№ 151
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Росенова
Членове:Красимира Райчева
Татяна Грозданова
при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова
в присъствието на прокурора Владислав Г. Владимиров
като разгледа докладваното от Красимира Райчева Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600205 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.341 ал.1 чл.419-424 НПК.
Образувано е по искане на и.ф.Главен прокурор на РБългария за
възобновяване на производството по НОХД №6174/24г. по описа на РС –
София и отмяна на постановеното по делото определение от 29.10.2024г., с
което на основание чл.375а ал.3 и чл.382 ал.7 от НПК по реда на Глава 28 от
НПК е било одобрено споразумение с свобождаване от наказателна
отговорност осъдения А. Г. Г. за престъплението по чл.343 ал.1 б“б“ пр.1 вр.
чл.342 ал.1 пр.3 от НК, за което на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК вр. чл.78а
от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК му е било наложено от
СРС административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв в нарушения на
закона и процесуалните правила – чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК.
Изложени са съображения, че посоченият съдебен акт е влязъл в сила, не
подлежи на касационен контрол, а били допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, тъй като обвинението на А. Г. касаело
непредпазливо деяние на 21.09.2021г. в гр.София, с което била причинена
тежка телесна повреда на пострадалия К. Х., изразяваща се в осакатяването на
двата му долни крайника и пълна загуба на двигателната и опорната им
функция. Твърди се, че при одобряване на споразумението не бил приложен
закона, който е следвало да бъде приложен, тъй като съдът не съобразил
обстоятелството, че съгласно чл.78а ал.7 от НК, въпреки наличието на
1
формалните предпоставки на чл.78а ал.1 от НК, при причиняването на тежка
телесна повреда било недопустимо освобождаването от наказателна
отговорност на подсъдим с налагането на административно наказание. Делото
било внесено за разглеждане в съда с обвинителен акт по реда на Глава 20 от
НПК и споразумението следвало да бъде одобрено по реда и условията на
Глава 29 от НПК. Нарушени били и процесуалните правила, тъй като в
проведеното на 29.10.2024г. разпоредително заседание, въпреки липсата на
предпоставките по чл.78а от НК, на основание чл.252 ал.1 от НПК било
допуснато разглеждането на делото по реда на глава 28 от НПК и одобряване
на споразумението при условията на чл.375а ал.3 от НПК, въпреки
противоречието със закона. Нарушение на процесуалните правила било
допуснато и с липсата на споразумение в писмена форма със съдържание
съобразно изискването на чл.381 ал.5 от НПК. Вписването на съдържанието
на окончателното споразумение в съдебния протокол било последващо
действие по одобряването му, предвидено в чл.382 ал.6 от НПК, което не
заменяло изискването за надлежно сключено споразумение. Наличето на
писмено споразумение било основна предпоставка за реализиране
процедурата по глава 29 от НПК, тъй като въз основа на него съдът
извършвал своята преценка и решавал делото. В този смисъл се претендира за
допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.1 т.1
и т.2 от НПК и възобновяване на наказателното дело на основание чл.419
ал.1, чл.420 ал.1 изр.1 предл.последно, вр. чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.424 ал.1 и
чл.425 ал.1 т.1 от НПК, отмяна на определението от 29.10.2024г., с което е
одобрено споразумението за решаване на делото и връщането му за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание осъденият А. Г. редовно призован се явява лично и
с упълномощения си защитник адв.И. К..
Прокурорът поддържа искането съобразно мотивите изложени в него и
моли да бъде уважено. Счита, че в приключило със споразумение
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
по смисъла на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК и по-конкретно свързано с нарушение
на материалния закон на чл. 78, ал. 7 от НК, който създавал изрична забрана за
случаи при причиняване на тежка телесна повреда или смърт – освобождаване
от наказателна отговорност. В конкретния случай СРС следвало да не
приложи процедурата освобождаване от наказателна отговорност, тъй като
безспорно по делото от назначените и изготвени комплексна съдебно-
медицинска и авто-техническа експертизи се установявала характера на
причинената телесна повреда на пострадалия – тежка, без възможност
състоянието му да бъде подобрено. Претендира делото да бъде върнато на
първа инстанция с преценка за разглеждането му по общия ред, или съкратено
2
съдебно следствие, каквито са възможностите в конкретния случай.
Защитникът адв. И. К. оспорва направеното искане за възобновяване на
производството, което било направено от компетентен орган в
законоустановения срок по чл. 421 от НПК, но същото било неоснователно и
моли да бъде отхвърлено като такова. Действително законодателят поставял
ограничение в ал. 7 на чл. 78 а от НК, независимо от формалното наличие на
условията на чл.78а от НК. Защитникът се позовава на ТР № 1/28.09.2017 г.
на ВКС, в което били посочени и конкретни допълнителни разпоредби
относно това, кога тези обстоятелства следвало да бъдат взети предвид от
съда, за да не бъде приложена нормата на чл. 78а от НК, а именно когато
обстоятелствата са част от основния състав на престъплението или от неговия
квалифициран. В конкретния случай според защитника нарушението
извършено от осъденото лице по чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, с което според
обвинителния акт е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б.
Б от НК. Осъденият Г. имал чисто съдебно минало. Налице били редици
смекчаващи вината обстоятелства – ниска обществена опасност на дееца,
наличие на съвина от страна на пострадалия, за когото било установено, че
шофирал след употреба на наркотични вещества по време на ПТП и то в
големи количества според изготвената експертиза, а според заключението на
техническата експертиза той не е реагирал своевременно и адекватно, като се
движил и с несъобразена скорост. С оглед на тези обстоятелства адв.Кръстев
счита, че СРС правилно е освободил А. Г. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева,
прилагайки нормата на чл. 55, ал. 1 от НК, като това наказание било
съразмеримо на извършеното от него деяние и справедливо, като всяко друго
би било прекомерно тежко за него. Доколкото не била съобразена нормата на
закона и дали са налице предпоставките за ограничение на ал. 7 на чл. 78,
защитникът оставя на преценката на съда, като изразява становище, че
описаните от Главния прокурор нарушения не били от групата на
съществените и не давали основание за възобновяване на наказателното
производство.
Осъденият Г. се присъединява към становището на защитника си и моли
съда да не връща делото за ново разглеждане.
Апелативният съд, като прецени изложените в искането на и.ф.Главен
3
прокурор доводи, становищата на страните и материалите по делото, намира
за установено следното:
Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421 ал.3 от НПК,
от лице, което има право на това срещу влязъл в сила акт, подлежащ на
контрол по реда на чл.424 ал.1 вр. чл.419 от НПК.
Същото е ДОПУСТИМО, а разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО
поради следните съображения:
С определение от 29.10.2024г по НОХД №6174/2024г., с което е било
одобрено споразумение, РС гр.София 107 н.с. е признал подсъдимия А. Г. Г.
за виновен в извършване на престъплението по чл. 343 ал.1 б.“б“ пр.1 вр.
чл.342 ал.1 пр.3 от НК за това, че на 21.09.2021г. около 16.50 часа в гр.София,
при управление на МПС л.а“Пежо“ модел 206 с рег №****** е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.37 ал.1 изр.1 от ЗДвП и е причинил
по непредпазливост на К. А. Х. тежка телесна повреда, изразяваща се в
осакатяване на двата долни крайника на К. Х. с пълна загуба на двигателната
и опорната им функция.
В хода на разследването осъденият А. Г. се е признал за виновен и е
сключил споразумение с П.та, одобрено от съда по реда на глава 28 от НПК,
което е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Изяснено е посредством заключения на експерти, че с действията си при
управление на МПС на инкриминираната дата осъденият е нарушил правила
от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил тежка телесна
повреда на пострадалото лице в каквато насока е и предявеното му обвинение
по чл. 343 ал.1 б.“б“ пр.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК. За същото законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до четири години, а на основание
чл.343г. от НК и лишаване от правоуправление.
Неоснователно е възражението на защитника, че в случая е приложима
разпоредбата на чл.78 от НК с позоваване на ТР №1 от 28.09.2017г. на ВКС.
Въпросното тълкувателно решение касае различен случай, а именно деяние
по чл.325 ал.1 и ал.2 от НК и ограничението „орган на власт“ посочено в
разпоредбата на чл.78а ал.7 от НК. В настоящият случай не се спори от
страните, че приложимата разпоредба, за която осъденият е подведен под
наказателна отговорност е чл. 343 ал.1 б.“б“ пр.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК
според който състав е налице нарушение на ЗДвП при управление на МПС и
причиняване на тежка телесна повреда. Действително нормата на чл.78а
4
предвижда в случаите на непредпазливо деяние, наказуемо с лишаване от
свобода до пет години деецът да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание при определение условия и за по леки
престъпни деяния, но не и за такива, при които увреждането е
причинило:“тежка телесна повреда или смърт или деецът е бил в пияно
състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози и
др.“ Посочените обстоятелства, изключващи приложението на чл.78а от НК
са алтернативно изброени и настоящият случай е именно един от тези –
причинена тежка телесна повреда от действията на осъденото лице, поради
което въззивната инстанция намира защитната теза за необоснована.
От друга страна несъобразявайки горните обстоятелства СРС е
пристъпил към одобряване на споразумението нарушавайки както
материално правните предпоставки на чл.78а ал.7 вр. ал.1 от НК, с оглед
деянието предмет на разглеждане, за което А. Г. е бил предадан на съд по чл.
343 ал.1 б.“б“ пр.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, така и процесуалните
предпоставки на Глава 28 от НК при одобряване на споразумението при
условият на чл.375 ал.3 от НПК при очевидното противоречие със закона.
При тези обстоятелства основателен се явява наведения в искането
довод на и.ф.Гл.прокурор за нарушение на материалния закон съгласно
чл.348 ал.1 т. 1 от НПК заради допуснатото от решаващия съд нарушение на
чл. 78 ал.1 -7 вр. чл. 343 ал.1 б.“б“ пр.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, при
одобряване на споразумението.
Основателни са и наведените в искането на и.ф.Главен прокурор доводи
за допуснато от решаващия съд съществено нарушение на процесуалните
правила съобразно чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Това е така, тъй като РС София е
нарушил чл.381 ал.5 вр. чл.382 ал.7 от НПК и е одобрил споразумението в
нарушение на закона, без да е бил сезиран с изготвено споразумение в
писмена форма и със съдържание съобразно изискването на чл.381 ал.5 от
НПК. От друга страна съдът е разполагал с процесуални възможности – да не
насрочва производство по глава 28 от НПК, а да разгледа делото по общия ред
или по реда на съкратеното съдебно следствие, евентуално по реда на глава 29
от НПК, ако е бил сезиран с акт по чл.381 ал.5 от НПК, като по този начин е
можел да преодолее нарушението на материалния закон, но не е направил
това, а е предпочел да одобри споразумение при очевидно нарушение на
5
закона. Самото предложение за налагане на наказание по реда на чл.78а от
НК е направено от прокурора и защитника на подсъдимия в очевидно
нарушение на закона, което обаче не означава, че съдът е задължен да уважи
така направените искания при разглеждане на делото.
В конкретния случай атакуваният съдебен акт не отговаря на
изискванията на закона, противоречи на съдебната практика и обуславя
претендираните от молителя нарушения на чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 НПК , което
налага отмяна по реда на възобновяване на одобреното споразумение от
29.10.2024г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС –
София.
Що се отнася до възражението относно приложението на чл.343б ал.5 от
НПК същото следва да бъде съобразено при новото разглеждане на делото.
Водим от горното Апелативният съд –София НО 9 н.с-в
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД №6174/2024г.
на РС гр.София 107 н.с., като ОТМЕНЯ протоколно определение от
29.10.2024г. постановено по същото дело, с което е одобрено споразумение за
решаване на делото спрямоА. Г. Г..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС гр.София от
стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6