№ 2112
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507814 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу
решение от 16.05.2024 г. по гр.д. №60913/2023 г. на Софийския районен съд, 144 състав, с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу М. Т. А. и Т. К. И. установителни
искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за сума в размер на 437,28 лв., от които 351,69
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от мес.05.2020 г. до мес.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 52,04 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2021 г. до 07.08.2023 г., както и суми за дялово разпределение от 27,72 лв. - главница за
периода от мес.07.2020 г. до мес.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 5,83 лв. - лихва за периода от 15.09.2020 г. до
07.08.2023 г., от които М. Т. А. дължи 1/3 от тези суми, а именно: в общ размер на 145,76 лв.,
от които 117,23 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от мес.05.2020 г. до мес.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.08.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането, и 17,35 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2021 г. до 07.08.2023 г., както и суми за дялово разпределение от 9,24 лв. - главница за
периода от мес.07.2020 г. до мес.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 1,94 лв. - лихва за периода от 15.09.2020 г. до
07.08.2023 г., а Т. К. И. дължи 2/3 от тези суми, а именно: сумата от 291,52 лв., от които
234,46 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от мес.05.2020 г. до мес.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и 34,69 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021
г. до 07.08.2023 г., както и суми за дялово разпределение от 18,48 лв. - главница за периода
от мес.07.2020 г. до мес.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 3,89 лв. - лихва за периода от 15.09.2020 г. до
1
07.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.08.2023 г.
по ч.гр.д. №46168/2023 г. по описа на СРС, 144 състав като ищецът е осъден да заплати на
ответниците разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при
нарушение на материалния закон. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че ответниците не са собственици на процесния недвижим имот. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите М. Т. А. и Т. К. И. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват
жалбата и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна
енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за
каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка,
обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на
закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите.
От представените по делото удостоверение за наследници, изх. №РОК18-ВК08-
222/1/05.02.2018 г., издадено от СО, район „Овча купел“, писмо от СО, район „Красно село“,
рег. №РКС16-ТД26-617-/1/ от 15.04.2016 г., саморъчно завещание от 14.03.200 г. и протокол
2
за обявяване на саморъчно завещание от 15.05.2006 г., не се установява, че през процесния
период ответниците са били собственици или ползватели на процесния топлоснабден имот,
респ. квотите им в съсобствеността.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че страните не са в соченото от
ищеца облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото
ответниците не са били нито собственици, нито ползватели, на процесния топлоснабден
имот през процесния период, поради което решението на СРС следва да бъде потвърдено
изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемите на основание чл.78
ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от
по 200,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №9045 от 16.05.2024 г., постановено по гр.д.
№60913/2023 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, да заплати на адв. В. С., адрес: гр. София, ул.
****, офис-партер, и адв. Е. К., адрес: гр. София, ул. ****, офис-партер, на основание чл.78
ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от по 200,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Георги Стоянов Чехларов
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Георги Чехларов,
член на II-Д въззивен състав, по въззивно гр. дело № 7814 на СГС за 2024г.
Не споделям становището на мнозинството от състава по отношение на
обстоятелството, че недоказано се явява правото на собственост на
ответниците по отношение на процесния недвижим имот, находящ се в
гр.София, общ.Красно село, кв. ****, а оттам и наличието на облигационна
връзка с предмет доставка на топлинна енергия, с оглед на което и исковете се
3
отхвърлят изцяло.
По делото е представено писмо от 20.04.2016 г. от кмета на район
„Красно село“, в което същият е удостоверил, че по преписка № ДИ 94-
05/147/1992 г. купувач на процесния апартамент е Т.Т.И.. По отношение на
удостоверените от районния кмет в писмото обстоятелства, а именно за
наличието на посочената преписка, документът има характер на официален
удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Районният кмет е удостоверил
факти, които лично е възприел, поради което в свидетелстващата си част
документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Документът не
е оспорен от ответниците, не са представени никакви доказателства, които да
опровергават удостоверените обстоятелства, поради което и обстоятелството,
че Т.Т.И. е закупил процесния недвижим имот през 1992 г., се явява доказано
пълно и главно. По делото нито се твърди, нито доказва, впоследствие Т.Т.И.
да се е разпоредил със собствения си имот, като от удостоверение за
наследници, издадено от СО, район „Овча купел“ се установява, че същият е
починал 07.01.2015 г. и е оставил за законни наследници ответниците Т. И. и
М. А.. Ето защо и за процесния период ответниците са били собственици,
респ. в облигационни правоотношение с ищеца по договор за доставка на
топлинна енергия в имота, поради което и следва да отговарят за
незаплатените суми за доставена топлинна енергия, стойност на извършена
услуга дялово разпределение и лихви.
4