МОТИВИ
към присъда №27/30.10.2014 г.
Постановена
по ВНЧХД № 185/14г. на СОС
С
присъда № 271 от 22.05.2014 г.
постановена по НЧХД 191/14 г. Силистренски районен съд признава подсъдимия В.Д.М.
за невиновен в това, че на 11.03.2014 г. в с. Голеш , обл. Силистра умишлено е
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания на А.Д.Й. и го
е оправдал по обвинението по чл. 130, ал.2 от НК.
Със същата
присъда СРС е отхвърлил предявения гр. иск. В размер на 2000 лв. от гр. ищец Й..
Недоволен от
така постановената присъда е останал А.Д.Й. като сочи съображения за
необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Моли СОС да отмени
оправдателната присъда и да постанови осъдителна за деянието, за което е имало
повдигнато обвинение.
Редовно призовани, в съдебно заседание :
Жалбоподателят не се явява за него редовно
упълномощен процесуален представител;
Подс. М. – лично
и с редовно упълномощен защитник.
Жалбата се
поддържа изцяло, без да се правят доказателствени искания.
Подс.
М. оспорва жалбата като твърди, че е
невинен и не е имал съприкосновение с постр. Й..
Силистренски
окръжен съд, след като взе предвид доводите изнесени в жалбата и в съдебно
заседание и становищата на страни по делото, събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, прие за
установено следното:
За
да обоснове оправдателната си присъда ПИС
се е позовал изцяло на обясненията на подс. М. и свидетелките показания
на неговата съпруга, /пряко заинтересована от изхода на делото/ като е приел една фактическа обстановка,
различна от действително установената по делото. Обсъждайки събрания
доказателствен материал СРС е игнорирал както преки , така и косвени
доказателства, което доведе до събиране на нови такива с оглед разкриване на
обективната истина по делото.
В
контекста на горното, настоящата инстанция приема за установена следната
фактическа обстановка:
На
11.03.2014 г. подсъдимият М. заедно със съпругата си посетил дома на сестра си
– св. Й.. В същия дом живеела и тяхната майка и баба. В късните часове на деня,
след консумация на алкохол, подс. М. започнал да обижда майка си и баба си по
повод начинът им на живот. На тази тема са имали и предходни разногласия и
скандали.
За
да избегне пореден скандал, св. Й. извела брат си от къщата и го изпратила до
пътната порта, където в близост била и външната тоалетна. Междувременно постр. Й.
бил отишъл до тоалетната. Вместо да си тръгне подс. М. се отправил към тоалетна
блъснал с глава в лицето постр. Й. и го съборил на земята. От носа на
пострадалия потекла кръв. Свидетели на това станали както св. Й.,така и св. Д.. От своя страна св. Д. като видяла
баща си окървавен се развикала изплашена, св. М. излязла при детето, но то
впоследствие избягало в съседите. Св. М. възприела ударения си зет – постр. Й.
, както и окървавеното му лице.
След
инцидента подс. М. и съпругата му се качили в колата си и си тръгнали.
На
следващия ден пострадалият и св. Й.
уведомили дежурния полицай за случилото се. Лично св. Р. посетил дома на подс. М.
и му съставил протокол за предупреждение, като при проведения разговор
подсъдимият споделил със св. Р. , че само бил бутнал постр. Й. и той паднал.
Вещото
лице по назначената съдебномедицинска експертиза е дало заключение за наличие
на контузии по носа, лява задушна
област, дясна поясна област и ожулване на десен лакът. Като пояснява, че
получените увреждания могат да бъдат получени по начин както твърди самия
пострадал, така и по начина , по който обяснява подсъдимия, а по своя характер
обуславят наличие на болка и страдание.
При
така възприетата фактическа обстановка се налагат правни изводи за довършено престъпление
по чл. 130, ал.2 от НК.
Макар
обясненията на подс. М. и св. А. да са в коренно различен аспект подложени на
анализ ведно с останалия доказателствен материал не биха могли да доведат до
различен правен извод.
В
депозирания отговор към тъжбата
подсъдимият е заявил, че постр. Й. се подхлъзнал и сам паднал върху
мотора , като му потекла кръв от носа . Тази версия после се променя и остава
като линия на защита с твърдение, че изобщо не е имало никаква кръв и подс.М. и
неговата съпруга не са видели подобни увреди по пострадалия., като дори св. А.
била помогнала на пострадалия да се изправи. Действително подсъдимият разполага
с възможността да избира определена версия за своя защита, но конкретната
изцяло противоречи на останалия
доказателствен материал, като следва да
се отчита и това, че той и неговата съпруга са пряко заинтересовани от процеса.
Дори
и обстоятелството, че свидетелските показания на св. М. да страдат от вътрешни
противоречия относно времето й на излизане от къщата и първоначалния момент на
възприемане на случващото се не могат да оборят останалите доказателства.
Следва
да се отчете това, че ПИС неоснователно е игнорирал всички свидетелски
показания, в това число и тези на св. Р.,
който изцяло е незаинтересован от изхода на делото и който е бил разпитван в
качеството на свидетел по искане на самия подсъдим. Дори и тези
доказателства да са косвени те напълно
кореспондират със свидетелските показания на св. Д., св. Й. и св. М., които пък
са в унисон с изложеното в тъжбата. Показания на дежурния полицай, който ако и
да не пряк бил свидетел на инцидента сами по себе водят до логичен извод, че
следва да им се даде вяра и да се игнорират
обясненията на подс. М. и неговата съпруга.
Липсват
доказателства по делото, въз основа на които да не се приемат и свидетелските показания на св. Д.. Подложени
на логически анализ нейните действия биха били напълно неприемливи, ако само
заради „спокойното падане”на тъжителя върху мотора детето избяга от дома си и
се скрие у съседите. Това бягство по-скоро говори за наличието на семеен
скандал прераснал в саморазправа и употребено насилие върху постр. Й..
С
оглед анализа, извършен през призмата на формалната логика , настоящата
инстанция приема , че подс. М. със своите действия – удар с глава по лицето на
постр. Й. е причинил телесни увреждания - контузии по носа, лява задушна
област, дясна поясна област и ожулване на десен лакът, които обуславят наличие
на болка и страдание .
Действията
на подсъдимия са били умишлени и целенасочени като той е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното и се е стремял към постигане на
общественоопасните последици.
Причините за
извършване на престъплението се коренят в ниската правна култура на подсъдимия
, незачитането неприкосновеността на личността.
При индивидуализиране на наложеното наказанието въззивната инстанция отчете
като :
Отегчаващи вината обстоятелства – предходните осъждания
Смекчаващи вината обстоятелства – не са отчетени;
поради което и
спазвайки разпоредбите на чл.чл. 36 и 54 от НК наложи на подсъдимия наказание глоба в размер на 150 лв. С
налагането на това наказание,определено към минимума , по преценка на съда, в
пълна степен биха се изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели и най-вече би се
постигнало максимално превъзпитателно въздействие върху подсъдимия М.. С оглед
на степента на обществената опасност на деянието , така наложеното на
подсъдимия наказание ще го постави в условия на морално-волеви задръжки, които
да формират у него достатъчно съзнание за спазване на правовия ред в страната.
Това от своя страна би го мотивирало за в бъдеще да се противопоставя на
всичко, което би го предизвикало към противоправни прояви.
С оглед наложеното
на подс. М. административно наказание по чл. 78а от НК през 2012 г. повторното прилагане
на тази разпоредба е невъзможна.
С постановената
присъда съдът осъди подс. М. да заплати на гр. ищец Й. сумата от 200 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата,
като отхвърли иска за разликата до 2000 лв., като недоказан и сумата от 475
лв., представляваща направени от гр. ищец разходи по делото.
Водим от
горните съображения и на основание чл. 334, ал.І,т.2 от НПК СОС отмени
оправдателната присъдата и постанови осъдителна, като призна подс. М. за
виновен в това, че на 11.03.2014 г. в с.
Голеш, обл. Силистра, умишлено е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болки и страдания на А.Д.Й., поради което и на основание чл.
130, ал.2 от НК, чл. 36 и чл. 54 от НК му налага гроба в размер на 150 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.