимите главница, лихва
и такса за експресно разглеждане; 2.Срок на заема - 60 седмици; 3.Брой
вноски – 30; 4.Датите на плащане на всяка от погасителните вноски,
последователно посочени; 5.Фиксиран годишен лихвен процент по заема –
40,32 %; 6.Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия
ден – 0,11 %; 6.Общ размер на всички плащания с включена такса за
експресно разглеждане 1887,00 лева, като същият е сборът от общия размер
на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените
допускания в т.8; 8.Годишен процент на разходите на заема – 49,37%.
Посочено е, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните
допускания: договорът ще е валиден в посочения в него срок, всяка от
страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение на някое от задълженията по договора; 9.Вид на предоставения
заем – потребителски заем; 10.Условия за усвояване на цялата сума по заема –
в брой.
Съгласно чл.3 ал.2 от договора, с подписването му, заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има
силата на разписка за предадена, съответно получена сума.
С чл.5 ал.1 от договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно:
1.Поръчител - физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст; да
работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия
си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000
33
лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен
кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период
на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен
заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател,
или 2.Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер
на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане
по договора.
С чл.5 ал.2 от договора, страните се съгласяват, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят
дължи неустойка в размер на 419,40 лева, която се разсрочва и се заплаща на
равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай
дължимата вноска е в размер на 76,88 лева, а общото задължение по договора
става в размер на 2306,40 лева.
Съгласно договора, в случай, че заемателят е избрал доброволно да се
ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявка за
одобрение на паричен заем, то същият се задължава да заплати такса за
експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен заем в размер на
628,80 лева. В случай, че заемателят не предостави обезпечението в срок до 3
дни, считано от усвояване на сумата по договора за паричен заем, дължи
неустойка в размер на 419,40 лева. Размерът на погасителната вноска е 76,88
лева и в нея са включени: част от дължимите главница, лихва, неустойка и
такса за експресно разглеждане.
Ищцата твърди, че й е начислена неустойка в общ размер на 419.40
лева, тъй като същата не е представила в срок надлежни поръчители, банкова
гаранция или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.
Твърди, че е погасила изцяло сумата по сключения договор за паричен
заем №5594571, а именно в общ размер на 2306.40 лева.
Сключването на процесните договори за паричен заем от 10.10.2019г. и
28.02.2020г. между ищцата и ответното дружество не е спорно между
страните. Не е спорно и това, че дружеството-ответник е предоставило на
ищцата сумите по договорите и съгласно условията по тях и че паричните
заеми са усвоени.
Няма изложени твърдения, възражения, а и събрани доказателства по
делото за промяна или допълване на условията на процесните договори за
34
паричен заем чрез сключването на последващи допълнителни споразумения
или анекси към тях от страните.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че по процесния договор
№5556018/10.10.2019г. са изплатени общо 922,72 лева, подробно описани по
вид на погасеното задължение, дата и размер в колона 2 на Приложение 2 към
заключението. По договор №5594571/28.02.2020г. са изплатени общо 2011,86
лева, подробно описани по вид на погасеното задължение, дата и размер в
колона 2 на Приложение 1 към заключението. В процесния договор
5556018/10.10.2019г. е договорена възнаградителна годишна лихва /ГЛП/ за
ползване на кредита на 40,32%. При главница от 500 лева и 10 месеца срок за
погасяване, на 22 четиринадесетдневни вноски. С тези показатели ГПР е
равен на 49,38%. Кредитът е напълно погасен за 5 месеца. Сумата за
експресно разглеждане по процесния договор е в размер на 275 лева. Ако
същата бъде включена в общите разходи по кредита, то размерът на ГПР би
бил равен на 296,27%. В процесния договор 5594571/28.02.2020г. е
договорена възнаградителна годишна лихва /ГЛП/ за ползване на кредита на
40,32% При главница от 1000 лева и 14 месеца срок за погасяване, на 30
четиринадесетдневни вноски. С тези показатели ГПР е равен на 49,37%.
Кредитът е напълно погасен за 5 месеца. Сумата за експресно разглеждане по
процесния договор е в размер на 628,80 лева. Ако същата бъде включена в
общите разходи по кредита, то размерът на ГПР би бил равен на 332,02%.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове с правно основание чл.55 ал.1, предл. 1-во от ЗЗД са
процесуално допустими, а по съществото си основателни, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне.
На връщане в хипотезите на чл.55 ал.1 от ЗЗД подлежи реално
полученото.
В настоящото производство е налице спор относно действителността на
процесните Договор за паричен заем Viva Standard 14 №5556018-10.10.2019 и
35
Договор за паричен заем Standard 14 №5594571-28.02.2020, сключени между
страните по делото, а от там и за дължимостта на заплатените от ищцата суми
по тях за разликата над получените в заем суми, съответно от 500 лв. и 1000
лв. до реално платената сума.
В конкретния случай между ищцата и ответното дружество са
сключени договори за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК.
За този си извод, съдът има предвид предмета на договора – предоставяне в
собственост на пари в определен размер срещу поемане на задължение за
връщането на сума в същия размер в посочения в договора срок, както и
страните по него - физическо лице, което при сключване на договора действа
извън рамките на своята професионална компетентност и финансова
институция по смисъла на чл.3 ал.1 от Закона за кредитните институции,
предоставяща кредитите в рамките на своята търговска дейност.
Законът за потребителския кредит /ЗПК/ поставя строги изисквания за
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, които са
уредени в глава Трета на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
В исковата си молба ищцата признава, че е усвоила заемния ресурс по
договорите, но твърди, че не дължи плащания за лихва и неустойка, тъй като
договорите за кредит са нищожни.
Процесните договори за кредит са сключени на 10.10.2019г. и на
28.02.2020г. и съответно по отношение на тях е приложим и действащ Закона
за потребителския кредит (ЗПК) в настоящата му редакция.
Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя.
Легалната дефиниция на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“ се съдържа в §1, т.1 от ДР на ЗПК и това са: всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
36
потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР дава на потребителя ясна представа за
реалната цена на финансовата услуга и му дава възможност да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
В процесните договори за потребителски кредит са посочени
абсолютните стойности на лихвените проценти по заема и на ГПР. Липсва
ясно разписана методика/начин на формиране на годишния процент на
разходите по кредитите. Не става ясно кои компоненти точно са включени в
него и как се формират посочените в договорите ГПР в размер, съответно на
49,38% и на 49,37%. Посочените фиксирани лихви от 40,32% не е ясно как
точно участват в него. Още повече, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо. Така кредитополучателят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт.
Разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК има за цел потребителят да получи
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Следователно е налице
нарушение на ЗПК, което води до недействителност не само на тази клауза,
но и до недействителност на целите договори, с оглед нормата на чл.22 от
ЗПК, тъй като е нарушен съществен елемент на договорите.
Кредитните правоотношения между страните се явяват недействителни на основание
чл.22 от ЗПК и като такива не са в състояние да породят присъщите за този тип сделки
правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, при недействителност на договора за
потребителски кредит, потребителят/кредитополучателят дължи връщане на чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно разпоредбите, съответно на чл.4 ал.1 от първия процесен
договор и на чл.5 ал.1 от втория процесен договор, кредитополучателят се е
37
задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави
на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по
договора, а именно: 1.Поръчител - физическо лице, което да представи на
заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от
деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило
21-годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има
минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да
няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има
кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е
поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за
паричен заем в качеството си на заемател, или 2.Банкова гаранция, издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.
С чл.4 ал.2 от първия процесен договор, страните се съгласяват, че в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
заемателят дължи неустойка в размер на 183,26 лева, която се разсрочва и се
заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този
случай дължимата вноска е в размер на 47,83 лева, а общото задължение по
договора става в размер на 1052,26 лева /при главница по договора в размер
на 500 лева/.
С чл.5 ал.2 от втория процесен договор, страните се съгласяват, че в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
заемателят дължи неустойка в размер на 419,40 лева, която се разсрочва и се
заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този
случай дължимата вноска е в размер на 76,88 лева, а общото задължение по
договора става в размер на 2306,40 лева /при главница по договора в размер
на 1000 лева/.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая макар да са уговорени
като санкции, доколкото се дължат при неизпълнение на договорно
задължение, неустойките са предвидени да се кумулират към дължимото
текущо възнаграждение (договорна лихва), както и към законната лихва,
дължима при просрочие /видно и от погасителните планове/. По този начин
неустойките се отклоняват от основните си функции - обезпечителна
38
и обезщетителна и предоставят сигурна печалба за кредитора. Освен това
заплащането им представлява допълнителна финансова тежест за потребителя
и в този смисъл уговорките противоречат на добрите нрави, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради
което представляват неравноправни клаузи по смисъла на разпоредбата на
чл.143 ал.1 от ЗЗП.
Нещо повече касае се за възникване на косвени разходи за
кредитополучателя, които следва да бъдат включени в ГПР на основание
чл.19 ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-икономическата експертиза, в случай, че сумата, посочена за
експресно разглеждане, която по първия процесен договор е в размер на 275
лева, а по втория процесен договор – в размер на 628,80 лева бъдат включени
в общите разходи по кредитите, то размерът на ГПР в първия случай би бил
равен на 296,27%, а във втория - на 332,02%.
По този начин разходите по кредитите надхвърлят многократно
пределния размер на ГПР, предвиден в разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а
именно пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че предявените искове се
явяват доказани и изцяло основателни да претендираните размери, съответно
от 422,72 лева по първия иск и от 1011,86 лева по втория иск и следва да се
уважат.
Като акцесорна следва да се уважи и претенцията на ищцата за
присъждане на законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда – 10.03.2021г. до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да заплати на ищцата
сторените от нея разноски по делото за държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и адвокатски хонорар в размер общо на 680 лева, съгласно
приложения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни
документи.
39
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, АТЦ
„Силвър център“, ет.2, офис 73Г, представлявано от Д. СТР. Д. да заплати на
Р. ИВ. Й., с ЕГН **********, живуща в гр.Пазарджик, ул."*********, със
съдебен адрес: гр.София, ул.„******** на основание чл.55 ал.1, предл. 1-во от
ЗЗД следните суми: сумата в размер на 422,72 лева, представляваща
недължимо платена сума по Договор за паричен заем Viva Standard 14
№5556018-10.10.2019, сумата в размер на 1011,86 лева, представляваща
недължимо платена сума по Договор за паричен заем Standard 14 №5594571-
28.02.2020, сключени помежду им, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.03.2021г.
до окончателното изплащане на сумите, както и разноски по делото в размер
общо на 680 лева.
Присъдените суми могат да бъдат преведени по следната банкова
сметка, посочена в исковата молба: Банка „ПИБ“ АД, IBAN: *******, BIC:
****, с титуляр: „********“ ООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
40