Определение по дело №2649/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 183
Дата: 17 януари 2023 г. (в сила от 17 януари 2023 г.)
Съдия: Цвета Павлова
Дело: 20223100502649
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 183
гр. Варна, 17.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100502649 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Първа инвестиционна банка” АД срещу решение
№ 2657/09.08.2022 г., постановено по гр.дело № 6184/2021 год. по описа на ВРС – 35 състав,
В ЧАСТТА , с която съдът е отхвърлил предявения от „Първа инвестиционна банка” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул.„Драган
Цанков“ № 37 срещу Г. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на законен
наследник на починалия кредитополучател П.Б.С., ЕГН **********, починал на *** г., и П.
И. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството на законен наследник на починалия
солидарен длъжник И.К.П., ЕГН **********, починал на *** г., иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца
сумите от 939.74 евро (деветстотин тридесет и девет евро и седемдесет и четири цента),
представляваща ½ част от договорна лихва, за периода 30.08.2016 г. -29.01.2020 г. вкл.,
дължима съгласно т.3.2 от Анекс № 2/ 29.11.2013 г. към Договора, 1613.83 евро (хиляда
шестстотин и тринадесет евро и осемдесет и три цента), представляваща ½ част от
наказателна лихва, за периода 30.09.2016 г. - 12.03.2020 г. вкл., дължима на основание
Раздел І, т.1.7 от Договора; 171.34 евро (сто седемдесет и едно евро и тридесет и четири
цента), представляваща ½ част от договорна лихва, за периода 13.03.2020 г. -13.05.2020 г.
вкл., дължима на основание т.3.2 от Анекс № 2 към Договора; 266.67 евро (двеста
шестдесет и шест евро и шестдесет и седем цента) , представляваща ½ част от наказателна
лихва, за периода 14.05.2020 г. -23.08.2020 г. вкл., дължима на основание Раздел І, т.1.7 от
Договора, 88.74 евро (осем и осем евро и седемдесет и четири цента) , представляваща ½
част от непогасена комисионна за управление за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., дължима
на основание т.1.8.2.2 от Договора, за горницата над 15.34 евро (петнадесет евро и
тридесет и четири цента) - равностойността на 30.00 лева до пълния предявен размер от
61.30 евро (шестдесет и едно евро и тридесет цента), представляваща ½ част от разноски,
дължими за връчване на уведомления, по отношение на които вземания по ч. гр. д. № 10229
по описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед № 5028/ 23.09.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и е отхвърлил предявения от „Първа
1
инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков“ № 37 срещу Г. Ц. Б., ЕГН **********, в качеството на
законен наследник на починалия кредитополучател П.Б.С., ЕГН **********, починал на ***
г., и П. И. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството на законен наследник на
починалия солидарен длъжник И.К.П., ЕГН **********, починал на *** г., иск за осъждане
на ответниците да заплатят на ищеца сумите о т : 508.29 евро (петстотин и осем евро и
двадесет и девет цента), представляваща ½ част от договорна лихва, за периода 23.09.2017
г. - 29.01.2020 г. вкл., дължима съгласно т.3.2 от Анекс № 2/ 29.11.2013 г. към Договора;
1489.52 евро (хиляда четиристотин осемдесет и девет евро и петдесет и два цента),
представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода 23.09.2017 г. - 12.03.2020 г. вкл.,
дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора; 85.67 евро (осемдесет и пет евро и
шестдесет и седем цента) , представляваща ½ част от договорна лихва, за периода
13.03.2020 г. - 13.05.2020 г. вкл., дължима на основание т. 3.2 от Анекс № 2 към Договора;
266.67 евро (двеста шестдесет и шест евро и шестдесет и седем цента) , представляваща
½ част от наказателна лихва, за периода 14.05.2020 г. - 23.08.2020 г. вкл., дължима на
основание Раздел І, т.1.7 от Договора; 66.56 евро (шестдесет и шест евро и петдесет и
шест цента), представляваща ½ част от непогасена комисионна за управление за 2017 г.,
2018 г. и 2019 г., дължима на основание т.1.8.2.2 от Договора; за горницата над 15.34 евро
(петнадесет евро и тридесет и четири цента) - равностойността на 30.00 лева до пълния
предявен размер от 61.30 евро (шестдесет и едно евро и тридесет цента), представляваща
½ част от разноски, дължими за връчване на уведомления, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ.
В сезиралата съда въззивна жалба се развиват доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Излага се, че към
момента на сключванена договора е действал ЗПК, който не е приложим към процесния
кредит – със значителен размер и обезпечен с ипотека, като относима е само редакцията към
ДВ бр.58, 30.07.2010 год., чиито чл.10, ал.3 и чл.11, ал.1 т. 9 са допускали уговорка за
променлива лихва и изменение на фиксирания в договора размер на лихвения процент, ако е
било договорено правото на кредитора да го определя едностранно. Излага, че доколкото
всички клаузи по процесния договор за били договорени индивидуално, ЗЗП е неприложим,
на основание чл.146 от закона. Същевременно, като се позовава на клаузите на договора,
излага, че същите са ясни и поставени в зависимост от обективни критерии, а
обстоятелството, че е налице фиксиран минимален праг на лихвата не обосновава извод за
обратното. Нещо повече, че в приетата по делото ССЕ се сочи, че през срока на договора не
е налице едностранно изменение на лихвите. Излага, че договореният между страните
лихвен процент не се отличава от обичайните за пазара към момента на постигане на
съгласие между страните, а последвалите промени няма как да бъдат съобразявани. Същите
биха могли да бъдат преодолени чрез предоговаряне на лихвения процент, което е и сторено
с подписването на анекс № 2, но липсва основание да се отрече правото на банката да
получи възнаграждение в определен минимален размер, още повече, че променливата
компонента позволява както нарастване, така и намаляване на лихвата. Излагат се доводи за
неоснователност на изводите на съда относно липсата на разписани ясни параметри за
изменението на погасителния план, както за нищожност на клаузата за формиране на
наказателната лихва. Сочи, че при изпадане в забава длъжникът продължава да ползва
отпуснатите му средства като предварително определената и включена в анюитетната
вноска възнаградителна лихва не покрива допълнителния период на ползване, поради което
и кредитополучателят дължи както възнаградителната лихва, така и обезщетение за забава,
чийто размер, е приравнен на законната лихва. Поради горното и определената наказателна
лихва счита, че не противоречи на добрите нрави и не е нищожна или прекомерна. Излага,
че с неправилното приложение на ЗПК и ЗЗП съдът недопустимо е заместил постигнатото
съгласие между страните за задължаването им за заплащане на дължимите лихви и
2
комисионни в размера, съгласно клаузите на договора и нарушил чл.9 ЗЗД. Твърди се
неправилност и на изводите на съда относно недоказаност на дължимите комисионни за
управление и разходи за връчване на покана. Сочи, че именно в изпълнение на чл.58 от ЗКИ
при отпускане на кредита, в т.1.8.2 са договорени изрични клаузи за дължимите такси и
комисионни за управление на кредита – 1.5 % върху разрешения размер на кредита, платима
при разрешаването му и ежегодно в размер съгласно действащата към датата на начисляване
Тарифа на Банката, като конкретното цифрово изражение е установено чрез ССЕ, което не е
оспорено от страните. Излагат се доводи и за дължимост на разходите по връчване на
покана, доколкото същите са реализирани в резултат на недобросъвестно поведение на
длъжниците. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на
предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна Г. Ц. Б., не депозира писмен отговор.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна П. И. С., чрез пълномощник, депозира
писмен отговор. Позовавайки се на потребителското си качество, твърди, че клаузите по
договора не са договорени индивидуално, което е видно и от самото съдържание на
договора. Счита, че съда правилно е приложим потребителска закрила с оглед приложимия
към датата на сключване на договора закон, както и че начинът на договарянето на лихвата
в анекс № 2 от договора е неясен. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните
части.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– всяка една е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа
останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267
ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „Първа инвестиционна банка” АД
срещу решение № 2657/09.08.2022 г., постановено по гр.дело № 6184/2021 год. по описа на
ВРС – 35 състав, В ЧАСТТА , с която съдът е отхвърлил предявения от „Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Изгрев, бул.„Драган Цанков“ № 37 срещу Г. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, в
качеството на законен наследник на починалия кредитополучател П.Б.С., ЕГН **********,
починал на *** г., и П. И. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството на законен
наследник на починалия солидарен длъжник И.К.П., ЕГН **********, починал на *** г.,
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат
солидарно на ищеца сумите от 939.74 евро (деветстотин тридесет и девет евро и
седемдесет и четири цента), представляваща ½ част от договорна лихва, за периода
30.08.2016 г. -29.01.2020 г. вкл., дължима съгласно т.3.2 от Анекс № 2/ 29.11.2013 г. към
Договора, 1613.83 евро (хиляда шестстотин и тринадесет евро и осемдесет и три цента),
представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода 30.09.2016 г. - 12.03.2020 г. вкл.,
дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора; 171.34 евро (сто седемдесет и едно евро
и тридесет и четири цента), представляваща ½ част от договорна лихва, за периода
13.03.2020 г. -13.05.2020 г. вкл., дължима на основание т.3.2 от Анекс № 2 към Договора;
266.67 евро (двеста шестдесет и шест евро и шестдесет и седем цента) , представляваща
½ част от наказателна лихва, за периода 14.05.2020 г. -23.08.2020 г. вкл., дължима на
3
основание Раздел І, т.1.7 от Договора, 88.74 евро (осем и осем евро и седемдесет и четири
цента) , представляваща ½ част от непогасена комисионна за управление за 2016 г., 2017 г.,
2018 г. и 2019 г., дължима на основание т.1.8.2.2 от Договора, за горницата над 15.34 евро
(петнадесет евро и тридесет и четири цента) - равностойността на 30.00 лева до пълния
предявен размер от 61.30 евро (шестдесет и едно евро и тридесет цента), представляваща
½ част от разноски, дължими за връчване на уведомления, по отношение на които вземания
по ч. гр. д. № 10229 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед № 5028/ 23.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и е отхвърлил
предявения от „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков“ № 37 срещу Г. Ц. Б., ЕГН
**********, в качеството на законен наследник на починалия кредитополучател П.Б.С., ЕГН
**********, починал на *** г., и П. И. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството на
законен наследник на починалия солидарен длъжник И.К.П., ЕГН **********, починал на
*** г., иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите о т : 508.29 евро
(петстотин и осем евро и двадесет и девет цента), представляваща ½ част от договорна
лихва, за периода 23.09.2017 г. - 29.01.2020 г. вкл., дължима съгласно т.3.2 от Анекс № 2/
29.11.2013 г. към Договора; 1489.52 евро (хиляда четиристотин осемдесет и девет евро и
петдесет и два цента), представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода 23.09.2017
г. - 12.03.2020 г. вкл., дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора; 85.67 евро
(осемдесет и пет евро и шестдесет и седем цента) , представляваща ½ част от договорна
лихва, за периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г. вкл., дължима на основание т. 3.2 от Анекс №
2 към Договора; 266.67 евро (двеста шестдесет и шест евро и шестдесет и седем цента) ,
представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода 14.05.2020 г. - 23.08.2020 г. вкл.,
дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора; 66.56 евро (шестдесет и шест евро и
петдесет и шест цента), представляваща ½ част от непогасена комисионна за управление за
2017 г., 2018 г. и 2019 г., дължима на основание т.1.8.2.2 от Договора; за горницата над
15.34 евро (петнадесет евро и тридесет и четири цента) - равностойността на 30.00 лева
до пълния предявен размер от 61.30 евро (шестдесет и едно евро и тридесет цента),
представляваща ½ част от разноски, дължими за връчване на уведомления, на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ.
НАСРОЧВА производството по възз.гр.д. 2649/2022 год. на ВОС за 01.03.2023 год.
от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, а на въззивника се връчи препис от
постъпилия писмен отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4