Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 24.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Любомир
Игнатов
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №2821
по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №211136
от 05.09.2019г., постановено по гр.дело №56449/2017год. по описа на СРС, ГО, 69
с-в, е признато за установено на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК,
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ, че И.М.В., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК********, сумата от 1340,07 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за абонатен № 129856 за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.
и по изравнителна сметка за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., както и
сумата от 28,04 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от 23.05.2017г. до погасяването, като искът за
заплащане цената на топлинна енергия е отхвърлен до пълния предявен размер от 2
763,50 лв. а искът за заплащане на услугата дялово разпределение е отхвърлен до
пълния предявен размер от 109,11 лв. Отхвърлени са предявените от ищеца искове
с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 466,98лв.
лихва за забава, начислена върху дължимата цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2014г. до 05.05.2017г., както и сумата от 26,70 лв., представляваща
лихва за забава, начислена върху главницата за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 15.09.2014г. до 05.05.2017г.
Решението е
постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД като помагач на страната на ищеца.
Срещу решението в
частта с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
за мораторни лихви е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят
поддържа, че срокът за плащане бил 30 дни след изтичане на периода за който се
отнасят и оттогава длъжникът изпадал в забава, а първоинстанционният съд не
указал да бъдат представени протоколите удастоверяващи публикуването на
фактурите за съответния период на интернет страницата на продавача. Ето защо
моли решението на СРС да бъде отменено в тази част, а исковете- уважени изцяло.
Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В подадения в
срок отговор на въззивната жалба на ищеца, ответникът оспорва същата като
неоснователна и претендира оставянето и без уважение. Излага съображения
идентични с мотивите на първоинстанционното решение и твърди че не е допуснато
посоченото от жалбоподателя процесуално нарушение.
Срещу решението в
частта му, с която са уважени предявените искове е подадена в законоустановения
срок въззивна жалба от ответника И.М.В.. Жалбоподателят поддържа, че ищецът не
е установил по без спорен начин размера на претендираните от него суми за
топлинна енергия, включително със заключенията на вещите лица по ССЕ и СТЕ.
Третото лице- помагач не представил всички документи, относими към процесните
задължения. Ето защо моли решението на
СРС да бъде отменено в обжалваната от него част, а исковете– отхвърлени. Претендира
разноски.
С молба от
12.10.2020г. ответникът е направил искане за отсрочване или разсрочване на
изпълнението по чл. 241, ал. 1 ГПК поради влошеното здравословно състояние на
ответника и съпругата му, както и недобро финансово положение предвид факта че
е пенсионер с ниска пенсия.
Ищецът не е подал
в срок отговор на въззивната жалба на ответника.
Третото
лице-помагач не изразява становище по подадените от страните въззивни жалби.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби, е необходимо да се добави и следното:
По
въззивната жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД:
Съгласно
приложените по делото Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за процесния период, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача (ищеца). Публикуването представлява
покана за плащане и оттогава длъжникът е в забава. Относно цената на услугата
дялово разпределение не е предвиден в закона или в общите условия на ищеца срок
за плащане, поради което длъжникът изпада в забава след покана за плащане. Настоящият
състав не установява да е допуснато твърдяното от ищеца процесуално нарушение
от първоинстанционния съд. С определението по реда на чл.140 от ГПК съдът е
указал на ищеца, че в негова тежест е да установи с позволените от закона
доказателствени средства, релевантните за този иск факти и обстоятелства,
включително момента на настъпване на изискуемостта на вземанията и изпадането
на длъжника в забава. Въпреки тези указания, ищецът не е представил по делото
нито доказателства за датата на публикуване на интернет страницата му на
сметките на ответника за процесния период, нито покана за плащане на таксата за
дялово разпределение, предхождаща датата на подаване на исковата молба.
Следователно по делото, при разпределена и указана на ищеца доказателствена
тежест, не се установява дали и кога ищецът е публикувал на интернет страницата
си месечните сметки за топлинна енергия, нито дали и кога е поканил длъжникът да
плати таксата за дялово разпределение, поради което не е установено и
изпадането на последния в забава преди датата на подаване на исковата молба.
Предвид изложеното исковете за мораторни лихви правилно са отхвърлени изцяло
като неоснователни, поради което въззивната жалба на ищеца следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно в тази му
част.
По
въззивната жалба на ответника:
Между страните не
се спори относно наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия за битови нужди. По делото е установено,
че процесният имот е топлофициран и че сградата (етажна собственост), в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
За установяване
размера на задълженията за плащане на топлинна енергия и такса за дялово
разпределение са представени от ищеца и от третото лице- помагач писмени
доказателства, както и са изслушани заключения на вещи лица по съдебно-
счетоводна и съдебно- техническа експертиза. Тези заключения правилно са
преценени от първостепенния съд като компетентно изготвени, пълни, ясни и
обосновани. В проведеното единствено открито съдебно заседание на 13.05.2019г.
не се е явил ответникът или негов представител, като нито писмените
доказателства, нито заключенията на вещите лица са оспорени. Направеното с
въззивната жалба оспорване на приетите в първата инстанция заключения на вещите
лица по експертизите е преклудирано.
Ето защо и въззивна
жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено в обжалваната от него част, като правилно.
По искането с
правно основание чл.241 от ГПК:
С оглед приетото в
т.14 от ТР№4/2013 ОСГТК на ВКС, постановено на 18.06.2014 г. относно
заповедното производство, съдът, разгледал и уважил иска по чл.422, е
компетентен да се произнесе по искането за отсрочване или разсрочване на
съдебно установеното вземане. Съгласно ТР обаче, в исковия процес ответникът
може да направи искането за разсрочване, като представи доказателства в негова
подкрепа до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. В
настоящият случай такива доказателства, налагащи разсрочване или отсрочване на
изпълнението не са представени до приключване на делото пред СРС. Пред
въззивната инстанция са представени единствено доказателства за здравословното
състояние на ответника, но не и такива относно имущественото му състояние. Не
са представени и доказателства за разходите, необходими във връзка с лечението
на твърдяното заболяване. Налага се изводът, че искането се явява неоснователно
и следва да се остави без уважение. Ответникът разполага с възможностите за
разсрочване на изпълнението в изпълнителното производство, при съответните
определени в закона условия.
При този изход на
спора никоя от страните няма право на разноски.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№211136 от 05.09.2019г., постановено по гр.дело №56449/2017год. по описа на
СРС, ГО, 69 с-в.
Оставя без уважение искането за отсрочване или разсрочване
на изпълнението по реда на чл.241 ГПК.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ ЕООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/